Аплодисменти за диригента и оркестрантите

Дори нямото кино в края на XIX век започва с акомпанимент на пиано.  Т.е. киното никога не е било нямо. Първата филмова музика записва Боб Дилън за филма „Били Хлапето“.  После идват италианските и френските класици с незабравими композиции за черно-бялата лента.  Докато се появи големият Джон Уилямс с музиката за „Извънземното“ и „Междузвездни войни“.  Индустрията на Холивуд е принудена да се съобразява с Американската федерация на музикантите. През 1983 г. се създава „Общество за съхраняване на филмовата музика“, което пази всички документи, за да може музиката да се изпълнява по време на концерти.

Имахме удоволствието да бъдем на един такъв концерт в Шумен. „Цигулката в киното“ е проект на екип в Плевен, който стартира преди осем години.  Сега беше 104-то издание съвместно с нашата Симфониета. Преди шест години този афиш се появи за първи път в нашия град и събра почитатели. Цигулката пак беше в ръцете на Чавдар Вълков – концертмайстор на Плевенската филхармония.  Той е реализирал артистично-музикални проекти, солови и с колеги, в държави в целия свят с изключение на Австралия.  Цигуларят е на 43 години, от музикална фамилия. Баща му Страхил Вълков е един от създателите на филхармонията в Плевен.  Сестра му и леля му, както и по-млади представители на рода, свирят на цигулка.

От  тази година Чавдар Вълков притежава нова цигулка, изработена от лютиера  Живко Старчев от Казанлък, модел на Антонио Страдивари от 1715 г. За първи път свири с нея на 15 април на софийска сцена тази година.

На рояла ни се усмихна Георги Милтиядов, който много пъти е гостувал с други формации в Шумен.  Някога беше „детето-чудо на Бургас“, роден през 1998 г., което на 10 години стана студент в Музикалната академия. Пианист, композитор, аранжьор, участва в стотици  концерти  и фестивали.

Докато слушаме кино, на екрана вървяха най-силните моменти от продукциите на седмото изкуство. Програмата започна с музиката от филма „Червената цигулка“, а водещата обяви, че сме на последния концерт за творческия сезон на Симфониета-Шумен с диригент Станислав Ушев.  Джон Корилиано е композиторът за тази красива, но трагична история.  След първите кадри от дъното на сцената излиза солистът Чавдар Вълков.

Тангото от филма Усещане за жена

Ханс Цимер е със специално място в програмата.  Най-успешният композитор на филмова музика в момента е работил за над 120 филма, приходите от които са над 24 милиарда долара. Той е обявен за един от 100-те музикални гении в света. Носител е на всички възможни награди. Роден е на 12 септември 1957 г. във Франкфурт на Майн.  Само две седмици ходи на уроци по пиано и е изхвърлен от осем училища.  Историята напомня Браян Адамс и Ед Шийрън, които зарязват  уроците и с таланта си завладяват света.  Ханс Цимер също се мести в Лондон и прави рок-банда.  Започва да свири на синтезатор. По време на филмовия фестивал в Берлин признава, че е евреин.  Холивуд много бързо го оцени и купи. През 2016 г. той гостува в България със собствена рок група, а в концерта участва и Софийската филхармония.  Ханс Цимер е майстор на модерния микс от класика и електронна музика.  Станислав  Ушев даде старт на музиката на филма „Гладиатор“.  После ще чуем саундтрак от филмите „Ангели и демони“ и „Карибски пирати“.

Но ние чакаме италианското кино!  Нино Рота ни връща към лентата на „Кръстникът“.  Та нали Енио Мориконе  вдъхновява още в детството Ханс Цимер, за  да стане филмов композитор. И така ни препращат към музиката на  Мориконе, която той пише за военната драма.

Не спира да върви по телевизиите сериалът „Хавай 5-0“.   Очакваме яко препускане по петолинието…  Музиката се бави, симфонична суматоха на сцената.  Младият Георги Милтиядов е загубил своя щим от партитурата. Хвърчат листи по сцената.  Диригентът иска всичко да се свири по ноти! Без импровизации!  И ние чакаме пианистът да седне пред  клавишите.  Младостта го извинява. После потропване в динамичното темпо на криминалето.

Георги Милтиядов на печатната машина в такт с оркестъра

За анимационните филми ще ни напомни музиката за „Розовата пантера“ от Хенри Манчини. Солото на Чавдар Вълков е водеща – това е цигулката в киното!  После той ще изпълни популярна филмова  мелодия със соло ретро пишеща печатна машина от миналия век…  В на Джери Люис беше Георги Милтиядов.  На финала той вдигна последния напечатан лист  с надпис: „Весело лято“.

Различен е цигуларят Чавдар Вълков с тангото на Пиацола в „Усещане за  жена“. Скоро на бандонеон ни го свири Стоян Караиванов. Публиката е почти раздвоена между екрана и сцената, когато Ал Пачино е с партньорката си.

Джаз, алкохол и мъже – това е филмът „Чикаго“. Музиката  ни връща 100 години назад в кабаретата на Америка

Идва ред на „Осъдени души“ – българският  шедьовър на Въло Радев.  Песента на Митко Щерев го направи ненадминат композитор на филмова музика.

„Маската на Зоро“ е друг хит от световния екран.  Красивите лица трудно се разпознават при некачественото осветление в залата.  Кастанетите се открояват в действието на любовната драма.

„Мисията невъзможна“ слушаме в размер 5/4, който рядко се използва.   „Фантазия  за цигулка и оркестър“  ни припомни филма „Дамите в лилаво“.  Криминалето „Скайфоул“ за агент 007 публиката веднага разпозна, песента на Адел стана носител на „Оскар“.

Композиторът Джон Уилямс  събира в трилогията  „Една вечер в киното“ музиката си за филмите  „Хари Потър“, „Изкуствен интелект“,  „Патриотът“.  По малко чухме от всички.

За бис Чавдар Вълков, Георги Милтиядов и Симфониета-Шумен изпълниха отново тангото от лентата „Усещане за жена“.

Цветя, възторзи и дълги аплодисменти на зрителите.  Удоволствието  беше за публиката, но и за музикантите, с които „слушахме“ кино и си пожелахме нови концерти без пандемия.  Усмихнат и доволен си тръгна и диригентът Станислав Ушев.  Препълнената зала едва побра всички желаещи за концерта, които обаче не останаха безкритични към обстановката. Имаше шуменци и от чужбина.  

Препълнена зала за последния концерт за сезона

Съдраните и вмирисани седалки, липсата на вентилация, лошото осветление са пълна гротеска за музикалните традициите в града с първия български оркестър.  „Изкуството иска жертви“, пошегува се горчиво жена между редовете.  Културата винаги е била просещото слугинче на бюджета. Освен пътища и канализация, в нашия град има и филхармония.  Тази 40-годишната овехтяла зала на името на проф. Венета Вичева е вече срам за българи и чужденци. Мизерията на симфониците в общинската сграда е показател за отношението на местната власт към културата. След толкова банкови заеми на община Шумен нито тротоарите, нито улиците са станали европейски. Поне един кредит в името на културата направете, та да не срамим името на Панчо Владигеров!

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име