Николай Денков. Снимка МОН

Най-добрият вариант е в седмицата след края на учебния срок да бъдат обявени неучебни дни и така да се получат общо 9 дни, неучебни. Тези решения е редно да се обсъждат на отраслов съвет, който е насрочен за 1 ч в петък. Това е предложението, с което аз ще вляза в него. Това съобщи министърът на образованието и науката Николай Денков, който на брифинг представи приоритетите на МОН през настоящата година.

В последните дни министър Денков получи предложения от синдикатите за по-дълга междусрочна ваканция за учениците. Мотивите за това са свързани с повишения брой на заразени ученици и учители.

Знаете, че има разнобой при родителите за присъственото обучение, посочи още министърът. Няма заповед децата, които учат в онлайн среда, да бъдат изпитвани в учебна. Това е само препоръка. Разбира се, че в момента не е удачно да се форсира „присъственото изпитване, обясни Денков, цитиран от БНТ.

„Няма никаква причина на национално ниво да затваряме каквото и да било в момента, категоричен е министърът. Ние нямаме изключително високи стойности средно за страната, имаме разнообразие в различните региони, като разликите понякога са 5-8 пъти. Няма никаква причина да променяме локалния подход”, подчерта Денков.

Приоритети на МОН през 2022 г.

Министърът на образованието представи приоритетите на ведомството през 2022 г. Сред тях е децата, учениците и студентите в България да получават по-качествено образование. За начало държавата ще увеличи обхвата на децата в детските градини, като ги направи напълно безплатни. В момента родителите на тригодишните са освободени от такси само в отделни общини. За в бъдеще няма да плащат в цялата страна.

Така повече деца ще бъдат включени в предучилищна подготовка от най-ранна възраст, което има ключово значение за пълноценно участие в образователната система след това.

Качеството в училищното образование зависи на първо място от квалификацията и мотивацията на преподавателите. Ето защо ще бъдат увеличени учителските заплати, така че размерът им да надхвърля с 25 процентни пункта средното възнаграждение за страната. За първи път от 10 години, извън повишението на заплатите, ще се увеличи и стандартът за издръжка на образователните институции.

Ще бъде създадена и тествана нова методика за оценка на добавената стойност на обучението. Тя ще бъде използвана като основен компонент на оценката за качеството на преподаване в училищата, отчитайки техните обективни специфики, например тип населено място, образователен статус на родителите и др.

Ще започне практическата разработка на Единна електронна платформа за образователни услуги и съдържание, т.нар. електронен образователен облак. Той ще осигури достъп на всички учители, ученици и техните родители до наличните електронни образователни ресурси, събрани на едно място.

Друг фокус е професионалното образование. Целта е то да стане по-привлекателно за младите хора и да подготвя необходимите специалисти за реалните потребности на икономиката по региони в средносрочен и в дългосрочен план. Ще се работи за подобряване на материалната база най-вече със средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Там са предвидени пари за цялостното обновяване и преоборудване на 24 професионални гимназии, които ще бъдат училища – хъбове в своите региони.

Ще се развиват още по-тесни връзки с бизнеса чрез привличане на преподаватели от реалното производство и инвестиции в мрежата от професионални гимназии. МОН поиска допълнително финансиране за увеличен план-прием в паралелките за дуално обучение, както и в тези по защитени професии и професии с недостиг на пазара на труда.

Предвиждат се сериозни инвестиции за значително обогатяване на извънкласните дейности. Те ще направят училището по-привлекателно и ще помогнат на учениците по-бързо и лесно да възстановят социалните контакти помежду си след дългите периоди на изолация и онлайн обучение по време на пандемията. Наред с това МОН е поискало в държавния бюджет за тази година да бъдат включени допълнителни средства за ремонт на физкултурни салони и спортни площадки.

Повишаването на качеството на висшето образование зависи от квалификацията на преподавателите. Подготвя се серия от мерки за гарантиране на високо ниво на тяхната подготовка. Една от тях е борбата с плагиатството. Вече ще бъдат проверявани всички научни публикации, а не само тези, които се използват в конкурси за академично израстване, както е сега. Ще се създаде двустепенна структура за проверка за плагиатство. Чрез нормативни промени висшите училища и научните организации ще бъдат задължени да създадат свои комисии по академична етика. Те ще правят първоначалните проверки. Съществуващата национална Комисия по академична етика към МОН ще бъде втора инстанция, пред която ще могат да се обжалват решенията на комисиите от по-ниското равнище.

Отделно от това се предвиждат промени в акредитацията на професионалните направления в университетите и атестацията на преподавателите, както и преструктуриране на висшите училища. По тези въпроси предстои по-широка дискусия, за да се намерят най-ефективните решения.

През 2022 г. ще започнат част от дейностите по Плана за възстановяване и устойчивост и по двете европейски програми – за образование и наука. Това изисква подготовка да голям набор от документи, разработване на условия за кандидатстване и процедури за оценяване на проектните предложения. МОН ще насочи много усилия към тези важни дейности, за да осигури бърз и безпроблемен старт на българските образователни и научни проекти, които ще бъдат финансирани със средства от ЕС.

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име