Кръводарителна акция в Шумен през 2010 г.

На 14 юни отбелязваме Световния ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител.  Отделението за транфузионна хематология в многопрофилната болница в Шумен има интересна летопис и ще се изненадате, че началото е от преди век. Няма как да пропуснем медицинските открития, с които е свързана дейността му.

Историята казва, че откритието на кръвообращението от Харвей слага началото на обосновано кръвопреливане и кръводаряване. Първото исторически доказано кръвопреливане е извършено на 15 юни 1667 г.  Тогава Жан Денис прелива кръв от животно на човек. Неуспехите от подобни кръвопреливания дали повод на противниците на кръвопреливането във Франция да го забранят.  След повече от 100 години в Англия опитите за кръвопреливане /този път от човек на човек/ са подновени.  За пръв път това е използвана и описана „биологична проба“. Сполуките в нея имат случаен характер и затова кръвопреливането и кръводаряването трудно си пробиват път.

В началото на ХХ век има две велики открития, дали началото на кръвопреливането. В резултат на постиженията на бактериологията и имунологията на класическите изследвания на Мечников и неговите ученици е откриването на кръвните групи при хората от виенския бактериолог Лайнщайнер.  До 1910 г. са открити 4-те кръвни групи. През 1925 г. с натриев цитрат дарителската кръв се предпазва от съсирване, а през 1926 г. се въвежда консервиране на кръв. Индиректно кръвопреливане е правено по време на Първата световна война.

През 1923 г. хирурзи поставят основите на кръвопреливането и кръводаряването у нас.

ПЪРВОТО КРЪВОПРЕЛИВАНЕ В БЪЛГАРИЯ

се извършва от д-р Софрониев през 1927 г.  Две години по-късно в Катедрата по съдебна медицина в София започва и производството на стандартни тест-серуми. През 1933 г. д-р Капитанов открива Център по кръвопреливане в  Александровска болница – София, който обслужва университетските клиники и здравните заведения в градовете около  столицата. Методът за лечение, без никакъв регламент, е използван 14 години. Липсва организация на кръводаряването. Донори на кръв са най-често здравни специалисти и доброволци.

ПЪРВОТО КРЪВОПРЕЛИВАНЕ В ШУМЕН

и в шуменската държавна болница е направено през 1931 г. на Теодора Вълчева от село Мараш, постъпила за раждане, което протича трудно. Родилката изпада в колапсно състояние, което се счита за безнадеждно. Тогава д-р Прокопи Андреев, подпомогнат от акушерката Александра Пушкова, прилага кръвопреливане. Случайността помага да има поносимост между кръвта на мъжа и родилката. Внимателно и бавно в продължение на 4 часа, приготвяйки цитратна кръв в отворен стерилен съд, на болната е прелята 450 г кръв.  Тя излиза от тежкото състояние.

През 1933 г. серуми и пособия в Шумен се доставят от Центъра по кръвопреливане в София. Кръвопреливането се прави в хирургичното отделение и сектор „Гинекология“ от д-р Прокопи Андреев.

Постигнатият успех насочва вниманието на лекарите върху откриващите се възможности за лечение на острата кръвозагуба и анемия с преливане на кръв. Следващите кръвопреливания са по-добре подготвени. Болницата доставя тест-серум.

Д-Р КОСТА ПАЧОВ ОРГАНИЗИРА ПЪРВИТЕ КРЪВОДАРИТЕЛИ,

когато е управител на шуменската болница в периода 1935-1945 г. Те са предимно от болничния персонал и здрави граждани, като дадената кръв е заплащана от болните или техните близки.

През 1940 г. се открива ново серологично свойство на кръвта – РН /резус/ фактор, а след това и други фактори. В края на 1944 г. към Кръводарителния център в София се организира голяма група от кръводарители в помощ на бойците на фронта. През 1945 г. с помощта на медицинската служба на Трети украински фронт се създава единна организация на Кръводарителния център и Българския червен кръст. През 1948 г. се открива Научно-изследователски институт по кръвопреливане в София.

Още тогава Окръжният комитет на БЧК популяризира сред населението високохуманните цели на кръводаряването. До 1950 г.  кръвопреливане се прави само при спешни и тежки случаи. През 1952 г. в Шумен се открива

КАБИНЕТ ЗА КРЪВОПРЕЛИВАНЕ В ХИРУРГИЧЕСКОТО ОТДЕЛЕНИЕ,

в който работи д-р Нено Кулов. През 1953 г. в България се създават центрове за платено кръводаряване. До 1958 г. ръководители на кабинета са д-р Камен Палатов и д-р Велчо Павлов, а след тях завеждащ е д-р Тодор Стоянов. С големи трудности започва обзавеждането със специализирана апаратура.

През 1958 г. Шумен вече има Окръжна станция за кръвопреливане. Тя отговаря за снабдяването с кръв на здравните заведения  в Шуменски и Търговищки окръг. В помощ на екипа е д-р Стефан Николов – главен лекар на Окръжната болница.

Началото на безвъзмездното кръводаряване е през 1959 г. То става общонародно дело с активната дейност на ръководителите на БЧК в Шумен: д-р Шпатов, Недялка Йорданова /Смядово/ и Минчо Минчев. Въвежда се държавен план за кръводаряването. Секторът се премества в новопостроената болница /днес терапевтичен блок/. Д-р Тодор Стоянов предава ръководството на д-р Димитър Радушев – титуляр от 1960 г. на станцията за кръвопреливане. В дейността й се утвърждава плановостта при получаване на кръв и плазма. Освен вземане и преливане на кръв, тя извършва всички лабораторни изследвания – определяне на кръвни групи, РН принадлежност, тест-серуми, приготвяне на противошокови течности, плазмозаместители, апирогенна вода и др.

Д-р Димитър Радушев през 2006 г.

През следващите години се извършват изосерологични изследвания на бременни и се провеждат амбулаторни преливания. В станцията работят 13 души, между които дългогодишните медицински сестри Мария Василева и Зорка Стоянова, санитарките Здравка Иванова и Кръстина Бонева.

В тоя период  професионален опит придобиват д-р Иван Йовчев, д-р Ст. Стоянов, д-р Витек, д-р Върбанова, д-р Кудева, д-р Вълнарова.

През 1962 г.

СЕ ЗАКРИВАТ КАБИНЕТИТЕ  ЗА КРЪВОПРЕЛИВАНЕ В НОВИ ПАЗАР И ПРЕСЛАВ

Станцията по кръвопреливане в Шумен става център за задоволяване нуждите не само на Окръжната болница, но и на лечебните заведения в окръга с кръвни биопродукти. През 1960 г. кръводарителите в окръга са 760, през 1962 г. –  960,  през 1964 г. – 1002, през 1966 г. – 1470 души.

Окръжната станция за кръвопреливане обслужва Търговищки окръг до 1963 г. През 1968 г. се въвежда задължителен държавен план за кръводаряване за лечебни нужди и за Държавния санитарен резерв.

През периода 1980-1982 г. Окръжният център за трансфузионна  хематология е отличен с правителствени награди от  БЧК, Министерството на народното здраве и др. Тогава той се настанява в сградата на бившето АГ-отделение на шуменската болница, което през 2005 г. беше ремонтирано и в него се пребазира онкодиспансерът. Съществен принос за развитие на кръводаряването в тоя период има Минчо Минчев, заместник председател на БЧК в Шумен, превръщайки го в патриотично дело на населението.

През следващите години хематологията – науката за кръвоносната система, се развива и възникват тесни хематологични  дисциплини като хемостазиологията, имунологията, хематологичната цитология, трасфузионната хематология. В тях се извършват изследвания на кръвта, за да се избере най-подходящият кръвен биопродукт за лечението на пациентите.

В периода 1991-2004 г. Кръводарителният център беше в бившата Работническа болница, по-късно ликвидирана след преобразуването й като общинска и медицински център. Това създаваше неудобства за отделенията на болницата, Спешна помощ, Белодробната болница, онкодиспансера и останалите здравни структури, които се намираха в един двор на 4 км от  мястото на кръводаряване в кв. „Тракия“.

Д-р Снежана Чолакова започва работа през 1975 г. във вътрешното отделение на Окръжната болница. След 3 години става част от колектива на Кръводарителния  център, където началник е д-р Димитър Радушев.  След пенсионирането му тя е назначена за завеждащ на центъра за периода 1989-1997 г.

Д-р Снежана Чолакова през 1998 г.

На 27 юни 2004 г. беше отслужен

ВОДОСВЕТ ЗА ПРЕБАЗИРАНЕТО НА КРЪВОДАРИТЕЛНИЯ ЦЕНТЪР

от бившата Работническа болница в МБАЛ-Шумен в старата сграда, където се намираха бившите очно и ушно отделение, а сега е само ТЕЛК. Това стана с целева субсидия от здравното министерство. Ремонтът беше дело на фирмите „Тича 96“ и „Надзорконсулт“. Спонсори бяха фирмите „Шумен“ и „Коопкомерс“.

Тогава ръководството на болницата съобщи, че годишно постъпват 1100 литра  кръв от кръводарители, от които се произвеждат еритроцитен концентрат, дълбоко замразена плазма и прясно замразена плазма. Екипът беше от 17 души – 2 лекари, 1 биолог, 3 фелдшери, 5 клинични лаборантки, 5 медицински сестри, санитари. Д-р София Димова започна работа в центъра през 2002 г., а по това време се подготвяше да вземе специалност.

През 2005 г. за първи път в България в отделението за трансфузионна хематология в Шумен беше въведена компютърната обработка на медицинската документация и изследването за СПИН при кръводаряване.

През 2006 г., когато д-р Димова отсъства, началник на отделението за трансфузионна хематология стана д-р Димитър Радушев, повикан поради липса на лекар със специалност трансфузионна хематология, макар че беше почти 80-годишен. Тогава той сподели, че е бил 41 пъти кръводарител. С новия Закон за здравето същата година Кръводарителният център  се преименува на отделение на МБАЛ-Шумен. Кръводарителни центрове останаха само в петте града с медицински университети.

И тогава, и сега безвъзмездно дарената кръв в Шумен два пъти седмично се транспортира до Кръводарителния център във Варна. Там се изследва клинично и се връща обратно като кръвни продукти според направената в Шумен заявка, но след 4 дни. За сравнение, преди години за 24 часа в Кръводарителния център на Шумен обработката е готова. Централизацията на трансфузионната хематология целеше икономия на средства.

През ноември 2012 г. специалистите от Районния център за трансфузионна хематология във Варна бяха подали предизвестия за напускане заради ниските си възнаграждения. Лекарите там получаваха около 600 лв., а медицинските сестри и лаборанти – около 400 лв. Те искаха още увеличение на персонала, защото са много натоварени и не издържат на напрежението. Тогава здравният министър Десислава Атанасова предупреди, че държавата е във финансова криза и няма възможност за повишаване на възнагражденията. Протестиращите й напомниха, че това е въпрос на национална сигурност, тъй като без тези специалисти трансфузионната хематология е невъзможна.

От тогава до днес работещите в кръводарителните  центрове на страната имат леко завишение на заплатите си, но то е крайно неудовлетворяващо. Те нямат допълнително материално стимулиране по клинични пътеки. В такава ситуация са работещите в ТЕЛК, съдебна медицина и други структури на МБАЛ-Шумен.

разбитите стъпала към отделението

През септември 2014 г. съветници от здравната комисия на общинския съвет в Шумен алармираха, че има отлив от кръводарители. Рязко беше спаднал броят на кръводарителите в община Шумен. През 2005 г. бяха 130, а през 2013 г. – едва 30 доброволци. Налагаше се да се търсят приятели и роднини да дарят кръв  за спешни пациенти.  Д-р Парашкева Вичева каза: „Оформи се

черен пазар на биопродукти в Шумен

при това доста агресивен.  Доброволните кръводарителни акции ще спрат до голяма степен нелегалния пазар за кръв.  Роднините на болните не винаги отговарят на медицинските критерии за кръводарители“.

През същата 2014 г. Министерството на здравеопазването стартира национална информационна система по трансфузионна хематология – пилотен проект за осем болници в страната. Шест месеца по-късно беше въведена в цялата страна. Националната система съдържа информация за донорите, кръвните продукти, лечебното заведение, в което се намира, както и за лицата, занимаващи се с диагностика, преработка и етикиране на продуктите. Така се знае кои лечебни заведения с какви крайни продукти разполагат в наличност и какви липсват. Има възможност да се спре кръводарителният бизнес.  Намерението беше да се ограничат случаите, в които гражданите продават кръвта си. Периодът между две кръводарявания трябва да е 60 дни и този срок се спазва много строго. Но за да не бъдат уловени преди този срок, продавачите на кръв пътуват от град на град. И сега България е на едно от

последните места по кръводаряване в Европа.

У нас беше създадена организация за доброволно кръводаряване във Фейсбук – безплатно приложение за мобилните телефони, с което кръводарителите обявяват в специална система, че са дарили кръв, а пациентите – от какво количество кръв и от коя кръвна група се нуждаят. В Канада има семейни кръвни банки. Веднъж в годината член на фамилията дарява кръв и при нужда болният роднина е осигурен. В Чехия на гражданите, дарили кръв, им приспадат процент от данъците.

В България няколко здравни стратегии  имаха намерение да променят цялостното виждане за кръводаряването. Новата нормативна база трябваше да се обвърже с финансова рамка. Вече 30 години не се прави стъпка за промени. От нов нормативен документ се нуждаят всички структури за трансфузионна хематология в страната, който да е синхронизиран с държавния бюджет. Това е въпрос от национално значение в условията на пандемия, защото сме свидетели как се търси по спешност кръв и кръвна плазма за тежкоболни с Ковид 19.

През 2012 г. д-р София Димова беше на специализация в Швейцария, изпратена от фармацевтична фирма в завод край Цюрих. След завръщането си тя разказа, че там се изработват гелкартите – тестове за съвместимостта на кръвта на пациента, който се използва и в МБАЛ-Шумен.

Като завеждащ отделението за трансфузионна хематология д-р Димова сподели, че от 18-годишна възраст досега редовно дава кръв всяка година и вероятно вече 30 пъти е станала донор.

Д-р София Димова показва автоматичните легла за кръводарители

И до днес продължава практиката преди да се оперира пациент, роднините му да осигурят двама донори на кръв по искане на лекарите. Такова изискване не фигурира в нито един нормативен документ, но е факт и за болните в МБАЛ-Шумен. По настояване на медиите здравното министерство даде пресконференция през същата 2014 г. От ведомството поясниха: „Тази практика е от 1988 г., когато за пръв път започна да се усеща кризата за кръв. Тя стана задължителна, когато в началото на  80-те години на миналия век на болниците бяха наложени лимити за потребление, над които те трябва да плащат символична сума на центровете за кръв, плазма и кръвни продукти“.

През октомври 2014 г. предстояха парламентарни избори. Тогава медиците от центровете за трансфузионна хематология призоваха:  „И политиците да дарят кръв на ползу роду! Нито един кандидат депутат или бъдещ министър не е дошъл да дари кръв безвъзмездно. Девизът на нашите кръводарителни кампании е: „Капка по капка – живот!“ Нека лозунгът бъде: „Капка по капка – вот!“  Партийните активисти в Шуменска област и в страната тогава не се отзоваха…

През 2015 г. отделението  за трансфузионна хематология на МБАЛ-Шумен се премести от старата сграда на първия етаж в бившата Белодробна болница с два самостоятелни входа отзад. Грозна е гледката от разбити теракотни плочки, за които не веднъж сме сигнализирали през последните години.

След пенсионирането на Галя Григорова – организатор на плановите кръводарителните акции в общините, през 2016 г. този щат не е зает, а и ръководството на болницата няма такива намерения. В момента екипът се състои от 12 души. Двама са лекарите със специалност – д-р София Димова и д-р Боряна Илчева. Останалите са: 1 биолог, 4 лаборантки, 3 медицински сестри и 2 санитарки. Една от лаборантките е на пенсионна възраст.

Шуменската болница получава кръвна плазма от Кръводарителния център във Варна. Не разрешават на шуменското отделение да произвежда такава.

През декември 2020 г. екипът най-после получи биохимичен фризер за съхранение на плазма – дарение на стойност 14 160 лв. от кампанията „Помогни сега“. През март 2021 г. дарители осигуриха два автоматични стола за кръводарителите, които замениха 50-годишните мизерни кушетки.  Оборудването е модерно, ергономично и създава комфорт за пациентите, когато лягат, за да дадат кръв. Стойността на подвижните столове е по 8000 лв. за всеки. За тях се ползват ролки за еднократни чаршафи, а не текстилни. Всяка от трите части на леглото може да се регулира. Има две позиции – физиологична и шокова /ако на пациента му стане лошо/.  Шуменската болница поднови с пет нови компютъра екипа, който работеше с 10-годишна амортизирана техника.

ОТДЕЛЕНИЕТО СЕ НУЖДАЕ ОТ АПАРАТУРА:

два биомиксера, един биомедицински силър за силиране на пластмасови тръбички на сакове за кръвовземане, една лабораторна центрофуга и лабораторен термостат.

Дейността на специалистите в кръводарителните  центрове у нас не е остойностена  реално подобно на микрпобиологичните лаборатории, патоанатомичните отделения, ТЕЛК, съдебната медицина.

УНИЗИТЕЛНИ СА ЗАПЛАТИТЕ НА МЕДИЦИТЕ В ТЯХ

Възнагражденията осигуряват болниците – търговски дружества. Но от тези структури МБАЛ нищо не печели по клинични пътеки на здравната каса. От  1999 г., когато болниците станаха търговски дружества и стартира здравното осигуряване, този проблем стои неразрешен. Унизителното ниско заплащане е причина младите медици да не желаят да работят в тези структури.

През 2018 г. официално беше съобщено, че 30 % от кръвта, която се използва за преливане, е платена от роднините на нуждаещите се на намерените за случая  „дарители“. Тогава от БЧК имаше предложение кръвта за нуждаещите се пациенти да бъде закупена от лечебните заведения, за да се спре търговията с кръв. Обявена беше цена 200-250 лева на банка кръв, като за по-редките групи цената скача. Само така могат да бъдат елиминирани „кръвните сутеньори“. През същата година  едва 22 % са били истинските безвъзмездни кръводарители в страната.

Ето официални данни за броя кръводарители през периода 2008 – 2020 г. в Шуменска област. При организираните планови акции за кръводаряване малките общини имаха повече донори в сравнение с общините Шумен и Нови пазар, където години наред нямаше кръводарителни акции с гласувани от общинските съвети финансови стимули от  техните бюджети. По два мандата кметове на общини не проявяваха разбиране. Вместо да планират средства за целта, те си осигуряваха т. нар. „представителни средства“ за съветници и администрация. От пет години в дневния ред на общините няма финансиране за доброволни кръводарители.

Галя Григорова на кръводарителна акция в Никола Козлево през 2013 г

През 2008 г. кръводарителите в областта бяха 2689, от които 1771 родственици, 918 доброволци, мъжете са 1798, жените 891, за първи път са дарили кръв 641 души. През 2009 г. кръводарителите бяха  2777, през 2010 г. – 3001 души, през 2011 г. – 3114, през 2012 г. 2935, през 2013 г. – 2867, през 2014 г. – 2832, през 2015 г. – 2759 души.

През 2016 г. беше обявено, че Диляна Николова – служител  в деловодството на Районния съд, е дала кръв 55 пъти. Това е над 23 литра кръв за 20 години.

През 2017 г. в Шуменска област е имало 2650 кръводарители, от които 61 платени, взета е 606 литра кръв. През 2018 г. кръводарителите са 2830, през 2019 г. – 3075, през 2020 г. – 2786, от които 35 са платени кръводарители.

Каква беше ситуацията в началото на пандемията. През 2020 г. всички кръвни центрове в България сигнализираха за спад на кръводарителите. На 21 юли 2020 г. Европейската комисия покани над 200 служби за кръводаряване от целия ЕС да кандидатстват за финансиране за закупуването на оборудване за плазмафереза, т.е. оборудване за вземане на кръвна плазма от дарители.  Целта беше да се окаже подкрепа за лечението на нови пациенти с COVID-19, които се борят с болестта, като се увеличи капацитетът за вземане на кръвна плазма от пациенти, които вече са се възстановили от нея. Какво финансиране получи България, така и не разбрахме.

На 12 март 2021 г. Български дарителски фонд обяви: „В резултат на пандемията има

СПАД НА КРЪВОДАРИТЕЛИТЕ С 30 ПРОЦЕНТА

Недостигът на кръв се превърна в сериозна заплаха за здравето и живота на пациентите. В тази ситуация съществуващата система „Дари кръв“ на Българската организация за доброволно кръводаряване имаше нужда от усъвършенстване, за да може още по-бързо и ефективно да свързва доброволните кръводарители с нуждаещите се от кръв“.

С тези констатации живеем и днес. Проблемите на кръводаряването и кръводарителните центрове са част от нереформираната здравна система в България. Все пак в навечерието на 14 юни да поздравим 39-годишния шуменец Йордан, дарил 43 пъти кръв безвъзмездно!

Страната ни е на едно от последните места в Европа по доброволно кръводаряване. Причината е, че на 1000 души едва 23-ма се решават на благородната стъпка. Вече стартира предизборната кампания  за нов парламент. Сега е моментът кандидат-депутатите да дарят кръв, а тези, които станат народни представители, да внесат промени в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането.  Трима лекари бяха депутати от Шумен през последните години /ГЕРБ, ДПС и Партия „Атака“/, но не направиха нищо за шуменското здравеопазване. Дано следващите народни избраници влязат поне веднъж в отделението за трансфузионна  хематология в МБАЛ-Шумен, за да видят реалната среда на работа и нуждите на медицинските специалисти. Персоналът застарява, нови лекари – специализанти няма.

Валентина МИНЧЕВА

Снимки личен архив

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име