Стилиян Чилингиров със съпъругата и децата си

Много книжовници е дал Шумен на България. Един от тях е Стилиян Чилингиров, роден на 26 октомври 1881 г. По случай 140-годишнината от неговото рождение регионалната библиотека, която носи неговото име, откри фотодокументална изложба „Последният възрожденец“. Експозицията ни представи интересни моменти от живота и творчеството на писателя.

При откриването Росица Добрева, директор на библиотеката, каза: „Стилиян Чилингиров е една недостатъчно призната във времето личност, която е направила много за нашия град и за нашата библиотека. Една широка енциклопедична личност, но най-ценното за нас, шуменци, че той е в основата на създаването на шуменската библиотека през далечната 1922 г., когато по негова инициатива се приема Закон за библиотеките. Освен двете книгохранилища – Националната библиотека в София и Народната библиотека в Пловдив, с негово участие се основават библиотеки във Велико Търново и Шумен. Той рано излиза от родния си град, но никога не забравя, че е кореняк-шуменец. Прави всичко възможно да популяризира и да помага на библиотечното дело в града. Забележителен е фактът, че през 1937 г. Чилингиров прави дарение – в продължение на пет години всеки месец внася по 100 лева в полза на шуменската библиотека. Накрая дарява от личния си фонд книги на стойност 2500 лева. Дори днес малко хора правят това. Изложбата е дело на двама колеги. Калина Николова изследва живота му и го събра в 15 платна – фотодокументален архив. Оформлението е изцяло на Биляна Васкова от дигиталното студио. Надявам се експозицията да гостува другия месец в Националната библиотека в София, където четири години от живота си Стилиян Чилингиров е бил поддиректор и директор“.

Росица Добрева откри изложбата

Калина Николова припомни, че наследниците на този виден общественик и писател са предоставили лични вещи и материали от семейния архив преди години. Стилиян Чилингиров е автор на повече от 100 заглавия – проза, поезия, публицистика. Неговите залъгалки и майчини песни са познати от детската литература. Популярни са като фолклорно творчество, а всъщност са негови творби. В изложбата видяхме публикации, посветени на видния шуменец, както и литературни изследвания, които е правил за творци от своето време. В експозицията са негови съчинения от областта на историографията, етнографията, политиката, изкуството, педагогиката. Той първи изследва делото на Панайот Волов. Стилиян Чилингиров е автор на девиза: „Шумен безшумно твори“, изписан върху стария герб на града от 1942 г.

Калина Николова говори за писателя

Нека прибавим няколко важни събития от живота на Чилингиров през миналия век. Той е председател на Студентския клуб (1904) и е сред инициаторите за построяването на Студентския дом в София.  По време на Балканските войни е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия. Секретар е на Прогресивно-либералната партия. През 1911 – 1913 г. Стилиян Чилингиров е народен представител от Преславската околия. Напуска партията след Междусъюзническата война през 1913 г. Инициатор и съучредител е на Съюза на писателите в България (1923), а в периода 1941-1944 г. е негов председател. През същия период е председател на Върховния читалищен съюз. Сред инициаторите е на откритото писмо на 21 български писатели до Богдан Филов в защита на българските евреи. Член е на Масонската организация на България.

През 1942 г. Чилингиров става почетен гражданин на Шумен. През 1955 г. се оттегля от обществения живот след сърдечен удар. Умира в София на 23 ноември 1962 г. След кончината му неговият дом е обявен за паметник на културата, но по-късно на неговото място е издигната кооперация. През 1985 г. екип от специалисти от Националния литературен музей възстановява работния кабинет на писателя. Днес в него се съхранява част от личната му библиотека, колекция от автографи на видни писатели съвременници, колекция ценни старопечатни издания, картини част от личния му архива.

Стилиян Чилингиров в шуменската библиотека

Известни са приятелските контакти на Стилиян Чилингиров с Христо Герчев – шуменски писател и журналист. В тяхната творческа среда са Лилиев, Дебелянов, Подвързачов и др. По време на Първата световна война Христо Герчев е командирован в Народната библиотека при своя съгражданин.

Не случайно по предложение на д-р Иван Сакелариев през 1997 г. с решение на общинския съвет шуменската библиотека се именува Стилиян Чилингиров. Ако този виден писател е наричан „последният възрожденец“, то без преувеличение можем да кажем, че Иван Сакелариев е един от най-видните будители на българския преход. Докторът по спортна медицина беше читалищен и църковен деятел, общественик. Зет на Христо Герчев, той е дишал въздуха на видните литературни творци и публицисти от миналия век, за да стане след това техен ревностен изследовател.

През 2022 г. регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ ще чества 100 години от своето създаване. Непредвидима е пандемичната обстановка, но юбилеят е сериозен повод отново да мобилизираме културната общественост на града за достойно честване на нашата книгохранителница и приноса й в библиотечното дело на България. Следващият общински бюджет трябва добре да планира събитието и по достойнство да оцени значението му за духовното развитие на Шумен.

Гостите на изложбата

Повече от скромно беше присъствието на шуменци на новооткирата експозиция в чест на Стилиян Чилингиров. Време е библиотеката да влезе в литературните маршрути на нашите ученици и студенти, за да не повтаряме грешките от близкото ни минало, когато най-видни общественици и творци са забравени. Като патрона на библиотеката.

Валентина Минчева

Снимки Валентина Минчева

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име