В третата част за историята на Военната болница в Шумен отразяваме съществуването й след Отечествената война до ликвидирането й в началото на 2001 г. Освен документи, събрахме и фотографии на медици, които са работили през последните години в лечебното заведение.
От 1944 г. до 1948 г. болницата е известна като Четвърта областна военна болница. Казано в стила на тогавашните военни управленци, „тогава тя получава истински разцвет и развитие; в нея постъпват нови, предани на социалистическата революция медицински кадри и е почерпен богатия опит от съветската военномедицинска наука“.
От 1944 г. до 1952 г. тя е
ТРЕТА АРМЕЙСКА ВОЕННА БОЛНИЦА
и се разширява по щат. Към съществуващите хирургическо и терапевтично отделения се разкриват: очно, ушно, кожно, гръдно, рентгеново, физиотерапевтично, стоматологично отделение със зъботехническа лаборатория, клинична лаборатория, аптека, детски и акушеро-гинекологични кабинети, а малко по-късно – и неврологично отделение. Началник на болницата по това време е полк. м. с. Марин Кътов. Всички отделения се оглавяват от лекари – медицински офицери. В същия период болницата се попълва със сестрински и санитарен волнонаемен състав.
Според разчетната книга през септември 1944 г. съставът на болницата е от 32 души. Началник е Георги Якимов. Началници на отделенията са: д-р Ангелов, д-р Евстатиев, д-р Пушев. Старши ординатори са: д-р Крум-Цезар Константинов, д-р Севов, стоматолог е д-р Р. Рачев, аптекар е Рашко Телбизов. Медицинските сестри са: Цветана Байчева, Геновева Димитрова, Стоянова. Болногледачи са Иван Илиев и Сава Стайков.
От април 1945 г. за началник на болницата е назначен полк. Владимир Евстатиев. Останалият персонал е същият. Има двама нови ординатори. Първият е шуменецът д-р Георги Б. Бояджиев /тъст на д-р Христо Таракчиев/, вторият е д-р Георги Павлов. Болногледачите-мъже се увеличават от 2 на 8 души.
През ноември 1946 г. до юли 1948 г. началник на болницата е д-р Никола Найденов. Отделенията се ръководят от д-р Величко Пашов, д-р Йордан Атанасов, д-р Веселин Панов, д-р Димитър Милев. За старши ординатор е назначен д-р Милко Вачков. Останалият състав е същият. Началник на неврологичното отделение е майор Пушев.
От юли 1948 г. до 1952 г. началник на болницата е подп. Марин Кътов, а заместник началник по политическата част – капитан Димитър Стоев. Началник на хирургичното отделение е полк. Флори Ангелов, а след него полк. Недев. До 1952 г. началник на гръдното отделение е д-р Фидос Николов. От 1950 г. до 1974 г. на този пост е полк. Паскал Колев. Началници на терапевтичното отделение са полковниците Ванков, Ангелов, Евстатиев, Херовимов. В периода 1948-1958 г. началник на неврологичното отделение е полк. Райно Ченков. По това време и до 1961 г. началници на отделението УНГ /уши, нос, гърло/ са д-р Узунов, д-р Лилов, д-р Иван Николов.
От 1952 г. до 1962 г. шуменската военна болница функционира като
ГАРНИЗОННА ВОЕННА БОЛНИЦА,
подчинена на Сливенската армейска военна болница. В периода 1950-1974 г. началник на хирургичното отделение е полк. Паскал Колев. В тоя период началник на терапевтичното отделение е полк. М. Желев. В периода 1958-1962 година началник на неврологичното отделение е полк. Марин Станоев.
Болницата запазва структурата си, като са закрити само детският и АГ-кабинети, както и гръдното отделение /отделението за белодробни болести/.
От 1952 г. до 1956 г. началник на Военната болница е полк. Марек. В периода 1956 – 1965 г. тя се управлява от полк. Пенчо Янков. Тогава началници на кожното отделение са д-р Христов, д-р Симеонов, д-р Рачев до закриването му през 1963 г.
В периода 1961-1965 г. шеф на отделението УНГ е д-р Емил Марков. До 1963 г. началници на клиничната лаборатория последователно са д-р М. Желев, д-р Павлов, д-р Л. Стоев.
От 1963 г. Шуменска военна болница е подчинена на Медицинското управление към тила на Българската народна армия.
ДРАСТИЧНИ СЪКРАЩЕНИЯ НА СТРУКТУРИ
В резултат на щатни промени се намаляват леглата и се закрива кожното отделение, а физиологичното отделение се слива с рентгеновото отделение с общ началник рентгенолог. Лекарската бройка в клиничната лаборатория се закрива. Очният кабинет и зъботехническата лаборатория също се закриват. От 1965 г. до 1983 г. началник на отделението УНГ е д-р Христо Тумбалов. В периода 1962-1976 г. началник на неврологичното отделение е полк. Панайот Трайков. Почти в същия период началник на терапевтичното отделение е полк. Илия Тасовски.
В периода 1961–1976 г. началник на рентгеновото отделение е д-р Тачев, а след това го наследява полк. Иван Калев до 1992 г. Професионален героизъм е, че на 83 години днес д-р Калев работи в болницата във В. Преслав. Доказателство за кризата от лекари-специалисти. От 1992 г. до 2001 г. началник рентгеновото отделение във Военната болница е лейтенант д-р Велислав Бейков.
От 1963 г. до 1982 г. началник на клиничната лаборатория е д-р Мери Коцева от София, чийто съпруг по това време е директор на Работническата болница в Шумен.
В периода 1965 – 1976 г. началник на болницата е полк. Емил Марков. От 1970 г. с цел укрепване Военната болница в Шумен започва
ЩАТНО И КАДРОВО РАЗШИРЯВАНЕ
Увеличават се леглата в хирургическото, терапевтичното, неврологичното и ушното отделение. Физиотерапевтичното се отделя от рентгеновото отделение, което има не само началник /полк. Йовчев/, но и лекар-ординатор. В периода 1963-1977 г. шеф на терапевтичното отделение е полк. Илия Тасовски.
От 1974 г. до 1989 г. началник на хирургичното отделение е полк. Веселин Велев.
От 1980 г. до закриването на Военната болница през 2001 г. началник на физиотерапевтичното отделение е полк. д-р Стефан Вълчев.
През 1982 г. завеждащ клиничната лаборатория става д-р Диана Маринова и работи до 2001 г. След закриването на Военната болница отива в „МЦ – I“ ЕООД /бившата Работническа болница/. През 2004 г. онкодиспансерът разкрива клинична лаборатория и тя е назначена за началник. В Комплексния онкологичев център работи и досега.
До 1985 г. началници на стоматологичното отделение са д-р Р. Рачев, д-р Петрова, д-р Л. Виков, д-р Сърмов, д-р Лазаров, д-р Йорданова, д-р Любка Александрова.
В периода 1976-1989 г. началник на Военната болница в Шумен е полк Панайот Трайков. От 1975 г е разкрито ново отделение за анестезиология, реанимация и интензивно лечение с двама лекари и медицински сестри. Началник на ОАРИЛ става полк. Милчо М. Бонев, който работи до 1992 г.
От 1977 г. до 1989 г. шеф на терапевтичното отделение е полк. Иван Савов. По-късно работи в ТЕЛК и Диспансера за спортна медицина и рехабилитация, който също се закрива.
От 1976 г. до 2001 г. началник на неврологичното отделение е полк. Вельо Велев.
През 1976 г. е създаден функционален кабинет с лекар и медицинска сестра. В периода 1976-1990 г. негов началник е д-р Веска Бояджиева. След нея до 2001 г. шеф е майор д-р Христо Маринов. После той регистрира частна практика като кардиолог, която сега е в Старата поликлиника.
През 1980 г. Военната болница
ОТКРИВА ПОЛИКЛИНИКА С КАБИНЕТИ
През 1981 г. е разкрито очно отделение. До 1988 г. в него работят д-р Алексиев, д-р Ранков, д-р Е. Марков, д-р Дочо Куцаров, д-р Маринова. В периода 1989-2001 г. началник е д-р Дарина Кераковска, която днес има частна практика. През 1998 г. и 1999 г ординатор в отделението е д-р Румен Янков.
В периода 1985-1987 г. началник на отделение УНГ е д-р Р. Кънев. В него е разкрита ординаторска бройка и работи д-р Нина Трайкова. В периода 1989-2001 г. началник на отделението е майор д-р Емил Трайков.
Осигурен е щат за втори магистър-фармацевт и помощник фармацевт. Обособена е централна стерилизационна към аптеката. Много фармацевти са работили в т. нар. „медицинско снабдяване“. От 1980 г. негов началник е магистър-фармацевт Крайчо Цветанов, помощник-фармацевти са Анна Радева и Пенка Борисова. През 1998 и 1999 г. началник е магистър-фармацевтът Виолета Лорингова. След нея до закриването на болницата длъжността се заема от помощник-фармацевтите Соня Соколова и Снежана Михайлова.
През 1983 г. към зъботехническото отделение е възстановена зъботехническата лаборатория с двама зъботехници. В колектива са Хрант Евруев, Димитрова и Алексиева. През 1997 г. зъботехническата лаборатория е закрита.
От 1985 г. до 1992 г. началник на стоматологичното отделение е д-р Венелин Кожухаров. След него до 2001 г. поста поема д-р Соня Миланова, която сега има частен кабинет в Старата поликлиника. В периода 1971-2001 г. втори стоматолог е д-р Цанков.
През 1994 г. отново се разкрива кожно-венерическо отделение и до 2001 г. началник е д-р Живка Стефанова. След това тя разкри частен кабинет в Старата поликлиника. В периода 1997-2001 г. ординатор е д-р Калушка Челебиева. По-късно тя регистрира частна практика в дома си.
В периода 1989-2001 г. началник на анестезиолозите във Военната болница е майор д-р Димитър Костов. От 2002 г. до 2005 г. беше управител на „МЦ – I“ ЕООД, след това на МЦ на МБАЛ-Шумен, шеф на РЦЗ, РЗИ, ДКЦ. От юни 2018 г. е директор на областната болница в Шумен.
От 1989 г. до 1998 г. началник на хирургичното отделение е подп. д-р Васил Василев. След него до 2001 г. началник е д-р Милчо Панайотов.
В терапевтичното отделение са били д-р Станев, д-р Маринов, д-р Димитров, д-р Денева.
Освен д-р Живко Петков, в неврологичното отделение е работил д-р Николай Славчев, който сега е в шуменската болница.
През 1990 г. във Военната болница се назначава за психиатър д-р Андреева, а от 1997 г. – психолог Станева.
През 1994 г. се разкриват
НОВИ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ КАБИНЕТИ
В АГ-кабинета са д-р Тарашева, д-р Веселин Вичев и акушер Манева.
В кабинета за професионални болести са д-р Ковачганева, д-р Колева една година, медицинската сестра Сидерова.
В кабинета по микробиология работи д-р Светлозара Петкова, лаборант Димитрова, химик Желева. Днес д-р Петкова е в микробиологичната лаборатория на МБАЛ-Шумен.
В периода 1989-1998 г. началник на терапевтичното отделение е подп. д-р Кръстьо Кръстев. Работи там до закриването на Военна болница. След това регистрира практика на семеен лекар, а по-късно постъпва в онкодиспансера, където е досега.
От 1998 г. до 2001 г. началник на терапевтичното отделение е майор д-р Станимир Стефанов. След това той беше гастроентеролог в онкодиспансера и в МБАЛ-Търговище. От няколко години е в ДКЦ-Шумен.
Началник на продоволствената служба е майор Георги Янков, който сега е на работа в общинската администрация.
МОДЕРНИЗИРАНЕ НА БАЗАТА
След 1944 г. лекари, медицински сестри, санитари, служители и тилови работници влагат доброволен труд за подобряване и разширяване на неудобния сграден фонд. Така с извънреден труд са построени: киносалон, аптека, физиотерапевтично отделение, кабинет за лечебна физкултура и рехабилитация, клинична лаборатория, канцеларии за тиловите служби и складове за видовете имущества. Преустройват се болничните стаи и лекарските кабинети, строят се нови. Основен ремонт се прави на столовите в двата блока.
Изгражда се собствено парно отопление, нов удобен операционен блок. Стопанският двор се преустройва с нови гаражи, подновява се оградата на болницата и др. Въпреки подобренията началниците на Военната болница в Шумен пишат докладни до МНА за необходимостта от нова сграда за по-ефективна диагностична и лечебна дейност. „Разбиране и съдействие от местните партийни и държавни органи има“ – четем в заключенията.
С медицинска апаратура, техника, инструментариум болницата е оборудвана съобразно условията и възможностите на снабдителните органи. През последните години преди закриването й през 2001 г. са направени инвестиции за апаратура в отделенията съобразно ранга на болницата.
ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА МЕДИЦИТЕ
До 1989 г. лекарите поддържат професионалната си квалификация, а организацията се следи от ръководството по лечебно-профилактичното осигуряване на БНА. Има оптимална синхронизация между поликлиничното звено, параклиниката, домакинско-тиловите служби и стационара.
Лекарите специализират в Медицинска академия и Висшия военномедицински институт в София. Военната болница в Шумен си партнира с всички здравни заведения в града и при нужда използва апаратурата в тях. Всички лекари са с придобита основна специалност. Шест от тях имат военно-полева специалност, като някои с курсове в МА са профилирани по нефрология, гастроентерология, токсикология, кардиология, термична травма и травматология.
НАУЧНА МЕДИЦИНСКА ДЕЙНОСТ
Военните медици участват активно в живота на окръжните научни дружества и в научно-практическите сборове на ВВМИ с научни съобщения. Всички лекари разработват научни теми. Публикуват над 40 статии в медицинския печат. Д-р Панайот Трайков пише за черепно-мозъчни травми, д-р Веселин Велев – за лечение на остър панкреатит, диафрагмални хернии и др. Свои изобретения споделят рационализаторите във физиотерапевтичното отделение, аптеката, хирургичното отделение и ОАРИЛ.
Д-р С. Даалиев защитава кандидатска дисертация за едноетажния шев в коремната хирургия. Д-р П. Казанджиев започва кандидатска работа на военнополева тематика в хирургичното отделение, която продължава във ВВМИ.
Във Военната болница се правят контрастни изследвания и функционална диагностика. Специалистите се търсят и от съседните градове. Особено внимание се отделя на работниците във военните заводи в региона, обслужван от нея.
Офицери, сержанти, военни служители са отличени с ордени, значката „Отличник на Министерството на народната отбрана“, медали за трудови отличия.
Много от шуменските военни медици постъпват на работа в дивизионните болници в Сливен, Варна, Русе.
През 1989 г. Военната болница в Шумен чества своята 100-годишнина и по тоя повод полк. д-р Панайот Трайков издава брошура. През 2001 г. синът му майор д-р Емил Трайков от Медицинската служба прави допълнения към брошурата, която ни дава ценни сведения за лечебното заведение от 1989 г. до 2021 г. – закриването на болницата.
РЕФОРМИ ВЪВ ВОЕННАТА МЕДИЦИНА
След 1989 г. започва реорганизация на Българската армия. Шуменският, Разградският и Търговищкият гарнизони са основен контингент за пациенти на Военната болница: кадрови офицери и сержанти и такива от запаса. Обслужват се техните семейства и цивилни граждани. Дейността на Военната болница се ограничава значително. Намаляват се нейните функции. Броят на леглата пада от 110 на 80. През 1997 г. тя вече не е болница, а Военна поликлиника със стационар от 40 легла. Съкращения има в личният състав на болницата. Тя остава без сержантски и войнишки състав. Намалява се броят на медицинските сестри и санитарите.
В периода 1989-1997 г. болницата продължава да функционира като Шуменска военна болница, подчинена на „Медицинско управление“ към тила на Българската армия.
В периода 1997-2001 г. болницата работи като Военна поликлиника със стационар. През януари 2001 г. е ликвидирана напълно. И съборена, за да се построят жилищни кооперации. Поне да бяха документирали събитието.
ПОСЛЕДНОТО КАДРОВО ПОПЪЛНЕНИЕ
Началници на болницата и поликлиниката са били: полк. д-р Панайот Трайков /1989-1991 г./; полк. д-р Радко Янакиев /1991-1999 г./, полк. д-р Васил Василев /1998-2001 г./ Последните двама продължиха да работят след пенсионирането си в медицински центрове и болницата в Нови пазар. Д-р Василев загуби битката с Ковид в края на 2020 г. , когато беше лекар в ДКЦ. Д-р Янакиев преустанови по-рано дейност.
Заместник-началници са били: полк. д-р Радко Янакиев /1989-1996 г./, полк. д-р Кръстьо Кръстев /1991-1994 г./, подп. д-р Живко Петков – невролог, днес с частна практика в Старата поликлиника, председател на Дружеството на невролозите в Шумен.
Заместник-началник на тила е бил подп. Никола Николов.
Д-р Атанас Тодоров беше хирург във Военната болница, през 2002 г. стана управител на „МЦ – I“ ЕООД /бившата Работническа болница/, после 15 години имаше частен кабинет в поликлиниката в Нови пазар, а сега – в Шумен.
Д-р Милчо Панайотов – началник на хирургичното отделение, след 2001 г. беше в Районния център по здравеопазване, картотеката на НОИ и др. Ето и други известни имена на хирурзи, стартирали във Военната болница.
Д-р Сотир Караниколов има 8 месеца трудов стаж през 1990 г. След това постъпва в шуменската болница. От 1 септември 2000 г. до 1 април 2020 г. беше управител на Комплексния онкологичен център.
Д-р Румен Генов специализира една година във ВМА-София. От 1993 г. до юни 2000 г. работи в хирургичното отделение на Военната болница. След това е медицински представител на фармацевтични фирми. От 2007 г. досега е в хирургичното отделение на КОЦ с прекъсване, докато е депутат от ГЕРБ.
Д-р Йордан Машев има по 3 месеца студентски стаж през 1992 г., 1993 г., 1994 г. във Военната болница. Дипломира се и започва работа в медицинската служба на Военното училище, а след това – в „Бърза помощ“ на шуменската болница. От 2006 г. е в хирургичното отделение на МБАЛ-Шумен.
Не можем да напишем имената на всички, които са работили във Военната болница. Помним какво сътресение беше за обществеността нейното ликвидиране и колко болезнено колективът прие този факт.
СКАНДАЛНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ИМУЩЕСТВОТО
Това стана на 16 юни 2002 г. на заседание на здравната комисия в община Шумен. Безвъзмездно трябваше да бъде разпределена апаратурата на лечебните заведения, регистрирани по Търговския закон. Техните шефове имаха апетити към диагностичната апаратура, мониторите, операционните маси. Най-голямата хапка бяха скопичният рентгенов апарат, ехографът, оборудването на клиничната лаборатория. „Стоматологичните, очните и АГ-набори с инструменти са за полева хирургия!“ – уточниха тогава ликвидаторите в общината.
През това време военните медици страдаха и търсеха реализация на здравния пазар. Това не е „жалба по младост“, а
ТЪЖНА РАВНОСМЕТКА ЗА КАРИЕРАТА
и статуса на военния лекар, нереализираните знания по военна медицина, квалификацията за военнополеви действия. Превенция в мирно време… Мислехме, че ще живеем без сражения и битки. А ето, че трета седмица в Украйна има война – на 1000 км от родината ни!
Повечето от лекарите-офицери днес са пенсионери.
ДЕЦАТА И ВНУЦИИТЕ ИМ СА В ЧУЖБИНА
Някои се връщат. Ето кратка визитка на един от тях. Д-р Радко Янакиев е роден на 12.10.1942 г. в село до Кулата /Петрич/. Завършва медицина в София. Работи в поделение 65040 в Шумен и 2 години специализира във ВМА. От 1973 г. е ординатор във вътрешното отделение на Военната болница. Защитава специалност вътрешни болести през 1976 г., а след това 5 години специализира военно-полева терапия. В периода 1991-1999 г. е началник на Военната болница. Синът му Боян е в Дания – докторант по инженерна физика, по-големият Явор е в Ню Йорк в Библиотеката за връзки със света. Внучката му Радина е аерокосмически инженер и работи за Илън Мъск, който иска да създаде живот за хората на Марс.
Много от военните лекари ни напуснаха без време. Един от тях е д-р Емил Трайков, който през 2001 г. завършва историята на Военната болница с реквием, като напомня за начало й през 1837 г. като турска гарнизонна болница. И надписа за строителя султан Махмуд Втори: „Болница направи, Господ да му пази войската…“ Щастлив е шуменецът, че не е доживял нейното разграбване при пълното безхаберие на местната власт – бивши офицери.
Последното изречение на майор Трайков е: „Да, по-добре е Българската армия да не воюва никога, но военните и болниците са необходими в мирно време и по време на война!“
Разбрахме го днес: съюзническите войски на НАТО ще защитават българската земя и небе! Никоя война не е последна, никоя война не е далече…
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Личен архив
