Децата в дом Майка и дете получават нови обувки от дарители през 2001 г. Снимки Валентина Минчева, архив

Шуменският Дом „Майка и дете“ беше закрит през 2015 г., а за базата му сега претендират лечебни заведения. Едни я виждат като вариант за Медицинския колеж, други – за Ковид болница, но още през 2019 г. имаше вариант в нея да се пребазира  Държавната психиатрична болница в Царев брод, който по-късно се отрече. Сега сградата пустее, дворът буренясва, но бивши и настоящи здравни специалисти от ДМД напомнят за перфектната организация в името на детското здраве.

дом Майка и дете днес

Заведенията за отглеждане на деца без родители у нас са били важен етап в развитието на педиатрията, свързани с високата детска смъртност в началото на ХХ век. Тогава Българският лекарски съюз се заема да изучи причините. Една от констатациите е, че „незаконнородените деца“, малолетните сирачета и лишените бебета от майчина кърма са с проблеми в детското си развитие.

В Европа започват да търсят начин да обхванат този контингент от детското население, като изграждат детски подслони и ясли.

ДЕТСКИТЕ ЯСЛИ СТАВАТ ВРЕМЕННО УБЕЖИЩЕ

за децата на възраст до 2 години само през деня. Първото убежище за кърмачета е основано през 1802 г. в Германия. Френският адвокат Марбот е бил най-инициативният организатор на яслите във Франция. През 1844 г. създава дружество „Спасяване на децата от детски болести и смърт – дневно убежище за 12 деца. През следващата година яслите са пренесени като идея в Русия, а след това в Германия, Унгария и др.

През ноември 1902 г. дневен приют за деца на бедни родители започва да функционира в София. През 1908 г. отглеждат подхвърлени кърмачета под закрилата на дружество „Евдокия“ на ул. „Пиротска“. След София и Пловдив, през 1925 г. Шумен е третият град с приют за сирачета и деца на бедни родители. Основава се Съюзът за закрила на децата за грижа на подрастващите до 18-годишна възраст в страната. Шуменският  клон на съюза е създаден на 20 март 1931 г.

На 1 юли 1934 г. е регистрирана шуменската Областна здравна служба. На 1 декември 1935 г. в Шумен се

ОТКРИВАТ ОБЛАСТНИ ДЕТСКИ ЯСЛИ

 – единствените в Северна България. Това са предшествениците на бъдещите домове „Майка и дете“. Запазен е оригинален регистър за приетите, изписаните и осиновените, а също и на починалите деца в периода 1935-1952 г. Преобладават едномесечните бебета, голяма част от тях са на починали майки. Има извънбрачни деца и бебета на майки, болни от туберкулоза.

ПЪРВОТО ОСИНОВЯВАНЕ НА ДЕТЕ

става на 1 юли 1936 г. Първият управител на яслите в Шумен е д-р Иван Петков, дипломиран в София. Той е секретар на БЧК и работи неуморно за изграждането на санаториум за туберкулозноболни в с. Черни връх, община Смядово. По негово настояване е открита аптека за безплатни лекарства за бедните.

През 1937 г. управител на детската ясла е д-р Стефана Данчева, преди това лекар в шуменската болница. В нея е имало 35 легла, недостатъчни, заради което деца са пренасочвани към яслите в Русе.

През 1942 г. детските ясли в Шумен се преместват в сградата на БЧК на дружество „Червен кръст“ на ул. „Цар Освободител“. Сградата е неподходяща, заради мизерията умират кърмачета.

През 1946 г. Дом „Майка и дете“ се пребазира на ул. „Антим I“ в стара сграда, строена за едно семейство, а приспособена за отглеждането на 50 деца. Отделено е място за майки-кърмачки. Персоналът е от лекар, 2 сестри-самарянки, 2 санитарки.

До 1945 г. детските ясли /Дом „Майка и дете“/ в Шумен обслужват Варненски и Толбухински окръг. През 1961 г.  те се грижат за кърмачета и от Търговищки окръг, а през следващата година приемат бебета и от Разградски окръг.

Първата възпитателка /педагог/ в дома е назначена през 1958 г.

От 1949 г. до 1989 г. нашият Дом „Майка и дете“ е център за изкупуване на майчина кърма от майки-кърмачки в града. През 1960 г. се разкрива филиал на дома в района на Окръжната болница, който разполага с 30 легла. През 1963 г. в Дом „Майка и дете“ /ДМД/ е преместено отделението за хипотрофичноболни деца от шуменската болница. Завеждащ е д-р Петър Янков, има втори лекар ординатор. Като главен лекар в колектива работи д-р Мария Недева. Създават се професионални контакти с Института по педиатрия за усъвършенстване дейността в ДМД.

През април 1966 г. колективът чества своя 20-годишен юбилей. На 20 ноември 1970 г. отваря врати

НОВОПОСТРОЕНА СГРАДА НА ДОМА

на ул. „Мадара“ 12 в съседство с Окръжна болница. В него има 125 легла в хипотрофичното, физиологичното, изолационното отделение. Домът е едновременно поликлиника, детско отделение и детска ясла. Той е база за студентите от медицинския техникум, по-късно колеж. В него има пансион за майки, които постъпват, преди да родят извънбрачните си деца, а след това задължително ги кърмят един месец.

От 1970 г. до 1975 г. главен лекар на ДМД е д-р Марин Маринов.  Прилага се физиотерапия с модерна апаратура. Обзаведена е лаборатория за клинични и биохимични изследвания. Министерството на народното здраве забранява абортите и броят на извънбрачните деца в дома през 1973 г. е 723. Привличат се още лекари и медицински сестри за нощните дежурства.

През 1975 г. д-р Маринов става заместник главен лекар на Окръжната болница в Шумен.  За ръководител на дома е назначена д-р Любка Савова, която идва от детското отделение на болницата. През 1976 г. в ДМД се

РАЗКРИВА ОТДЕЛЕНИЕ „АНОМАЛИИ“

с 40 легла, в което се настаняват деца с тежки увреждания. Завеждащ е д-р Желка Карлова. На 1 ноември 1979 г. в приемно-карантинното отделение е въведено 2-степенно обслужване, което по-късно важи и за другите отделения.

През 1975 г. в режима на децата са включени образователни занятия, физкултура, игри, художествена самодейност за празниците.

От 1970 г. до 1980 г. в дома са преминали 4 491 деца, от които 1 132 са били осиновени.

През 1981 г. ДМД е специализирано лечебно-профилактично стационарно и здравно-възпитателно заведение за отглеждане, възпитание и лечение на деца до 3-годишна възраст с повишен медико-социален риск.  Има пансион за майки с 20 легла.

През 1984 г. се въвежда конкурсното начало при назначаването на завеждащ отделение.

ПЪРВИЯТ ЛЕКАР, НАЗНАЧЕН С КОНКУРС,

е д-р Мария Бицова, завеждащ приемно карантинно отделение. На следващата година е получен електрокардиограф  за диагностика на вродените кардиопатии. Намалява заболеваемостта от рахит, анемии и бронхопневмонии, както и детската смъртност.

Д-р Мария Бицова с апаратура от френския Червен кръст, дарена през 1998 г.

През 1985 г. Дом „Майка и дете“ чества  50-годишен юбилей с научно-практическа конференция, в която участват специалисти от домовете в страната и Института по педиатрия. По случай годишнината се изграждат три гаражни клетки, ограда, осветление, детски площадки, ремонтира се сградата. Шуменският ДМД е награден с „Орден на труда“ – златен, а 13 души от колектива става носители на значката „Отличник на Министерството на народното здраве“.

През 1989 г. д-р Любка Савова се пенсионира и за главен лекар е назначена д-р Стоянка Кръстева.

През 1990 г.

ЗАПОЧВА ОСИНОВЯВАНЕТО НА ДЕЦА ОТ ЧУЖДИ ГРАЖДАНИ

 – Кипър, Гърция, САЩ, Дания, Швеция, Италия. Предлаганите деца трябва да са отказани по медицински показания минимум три пъти на български семейства. Осиновителите непрекъснато изпращат информация и снимки за осиновените от ДМД-Шумен деца.

В периода 1981-1991 г. в дома са отглеждани и лекувани 2 198 деца на възраст от 0 до 3 години.

През 1992 г. главен лекар става д-р Мария Бицова. Тя е първият лекар, завършил клинико-ординатура в Детската клиника във Варна. На следващата година работа в дома започва д-р Тошко Стоев, завършил същата специалност във Варна.

През 1995 г. ДМД чества своята 60-годишнина с научно-практическа конференция с лектори от 25 дома в страната и университетски преподаватели от София. Започва тенденция за намаляване на извънбрачните и изоставените деца и броят им спада от 143 на 129 в дома през годината.

През 1996 г. идва голямата финансовата криза. Шуменски фирми и Агенцията за чуждестранна помощ правят дарения. Лекари от дома посещават Италия и Дания, за да се запознаят със сродните институции там. През следващата година се разкрива щат за рехабилитатор.

През 1998 г. д-р Бицова посещава САЩ с други директори на домове у нас, където се срещат с осиновени от България деца. Същата година заведението се преобразува в Медико-социален център за промоция на физическото и психическото здраве на децата. По инициатива на Николай Йонков – шеф на фирма „Трансконтинентал“ свето кръщение приемат деца от дома. Традицията продължава 20 години, основен организатор е женското дружество „Родолюбие – 1872 г.“.

През 1999 г. е закрито отделение „Малформации“, като се запазва сектор с 20 легла. Остават три отделения. Изградена е зала за психомоторно развитие. На третия етаж се създават условия за децата, близки до домашните. През 2000 г. стартира програмата „Внучето на баба“. Назначени са пенсионирани жени за гледане на деца. Същата година д-р Бицова отново печели конкурса за директор, а ДМД се преименува на

ДОМ ЗА МЕДИКО-СОЦИАЛНИ ГРИЖИ ЗА ДЕЦА

Тогава в него постъпват 99 деца, от които 23 са осиновени. Извънбрачните деца са 29, от социалнослаби семейства – 48, по медико-социални индикации са приети 3 деца, по медицински причини – 5, подхвърлени са 2.

През 2000 г. д-р Бицова участва в международна конференция по проблемите на осиновяванията в Испания, а на следващата година там се среща с осиновени българчета.

През 2001 г. домът преминава от финансиране от общинския бюджет на централно финансиране от Министерството на здравеопазването. Извършва се ремонт, премахната е системата за отглеждане на децата в бокс и се създава обстановка, близка до семейната.

У нас се регистрират общинските агенции „Закрила на детето“, които наблюдават дейността в тези домове. Увеличава се броят на подхвърлените деца и на приетите с прокурорско нареждане.  Повишава се заболеваемостта на децата. В страната стартира здравното осигуряване и Здравната каса превежда средства за безплатни лекарства.

Катя Крумова, психолог, с децата в дома през 2002 г.

Въпреки даренията на фондации, фирми, агенции средствата за издръжка не са достатъчни. През 2002 г. се налагат драстични съкращения на персонала. Прекратени са трудовите договори на 20 служители. Затварят се занимални, децата се събират в по-големи групи. Освободените етажи се преустройват в рехабилитационен център и зали за игра.

През 2003 г. във връзка с приемането на новия Семеен кодекс настъпват промени в дома – разкрива се дневен център. Тази алтернативна услуга предлага ранна диагностика и комплексна многостранна медико-психологическа рехабилитация с деца с парези, спинални мускулни атрофии и др.

В ДМД има 140 деца при капацитет 180. Бюджетът за годишна издръжка пада от 657 000 лв. на 610 000 лв. Фармацевтични фирми правят дарения за лекарства. Налагат се нови съкращения в щата. На първия етаж се изгражда рехабилитационен център. Рехабилитаторка и кинездотерапевт раздвижват децата със заболявания на опорно-двигателния апарат.

Започва програма за реинтегриране на децата в домашна обстановка – проучване на приемните семейства. През 2004 г. към Регионалния център за социално подпомагане е изградена

КОМИСИЯ ЗА ОСИНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ДЕЦА,

в която участва и д-р Бицова. Обсъждат се по няколко семейства за едно дете, за да се изберат най-подходящите родители. Изработват се диагностично-терапевтични алгоритми за видовете заболявания.  Децата започват да говорят по-рано, а разходките сред природата стимулират цялостното им развитие. Те посещават  куклен театър, училищни тържества, отварят се към външния свят.

Климатичната детска градина в местността „Хижата“ приютява 42 деца за две седмици. Тя отдавна не функционира, както и сродни заведения на Шуменското плато.

На 1 декември 2005 г. домът чества 70 години от откриването си с национална конференция. Пристигат гости от 27 домове, които посещават ремонтираната шуменска база с помощта на щедри дарители. През същата година са осиновени 24 деца – 8 в чужбина, 16 – в България.

Ваната – любима придобивщка за бебетата в дома

През 2006 г. синдикатите настояваха да се актуализират заплатите в домовете за медико-социални грижи за деца.  Ставаше въпрос за съдбата на 3000 души в 28 дома на страната.

На 15 януари 2007 г. синдикалните организации в Дома за медико-социални грижи за деца в Шумен организираха

ЕДНОЧАСОВА ПРЕДУПРЕДИТЕЛНА СТАЧКА

в двора с лозунги за достойно заплащане на специалистите по здравни грижи. Те бяха против изравняването на заплатите в различните категории труд на лекари, медицински сестри, рехабилитатори, психолози, санитари, административни служители. Писмените им сигнали до областните и държавни здравни институции за проблема бяха от 2004 г. Най-високата заплата на медицинска сестра беше 187 лв., на лекар-ординатор – 350 лв., на завеждащ отделение – 450 лв. на педагог – 270 лв. „Край на търпението и унизителното заплащане!“ – каза колективът в дома.

В края на ноември 2007 г. домът получи мебели, проходилки, апарати за рехабилитация на стойност 20 000 лв. от дарителската кампания на „PRONTO“.

През ноември 2008 г. МЗ дари 90 000 лв. за изграждане на транспортен подход към сградата.

През 2009 г. фирми, организации и частни лица направиха дарения, за да може домът да оцелее. Той получи бойлери, лазерни принтери, санитарни материали, аспиратор, печки, дрехи, храни, лекарства и др.

През 2010 г. се чества

75-ГОДИШНИЯТ ЮБИЛЕЙ НА ИНСТИТУЦИЯТА

Д-р Бицова се пенсионира, а директор стана д-р Тошко Стоев. Щатният персонал беше 132 души – медицински специалисти, възпитатели, администрация, помощен персонал. Домът ползваше четири етажа в четири корпуса. Структурата беше от медицински, жилищен, административно-стопански блок.

През 2010 г. бяха обявени 10 милиона евро от ЕС за домовете за медико-социални грижи за деца в България. В края на годината шуменският дом беше акредитиран по новите здравни стандарти, за да може да кандидатства с проект за оборудване с евросредства.

Панчо Владигеров – внук /в средата/ с ученици от Германия в дом Майка и дете през 2000 г.

В същата година стана ясно, че шуменският ДМД, в който се отглеждат 103 деца на възраст до 3 години, трябва да бъде закрит, а децата да бъдат върнати в семействата им или да се отглеждат в приемни родители. Това предвиждаше съвместен проект на УНИЦЕФ, социалното и здравното министерство, Агенцията за закрила на детето.

ШУМЕН БЕШЕ ИЗБРАН ЗА ПРОЕКТА

заради добре развитите социални услуги в града и защото общината беше на първо място в страната по приемна грижа. Имаше 53 приемни семейства, а в София само 20. Годишната издръжка на едно дете в дома струваше 12 000 лв.

Децата с увреждания също трябваше да бъдат върнати на семействата им или настанени при приемни родители. Само децата в най-тежко състояние /десет/ се нуждаеха от непрекъснати  медицински грижи и се предвиждаше да бъдат настанени в хоспис към болницата. В шуменския дом 40 % от децата бяха с физически или ментални увреждания.

В началото на 2013 г. община Шумен безвъзмездно предостави лицевата част на 4-етажната сграда на дома на Медицинския колеж и на офиса на патронажните медицински сестри. Задната част беше предвидена за откриване на Център за деца с увреждания с капацитет 40 места, финансиран със средства за държавно делегирани дейности. Съобщено беше, че до 2014 г. децата трябва да бъдат настанени в приемни семейства.  Разпределението на сградата по-късно се промени и сега тя е празна. Медицинският колеж сега е в бившата Белодробна болница.

Според проекта, финансирането на дейността до края на 2016 г. се поема от УНИЦЕФ-България, а след това тя трябва да стане държавно делегирана дейност. На 10 декември 2015 г.

ЗАКРИХА ДОМА ЗА МЕДИКО-СОЦИАЛНИ ГРИЖИ

за деца в Шумен. Той беше обявен за ликвидация с ПМС №329 от 30 ноември същата година. Тогава институцията можеше да чества 80-годишнина.

В периода от 1979 до 2015 г. в дома са пребивавали 4 915 деца, от които 247 са били в неговия дневен център.

Това е краят на приказката на шуменския Дом „Майка и дете“, започнал от приют и постигнал във времето стандартите за качествено детско здравеопазване и грижи. Десетки здравни, педагогически и социални специалисти преминаха обучения и квалификации през годините, за да постигнат европейско ниво като модел за отглеждане на деца в медико-социален риск. Но моделът се промени…

Важното е, че сърцата на хората в този колектив са били отворени за детската болка. Професионалният им път остана в архивите. Отворихме ги, защото шуменската общественост беше съпричастна към съдбата на подрастващите без родители. Без дарителските кампании на бизнеса, обществените организации, частните лица нямаше как да бъде осъществено лечението, възпитанието, отглеждането на ощетените от съдбата деца.

За 80 години от разкриването на първия приют до закриването на дома през 2015 г. в институцията са намерили подкрепа около 10 000 деца. В обектива на времето са останали много от тях с фотографии и документи. Зад кадър са обаче са онези малки същества, ощастливили стотици семейства в България и чужбина…

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име