Тази година цял свят отбелязва 100 години от рождението на Астор Пиацола. У нас симфоничните оркестри и музикалните театри посветиха концерти на аржентинския композитор, а за джазмените това беше творческо предизвикателство. Симфониета-Шумен подготви програма за Пиацола с участието на Стоян Караиванов – единственият българин, който свири на бандонеон. Калина Василева не само дирижира, но и разказа за композитора като музикално явление в началото на ХХ век. Пътешествието беше на няколко континента, където Астор Пиацола става част от артистичната бохема и прави своята трудна, но знаменателна кариера. Към творческата му биография ние ще прибавим жените в живота на композитора, които са му причинили много страдание, но и радост, за да сътвори гениалните си творби.
Астор Пиацола е роден на 11 март 1921 г. в Мар дел Плата в Аржентина. Родителите му са италианци. Бащата свири на акордеон и китара. Когато е на 4 години, те се местят в Манхатън, Ню Йорк. За да спаси сина си от криминалния живот в бедния квартал „Малката Италия“, бащата купува на 8-годишния Астор бандонеон. Музикалният инструмент е от групата на клавишните, подобен на акордеона, но с клавиши като копчета в двата квадратни края на меха. Той е пряк наследник на германската концертина, като се свързва преди всичко с аржентинското танго. При него интересното е, че при натискане на един клавиш се получават две различни ноти – една при свиване и друга при разтягане на бандонеона. Лявата и дясната ръка са почти равностойни, но тембърът на извлечените звуци е различен.
Поради голямата депресия в САЩ семейство Пиацола се връща за кратко в Аржентина. Родителите отново са без работа и пътуват обратно за САЩ. Няколко години Астор взема уроци по класическа музика и се влюбва в Бах. Преустановява това на 13 години и тръгва по музикалните клубове на Харлем, за да слуша джаз. Важен момент за бъдещата му кариера, в която се съчетават класика и нова музика.
Една забележителна среща през 1931 г. с аржентинската легенда Карлос Гардел /певец, композитор и актьор/ завинаги определя пътя на Астор Пиацола – националният символ на Аржентина. На 17-годишна възраст музикантът се завръща в родината си. Чува по радиото секстетът на Елвино Вардаро с оригинално танго и се вдъхновява да развие кариера си като бандонеонист.
Получава финансова стабилност и се жени за Дада Волф, от която има две деца – Даяна и Даниел. Астор прилага новите знания в оркестъра на Троило, създавайки необичайни аранжименти за традиционното танго. Публиката обаче не е готова да приеме новаторски идеи на Пиацола. Той пише музика за филми, опитвайки се да печели пари. Аржентинците са все по-разочаровани от неговото танго. През 1949 г. освобождава екипа, захвърляйки бандонеона в продължение на 10 дълги години.
Пиацола получава възможност да изучава композиция от известната френска преподавателка Надя Буланже в Париж. През 1955 г. заедно с оркестъра на Парижката опера той записва 16 творби, от които само две няма да са негови. Новите му записи ще имат огромен успех. Сред тях са прекрасното танго „Nonino“
Уверен в победата, вдъхновен от надежда и с желание за отмъщение, през същата година композиторът се завръща в Буенос Айрес. Звукът на електрическата китара в ритъма на танго се превръща в оригинална находка, Пиацола продължава да експериментира с аранжименти, подложени на безмилостна критика и дразнещи традиционните изпълнители. В средата на 1958 г. напуска Буенос Айрес и отива в САЩ, събира първия си квинтет и се опитва да съчетае танго и джаз. Формира екип, който отговаря на всичките му изисквания – бандонеон, цигулка, електрическа китара, пиано и контрабас. През 1965 г. изнася концерт в Нюйоркската филхармония.
Конфронтацията между феновете и противниците на Пиацола нагнетяват атмосферата около него, обществените конфликти водят до разпадането на семейството през 1966 г., когато се развежда. Преживява своеобразна криза – впуска се в безразборни връзки и експерименти с наркотици.
Личната трагедия не пречи на творчеството. Хорацио Ферер вдъхновява Астор със стихотворенията си, за да напише оперетата „Мария на Буенос Айрес“. Маестрото работи върху създаването на собственото си „Нуево танго“.
Тогава започва страстната му връзка с Амелита Балтар, известна аржентинска певица. През 1969 г. „Баладата на лудницата“, създадена от съавтори и изпълнена от Амелита в съпровод на оркестър под ръководството на Астор, печели втора награда на Първия иберо-американски музикален фестивал и сърцето на благодарните слушатели. Триумфалното шествие продължава през 1971 г. Кариерата на Амелита тръгва нагоре. Астор открито ревнува от постиженията й. Трудните отношения с Амелита водят до раздяла и внезапен сърдечен пристъп, който за кратко спира развитието на творчеството. Емоциите на Астор опустошават душата му. През 1973 г. заминава за Италия, където записва редица творби в студио, сред които световноизвестната композиция „Либертанго” звучи за първи път. Тя става една от визитните му картички.
През 1976 г. по време на интервю Пиацола се запознава с телевизионната водеща Лора Ескалада – втората му съпруга и последната му любов. След смъртта на мъжа си тя продължава работата му, ставайки организатор на международната асоциация „Либертанго“, както и президент на фондация „Астор Пиацола“. Следващите десет години от творчеството на композитора (1976-1987) са плодотворни и финансово успешни.
Екипът на Астор Пиацола е търсен в Европа, Южна Америка, изнася концерти в Япония и САЩ, зрителите са щастливи да приемат оригиналния стил на изпълнение, признавайки автора на новата концепция. Музикалният елит приема Астор в редиците си, а в него са признати джаз легенди и авторитетни класически звезди. През 1982 г. Астор композира „Голямото танго за пиано с виолончело“.
През 1983 г. се случва едно значимо събитие. Пиацола свири в Буенос Айрес със своята програма „Нуево танго“. В родината си представя на публиката „Концерта за бандонеон с оркестър“, където той е солистът в класически стил. Но пълното признаване на сънародниците му идва през 1985 г., когато е обявен за почетен гражданин на Буенос Айрес. Аржентина се покланя пред таланта на маестрото.
През 1987 г. Пиацола свири с квинтета си в Сентръл Парк в Ню Йорк. През следващата година композиторът претърпява сърдечна операция, веднага след което се впуска в работата по създаването на „Sextet Nuevo Tango“, която ще включва втори бандонеон и виолончело, заместващи цигулката. „Sextet“ е последната група, създадена от аржентинския гений, тъй като на 4 август 1990 г. в Париж Пиацола получава първия си инсулт. Умира след втория в Буенос Айрес на 4 юли 1992 г.
Музиката на Астор Пиацола е световно известна: композира за над 50 филма. Помним страстните мелодии на маестрото във филмите „Усещане за жена“, „Последно танго в Париж“, „Армагедон“ и др.
Пиацола развива тангото като го освободава най-вече от класическите му песенни форми и да го пренася в концертните зали. Много му е трудно за тази музикална революция. „В Аржентина можете да промените всичко, само не и тангото“ – се оплаква веднъж музикантът.
Програмата на Симфониета-Шумен започна с откъс от сюитата „Нощни графики“ на бразилския композитор Мануел Понсе. Тя е за френския Крал Слънце от XVIII век, но ни настрои за Южна Америка.
Цялата вечер бяхме в света на Пиацола благодарение на солиста Стоян Караиванов – единственият български изпълнител на бандонеон. Той е роден на 20 октомври 1997 г. в Харманли. В рода си има известни личности като актрисата Йорданка Кузманова и композитора Петър Льондев – почетни граждани на града. Стоян Караиванов завършва немската езикова гимназия в Стара Загора, където кметът го награждава с почетния знак на града за високи музикални успехи. От 10 до 12 клас всяка седмица той пътува до Пловдив, за да учи акордеон, пиано и теория на музиката. Награждаван е на национални конкурси като изпълнител. Сега музикантът е последен курс по специалността информатика в Нов български университет в София и първи курс в Музикалната консерватория в Каляри, остров Сардиния, Италия. От есента на 2020 г. учи бандонеон при проф. Фабио Фуриа. Специализирал е жанрова музика в Международен и национален център за акордеон и музика „Жак Морне“ във Франция. Година по-рано учи баян в Нов български университет. Бил е солист на почти всички симфонични оркестри в страната. Най-големият успех на Стоян Караиванов е на 24 юни т. г. в зала „България“, където свири заедно с Софийската филхармония по повод 100 години от рождението на Пиацола. Неговият бандонеон е на 86 години, стар инструмент, който пази и обича като цигулките „Страдивариус“. Онлайн той преподава уроци за бандонеон на младежи от Европа и Азия.
„Микеланджело 70“ е първата творба на Пиацола, която солистът изпълни с нашата Симфониета. Заглавието е всъщност името на публичен дом в Буенос Айрес, където 12-годишният Астор свирил, за да изкара пари. Такава била традицията по онова време в Аржентина. Докато господата се забавляват, свирят музиканти. Тази композиция е само в четири тона, предупреди Калина Василева. Но колко много казва с музикалните контрасти от звуци и динамика. Истински синкоп на страсти, които е доловил тогава малкият Астор, докато двойките се забавляват.
Концертът на Пиацола за бандонеон, пиано и струнен оркестър „Аконкагуа“ носи името на най-високият връх в Аржентина. А това произведение е наистина връх в творчеството му, защото съчетава класика и фолклор. Три части с различно темпо. Бандеонът беше в ръцете на Стоян Караиванов, който след концерта каза: „Поклон на младата диригентка, която успя да се справи с тази композиция!“ На рояла беше Станислав Ушев. Много гръмотевично звучеше във втората част големият барабан на сцената. Това беше първата изява на Бексай Неждетов – организационен секретар на Симфониета-Шумен. Той е завършил музикална педагогика в Шуменския университет.
Чухме творба и от Карлос Гардел – откривателят на Пиацола. Заглавието е от конния спорт – „Por una Cabeza“.
Дойде ред и на незабравимото „Libertango“. Влязохме във филма! Кой не помни „Усещане за жена“? Тангото на незрящият стар герой на Ал Пачино и крехката му партньорка няма как да не донесе наградата „Оскар“. Композирано от потомствения италианец Пиацола, изиграно от друг потомствен италиански емигрант. Страстите са аржентински, но аранжирани елегантно по европейски, с южния полъх на Апенините.
Стоян Караиванов предизвика истинските ни симпатии в тази мрачна дъждовна вечер. Едва доплувахме до залата сред потоците вода по стъпалата за залата. Мокри и подгизнали, уважихме Астор Пиацола, защото духът му остава вечен с модерното аржентинско танго на всички времена. Той казва: „В тангото има драма, но няма песимизъм. Имам визия, че работата ми все още ще бъде чута през 2020 година, а също и през 3000 година. Защото през 1955 година старото танго умря и се роди ново – и аз бях там…“.
На бис Стоян Караиванов изсвири „Чебандонеон“ от Анибал Труильо. Дано този перспективен музикант сбъдне мечтата си да бъде в Аржентина, както сподели с нас. Засега го спира само пандемията. Предстои му заслужена почивка в Италия и Германия. На 29 юли ще свири на Международния фестивал „Дни на класическата музика“ в Балчик. През октомври може би ще гостува отново в Шумен. Е, пак ще е по време на избори, но важното е да няма пандемия, бури и наводнения, за да бъдем с аржентинско „танго нуево“ – с ритъма на сърцето на Пиацола…
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА