Д-р Недев с колеги през 1985 г.

Националният център за обществено здраве и анализи публикува доклад за здравното обслужване на населението в отговор на пандемията от Ковид-19 за периода от 1 март 2020 г. до 31 март 2021 г. В него е отразена дейността на спешната, доболничната и болнична помощ, като има анализ на изследванията в клиничните лаборатории – фактор за определяне на ограничителните мерки.

През този период в България 426 лаборатории са извършили  диагностика на SARS-CoV-2 – общо 3,8 милиона брой изследвания. Големите болници и лаборатории спечелиха най-много от Ковид-19. Над 2 милиарда лева допълнително бяха осигурени за здравния сектор за последните 2 години. Изводът в доклада обаче е: „България разполага със задоволителен брой диагностични лаборатории, снабдени с необходимите технически средства (апаратура) и експертен капацитет за осъществяване както на диагностични изследвания с амплификация на нуклеинови киселини (РТ-qPCR), така и имунологични изследвания за установяване антигени и антитела за SARS-CoV-2. Въпреки това по отношение на тестовете ние все още изоставаме от много европейски страни“.

По данни на Регионалната здравна инспекция, в Шуменска област клинични лаборатории има в болниците в Шумен и Велики Преслав, КОЦ, ДКЦ и 4 частни лаборатории. В тях работят общо 12 лекари със специалност, а медицинските лаборанти са 64. Специалистите по микробиология са тема на друга публикация.

Преди Ковид-19 в България има епидемии от малария, тиф, туберкулоза… Как са ги лекували медиците през миналия век и какво е мястото на клиничните лаборатории в медицината?

Много хирурзи казват: „Всичко е хирургия, останалото са сателити…“ Но без тези „сателити“ – висококачествените лаборатории /клинични, микробиологични, рентгенови/, не може да има диагностика и адекватно лечение.

Виолета Кирилова и Нели Неделчева, химици, с първия биохимичен робот в България през 1996 г.

Преди 100 години в Шуменската държавна болница се поставя

НАЧАЛОТО НА ЛАБОРАТОРНИЯ СЕКТОР

към отделението за вътрешни болести. Още по-рано през 1909 г. започва оборудването на най-примитивна лаборатория, когато е закупен първият микроскоп. Последващите войни, в които участва България, спират развитието на параклиничните изследвания – няма апаратура, няма кадри.

През 1912 г. управител на шуменската болница става д-р Стефан Смядовски, завършил медицина в Лион, Франция. Той е и завеждащ терапевтичното отделение. Снабдява болницата с оптичен уред, за да се подобри диагностиката в лечебното заведение. В началото се изследва седимент на урина за откриване на инфекции в бъбречните пътища. Много скоро

Д-Р СМЯДОВСКИ ИЗИСКВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ

на урината за албумин и захар, а на съмнителните и болните от паратиф и коремен тиф – изследване на диацореакцията. Липсват лаборанти и лекарите сами извършват  тези проби.

По-късно се изследват храчки на туберкулозни бактерии и кръв за маларийни плазмодии. По това време туберкулозата и маларията вземат годишно хиляди жертви в Шуменския край.

В спомените си д-р Петър Скорчев – дългогодишен градски лекар в Шумен и поликлиничен участъков лекар, разказва, че след 1919 г. прави постъпки пред дивизионния лекар и получава част от оборудването на бактериологичната лаборатория към IV-та пехотна преславска девизия, участвала в Първата световна война на македонския фронт. Има епидемия от малария и д-р Петър Скорчев обучава фелдшера Петко Василев и помощния персонал. Градската амбулатория функционира като поликлиника и в нея се правят стотици проби за откриване на маларийни плазмодии в кръвта.

Около 1920 г. изследвания за захар и белтък в урината се работят и в някои от частните аптеки в Шумен.

По-системни лабораторни изследвания започват през 1930 г. Въвеждат се изследванията на кръв за малария, изброяване на еритроцити и левкоцити, храчки за туберкулоза, хемоглобин, жлъчни пигменти в урината и др. Материалите за изследване са обработвани от медицинските сестри във вътрешното отделение и се изследват от лекуващите лекари преди визитация. През 1935 г. шеф на отделението става д-р Герчо Христов, който въвежда количествено изследване на глюкозата в урината, както и пробата на Ланцинмайер за отчитане утаяването на еритроцитите. През 1943 г. подготвят Донка Дочева за изработване на лабораторните проби. Кръв за Васерман и Вайнберг се изпраща във Велико Търново, където има серологична лаборатория. За бактериологична диагностика материалите се транспортират  във Варна и София.

ПЪРВИЯТ ЛАБОРАТОРЕН ЛЕКАР

е д-р Людмил Желев. Постъпва през 1946 г., когато клиничната лаборатория се обособява като самостоятелно звено.  Той разширява спектъра на изследванията, като включва и бактериологични /оцветяване на секрет, урина, пунктати/. През 1949 г. д-р Желев напуска Шумен и отива в армията като завеждащ вътрешното отделение на Военната болница в Лом.

Завеждащ клиничната лаборатория в шуменската болница става д-р Емил Русев, завършил  курса за подготовка на лабораторни лекари в София. Преди това в периода 1945-1948 г. той прави елементарни изследвания в откритата градска поликлиника.

През 1952 г. се създава Обединена окръжна болница. По настояване на д-р Русев за клиничната лаборатория се доставят микроскоп „Рихтер“ и два микроскопа „Меопта“, апарат на Кричелиус за изследване на кръвната захар, апарат на Амбар за урея, аналитична везна, фотометър на Пулфрих, рефрактометър на Аббе. Въвеждат се нови методи за изследване на кръвната захар, хлориди, ензимни проби и др.

През 1957 г. е назначен втори лабораторен лекар – д-р Васил Малчев от Шумен, преди това завеждащ вътрешното отделение на болницата във В. Преслав. Специализира клинично-лабораторни изследвания в ИСУЛ-София.

До 1960 г. клиничната лаборатория се помещава в сутеренните стаи под вътрешното отделение. Преди това там е бил селският консултативен кабинет със съблекалните. Назначени са няколко лаборантки, завършили пълен 2-годишен курс за подготовка на клинични и бактериологични лаборантки в София. Те обслужват и лежащоболните  освен  пациентите в доболничната помощ. Старши лаборантки в този период са Ивет Мизрахи, Геновева Жечева, Мария Илиева, Парашкева Катранджиева.  В клиничната лаборатория постъпват Мими Радушева, Стефка Милева, Марина Илиева, Мара Тодорова, Йорданка Добрева, Нели Крумова и др.

След конкурс д-р Малчев е назначен за завеждащ клиничната лаборатория в родилното отделение във Варна.

През лятото на 1960 г.

КЛИНИЧНАТА ЛАБОРАТОРИЯ СЕ МЕСТИ

в южната половина на партерния етаж на АГ-отделението. /Същата  сграда през 2003 г.  беше ремонтирана за онкодиспансер/.  Лабораторията  разполага с шест стаи, сервизни помещения, обособяват се основни сектори за биохимия, ензимна диагностика, инфекциозен, умивалня, дестилационна, лекарски кабинет.

От 1 януари 1961 г. за ординатор на клиничната лаборатория е назначен д-р Недко Хинев Недев. Три години по-рано е бил ординатор във вътрешното отделение. През март 1961 г. д-р Емил Русев излиза в продължителен отпуск по болест. За завеждащ лабораторията е назначен д-р Георги Павлов, постъпил на работа в Окръжната болница като санитарен майор в пенсия. Дълги години той е бил ръководител на клиничната лаборатория в дивизионната военна болница в Шумен.

Д-Р ПАВЛОВ ВЪВЕЖДА НОВИ МЕТОДИ

като електрофореза на серумни белтъци, клирънсовите проби за определяне функциите на бъбреците, пробата за сиалова киселина, метода за изследване на урея. Временните плотове се заменят с  лабораторни маси с надстройка и шкафове. По инструкция на Министерството на народното здраве той оказва методическа помощ на лабораториите в Нови пазар и В. Преслав. Избран е за член на ръководството на Научното дружество на лабораторните лекари от Североизточна България. Лекарите от шуменските лаборатории изнасят два пъти годишно доклади на конференции във Варна.

През февруари 1961 г. в две от помещенията на клиничната лаборатория се разкрива микробиологична лаборатория.

През 1967 г. д-р Павлов отива на работа във Варна, а клиничната лаборатория в Шумен има

НОВ НАЧАЛНИК – Д-Р НЕДКО НЕДЕВ

Като ординатор на неговото място постъпва д-р Весела Кюмюрева – Лазарова. През следващите години идват млади специалисти – лаборанти, лекари, химици. Събрахме данни за  тях. Някои имат късмет да се обучават от  д-р Недев, който през 1992 г. се пенсионира и до 1994 г. работи в болницата във Велики Преслав, а след това в клиничните лаборатории в Шумен. От 2006 г. до 2010 г. отново е в клиничната лаборатория на В. Преслав.

Д-р Таня Хараланова завършва медицина и три години работи като участъков лекар в селата Осмар, Кочово, Троица, Хан Крум в община В. Преслав. Постъпва в клиничната лаборатория на Окръжна болница, когато завеждащ  е д-р Недев. През 1991 г. защитава специалност. В периода 1996-2000 г. е на работа в Либия. От 2001 до 2010 г. е началник на лабораторията в МБАЛ-Шумен. Продължава  професионалния си път в същия колектив.

Д-р Румяна Минчева е родена на 18 януари 1959 г. в София. На 8 ноември 1982 г. завърша медицина. Постъпва в клиничната лаборатория на шуменската болница през 1984 г. От 1992 г. до 1998 г. е началник. След това напуска и регистрира със съдружници  „Първа частна медико-диагностична лаборатория“ ООД в Шумен в приземния етаж на поликлиниката /ДКЦ/, а през февруари 2012 г. става един от съдружниците на „Мултимед“ ООД.

През 1999 г. клиничната лаборатория беше преместена от старата сграда на тубдиспансера в хирургическия блок на МБАЛ.  С празничен водосвет беше дадено началото на новата база, която е близо до Спешната помощ и отделенията.

Откриване на новата клинична лаборатория на МБАЛ – Шумен през 1999 г.

В периода 1998-2001 г. завеждащ клиничната лаборатория в МБАЛ-Шумен е д-р Роза Нонева, която по-рано започва работа и защитава специалност.

ДНЕС НАЧАЛНИК Е Д-Р ГАЛИНА РАДЕВА

Тя започва работа като цехов лекар в Работническа болница към Държавното шивашко предприятие през 1987 г. От 1 декември 1990 г. е  участъков лекар в Старата поликлиника. Защитава специалността вътрешни болести. През 1996 г. постъпва в клиничната лаборатория на болницата, където придобива специалност клинична лаборатория. От 2010 г. досега е началник на отделението, в което има 12 клинични лаборантки. Освен нея в лабораторията работят още трима лекари със специалност: д-р Таня Хараланова, д-р Боряна Станиславова, д-р Есра Расимова. В периода 2012-2015 г. д-р Радева беше заместник директор по медицинските дейности в „МБАЛ-Шумен“ АД.

Д-р Галина Радева представя новия биохимичен анализатор през 2016 г.

Клиничната лаборатория периодично обновява оборудването си. На 27 април 2016 г. тя получи

НАЙ-ГОЛЯМОТО ДАРЕНИЕ

от  фирма „Алкомет“ на стойност 70 000 лв. Осигурен беше американски биохимичен анализатор с японска технология. Към тях беше добавен и втори апарат за имунологични анализи. През 2021 г. болницата закупи два нови кръвно-газови анализатора, а такава апаратура беше дарена на клиничната лаборатория в бившата новопазарска болница, която е структура на МБАЛ-Шумен и в нея работят три лаборантки.

През юни 1995 г. в клиничната лаборатория на бившата МБАЛ „Д-р Добри Беров“ ЕООД в Нови пазар постъпва на работа д-р Пепа Калева. Завеждащ е д-р Иванчо Константинов, който се  пенсионира през 2005 г. След него началници са лекари от Варна, Генерал Тошево и др.

Д-р Калева придобива специалност и през 2000 г. напуска, за да регистрира  самостоятелна МДЛ „Лабокан“ ЕООД. Тя е закрита в края на 2021 г. и става част от  варненската МДЛ „Статус“ в Нови пазар.

Д-р Пепа Калева и Венета Иванова в клиничната лаборатория на МБАЛ – Нови пазар през 1998 г.

В клиничната лаборатория на общинската болница във Велики Преслав работят по график лабораторни лекари от Варна и Шумен и три лаборантки в пенсионна възраст.

Началник на клиничната лаборатория в Комплексния онкологичен център в Шумен сега е

Д-Р АТАНАС ЙОВЧЕВ

Той завършва медицина през 1982 г. и започва работа в селската здравна служба в село Ивански, община Шумен. По две години стаж има последователно в научната лаборатория по биофотоника в Шумен, клон на БАН, и в хирургичното отделение на шуменската болница. През 1989 г. се мести в клиничната лаборатория на МБАЛ, където през 1996 г. защитава специалност. След това работи като лабораторен лекар в поликлиниката до 2013 г., когато става началник на клиничната лаборатория в КОЦ.

Преди него ръководител на лабораторията е

Д-Р ДИАНА МАРИНОВА

Тя започва кариерата си в детското отделение на шуменската болница, където работи 4 години и половина. През периода 1982-2001 г. е в клиничната лаборатория на Военната болница. Там е назначена за началник, след като д-р Мери Коцева заминава със съпруга си д-р Васил Коцев /директор на Работническа болница/ за София.

От 2001 до юли 2004 г. д-р Маринова е в клиничната лаборатория на „Медицински център – I“ ЕООД /бившата Работническа болница/. Когато се открива клинична лаборатория в онкодиспансера,  тя постъпва и е завеждаща до 2015 г. Продължава и днес да е в екипа заедно с лекарите специалисти д-р Милена Добрева и д-р Емине Мехмедова и 7 клинични лаборантки.

д-р Милена Добрева

В ДКЦ /новата поликлиника/ началник на клиничната лаборатория е д-р Яна Добрева, която на 19 февруари се завръща от отпуск по майчинство.

В тази медицинска специалност не можем да пропуснем една

ШУМЕНСКА ГОРДОСТ  – ПРОФ. ДОБРИН СВИНАРОВ,

академик от БАН, началник на клиничната лаборатория и на Лабораторията по лекарствено мониториране  и клинична фармакология в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. През януари 2016 г. той бе избран за ръководител на Катедрата по клинична лаборатория към Медицинския университет в София. Проф. Свинаров е национален консултант по клинична лаборатория  от 1997 г. Син е на известния шуменски педиатър д-р Аврам Свинаров, вече покойник.

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Архив и Личев архив

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име