Георги Андреев, солист на симфониета

В края на творческия сезон  нашата филхармония продължава да ни изненадва с програмата си. „Етно Симфони“ е може би едно от големите предизвикателства за диригента Станислав Ушев, решил да събере на сцената класика и български фолклор. Който е пропуснал този музикален спектакъл, може само да съжалява за събитието – явление в културния ни живот.  Ние се върнахме към изворите на народния гений, които са вдъхновили Панчо Владигеров  и Веселин Стоянов, за да станат разпознаваеми и уважавани композитори в световната класика.

Идеята си Станислав Ушев реализира с доказани професионалисти от съвременния инструментално-песенен фолклор. Концертът беше със специалното участие на Георги Андреев. Той е роден през 1969 г. в Хасково. Завършва Средното музикално училище в Широка лъка, специалност  гъдулка. Като дете се опитали да го откажат от този инструмент, защото бил „мечкадарски“, но той упорито го предпочел. В периода 1990 -1995 г. учи музикална композиция при проф. Александър Текелиев. През 1997 г. завършва с отличие Националната музикална академия „Панчо Владигеров“. Още като студент започва работа в музикалното училище в Широка лъка, диригент е на представителния оркестър и преподавател по композиция и оркестрация. В периода 1994-1997 г. е композитор и аранжор в Българското национално радио. От 1994 до 2000 г. е диригент на оркестъра на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, а от 2000 г. е негов главен диригент. В творчеството си Георги Андреев блестящо обединява класическата хорово-оркестрова музика с традиционните ритми и фолклорни стилове, в което на живо се убедиха шуменци. Има над 400 авторски и аранжирани песни и пиеси за оркестър, хор и солисти.

Лудо надсвирване на двамата виртуози – гъдулар и кавалджия

През 1993 г. получава стипендия от Съюза на българските композитори за най-обещаващ млад композитор. На следващата година му връчват награда по композиция на името на Алфред Шнитке за соната за пиано. През 2001 г. е носител на награда на името на маестро Димитър Вълчев за музиката към спектакъла „Два свята“ на Нешка Робева. Следват  отличията: приз „Златно перо“ на „Класик FM радио“, „Музикант на 2004 г.“ за музиката към спектакъла  „Легендата“, специалната награда на фестивала „Салон на изкуствата“ в НДК за концерта „Приятелство без граници“, награда на Съюза на българските композитори „Златно петолиние“ за симфонично творчество. През 2008 г. е лауреат на конкурс за написване на произведение по тема от Хендел на БНР.

Какъв талант ни гостува на в Шумен, говорят гастролите му по света. Музиката на Георги Андреев се изпълнява в „Роял Алрберт Хол“ – Лондон, „Кенеди център“ – Вашингтон, „Симфони хол“ – Осака, „Линкълн център“ – Ню Йорк и др. Партнирал си е със световноизвестния композитор на филмова музика Ханс Цимер /“Гладиатор“, „Шифърът на Леонардо“, „Последният самурай“/, с цигуларя Найджъл Кенеди, Жан Люк Понти, Роберт Плант.

Притихнали – публика и симфоници, го очаквахме на  сцената. Юлска жега. Жътва е. Гъдулката е в ръцете на Георги Андреев, а Симфониета-Шумен се включва в композицията с големия тъпан. Тежко време, неравноделно по български, трудно за дишане, за стъпване, за живеене… Една весела закачка прави гъдуларят по петолинието, но финалните акорди и гръмотевичните удари на оркестрантите обобщават българският характер на тази мъчителна изповед.

Това беше „Виолира“ –  първата композиция, която гъдуларят изпълни със шуменските симфоници. Той сам представи всяка от своите девет композиции в програмата.

Георги Адреев каза: „Благодаря, че съм отново тук. Идвам по покана на Станислав Ушев. Името на първата пиеса е „Виолира“ – съставна дума от виолин /цигулка/ и лира /името на инструмента, който само у нас се нарича гъдулка/“.

Той обяви, че „Страти на Ангелак думаше“ е любимата му странджанска песен, която носи толкова тъга и мъка, че я определя като реквием. Тя беше изпълнена от Милена Ставрева – солистка на НФА „Филип Кутев“. Гъдулката заплака в ръцете на Георги Андреев, а красивата певица – изви глас за героя, тръгнал на път с дружина.

Милена Ставрева и Милен Георгиев

Дойде още една кахърна /интровентна/ песен, част от камерната пиеса „Феникс“, която Георги Андреев пише по молба на арменската общност в България през 2008 г., когато се чества 100 години от геноцида над арменския народ. Чухме втората част „Вохпал“ на творбата – в превод оплакване. Специално място в нея има солото на виолата, изпълнено от Лили  Дачева. Страданието няма как да не се сподели от публиката.

Лили Дачева

Така беше сложен край на тъжните авторски песни на композитора в програмата. Дойде ред на „Карагьоз вакъл, катаман“, написана от Георги Андреев в нашия град за ансамбъл „Шумен“ през 2004 г. Певиците от квинтета я изпълниха със симфоничния оркестър – истинско вокално изящество и полифония на български ритми.

За да оправдае името на концерта „Етно Симфони“, програмата продължи със сюитата „Каракачани“. Това беше нейната премиера пред публика.  Първоначално Георги Андреев я замислил като танц, но после творбата му станала за гъдулка и симфоничен оркестър.

Каракачаните са потомци на древните траки, които живеят в няколко държави.  Те са православни християни.  Един от преводите на „каракачанин“ е черен беглец. Те напускали гората и тръгвали към необработените земи. По време на турското робство през XIX век бягат към съседните държави. Полуномади, каракачаните се придвижват с големи стада, които преди зимата се установяват в Южна Тракия.

„Ще откриете и гръцки интонации“ – ни подготви композиторът. В  творбата на Георги Андреев открихме не само гръцки, но и румънски ритми. А за влашкия произход на каракачаните пишат и българските учени. Легна ни на сърце тежката добруджанска стъпка в ритмиката, която се носеше по всички посоки на Балканите. Независим и неуправляем от поробителя, този народ  се усещаше и във волната музика за българските каракачани, които през лятото били в Родопите, а през зимата – в Гърция. Гъдулката в ръцете на Георги Андреев и ударите на големия барабан бяха в акцентите на композицията, с която пътувахме по море и суша, а на финала дори си потропвахме хоро на ум, защото такъв горд етнос няма как да не даде воля на скиталческата си орис.

На сцената излезе талантливият кавалджия Милен Георгиев  – ръководител на оркестъра на ансамбъл „Шумен“. Той изпълни „Ария за  Родопа“,  която е част от сюита с вариации от тема по Хенгел, написана за кавал и струнен оркестър. Епохата на барока от XVII век може да звучи не само съвременно, но и в българските ширини.

вокалният квинтет със симфониците

Приземихме се в нашата земя със странджанската  песен „Качи се Мара на черешата“.  Публиката се засмя, защото се сети за другата песен „Горе на черешата“. Но този образец на народния фолклор  е нещо различно –  чисто и искрено. Милена Ставрева пя със съпровод на симфониците и кавалджията Милен Георгиев. А ние разбрахме, че „на високо от чюрешката“ Мария се е качила, за да види вакло овчарче.  А то поискало „вишни чюреши“ – двете очи на тази „ясна гидия“.

Чухме и творбата „Елегия и токата за струнен оркестър“, която Георги Андреев написал по време на пандемията през 2021-ва. Тогава бил и тъжен, и ядосан. Две настроения на петолинието, много български, макар и „казионни като заглавие“, както казва авторът.

„Riverside“ – „Край реката“ беше финалът на програмата. Става въпрос за Дунав. Солисти на симфоничния оркестър бяха Георги Андреев /авторът/ и Милен Георгиев. Започнаха с румънските напеви на съседите – бавно и протяжно като истинско параходно пътешествие. После ни „повозиха“  край българския бряг, включвайки  неравноделни ритми на нашите танци.

Станислав Ушев благодари на гостите, а за Георги Андреев каза: „Това е много специален човек, защото композира много хубава музика. Това е Кралят на фолклора на България. Благодаря му за тази гениална идея да работи с нас. Оставаме си приятели и до нови срещи!“

Ръководители и участници в концерта

На сцената бяха поканени доц. Катя Кайрякова – главен художествен ръководител на ансамбъл „Шумен“,  Боряна Колева – хореограф, вокалният квинтет в състав: Дарина Бошнакова, Янка Димитрова, Димитричка Илиева, Антония Георгиева, Александра Димова. Бурните аплодисменти на публиката дълго не стихната. Много от зрителите си направиха снимки с гостуващите солисти. А на нас наистина не ни се тръгваше, защото фолклорът не само е родовата ни памет и идентичност, той осмисля бъдещето ни. Глобализацията и виртуалният свят променят музикалните форми. Доказа го концертът „Етно Симфони“ в Шумен. Традицията обаче е жива и създава колективна енергия, много необходима днес, не само като музикална публика, но и като народ.

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име