В последната топла вечер на лятото Шумен посрещна Богдана Карадочева и Стефан Димитров, за да ни представят своя „Безнадежден случай“ в книга. Първи влезе в регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ той – видимо изморен от дългия път, но впечатлен от залата за среща с публиката. Не остана безразличен към рояла и посвири нещо класическо, но непознато. По-късно ще разберем, че това е неговата музика за балета „Сънят на Пилат“ по романа „Майсторът и Маргарита“ на Булгаков. В Шумен беше четвъртото представяне на авторската книга на дуета под редакторството на Георги Тошев. Заради ангажименти той не присъства. На 20 юли Богдана и Стефан направиха морската премиера в курорта „Лозенец“, ден след рождения празник на Богдана. На 3 септември бяха в Кюстендил, а официалното представяне в НДК ще бъде на 23 септември. Луксозното издание съдържа 200 снимки с дизайнер Тодор Манолов.
За начало на срещата беше текст от книгата, препоръчан от издателство „Книгомания“. Двамата певци се познават от деца, всеки тръгва по своя път, правят семейства, но съдбата ги събира в едно гнездо. Стефан Димитров има впечатляваща биография като композитор, Богдана Карадочева като певица с международен успех. Личната им история е в стихотворението „Безнадежден случай“ на Миряна Башева. През 2015 г. Георги Тошев създаде филма „Париж на Богдана“, който разказва за бохемския живот на френската столица през втората половина на ХХ век, част от който е била певицата. За този световен културен център след 40 години тя споделя: „Париж не беше Париж. От „Шанз Елизе“ си бяха тръгнали аристократизмът и елегантността на 70-те години. Времената днес са други. Моят Париж никога не спеше…“ Тя се отказва от шанса си да прави кариера в чужбина. По този повод признава: „Обичам България както обичам детето си. Може да ме дразни, да ми къса нервите, да ме вбесява, но си е мое дете“.

Книгата е от две части. Първата пише Богдана, втората – Стефан. Защо пишат книгата? Първа започнала тя, защото жълтите вестници постоянно си измисляли разни неща за нея. Богдана предпочита сама да разкаже живота си, за да знаят синът и внуците й истината. На свой ред Стефан я последвал.
Композиторът ни разказва, че певицата е много интуитивна и му подсказва образи и настроения, когато твори песни или музика за филми. Богдана държи много на текста и това стана тема в началото на срещата: „Текстът е послание. Затова песните на певците от нашето поколение се помнят. Аз много обичам младите певци, но преди да започнат да си пишат текстовете, да вземат да почетат поезия. Да внимават какво казват. А и защо е нужно да пеят на английски език на българската публика?“.
Любопитно е как определя отношенията си със Стефан: „Казват, че любовта е химия. При нас тя беше много бавна химическа реакция. И понеже като съм влюбена, почти винаги се женим – оженихме се. /Това е третият й брак – б. а./ Той е готин, но чапат шоп. Понякога е зъл и хапе, понякога е кротък и нежен за двама души. Той е зодия Близнаци“.
Майка й мечтае тя да стане оперна певица, но Богдана избира естрадата още като ученичка на 14 години. Баща й е бил председател на футболния съюз и в ръководството на клуб „Левски“. Затова е заклета левскарка.
За музикалния живот преди прехода тя споделя: „Конкуренция имаше, но омраза – никога“. Разказала е спомени за съвместната си работа с много певци, диригенти, режисьори с много уважение. И съвсем актуално вметна: „В нашите срещи никога не се е говорило така, както сега се говори в парламента. С всички колеги имам прекрасни отношения досега. Да са живи и здрави. Някои отлетяха на небето… С Емил Димитров бяхме много близки приятели. Пеехме френски песни на български и на френски език. Много се обичахме. Станах му кума, когато се женеше за втората си жена. Една сутрин ми се обади: „Марчето си отиде“. И двамата ревахме от 7 до 10 ч. на телефона. Обаждал ми се е в 3 ч. посред нощ и ме е викал да правим текстове. Вземам такси и отивам. Къщата му в Княжево беше с изключителна атмосфера – вази с цветя, свещи, а той – на пианото. Много ми стана неприятно, когато момче и момиче ме спряха с въпроса: „Емил Димитров певец ли е или артист?“ Аз щях да падна! Той толкова е прославял България… В бившия Съветски съюз го посрещаха като крал. А колко много певци във Франция пеят негови песни. Когато чествахме 20 години от смъртта на Стефан Воронов, направих голям гаф! Плаках заедно с жена му, разказвах спомени, но накрая казах: „Винаги съм обичала и ще обичам Стефан Димитров“. Залата започна да се смее, а аз исках да умра“.

Стефан Димитров говори за работата си с тримата актьори от формацията „Клуб НЛО“, за които е писал много песни. След смъртта на Велко Кънев, колегите му Мамалев и Поппандов не са вече приятели. Събирали пари за паметник за гроба на Велко, не се осъществил, скарали се и не си говорят досега.
Пак по времето на соца са случките от българската естрада, които чухме. Живко Колев носи текст за песента „Палто от Норка“, римуван „за да има всичко за Тодорка“. Не било никак комфортно на творците преди 1990 г. – можело да помислят, че осмиват Тодор Живков. Та променили Тодорка със Зорка. Комисията по цензурата имала забележки и към текст на Маргарита Петкова: „Господи, чудо ли някакво чакаме в тия минути внезапни, имаш ужасно улегнал характер, а аз още гоня вятъра…“ Казано е: не може Господи! Драма има и в друга любовната песен: „Няма никога да върнем времето, няма да променим света“. Комисията възроптава: „Как няма да променим времето? Ние строим такива заводи и толкова други неща!“
Може ли Богдана и Стефан да дойдат в Шумен и да не разкажат за Тодор Колев! Актьорът ги наричал незнайно защо Стефито и Марусина. Заедно са пели в ресторанта на „Кьошкьовете“. В компания мълчал, но на сцената получавал озарение. Като Васил Найденов – качи ли се на сцената, всички ангели се събират около него. Стефан Димитров сравнява Тодор Колев с днешните шоумени Цитиридис и Рачков: „Те нямат мъничко от него, нямат талант. Нямат чувство за ситуации. И мярка! Правихме шоу в Новотел „Европа“ заедно с Тодор Колев. Продължи с месеци. Той свиреше с цигулката. Чужденците хвърляха на земята пари, обикновено български левове. Веднъж имаше банкнота от 5 долара. Той се навежда и ми казва: „Стефито, аз ще взема това зеленото, не знам какво е“. Имахме концерт във вашия младежки дом. Като се юрна тълпата към него. Ще събори колоните…“

Когато се строи хотел „Мадара“, Богдана и Стефан идват в Шумен и онемяват от голямата дупка. А днес питат: „Заровиха ли всички дупки по центъра?“ Най-голямата постановка помнят във връзка с прием в Правец. Пътуват със старата си Лада за концерта. Преди града виждат красива пасторална картина от къщи, агънца и овчар с кавал. На връщане на другия ден това липсва. Всичко е било декор за Първия.
На 16 октомври в НДК ще бъде премиерата на балета „Сънят на Пилат“. Пет години Стефан Димитров пише музиката. Василий Медведев – световна величина в хореографията, прави постановката. Композиторът говори и за работата си като директор на БНТ, Нова телевизия, член на СЕМ, директор на Програма „Христо Ботев“ в БНР. В преходното време духът излиза от бутилката, телевизиите стават комерсиални, идват латино сериалите, шоу „Невада“. Най-приятно му е в програма „Христо Ботев“ – програмата за култура, която се прави от хора, които знаят много. Но рейтингът й е 4 процента. Радио „Веселина“ е с рейтинг 44 процента. Попфолкът продава. Рейтинг и реклама има, но нацията се опростачва. Моделът на младите хора за живот е пари, коли, силикон, мускули.
Двамата певци никога не са канени като членове на жури за млади изпълнители. Сега е младостта с голямото самочувствие, която често няма респект от големите естрадни изпълнители с кариера. Темата поде шуменската публика. Тя се чуди как Дара е попаднала в конкурса „Гласът на България“. Богдана Карадочева коментира поста на Георги Христов по този повод: „Той е прав. Тя какво разбира, какви песни е изпяла, на какво ще научи кандидатите?“
Тук идва споменът за Генко Генков – създател на фестивала „Златният Орфей“ и неговата злощастна съдба. Певицата казва: „Аз съм преживяла семейни драми. Става въпрос за баща ми. /Убит в лагер край Ловеч, изпратен там от Държавна сигурност –б.а./ Аз съм простила, но не съм забравила. Аз съм вярваща и знам, че прошката е най-висшата добродетел“. По този повод напомняме, че Богдана и Стефан бяха емблемата на прехода, пеейки на всички митинги на СДС в София, а песента им „Дано“ стана химн на надеждата в ония години.

Шансонът влиза в репертоара на Богдана с песента „Тази вечер аз съм хубава“ – оригинал на Силви Вартан. Така тя се пристрастява към френската изисканост и маниер като текст, музика и облекло – черен тоалет и перли. Половин век изпълнява най-популярните песни на френските звезди, а днес я наричат „царицата на шансона“.
Как минава един ден на Богдана и Стефан, пита публиката. Тя обича сутрин да се размотава – пие кафе, говори с приятели по телефона. Домакинства, прави си срещи. Задължително се вижда с внуците си от музикалното училище. Големият е на 12 години и свири на виола, малкият е на 10 години и свири на ударни инструменти. Самата тя винаги има какво да пише, да чете и т. н. За Стефан денят започва с кафе, продължава с музика, прави творчески срещи. Пандемията обаче доста обърква плановете му за концерти.
Има контраст в творческото и житейското амплоа на двойката. Богдана е витална, позитивна, вселюбяща. Стефан носи сдържаност, сарказъм, дистанция. Допълват се, обичат се, партнират си като всяко плюс и минус в живота.
За шуменци изпяха най-популярните си песни, включиха и публиката. Хора от различни възрасти участваха в този непринуден спектакъл на музикалното общуване. С маски и на дистанция, всички се открехнахме за ония пълноценни концерти с любимците на българската естрада, които ни зареждат с оптимизъм за живота. Всяко поколение има своите кумири. В културната летопис на българското съвремие остават Богдана и Стефан – „безнадеждният случай“ с творческо дълголетие.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА