Ковид е името на страха, който не е отминал въпреки отпадналите противоепидемични мерки. Това не е краят на пандемията – предупреждава Главният санитарен инспектор. Още повече, че войната в Украйна увеличи миграцията на бежанците в Европа и света. Регионалната здравна инспекция съобщи, че от началото на пандемията досега заразените са 22 590, излекуваните са 20 642 пациенти, а починалите – 1121 жители на областта.
Докато осмисляме целият ад, който ни разболя физически и психически травмира, правим интервю с лекар от „окото на бурята“. Това е д-р Албена Младенова, началник на първо вътрешно отделение на шуменската болница. Тя е дъщеря на д-р Явор Младенов, който през 2015 г. беше обявен за джипи-ветеран“ в България, семеен лекар в село Бяла река. След това стана почетен гражданин на община Върбица. Почти две години не е между нас.
Д-р Младенова завършва Медицинския университет във Варна през 1996 г. Работи месец в Спешна помощ на МБАЛ-Шумен, а после постъпва в Диспансера за пневмофтизиатрични заболявания със стационар в града. След 6 години специализация е лекар по вътрешни болести, а след още 3 години защитава специалността „Пулмология и фтизиатрия“. Практиката си започва в поликлиничното отделение при д-р Кремен Калчев в т. нар. БЦЖ-кабинет, където се поставят ваксини срещу туберкулоза. След това е във фтизиатричното отделение. През 2010 г. ражда дъщеря си Яна и докато е в отпуск по майчинство, закриват новата Белодробната болница /бившият тубдиспансер/. През 2012 г. започва работа в обособеното фтизиатрично отделение на МБАЛ-Шумен. Д-р Юлия Димитрова – директор на болницата, и д-р Николай Бъчваров – началник на първо вътрешно отделение, я канят да постъпи там. За лечението на Ковид 19 в болницата и преживяванията, които е имала с пациенти и колеги, разговаряхме с нея в навечерието на 7 април – Денят на световното здраве.
– Д-р Младенова, ковид пандемията беше обявена в България в началото на март 2020 г. Къде бяхте Вие в тоя момент?
– Аз бях една от първите, командировани в инфекциозното отделение заедно с д-р Мариета Обретенова /началник на кожното отделение/ и д-р Боряна Станиславова. И трите докторски чеда! Първият пациент с ковид беше софиянец – барман от Пампорово. След това приехме шуменска пенсионерка и пациент с тумор, носители на вируса. Беше паника – това е нова болест. Не знаем подробности. Обличане, събличане, тренировки за облеклото – ръкавици, калцуни, маски… Денонощно дежуреше екип в инфекциозното за ковидболните.
– Как започна лечението им?
– Имаше становище на медицинския експертен съвет от здравното министерство, който даде препоръки какво да се прави. В хора да пандемията нещата се променяха.
– Здравната ни система се оказа неподготвена.
– В цял свят системата се оказа неподготвена. Когато хиляди умираха в Италия, при нас все още нямаше голяма вълна от ковид. Месец след като бях в инфекциозното отделение, се върнах във вътрешното отделение. Приемахме много съмнителни пациенти, които след като диагностицирахме, изпращахме там. В началото тестовете отнемаха доста време. Сега нещата са усъвършенствани, имаме всичко необходимо за диагностика.
– Как се увеличаваше вълната от болни според вашия регистър?
– През март 2020 година имахме 45 легла за болни с различни диагнози – пневмонии, тежък грип, гастропроблеми и т. н. През следващите месеци леглата бяха 55, но при нас нямаше пациенти с корона вирус, защото ги насочвахме към инфекциозното отделение. През октомври 2020 година леглата ни станаха 80, от които 70 бяха заети с пациенти с ковид. През декември леглата станаха 90, от които 60 за пациенти с ковид. През 2021 година бяхме с 80 легла, 60 заразени пациенти, които изолирахме в ковид сектора. През февруари леглата ни скочиха на 114, като всички бяха заети от пациенти с коронавирус – разположени на три етажа /4, 5 и част от 6 етаж в хирургическия блок/. Тогава напусна началникът ни д-р Стоян Тодоров. През април 2021 година заразените паднаха на 70, но инфекциозното отделение в стария терапевтичен блок, разположено на три етажа, беше препълнено.
– През лятото нямахте пациенти с коронавирус.
– Едва през юли нямахме болни с ковид в нашето отделение. На 18 август 2021 година започна следващата вълна, та до сега. От 1 април 2022 година разполагаме с 55 легла, от които 20 са за ковид сектора /всички заети!/, разположен в сградата на инфекциозно отделение в стария терапевтичен блок.
– Остра криза за кадри, изтощение на персонала.
– И сега е така. Особено за медицински сестри и за санитари.
– В такъв момент получихте лична подкрепа от сестра си Десислава Младенова, която постъпи в отделението.
– Имах нужда от нея. Преди 20 години беше медицинска сестра. В отделението ни починаха много пациенти. Повечето от тях постъпваха с голямо закъснение. Някои идваха още при първите симптоми с висока температура. Други, които имат страх от болниците, пристигаха късно, когато нашите възможности са много по-малко. Още не е открито лекарство за Ковид 19.
– Защо толкова много антибиотици се изписват при положителен тест за домашно лечение?
– Ние сме първи в Европа по употреба на антибиотици. Един ден като пулмолог ще се чудя как да лекувам пациентите си, защото ще бъдат резистентни на антибиотици. От 60 години няма нова молекула, която да е създадена за антибиотично лечение.
– Във вашето отделение как лекувате болните с ковид?
– Ако са в остра вирусна фаза и влязат в подходящия момент, ние им прилагаме единственото антивирусно лечение, с което разполагаме – ремдесивир. Преди имаше недостиг, сега – не. Другото лечение е антикоагулантното, а на пациентите с пневмония изписваме кортикостероиди – ниски дози, с консенсусно решение на експертите. Ако имат нужда, правим венозен антибиотик.
– В пандемията разбрахме колко ни липсва закритата Белодробна болница. С какъв кислород осигурявате пациентите тук?
– В ковид сектора на петия етаж в хирургическия блок, където бяхме, всяко легло има кислород. С изключение може би на 5 легла. Това стана през 2021 година.
– Тежко болните пренасочвате в ОАИЛ.
– Нямаме интензивен сектор, а се нуждаем. Поне с пет легла. Има идея, има надежда, има одобрен рапорт от ръководството на болницата. В източното крило да се осигурят три стаи с манипулационна, санитарен възел, каквито са изискванията.
– Стотици загубиха битката с ковид в шуменската болница. Само в първо вътрешно отделение през 2021 година колко са?
– При нас починаха 140 пациенти, в инфекциозното – 125.
– Направихте реорганизация.
– Изместихме нашия ковид сектор с 20 легла в терапевтичния блок. Остават ни 35 легла за пациенти с други диагнози. Персоналът ни обслужва пациентите на двете места.
– Колко пациенти са преминали през първо вътрешно отделение през 2021 година?
– Общо 1818 пациенти. Само месец и половина бяхме без ковид.
– Пациентите в най-критична ситуация?
– Това са тези, които пристигат със сатурация 60 при нормална стойност 93 и нагоре. Включваме кислорода, сатурацията се вдига. Голяма драма е да не можеш да дишаш!
– Лекувахте цели семейства, дори от чужбина. Имаше големи трагедии.
– През есента на 2021 година постъпиха майка, баща, снаха /турска гражданка, емигрантка в Германия/, която почина и мъжът й, които пристигнаха с бебе на три месеца. Младите от чужбина дошли да си покажат детето на роднините. Движението на хора е фактор за пренасяне на вируса. Наложи се да вземем легло и кана за топла вода от отделението за новородени /неонатологията/. Грижихме се за бебето, докато пристигнат роднините от чужбина да го вземат и да си го гледат. За жалост то няма да помни майка си.
– Кошмарна болест за пациенти и медици.
– Децата с ковид се насочват в детско отделение. Но пациенти на възраст от 18 до 100 години с коронавирус са при нас. Имахме случай, когато майка и син бяха в една стая. Най-възрастният ни пациент беше арменец от Дома за стари хора около 90-годишен. Имаше стари хора – съпрузи заедно в стая. Винаги гледахме такива пациенти да са заедно, за да си помагат. Майка беше настанена със сина и снаха си /млади хора/. Едва не си загуби живота! /д-р Младенова се разплаква/. Невероятни грижи положихме за родителите на учителка, които починаха в началото на годината. Но… антиваксъри!
– Вече се коментира постковидният синдром. Обобщават се пораженията в резултат на инфекцията с вируса.
– Ковид поразява кръвоносните съдове на всички органи. Това е васкулит. Може да предизвика периферна тромбоза, остра бъбречна недостатъчност, сърдечен инфаркт. Десетки пациенти изпращахме за ангиография на периферни кръвоносни съдове в Русе, защото в Шумен няма кой да я направи. Ние сме областна болница, а нямаме съдов хирург.
– А в частната кардиологична болница „Мадара“?
– Не правят ангиография на периферни кръвоносни съдове.
– Пандемията Ви изтощи тотално като лекар и като човек. Разбраха ли хората във Вашето семейство какво преживявате?
-Имах разбиране. Те понесоха всичко – липсата ми, умората ми, нервността ми… Да не говорим за денонощното говорене по телефона. Не мога да го изключа. С по-младите пациенти в ковид сектора на отделението контактувахме по телефона. Трябваше да знам какво става с тях през нощта. А бяха много. Ами близките им! Интересуват се. Случвало се е цяла нощ да получавам SMS-и от тях. Болните пишеха често по вайбър.
– Освен изранените от маските лица и ръцете в ръкавици.
– О, да! Особено в началото на пандемията. Белезите от маските запечатахме в снимки. Беше жестоко.
– Какво Ви даваше кураж?
– Когато видя как оздравяват пациентите. Някои от тях ме срещат в града и ме прегръщат. Една майка, чийто съпруг беше наш пациент, ме среща с децата си и казва: „Ето, това са твоите деца!“ Щастлива е, че съм спасила баща им. За първи път в живота си се наложи да лекувам толкова много активни млади и здрави хора по време на ковид пандемията. Вирусът изведнъж ги порази и съсипа. Тича към мен един мъж на улицата и ме прегръща. Казва: „Помниш ли ти как ме прегръща, когато бях в отделението, за да ми дадеш сила?“ А аз бях със скафандъра като една голяма бяла мечка. Като се сетя, още се вълнувам и плача за болните…
– Това е отпечатък за цял живот.
– Аз не съм същият човек. С колко много хора се запознах! Какви прекрасни жени срещнах, които не могат да се нарадват, че мъжете им се прибраха излекувани от нашето отделение. Истински хора! Мъжът на певицата Стефка Бодакова ме прегръща. За мъжа на учителката Яна Стоянова организирахме дарители за кръвна плазма. Много се тревожих за учителя Николай Карев от хуманитарната гимназия, 37-годишен, влезе в ОАИЛ. С него боледувахме заедно от ковид в болницата през февруари 2021 година. Само след седмица лечение на легло отново бях на работа в отделението, не си взех болничен. Спомням си как започнах деня си на Осми март тази година, например. В пет часа сутринта телефонът ми ще гръмне от поздрави.
– Лекари в ковид отделенията казваха: „Ние сме морга!“ Тази болест как промени отношението Ви към живота и смъртта?
– Имам друг мироглед. Сега съм по-милостива, по-великодушна. Склонна съм да простя много неща на всички в сравнение с периода преди пандемията. Ценя живота много повече. Той е един миг. На персонала в нашето отделение казвам: „Такива болни ние не сме имали. Трябва да ги гледате много добре!“ /Тук д-р Младенова пуска по телефона запис на млад изпълнител от Кипър, който я поздравява с думите: „Вие не сте сама! Ние сме с Вас! Специален поздрав за Вас и Бог да ви пази! Весела Коледа!“/ Това е синът на майка, която ние лекувахме. Той работи в Кипър. Мисля, че се казваше Атанаска от Нови пазар, симпатична жена. А той щеше да полудее, като разбра, че тя е с ковид при нас. Песента беше популярната за Свети Георги.
– Как се отрази пандемията на специализантите ви?
– Голям стрес! Една от лекарките искаше да напусне. Младите лекари започнаха практиката си в условията на пандемия. Те не са очаквали това. Не са готови за това!
– Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите. Обучихте ли ги как да приемат смъртта и да подготвят починалите за изпискване?
– Абсолютно всички съм инструктирала. Говорим си за задълженията на всеки в отделението.
– Това не го пише в учебниците по медицинска етика, но няма по-голям ужас от това да погребеш своя родител с отворени очи, защото така са предали тялото от отделението на погребалната агенция. Казвам го от личен опит, при това починалата ми майка не беше с диагноза ковид, а със сепсис след операция. Такова обучение трябва да се направи във всички отделение на МБАЛ. Всяка смърт трябва да се уважава.
– Ситуацията с ковид беше извънредна. Научи ни на много неща. Моля се повече да няма пандемия, да се върнем към предишната си нормална болнична обстановка. Сега нещата се поуспокоиха, но да видим какво ни чака след активния летен сезон.
– За какъв празник мечтаете?
– С години не сме празнували с колектива, но на 7 април сме на ресторант. Имаме нужда от положителни емоции.
– И да напомним, че днес не е Денят на здравния работник, както беше преди 30 години, а Световният ден на здравето!
– Нека всички медицински специалисти празнуват и да се радват истински на живота!
– Какви са даренията за отделението?
– Фармацевтична фирма „КИЕЗИ – България“ ни дари три монитора за интензивния сектор, перфузори, кислородна бутилка, ЕКГ апарат. От фирма „Фикосота“ получихме радиатори и бойлери, от „Лавена“ – почистващи и дезинфекционни препарати, от „Автомагистрали Черно море“ – компютърна система, обзавеждане на кабинет, от „Бьорингер Ингелхайм“ – финансови средства, от Семра Ерен от Турция – три електрически легла. Имаме много частни дарители, които дариха инвалидни колички, тоалетни столове, малки суми лични средства.
– Колко са лекарите в отделението?
– Разчитаме на четирима пенсионирани лекари. Д-р Петкана Петрова /ревматолог/ е при нас от 2022 година. Трима са специалистите по белодробни болести: д-р Венцислав Вълчанов, д-р Мария Крумова, д-р Илияна Кръстева.
– Колко са специализантите?
– Имаме наши специализанти и специализанти от други отделения, командировани при нас в пандемията. Това са д-р Каан Левент Тошев, д-р Хюлия Исмет, д-р Стела Кръстева, д-р Енгин Варсазан от урологичното отделение, д-р Ахмед Ахмед – специализант по медицинска онкология в Комплексния онкологичен център, д-р Кристиана Калева от неонатологичното отделение, д-р Метин Адилов от спешното отделение на МБАЛ.
– Колко са останалите в отделението?
– На длъжността старша медицинска сестра е Илия Илиев – старши медицински специалист от 4 май 2021 година. Имаме 17 медицински сестри и 13 санитарки. На всички казвам: „Нашата работа е екипна. Аз съм на началникът на отделението, но сама съм нула. От лекарите, през сестрите до санитарите“.
– Дъщеря Ви иска да стане лекар. Ще я спрете ли?
– Яна е на 11 години и учи в математическата гимназия. Имаше момент, в който си мислех, че няма да я дам на тази професия. Но тя е решила, че ще бъде трето поколение лекар след дядо си Явор и мен. Яна е свидетел на денонощния ми труд, отсъствията, вечното звънене на телефона, огромната отговорност, но от другата страна е щастието от излекувания пациент, защото удовлетворението няма цена.
– Баща Ви видя ли ужаса, който преживявате като медик в пандемията?
– Видя цялото напрежение. Почна да ме съжалява в един момент. Беше много далновиден човек. Но и човек на професионалния дълг.
– Здравното министерство обяви, че остават стимулите за работещите на първа линия, както беше в пандемията – по 1000 лева за санитар, медицинска сестра, лекар.
– Ние получаваме прословутите 1000 лева в пандемията. Аз ги подарявам на всеки, но да дойде на моето място, за да види как се лекуват пациенти с ковид и в какви мъки умират тежкоболните от този вирус.
Разговора води Валентина МИНЧЕВА
Снимки: Авторката