Кристиян Коев – бивш говорител на ДПС и защитник на Пеевски /2014 г./, а по-късно преминал в лагера на Лютфи Местан /2016 г./, е подписан като редактор под гнусен пасквил по мой адрес в неизвестния за мен сайт Аларма. Коев е наричан също така „Златната флейта“, защото е музикант, но от 2014 г. е мигрирал към политиката, като е станал пиар и ковчежник на ДПС, дори е бил номиниран за водач на партийната листа в Перник, след което е стана председател на „Клъстер за свободно слово, медии и журналистика“.

Не е ясно какви журналистически принципи изповядват въпросният клъстер и неговият председател, но появилата се безобразна публикация в „Аларма“ е всичко друго, освен журналистика. Всъщност, това е

типичната българска „бухалка“

с която се смазват поръчаните, в случая – неудобен за някого журналист.  На 13 април под редакторството на Коев се появи статия, пълна с такива нелепи лъжи, обиди и клевети, че щеше да бъде смешна, ако не беше толкова гнусна. И опасна в същото време.

Безобразната публикация е открита атака към мен, в качеството ми на разследващ журналист, главен редактор на информационния сайт Радиан.бг, автор на платформата за разследваща журналистика „За истината“ и един от малкото открито критични към властта журналисти в Шумен, които не се страхуват да пишат и да се подписват с истинското си име за безобразията на управниците и техните приближени бизнесмени.

В резултат на моята журналистическа работа се появява статия под редакторството на „златната флейта“ Коев, в която съм наречена „измамница“, „рекетьорка“ и „ръководител на ОПГ“. Приписана ми е някаква невероятна схема, по която уж съм изнудвала „невинни бизнесмени от Делиормана“, за да ми плащат за реклами. Макар че в сайта Радиан.бг отдавна няма търговски реклами, но това явно е убягнало от погледа на поръчителите на гнусния пасквил. Според който „невинните бизнесмени от Делиормана“ едва ли не умирали от страх като им позвъня на вратата и дори щели да си направят НПО на репресираните.

Смешно е, да. Даже е гротескно. Всички, които ме познават, много се забавляваха с въпросната статия. Неофициално ми разказват как и полицаите се смеели с глас над небивалиците в публикацията как „съм изправила косите на БОП и ДАНС“, които, виждаш ли, вече две години не можели да се оправят с мен, също като „невинните репресирани бизнесмени от Делиормана“.   

В целия този пасквил няма нито една вярна дума, с изключение на името ми. Като се започне от абсурдното твърдение за някаква „ОПГ за лов на бизнесмени от Делиормана“, предвид факта, че през последните две години кракът ми не е стъпвал в китните делиормански общини, нито пък съм публикувала авторски интервюта, статии и пр. за бизнеса във въпросния регион.

Единствените бизнесмени/политици от Делиормана, който са били обект на моите публикации, са шефът на Паламара Бейзат Яхя и синът му Илтер Бейзатов, вече депутат от ГЕРБ.  В публикациите ми в сайтовете Радиан и За истината ставаше дума за зависимостите, установени в Делиормана, саморазправата с всеки, който си позволи публично негодувание и семейната политическа миграция на фамилията от ДПС към ГЕРБ. За конкретните случаи може да прочетете тук и тук, и тук.

Никой обаче не може да нарече „безпомощни“ Бейзат Яхя и синът му Илтер. Това са всемогъщите хора в Делиормана, при които ходят на крака всички, дори шефът на местната полиция, както обяви пред журналисти в Шумен бившият силов вицепремиер Цветан Цветанов. Затова е повече от нелепа представата как отивам при Яхя и сина му да ги „рекетирам“, а те треперят от страх пред мен, докато шефът на полицията, който уж непрекъснато ходи в Паламара /според Цветанов/, не може да направи нищо, за да защити „невинните бизнесмени от Делиормана“.

Всъщност,

не знам кой е дал поръчката за гнусния пасквил срещу мен

Визирах фамилията Яхя, само защото в статията се говори за бизнесмени от Делиормана, а други бизнесмени от Делиормана не са били обект на мои критични публикации през последните месеци.  

Безобразната публикация се появи малко след излъчването на остър репортаж с мое участие по немската държавна телевизия ZDF, наречен България и корупцията /https://www.zdf.de/nachrichten/heute-in-europa/bulgarien-und-die-korruption-100.html?fbclid=IwAR1fAjQnhu5g94aZgOgWkGF-yt6ksWNmJetVUzp346IWi4V3i70i5cq4t0w/. Репортажът беше заснет в Шумен от журналистката Брита Хилперт, която малко по-рано ядоса Борисов на брифинг във Виена, като го попита за свободата на българските медии. Хилперт пристигна в Шумен в края на март, заинтересована от моите публикации за строителния гигант ДжиПиГруп и за харченето на публични средства. И разбира се, нямаше как да пропуснем любимата на местната власт зала Арена Шумен, крещящ пример за неефективно похарчени 13 милиона лева. Така в един репортаж се оказахме аз, Арена-та, новостроящата се пречиствателна станция и прословутите снимки на спящия премиер Борисов до нощното шкафче със златни кюлчета и пистолет.   

Репортажът, който беше вторият от темите на Брита Хилперт за корупцията в България, със сигурност е ядосал властта на ГЕРБ, защото часове след излъчването му бях потърсена по телефона от главната редакторка на близък до Борисов национален сайт с въпроси как немската телевизия е стигнала до мен и защо пък са решили да правят интервю точно с мен.  Всъщност, след тези разговори очаквах да се появи пасквил по мой адрес именно в този голям сайт, но ме изненадаха в неизвестния за мен сайт „Аларма“.

Неофициално ме информират, че през последния месец и кметът на Шумен Любомир Христов, с когото сме в открита конфронтация, ми бил много ядосан заради публикациите ми за провала на местната власт да се справи със здравната криза с коронавируса, видно от факта, че Шумен е с пъти повече заразени, болни и починали в сравнение със съседни региони. След публикуването на гнусния пасквил по мой адрес в Аларма, бивши полицаи и хора от службите ми обясниха, че всъщност описаната в статията рекетьорска схема е стара практика от преди 20 години, по която са били изнудвани шуменски бизнесмени, в някои случаи и с участието на ченгета. Един общински съветник дори ми разказа как бизнесът му е бил „приключен“ по такава схема от полицаи и данъчни през далечната 2001 г.  

Затова имам различни съмнения за поръчителите на мръсната атака срещу мен.

А че става дума за поръчка, е повече от ясно

Докато разговаряхме с Брита Хилперт, немската журналистка ме пита дали не съм била обект на застрашаващи атаки от институции, управници или мутри. Отговорих й: не, засега. Обясних й, че натискът над мен до този момент е упражняван с други, по-фини средства. Но дни по-късно поръчителите на пасквила ме опровергаха и показаха колко мръсна може да бъде българската действителност. В която всеки неудобен журналист може да бъде безнаказано оклеветен и с години да доказва, че няма сестра, докато острани злорадо хихикат над омаскарените „журналя“.        

„Златната флейта“ Коев пише, че бил получил сигнала срещу мен от бизнесмени, пожелали анонимност. На всеки е ясно, че подобен сигнал може да се скалъпи срещу всеки поръчан. А претендиращият за лидер на журналистически клъстър Коев дори не си направи труда да ми звънне и да се увери, че наистина съществувам, преди да пусне клеветническата публикация срещу мен, която не се позовава на никакъв друг източник, освен на „анонимни невинни бизнесмени от Делиормана“.  Нищо не им пречеше да ме обвинят, че ям малки деца на закуска. И да го тиражират.

А това вече е страшно. Защото утре по тази схема може да бъде оклеветен всеки, дори и хихикащите злорадо отстрани, които повтарят като папагали написаното в гнусния пасквил. Подобно сплашване е по-далечната цел. Първата е да бъда дискредитирана – виждам, че са хвърлени доста ресурси за целта, плащат се публикации на пасквила и във Фейсбук. Иначе статията се споделя в социалните мрежи главно от активисти на ГЕРБ и от близки журналисти до кмета на Шумен и областен председател на ГЕРБ Любомир Христов, с което съвсем ясно се очертава и политическият характер на атаката срещу мен.

Другата цел е да бъдат сплашени и останалите журналисти – този пример за отвратителна саморазправа с критичен журналист ще накара много хора от бранша да се замислят. Защото трябва да имаш много здрави нерви, за да издържиш на подобна помия, с която те заливат пред цялото общество. И да доказваш, че нямаш сестра, докато поръчителите безнаказано те дискредитират. Много по-лесно и безопасно е да правиш копи-пейст журналистика с информации от говорителите на различни институции и да се пазиш от теми срещу властта, мутрите и олигарсите.

А още по-другата цел е да бъдат сплашени хората около мен. Вече ми се обадиха шуменци, на които написаното им се е сторило толкова страшно, че започнали да се притесняват дали няма да ги викат на разпити заради познанството им с мен. И това насаждане на страх и ужас се случва в 2021 г. в европейска България!

Затова няма да отмина с махване на ръка тази отвратителна саморазправа с мен /както правех досега с пасквилите на бивш местен журналист, с когото сме в съдебни дела заради „Шуменска заря“ и който безнаказано разпространява лъжи и клевети срещу мен, докато фалира и разпродава единствения шуменски вестник, б.р/.

Вече съм потърсила съдействие от Асоциацията на европейските журналисти. Свързах се и с юристи.  

Ще направя всичко възможно, за да не оставя този случай без последствия. Защото не можем да оставим страхът и анонимните поръчители да ни смачкат…

Дияна Желязкова

п.п. А когато говорим за 111-тото място на българските медии, имайте предвид как е достигнато това място. Ето с такива гнусни пасквили, които отказаха много журналисти от професията. Със запалени коли, бити журналисти, заплахи, уволнения, натиск от институции, липса на нормален рекламен пазар и нормално финансиране за независимите медии. Хайде представете си колко от вас ще издържат в подобна работна среда? В която, на всички отгоре, ще ви сочат с пръст след всяка клевета…

Коментари

коментар

1 Коментар

  1. Гнусно безсилие на властта, която си отива. Както е казал Левски, „важното е да не олайнявим цялата работа“ – волята за свобода. Да не се подаваме на страха…

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име