Читалището в Драгоево. Снимки Дияна Желязкова

„Как едно селско читалище вече 140 години пази традициите и българския дух“ – под това заглавие информационният портал на неправителствените организации в България разказва за 140-годишното читалище в преславското село Драгоево, което е живият център на общността и конкурира по мащабната си дейност дори градските културни средища. Препечатваме част от публикацията в сайта ngobg.info:

Едно голямо читалище в преславското село Драгоево вече 140 години съхранява традициите и българския дух, и продължава да държи жива общността дори при днешните печални процеси на обезлюдяване на българските села. 

Народното читалище „Васил Друмев“ е голямо във всеки смисъл – и в буквалния като сграден фонд и дейност, и в преносния като безспорен център на обществения и културен живот на местните хора, и в исторически като едно от най-старите културни средища в региона.

Създадено през далечната 1881-ва, днес Драгоевското читалище чества своята 140-годишнина и цялата 2021 г. е посветена на тази достолепен юбилей.

Читалището изненадва първо със своята голяма двуетажна сграда, впечатляваща дори за градски мащаби и една от най-големите читалищни сгради в Шуменска област. Въпреки размерите си, постройката е добре поддържана, с нови дограми и напълно ремонтирани зали.  Построена е през 1976 г., когато селото е имало 3 500 жители, три пъти повече от сега. Местните хора и до днес изтъкват, че дължат „новото“ си читалище на Рафаил Пенев, когото наричат благодетелят на Драгоево и в знак на признателност на входа е поставен негов барелеф.

В сградата те посреща огромно фоайе, в което местните хора организират рождени дни, абитуриентски и различни празници. Малко по-навътре е голяма концертна зала с 360 места и добре поддържана професионална сцена, с които читалището основателно се гордее. В сградата има и няколко по-малки зали за репетиции и събирания, библиотека, която работи всеки ден и предлага добър фонд с нови книги, дори собствена малка етнографска сбирка, пресъздаваща бита и облеклото на старите жители.

Голямата читалищна сграда е пълна с живот, защото местните се чувстват в нея като у дома си и обичат да прекарват тук свободното си време.  И най-вече защото читалището развива впечатляваща дейност, която конкурира по мащабите си дори градските средища.  Тук работят четири самодейни състава – певчески, театрален, детски и популярният в целия регион ансамбъл за автентичен фолклор „Дядо Драгой“. В тях са обхванати над 50 души от селото на възраст от 15 до 80 години, които всяка седмица репетират и се подготвят за представяне на сцена у нас и по света.  Всички те очакват с непърпение края на пандемията, за да отбележат подобаващо 140-годишнината на своето читалище.

А първите прояви са буквално след дни – на 2 и 3 май читалището организира традиционните пролетни празници на Драгоево, които връщат в родното село стотици хора от цялата страна. Тогава ще бъде представена и премиерата на филм с участието на ансамбъл „Дядо Драгой“, съобщава председателят на читалището Красимир Савов, който е изключително горд и с местните изпълнители, и с неповторимите обичаи, които те представят във филма.

Красимир Савов вече две години ръководи Драгоевското читалище

Самият Красимир Савов е един от най-добрите хореографи и художествени ръководители в региона, почетен гражданин на Шумен заради заслугите си в опазването и популяризирането на местния фолклор. Завършил е Института за музикални и хореографски кадри в София и Академията за музикално-танцово и изобразително изкуство в Пловдив, дълги години е бил хореограф и главен художествен ръководител на престижния Ансамбъл за народни песни и танци „Шумен“ и на популярните шуменски танцови състави „Веселяче“, „Звънче“ и „Мадара“. Като истински хореограф, Красимир Савов е не само отличен танцьор и добър педагог, но и творец и създател – той е автор на десетки танци и постановки, създадени въз основа на автентични обичаи от Шуменския край.  През годините водените от него ансамбли разпространяват богатството на българския фолклор и печелят награди на престижни фестивали у нас и във Франция, Унгария, Испания, Сирия, Финландия, Турция, Украйна, Полша, Румъния, Йемен, Канада, Германия, Гърция, Хърватия, Босна и Херцеговина, Чехия, Словакия, Сърбия, Русия, Тайван, САЩ и Италия.

Именно фолклорът запознава Красимир Савов с преславското село Драгоево още през студентските му години, когато започва да изучава обичаите и традициите във всяко населено място в региона. „Драгоево е невероятно село в това отношение“, казва Савов и напомня местната шега, че тук има повече история, отколкото хората могат да поемат.

През 2000 г. изявеният хореограф става ръководител на групата „Дядо Драгой“ и оттогава ансамбълът обикаля света и разнася българския фолклор, печелейки овации, награди и любовта на зрителите. А преди две години Красимир Савов е избран и за председател на местното читалище, и вече се е преселил в Драгоево след пенсионирането си като експерт по културата в община Шумен.

Ансамбъл Дядо Драгой пресъздава обичая „Сватбен мост“

Савов разказва, че Драгоево винаги е било будно село, а в първото кирпичено читалище, вдигнато през далечната 1881-ва, е имало дори специална пристройка за театър, „защото местните са силно заразени от театралното дело“. И до днес в Драгоево е традиция всяка година местният самодеен театър да подготвя нова постановка на типичния и неповторим драгоевски диалект, който е изучаван дори от изследователи от БАН.

И тази година, въпреки пандемията, трупата репетира нов спектакъл и ще покаже пред съгражданите си „Татул“, под режисурата на бившата председателка на читалището Стоянка Димова. „Селото го чака този театър, драгоевчани са петимни за театър“, обяснява Савов.

Самото Драгоево, въпреки че страда от миграцията на младите, е живо село с около 1200 жители. Тук има и училище, и детска градина, тъй като доста семейства се задържат заради няколкото предприятия, осигуряващи работни места – кариера за инертни материали, цех за пластмасови изделия, голяма земеделска кооперация. Селото е само на 6 км от Велики Преслав и на 20 км от областния център Шумен, където също работят доста хора.

Но по-важен от благоприятното географско положение е духът на местните жители, който е нарицателен в Шуменско. Драгоевчани са известни като будни хора с буен характер и за тях казват, че „не излизат без нож на кръста“.  Те са много гостоприемни и всеотдайни, но в същото време фанатично пазят традиците си и българщината, обяснява Красимир Савов. Самият  той, като изследовател на фолклорното наследство, се чуди откъде идва този специфичен диалект в селото, както и буйният нрав на местните.  Има хипотеза, че при Второто българско царство това население е било стража на българските владетели в близката столица Преслав, и оттогава тук се е съхранила тази войнственост и принадлежност към българщината. Дори по време на османското владичество селото се е запазило от външни заселници, макар че навсякъде наоколи има големи турски общности.  И до днес в Драгоево е неписан закон да се грижиш за съседите си, което е помогнало на хората да оцелеят през вековете на чуждо владичество.

„Тук всяка година се е строяла къща с общи усилия. Ако аз вдигам дом, всички ще ми помагат, след това ние помагаме на съседите и така вървят нещата“, разказва с огромна симпатия към своите съграждани Красимир Савов. Затова той не се притеснява, ако е необходим ремонт на огромното читалище. Няма проблем хората да дойдат и да помогнат на ползу роду, тук много неща са правени на този принцип и всеки помага с каквото може, обяснява читалищният председател.

Затова той и екипът му са амбицирани да запазят традициите и културата на селото. За да го има Драгоево, подчертава Красимир Савов. 

Цялата публикация можете да прочетете тук

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име