Светлин Русев на шуменска сцена. Цигуларят събра аплодисментите на публиката

Много специален беше концертът на Симфониета – Шумен с гост цигуларя Светлин Русев, който прави годишно по 100 гастрола с оркестри в САЩ, Латинска Америка, Азия и Европа, когато няма пандемия. Чест беше за нашата публика да го чуе на живо.

Като член на журито по цигулка в Международния конкурс „Панчо Владигеров“ в Шумен през месец май 2015 г.,  той каза: „Гениална е музиката на Владигеров, която се опитвам да разпространявам. Идеята е каквото правим, да го правим все по-добре. Имаме амбиции и много идеи, една от тях е свързана с добра воля, други – с много средства. Аз искам и в бъдеще да помагам за развитието на този конкурс…“. И добре, че цигуларят беше солист на шуменската филхармония през март 2017 г., когато отбелязвахме 118-годишнината от рождението на Панчо Владигеров. Две години по-късно музикалният живот стана онлайн.

Светлин Русев е роден в Русе на 5 април 1976 г. в семейство на цигулари. Учи в музикалното училище „Проф. Веселин Стоянов“, където взема първите си уроци по цигулка при майка си. През 1991 г. е приет във Висшата музикална академия за музика и танц в Париж, която завършва през 1998 г. Учи цигулка при проф. Деви Ерлих и проф. Жан-Жак Кантороу. От 2000 г. е концертмайстор на Овернския камерен оркестър, от 2005 г. –  концертмайстор на оркестъра на Френското национално радио, от 2007 г. – на филхармонията в Сеул. През 2008 г. е избран за професор в консерваторията, на която е възпитаник. Сега е професор в престижната Haute Ecole de Musique в Женева. Артистичен съветник е на Софийската филхармония и на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе. Посланик е на добра воля на УНИЦЕФ.

От 2012 г. свири на  цигулка „Страдивариус  – Cаmposelisce“, /Кампоселиче/, изработена през 1710 г., която му е предоставена от музикалната фондация „Nippon“ в Япония. Той трябва да върне инструмента до края на 2021 г. Основната част на цигулката е правена от Амати – „бащата на лютиерите“, учител на Страдивариус, който е живял 93 години!

През ноември 2016 г. Светлин Русев достига нов връх в своята кариера – назначен е за концертмайстор на престижния Оркестър на Романска Швейцария.

Носител е на наградите: „Светослав Обретенов“ – 1983 г.; „Ян Коциан“ – 1985 г.;  „Клостер Шонтал“ – 1989 г.;  „Лютес“ – 1993 г.;  „Чита ди Бреша“ – 1993 г. Признат е за „Откритието на 2000“ от асоциация „Адами“ на фестивала Мидем в Кан. През 2001 получава първа награда, специалната награда на публиката и специалната награда на Първия международен конкурс в Сендай, Япония. Репертоарът му обхваща творби от барока до съвременната музика. Известен е с изпълненията си на славянски композиции и е един от изтъкнатите пропагандатори на българска музика.  През 2006 стана „Музикант на годината“ в България, а през следващата получи „Кристална лира“, която се връчва от Министерството на културата.

Като истински представител на зодия Овен, признава: „Моята супер сила е… силната воля“. А за концертите в ре мажор на шуменска сцена такава наистина му трябваше.

Стройната му фигура не е само ген. Поддържа физическа форма, като бяга всяка сутрин около час. В Париж живее до парка на Версай  – удобно място за това. Признава, че някога страстта му са били мотоциклетите, а сега – автомобилите. Понякога с месеци не вижда  семейството си, защото е на турнета по света. Във Франция го чакат жена му Флор, дъщеря му Клои и синът му Жорж с втори имена Мила и Симеон. У дома той говори с тях само на български език.

Това е подробната визитка на цигуларя Светлин Русев.

Брамс в ре мажор изпоти Светлин Русев

Програмата му с шуменската Симфониета започна с концерт за цигулка и оркестър в ре мажор от Моцарт. Актуално, защото тази година честваме 230 години от смъртта на композитора. Произведението си Моцарт пише, когато е само на 19 години в Залцбург през 1775 г.  То дава здрава опора за творчеството му. Тоналността е избрана от баща му Леополд, който се възхищава от строгостта и простотата на новите симфонии на сина си. По това време Волфганг е вече „кавалер на музиката“, приет от епископи и аристократи.

Оригиналната партитура на концерта за цигулка и оркестър в ре мажор се съхранява в библиотеката на Ягелонския университет в Краков. За публиката Моцарт винаги е разпознаваем и желан. „Съвършена простота“ – както го определят  в Историята на музиката.

Век по-късно ни пренася цигулковият концерт на Брамс в ре мажор. Друга епоха, друг композитор, друг характер. Той е най-големият немски симфоник след Бетховен, който продължава драматичния симфонизъм на своя предшественик.

Още на 13 години Брамс започва да работи като пианист в пристанищните кръчми на родния Хамбург, защото е беден потомък на селяни и занаятчии.  Преподава частни уроци и пише танцова музика, за да се изхранва. През 1849 г. се запознава с унгарския цигулар Едуард Ремени – политически емигрант, който изпълнявал свои обработки на унгарски песни и танци. През 1853 г. Брамс се среща с друг унгарски цигулар – Йозеф Йоахим.  Така техният фолклор ще влезе в  популярните „Унгарски танци“ на германеца, който по това време се запознава с композиторите Лист и Шуман. Музикантите на Виена радушно приемат Брамс. „Народната песен – това е моят идеал“ – пише той на Клара Шуман и остава нейн семеен приятел след кончината на съпруга й.

Човек със сложен характер – ту суров, ту сърдечен, Брамс бил постоянен и упорит и смятал, че не трябва да се пише само по вдъхновение. Затова и цигулковият му концерт в ре мажор е толкова различен от предходния – професионално и физическо изпитание за Светлин Русев. Музикантът с ръка изтри потта от челото си при първите две части – Allegro и Adagio, а за третата част на помощ идва кърпата от черен сатен.  Финалът е с унгарските интонации, жизнерадостен и стремителен, разпознаваем – истински Брамс!

Нестихващите аплодисменти на шуменци бяха наградата за Светлин Русев. Два биса, поклони за публиката, цветя за госта и диригента Станислав Ушев. Дълго се чуваше в залата нашето „браво“.

За бис цигуларят изсвири прелюд „Вратата на фермата“ от Флаусино Вале – „бразилският Паганини“.  Произведението е писано през 1935 г. Усетихме народното инструментално начало – латиноамериканският юг, звукоподражателните  ефекти – конски бяг и скърцането на портата.  Светлин Русев държеше своя „Страдивариус“ не под брадичката, а в ръце сякаш държи банджо, на каквото са свирили някога в Дивия Запад. И в Бразилия, където той е гостувал.

Въодушевени от изненадата, напуснахме концертната зала, защото имахме среща с виртуоз от световна класа.

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име