В цял свят анестезиолозите са едни от най-търсените и най-платените медицински специалисти. В България техният труд не е адекватно остойностен. По дефиниция анестезията цели да облекчи хирургическите и другите инвазивни методи на лечение, без те да са опасни за пациентите.
Първите опити за обща упойка датират от праисторическия период. Алкохолът е най-древният седатив /успокоително, приспивателно/. Шумерите са култивирали и отглеждали опиумен мак в Долна Месопотамия още през 3400 г. пр. н. е. Свидетелствата са написани на малки бели керамични плочки от края на третото хилядолетие пр. н. е. Някои съдържат идеограмата „hul gil“, което се превежда като
„РАСТЕНИЕ НА ЩАСТИЕТО“
Така от хилядолетия наричат опиума. Около 2225 г. пр. н.е. Шумер става част от Вавилонската империя. Употребата на опиумния мак и еуфоричния му ефект са предадени във Вавилон, Персия, Египет. Древните египтяни използват също екстракт от плодовете на мандрагората. Гръцките богове Хипнос (Сън), Никс (Нощ) и Танатос (Смърт) често се изобразяват с мак в ръка.
Преди пренасянето на опиума в древна Индия и Китай тези цивилизации са сред първите, които употребяват тамян от канабис и самакитка /вълче биле/. Около 400 г. пр. н. е. аюрведическата медицина и хирургия защитава употребата на вино с тамян от канабис като упойка.
Арабските и персийските лекари са сред първите, които започват да употребяват анестетици през устата, както и такива за вдишване. Фирдоуси (940-1020) е персийски поет, който описва цезаровото сечение, извършено на героинята Рудаба с упойка от специално вино, направено от зороастрийски свещеник. През 1000 г. арабският физик Абу ал-Казим ал-Захрауи (936-1013 г.), определян като „бащата на хирургията“, свидетелства за употребата на упойка по време на операции.
Около 1020 г. Ибн Сина (980-1037) пише в „Медицински канон“ за „сънотворна гъба“, напоена с аромати и наркотични вещества, която се поставяла под носа на пациента по време на хирургични интервенции.
ЗА ПРЪВ ПЪТ ДУМАТА „АНЕСТЕЗИЯ“
използва римският медик Диоскорид като нарицателно, за да опише упойващо лекарство. Между XIII и XV в. в Англия се прилага отвара, известна като дуейл (dwale) като упойка. Сместа съдържа жлъчка, опиум, маруля, дива тиква и бучиниш. След това хирурзите събуждали пациентите, като втривали оцет и сол в скулите им. Известната напитка, използвана като упойка, се среща в много литературни произведения, включително шекспировия „Хамлет“ и „Ода за Найтингейл“ от Джон Кийтс.
През 1275 г. испанският медик Раймунд Лулий синтезирал вещество „сладък витриол“. През XVI век швейцарският медик Парацелз също бил привлечен от експериментите с витриола. Той накарал опитни пилета да вдишат веществото и забелязал, че животните не само заспивали бързо, но и не изпитвали никаква болка. Едва през 1730 г. химикът Фробений нарекъл течността етер. От гръцки думата буквално се превежда като „небесен“. Това име се е запазило и в съвремието.
През 1772 г. в медицинската практика се появил диазотният оксид, синтезиран за пръв път от английския медик Джоузеф Пристли. Изпробвал действието на веществото върху себе си и описал, че диазотният оксид го карал неудържима да се смее. По тази причина медикът го нарекъл „райски газ”, който бил на мода в някои среди.
Месец декември 1844 г. е считан за ключов в историята на анестезиологията. Д-р Уелс изпитал върху себе си диазотния оксид. През 1853 г. дори самата английска кралица Виктория се убедила в безотказното действие на хлороформа.
В анестезиологията се поява местната упойка. Любопитна техника за обезболяване е заимствана от традиционната китайска медицина – акупунктура.
Американските военни лекари започват да разчитат на етеровата анестезия на бойното поле по време на Мексиканско-американската война (1846-1848), а през 1849 г. етерът изцяло се утвърждава в американската армия.
От февруари 1847 г. Николай Пирогов прилага етерна наркоза. Първият опит хирургът прави върху себе си, а след това провежда стотици операции с този метод на бойното поле по време на Кавказката и Кримската война (1853-56 г.). Измисля маска за вдишване на етерна анестезия, а за пациентите, които не искат – инжектира лекарството /интравенозно приложеиние на анестегичен етер/. Проф. Пирогов казва: „Оттук нататък ефирното устройство ще бъде като хирургически нож, необходим аксесоар за всеки лекар по време на действията на бойното поле“. Пръв въвежда упойка през ректума. По този метод е направил 10 000 операции на войници в 4 войни и цивилни пациенти. Три години преди да почине оперира в лазаретите в България по време на Руско-турската война.
Думата анестезия е въведена от Оливър Уендел Холмс през 1846 г., произлиза от гръцката представка „ан“, която означава „без“, и „естезис“ – усещане, т.е. буквално смисълът е „премахване на усещанията“. На 16 октомври същата година е дадена първата етерна анестезия в общинската болница в Масачузетс /САЩ/ от хирурга Уилям Морган пред аудитория. Така 16 октомври става Световният ден на анестезиолога.
С течение на времето анестезиологията се обособява като специалност в медицината.
БЪЛГАРСКАТА АНЕСТЕЗИОЛОГИЯ
се свързва с името на Димитър Моллов, който през 1876 г. защитава в Москва докторска дисертация за общото обезболяване с хлороформ. Първата обща анестезия със съвременна анестезиологична апаратура прави Янко Добрев в Пловдив през 1949 г. с диетилов етер – кислород.
В началото на 1956 г. у нас се въведат системни основни курсове по анестезиология с продължителност от 6 месеца под ръководството на проф. Антон Червеняков. През 1958 г. Институтът за специализация и усъвършенстване на лекарите /ИСУЛ/ издава Наредба за специализация на висшите медицински кадри. Анестезиологията е обявена за основна специалност след тригодишен клиничен стаж. През 1958 г. се изработва Програма за специализация по анестезиология, която се утвърждава от ректора на ИСУЛ и от министъра на здравеопазването.
С решение на Министерството на народното здраве и социалните грижи от 25 април 1967 г. и по предложение на Академичния съвет на ИСУЛ министърът издава заповед № 4004/07.08.1968 г., с която се създава Катедра по анестезиология и реанимация при ИСУЛ в Трета градска обединена болница – София с ръководител доц. Стоян Саев. За учебната си работа тя ползва анестезиологично-реанимационното отделение на Института за бърза медицинска помощ „Пирогов”.
През юли 1972 г. Катедрата по анестезиология и реанимация при ИСУЛ престава да съществува с разформироването на ИСУЛ и създаването на Медицинска академия. Към нея и към Медицинския факултет се разкрива нова катедра, обединяваща всички анестезиологични специалисти.
НАЧАЛО НА АНЕСТЕЗИОЛОГИЯТА В ШУМЕН
Отделението за анестезия, реанимация и интензивно лечение в Окръжна болница „Васил Коларов“ в Шумен е създадено с Наредба №083 от 18 март 1973 г. на Министерството на народното здраве. Административно се регламентира нова единица в лечебните заведения.
От февруари 1975 г. отделението е самостоятелна структура на втория етаж в стария терапевтичен блок. Започва като сектор към хирургическото отделение до операционния блок – зала с 5 легла и сестрински пост, наблюдаващ директно болните през остъклени прегради. През април 1974 г. се обособява и интензивна терапевтична зала на етажа на второ вътрешно отделение с 4 легла и сестрински пост. Завеждащ е д-р Росен Кожухаров, старша медицинска сестра е Димитричка Драганова. Вторият лекар е д-р Петко Загорчев, а медицинските сестри са 10. По-късно лекарите стават 5, медицинските сестри – 15, санитарките – 10. Обслужват два сектора за интензивно и анестезиологично лечение и 4 операционни зали. Работят с един монитор, анестезиологичен апарат „Хирана“ /обдишване с ръце/ и „RO-2“ – всичките съветско производство. Прилага се основно маскова анестезия с етер, райски газ, кислород; трилен; пентран; халотан; венозна анестезия с бревинаркон, сомбревин, G-OH; интубиционна анестезия с увод.
ОАРИЛ осигурява обезболяване на оперативните интервенции; лечение на животозастрашаващите състояния в трите отделения по вътрешни болести, неврологичното отделение, детското отделение; интензивно лечение на хирургичноболните след големи оперативни интервенции и придружаващи тежки заболявания.
В началото лекарите са д-р Кожухаров, д-р Петко Загорчев, д-р Сърмаджиев, д-р Михаил Атанасов, д-р Иван Златев. По-късно последователно в екипа постъпват лекарите Дошо Петков, Антон Марков /след това АГ/, Петър Палазов, Красимир Кръстев, Васил Василев /по-късно хирург и началник на Военната болница/, Румен Ботев, Иван Златев, Татяна Маринова, Петя Георгиева, Борислав Кумански, Маргарита Илинденова, Стела Рачева, Красимира Маринова, Валентин Демиров, Димитър Димитров, Светла Вачкова, Илко Асенов и др. В периода 1988-1992 г. в ОАРИЛ работи д-р Димитър Костов, днес директор на областната болница.
Медицински сестри са: Звездомира Денева, Ана Ангелова, Владка Христова, Сия Йосифова, Емине Тефикова, Пенка Петкова, Мария Симеонова, Милка Йорданова, Зорка Жекова, Пепа Станкова, Добринка Драева, Маргарита Стефанова, Евгения Начева, Василка Бузекова, Клавия Байчева, Светла Миндова, Недялка Котева, Иванка Пенчева, Даниела Чалъкова, Филипина Шевалиева, Стефка Славчева, Милена Станчева, Мевлида Ахмедова, Иванка Велева и др.
До този момент обезболяването е правено от обучени хирурзи. През 1987 г. отделението вече е в хирургическия блок. То има нов организационен модел – Комплекс по анестезиология, реанимация и интензивно лечение с 18 легла, 20 реаниматори, 25 медицински сестри, 9 анестезиологични сестри, 9 операционни сестри и 17 санитарки.
В структурата на КАРИЛ са: спешно приемно реанимационно отделение, анестезиологично – операционно отделение, 5 сектора –реанимация, интензивно лечение, токсикология, хемодиализа, хипербарна терапия.
През 1991 г. д-р Петко Загорчев става началник на КАРИЛ. Отива на специализация в Брюксел и във френския град Амиен заедно с д-р Венко Йорданов, където пет месеца изучават опита на спешната помощ.
ПРЕЗ 1999 Г. ОАРИЛ СТАНА ДОНОРСКИ ЦЕНТЪР
-един от първите осем в България.
През 2000 г. за него се закупи модерно медицинско оборудване – 2 респиратора /стационарен и портативен/, 3 анестезиологични апарати, 11 монитори, дефибрилатор, пейсмейкър /изкуствен сърдечен водач/, 5 инфузионни помпи. Тогава анестезиолозите предупредиха: „За постигане на европейски стандарт са нужни 250 000 лв., за да се доставят 6 монитора, 1 респиратор, 2 анестезиологични апарата“.
През 2000 г. в Шуменска област работеха 30 анестезиолози – изключителен лукс при кадровата криза в страната! Двойно повече бяха болниците с хирургични отделения в региона.
На Първата национална конференция по детска анестезиология и интензивно лечение през същата година д-р Петко Загорчев, д-р Дошо Петков, д-р Милко Хараланов се представиха с доклад на тема: „Воднонитратна метхемоглобинемия при кърмаче в интензивно отделение“. На 23 август 2003 г. д-р Загорчев публично заяви: „Декларирам своето съгласие да бъда донор!“
През 2004 г. с процедура по Закона за обществените поръчки МБАЛ-Шумен закупи 7 монитора и анестезиологичен апарат „Фабиус“ на фирма „Дрегер“ за ОАРИЛ и операционните зали. Допълнително беше доставен анестезиологичен апарат „СУЛА“ на същата фирма. На половината от 11 операционни зали беше осигурено съвременно медицинско оборудване.
На 10 ноември 2005 г. ОАРИЛ чества 30 години от своето създаване. В зала „Форум“ на хотел „Шумен“ се проведе
РЕГИОНАЛНА ЮБИЛЕЙНА КОНФЕРЕНЦИЯ
на тема: „Сигурност при анестезия и интензивно лечение“. Присъстваха около 100 анестезиолози от областите Шумен, Разград, Търговище; ръководители на Медицинския университет във Варна. Домакините бяха подготвили ретроспективна фотоизложба. В отделението работеха: 16 лекари-анестезиолози, 7 анестезиологични медицински сестри, 7 операционни медицински сестри, 25 стационарни медицински сестри, 20 санитарки. Старша медицинска сестра беше Светла Миндова с 28 години стаж, от които 20 години в ОАРИЛ. С много добра компютърна грамотност бяха 70 на сто от медицинските специалисти. Половината от лекарите ползваха западен език за чужда медицинска апаратура.
На форума през 2005 г. д-р Загорчев съобщи: „За 30 години ние сме упоили 100 хиляди пациенти, колкото са жителите на Шумен. През интензивния сектор са преминали 25 000 пациенти. Ние сме в „златната среда“ по държавни стандарти спрямо останалите областни градове. Това не ни удовлетворява…“
Анестезиолозите споделиха: „В операционните вече няма дъх на етер, а за много от медикаментите никой не си спомня. Няма модерна анестезиологична техника, която екипите да не са усвоили, нито животоосигуряваща процедура, за която пациент да се мести от една в друга структура на болницата“. Те признаха, че човекът-легенда, който е учил шуменските анестезиолози, когато още е нямало учебници, е д-р Росен Кожухаров. Всички медици станаха прави и аплодираха
ПЪРВИЯТ НАЧАЛНИК НА ОАРИЛ
Днес той не е между живите, както и други негови колеги-анестезиолози.
На форума д-р Загорчев направи интересно изказване с риторичен въпрос: „След залеза на инхалационната анестезия сега е време за индивидуален подход на обезболяване на пациента, защото той доверява живота си. Тогава от кого трябва да се иска информираното съгласие за процедурата – от пациента или от лекаря?“
Д-р Атанас Атанасов, директор на Регионалния център по здравеопазване тогава, определи ОАРИЛ като „най-важното отделение за пациентите в болницата през 80-те години“.
Д-р Вилиян Платиканов от УМБАЛ „Света Марина“-Варна, каза:
„РЕАНИМАЦИЯТА Е ВЪРХЪТ НА МЕДИЦИНАТА!
Нашите болни са по-болни от останалите в отделенията“. Днес вече професор и шеф на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение споделя: „Всеки човек е уникален организъм. Ние сме поливалентни специалисти. Понякога анестезиолозите не могат да „излъжат“ смъртта, това ги изморява и изчерпва като личности. Изследвания в световен мащаб доказват, че медиците, занимаващи се с интензивна медицина, трябва да намерят и друго поле за изява. Когато те са непрекъснато в напрегната среда, се амортизират и стават непоносими за другите…“
За да докаже, че не е занижен контролът в шуменската болница, д-р Загорчев се похвали с антибиотичната стратегия в МБАЛ. За периода 1998-2004 г. в научен доклад анестезиолозите бяха анализирали 7135 биологични материала, за да се проучи екосистемата на болницата с модерната апаратура. По този повод доц. Христо Бозов – началник на Военноморската болница във Варна, потвърди: „Шуменското отделение е с най-добрата експертна оценка относно проучване на вътрешномикробната флора, както и за работата при акредитацията на МБАЛ-Шумен“. Днес проф. Бозов е управител на Комплексния онкологичен център в Бургас и декан на факултет „Обществено здраве и здравни грижи“ в университета на Бургас.
През 2006 г. в ОАРИЛ-Шумен имаше 13 легла. Борбата на анестезиолозите за по-добро финансиране продължи на национално ниво. Същата година на посещение в шуменската болница беше здравният министър проф. Радослав Гайдарски, който обеща 40 милиона лева целево финансиране за отделенията на анестезиолозите в цялата страна.
През 2007 г. беше подписан меморандум за тези средства от Министерския съвет. Д-р Загорчев съобщи интересен факт от списание „Форбс“: „Годишният доход на анестезиолог в САЩ е 185 000 долара, а в България анестезиолог с 30-годишен стаж получава 16 000 лева“. Сега годишните възнаграждения в САЩ надминават 400 000 долара.
През 2008 г. в ОАРИЛ-Шумен пристигна апаратура на стойност 270 000 лв. – доставка от револвиращия фонд. Тя подмени апаратите, закупени през 1995 г. Отделението получи 4 апарата за вентилиране за 4 интензивни легла, нови монитори за 5 операционни зали, монитор за измерване на кислород и въглероден двуокис в операционната за лапароскопска /безкръвна/ хирургия аспиратор клас А за операционната с точен монитор и с инхалационна анестезия с всички параметри за вентилиране – за деца и възрастни, нов многофункционален ехограф за донорската база. Тогава в ОАРИЛ работеха 14 лекари, 24 медицински сестри, от които 7 анестезиологични. Имаше един лекар-специализант при 4 вакантни места и 5 анестезиолози пред пенсия.
В същото време се подготвяше проект за ремонт и ново оборудване на ОАРИЛ на стойност 2 милиона лева с цел то да стане уникална структура в Североизточна България с изключение на Варна.
През 2008 г. беше въведено реално заплащане по 300 лв. на пациент в интензивно отделение. По-късно го отмениха, за да спасят бюджета на МЗ.
Тогава беше отчетено, че 200 лекари са напуснали Шуменска област за три години и членовете на лекарската колегия в Шуменско са 540. Десетина бяха емигрирали в Гърция, Испания, Германия, Англия, а други се ориентираха към частни и университетски клиники в Търговище, Варна, Русе, София…През 2009 г. стана ясно, че проектът за оборудване е пропаднал от МЗ, а програмата за еврофинансиране е спряна. ОАРИЛ не беше ремонтирано от 1987 г., когато се откри хирургическият блок и се настани в него. Болницата намери средства за
РЕМОНТ НА ЛЕКАРСКАТА СТАЯ
в отделението, а нотариус Ася Асенова и Захари Захариев – шеф на „Херти“ АД, дариха 4500 лв. – лични средства, за обзавеждане: мебели, плазма, информационна система за мултимедийни презентации.
Все пак за Коледа ОАРИЛ получи нова апаратура по донорската програма на МЗ на стойност 100 000 лв. – за оценка на мозъчния кръвоток, ЕЕГ-оценка за мозъчна смърт, ехография и ехокардиография. През 2009 г. в МБАЛ-Шумен имаше само двама пациенти с мозъчна смърт, чиито близки не се съгласиха те да станат донори.
На 21 февруари 2010 г. по идея на анестезиолозите в Шумен беше организирана работна среща на тема: „Пневмонии, придобити в обществото“. Участваха джипита, педиатри, ендокринолози, специалисти по белодробни болести, завеждащи клинични лаборатории. Основен лектор беше доц. Платиканов. Участваха д-р Петко Загорчев и д-р Тереза Чолакова – главен епидемиолог на МБАЛ-Шумен.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО – СВИНСКИЯТ ГРИП
стана тема на медиците в света. В МБАЛ-Шумен бяха починали над 15 пациенти от грип тип AH1N1, които развиха пневмонии.
През 2010 г. за Шуменска област бяха нужни 25 анестезиолози по стандарт, а работеха 16, от които 10 в областната болница, 3 в онкодиспансера, 2 в МБАЛ „Д-р Добри Беров“ ЕООД в Нови пазар, 1 в МБАЛ-Велики Преслав. Тръгна тенденция за закриване на хирургичните отделения в общинските болници. Анестезиолозите в страната поискаха 30 процента от цената на оперативните клинични пътеки да е за тяхната работа, както е в ЕС.
По повод кризата за анестезиолози, един от лекарите в ОАРИЛ тогава каза: „Пациентите се интересуват от хирурзите, разговарят предварително с тях, благодарят на тях. Ние сме задължителната част на екипа. Ние, анестезиолозите, сме малко – търчим от зала в зала, обслужваме спешното отделение, даваме нощни дежурства, едва се държим на краката си. Един управленец да дойде да изкара графика с нас!“
Като общински съветник в комисията по здравеопазване на 26 януари 2010 г. д-р Загорчев алармира: „Новият стандарт в ОАРИЛ изисква респираторите да се увеличат от 4 на 6 от 1 април. Ако не се осигурят, ще намалят леглата от 14 на 10 в отделението, а това означава и намаляване на държавния делегиран бюджет. Изискват се по 2-3 анестезиолози по клинична пътека, а ние сме 16. В МБАЛ-Шумен липсват общо 63 специалисти в отделенията Това е абсурдно! Това означава наши пациенти да се транспортират във Варна, ако ги приемат въобще там…. Парите се дават за високотехнологичните болници. В Югоизточна България те са 5, а в Североизточна – само УМБАЛ „Света Марина“-Варна. Какви са тия изисквания на здравната каса? За трапанация на черепа от 5 см се изискват 3 неврохирурзи по клинична пътека. Какво ще правят и тримата, се чудя?…“ До актуализацията на бюджета беше отложено закупуването на нови легла в ОАРИЛ на стойност 57 000 лв.
През 2013 г. ОАРИЛ беше вече ОАИЛ, както сега – Отделение за анестезиология и интензивно лечение. Тогава получи анестезиологичен апарат и аспиратор.
През 2014 г. статистиката отчете масово емигриране на специалисти в чужбина. В ЕС на анестезиолог даваха 4000 евро заплата, а в Дубай и Абу Даби годишното възнаграждение беше 170 000 евро. За 5 години анестезиолозите у нас бяха намалели от 1600 на 700 в т.ч. с работещите пенсионери. В университетските болници те получаваха заплата 1300 лв., в частните клиники – 2500 лв., в общинските и областните болници – 800 лв. Без допълнителното материално стимулиране по клинични пътеки!
Лекарският съюз вдигна тревога, която е актуална и днес: „Специалистите бягат!
НЯМА КОЙ ДА СЛАГА УПОЙКИТЕ!“
В МБАЛ-Шумен работеха 10 анестезиолози, в КОЦ и частната кардиологична болница „Мадара“ – по 2, в общинските болници във Нови пазар и Велики Преслав – по 1 анестезиолог.
През 2014 г. Лекарският съюз предложи двете специалности – анестезиология и клинична патология, да влязат в Наредба 40 като отделни дейности и се остойностят от МЗ.
В началото на 2015 г. д-р Загорчев подаде молба за напускане на ОАИЛ поради пенсиониране. През октомври се проведе XIX конгрес по анестезиология и интензивно лечение, на който беше съобщено, че след разкриването на много частни болници в България анестезиолозите са се увеличили от 750 на 850. На форума Шумен беше представен от д-р Румяна Бонева /началник на ОАРИЛ/, д-р Петко Загорчев /началник на Спешното отделение/, д-р Росица Цветкова, д-р Пламен Николов, д-р Геновева Белчева, д-р Светлозара Моканова, д-р Иван Катранджиев /МБАЛ-Нови пазар/. Те участваха с научно съобщение на тема: „Пропофол при продължителна механична вентилация на пациенти с миастения гравис“. Става въпрос за тежко неврологично заболяване, което налага понякога продължителна изкуствена вентилация под обща упойка. ОАИЛ представи своя опит за 2 от общо 4 такива случая, успешно излекувани пациенти в МБАЛ-Шумен.
На конгреса отново беше коментирана кризата за анестезиолози. Тогава в отделението работеха 12 анестезиолози, 25 медицински сестри, от които 9 анестезиологични, 2 анестезиологични акушерки. В КОЦ и МБАЛ-Нови пазар имаше по 3 анестезиолози. Ако преди в ОАИЛ са провеждани годишно 424 визитации на интензивноболни, сега те бяха 1200. Отделно от предоперативните и други консулти!
Едно от най-големите предизвикателства през последните три години за медиците е Ковид 19. Освен спешните случаи и работата в хирургичните отделения, анестезиолозите се включиха и в битката с коронавируса.
От края на 2021 г. досега
ОАРИЛ ПОЛУЧИ 10 АНЕСТИОЗОЛОГИЧНИ АПАРАТА
В отделението има 16 легла с 16 монитора. Анестезиологичен апарат има всяка от 7-те хирургични зали в болницата.
В отделението работят 13 лекари със специалност. Д-р Геновева Белчева е старши ординатор, д-р Людмила Георгиева, д-р Милко Хараланов, д-р Росица Цветкова, д-р Светлозара Моканова, д-р Димитър Димитров. Д-р Теменужка Янева е в неплатен отпуск и пътува от Варна. Трима от лекарите са пенсионери: д-р Румяна Бонева, д-р Цветкова, д-р Дошо Петков, но работят. Пенсионер е д-р Валентин Демиров. Преди няколко години д-р Радостин Цветков и д-р Кремена Христова напуснаха колектива и започнаха работа в частна клиника в Търговище. Д-р Пламен Николов е вече в КОЦ-Шумен. От месец специализантка е д-р Стефани Петрова, а д-р Дудекула е пред завършване на специализацията си.
Д-р Бонева, началник на отделението, каза: „Много сме далече от медицинския стандарт. Имаме нужда от анестезиолози, медицински сестри, една санитарка. Специалността ни е тежка и кризата за анестезиолози е голяма!“
На пълен щат са 18 медицински сестри освен 6 анестезиологични. Още две са в отпуск по майчинство, а три медицински сестри работят по съвместителство /на 25 процента работно време/. Санитарките са 11. Две технически секретарки обработват потока от медицински документи.
През последните три години от шуменския филиал на МУ-Варна в ОАИЛ са постъпили четирима от дипломираните по специалността „Медицинска сестра“ – 4 момичета и 1 момче /Явор Андреев/.
Станимира Йорданова е медицинска сестра в ОАРИЛ от 1990 г. Тогава отделението е КАРИЛ и е към Спешното отделение на болницата. От септември 2020 г. е назначена за старша медицинска сестра.
КАК ПАНДЕМИЯТА ПРОМЕНИ ПЕРСОНАЛА?
Станимира Йорданова сподели: „Стана по-тежко. Уморихме се да се борим с хорското недоверие и агресията на обществеността към медиците. Никой от нас не иска пациентите ни да умират. На никой не му е приятно да напише съобщението за смърт. Има ситуации, когато виждаш последните вдишвания на болния и няма какво повече да направиш. Със смъртта не се свиква. Външни хора мислят, че ние правим всичко за пари. Последните думи на наши пациенти бяха: „Защо, боже, не повярвах и не се ваксинирах“. Сега болните с Ковид намаляха. Боледуват предимно възрастни хора. Има и доста деца, които бързо се възстановяват, но заразяват баби и дядовци. Ние сме и при спешните операции, но някакъв ужас беше, когато спряха плановите операции. Пациенти със сериозни проблеми чакаха с месеци за хирургичните отделения“.
От откриването на ОАРИЛ през 1975 г. досега в него са работили около 150 анестезиолози и 250 медицински сестри. От 10 години няма хирургични отделения в болниците на Нови пазар и В. Преслав, но анестезиолози на шуменската болница са в Комплексния онкологичен център и частната кардиологична болница „Мадара“. КОЦ е самостоятелно лечебно заведение от 2000 г. и в него са д-р Катя Проданова, д-р Румен Ботев, д-р Соня Драгнева, Димитър Дренаков и д-р Пламен Николов от 2021 г.
На 1 април 2013 г. започна работа СБАЛК „Мадара“ и в нея постъпиха анестезиолозите д-р Красимир Кръстев след пенсия и д-р Светлозара Моканова на втори трудов договор.
ТРИМА АНЕСТЕЗИОЛОЗИ СА „ЛЕКАР НА ГОДИНАТА“
по предложение на своите колеги. Д-р Петко Загорчев през 2009 г., когато навърши 60 години; д-р Дошо Петков през 2018 г.; д-р Румяна Бонева през 2021 г. – началник на отделението от 2015 г.
Живеем в сложно време, когато общественото доверие се пропуква в много посоки. Младите специалисти искат да правят кариера, а здравната система е тежко болна. За тумора на корупционните схеми трябват смели хирурзи и анестезиолози, защото много ще боли …
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Личен архив