Цветя затрупаха Росица Ангелова, която представи монографията си на рождения си ден

Новата книга на проф. д-р Росица Ангелова събра в регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ преподаватели от Шуменския университет, приятели и студенти, професионални историци. „Шуменци, възпитаници на цариградски училища (XIX век – 30-те год. на XX век)” е монографията, която е съхранила ценни сведения за десетки поколения, свързани с културния възход на нашия град, поставил началото на първото театро, първото читалище, първото педагогическо училище и т. н. Още се спори дали те са първи през Възраждането, но жаждата за образование на младите шуменци оставя трайна диря в европейското пробуждане на България още преди Освожбождението.

В същия ден културната общественост беше преситена от премиери – две нови книги, театрални празници, симфонични концерти, училищни юбилеи. Проф. д-р Росица Ангелова заслужено събра своята академична публика, защото научният й труд предизвика не само професионалното любопитство на колегите й, но и на всички, които са запазили местния си патриотизъм на шуменци.

Монографията е от четири части: шуменци в гръцките учебни заведения, във френските учебни заведения, възпитаници на американски образователни структури, младежи и девойки в османски учебни заведения. Така разбираме децата на кои фамилии са получили своето образование в гръцките училища на Цариград (Куручешме, Фенер, търговското училище и богословското училище на остров Халки); във френски учебни заведения (колеж Бебек, училище „Сен Жозеф”, лицей „Нотр дам дьо Сион”); възпитаници на американски образователни структури (Робърт колеж, девически училища); младежи и девойки, обучавали се в османски учебни институции (военномедицинско и гражданско медицинско училище, Истанбулски университет, Галатасарайски султански лицей, военно училище Харбие).

А колко любознателни са били те, говори следният откъс: „В Цариград учат повече от сто младежи и девойки от Шумен, като някои от тях – Вичо Панов, Рачко М. Рачев и Анастас Стоянов, се обучават в две учебни заведения. Всички те се справят блестящо. Дипломирани или не, те доказват, че желанието да откриеш и усвоиш нови хоризонти, е успешна мечта. Изборът на Цариград и неговите училища се оказва атестат за напредничавост и зрялост на шуменските бащи и майки, избрали децата им да получат високо образование, усвоили езици и култура, съхранили християнските ценности и добродетели. А Шумен да се превърне в стопанска и културна столица на североизточните български земи през XIX, та чак до първата четвърт на XX век.”

Първите читатели на изследователския труд няма как да не се впечатлят от будния дух на шуменци, край чиито домове и днес преминаваме в старата част на Шумен. Някои сгради сега имат обществена мисия, други са част от местния бизнес, трети са изоставени след смъртта на наследниците си. От атмосферата на тази епоха се е впечатлила и Мая Господинова, която откри срещата. И както по-късно всички ще признаят, това е друго време. През XIX век Шумен е важен град за Североизтока на Османската империя в Европа, един от трите важни центъра на България. Градът има турски гарнизон и гарнизонна военна болница от нов европейски вид. Да, военните са правили града и след Освобождението, защото те са били толкова важни за държавната сигурност на България колкото културата, просвещението, стопанската инициатива за страната. За някои от тях днес даже няма паметни знаци или са руини…

Проф. Росица Ангелова с проф. Петър Стоянович

Проф. д-р Надка Николова, редактор на монографията, сподели с гостите: „Когато започнах да работя по книгата на професор Ангелова, намерих реализацията на един огромен труд. Не знам дали си давате ясна  сметка какво означава разчитането, подреждането, извличането на необходимата информация, за да останат знанията от архивите. А работата с архивите е в известен смисъл неблагодарна работа. Стоиш с дни в  „Държавен архив“ и в библиотеките, ровиш в ръкописи, които трудно се разчитат. Понякога има грешки в подреждането. Проф. Ангелова има дългогодишен опит. Тя старателно е структурирала информацията от възрожденския печат. Привличането на аргументи за тезите си е намерила и в литературата – изследвания на колеги. Чувала съм твърдения за нас, изследователите: „Те един друг се преписват“. Но фактите са като парченца мозайка, които трябва така да се подредят, че да се намери логиката, а на края да се получи цялата историческа картина. Освен това е огромна литературата от XIX, XX и XXI век. Цели 150 години! Четвъртият ресурс за сведения са спомени, дневници, мемоари, писма от първа и втора ръка, за да се превърнат те в информация, а тя – в поток от разкази за родния град. Въпреки че нашите шуменски младежи са мизерували, възхита буди цивилизационният им избор да се образоват и да станат равностойни на Европа. Освен сухите факти за семейния произход и биографиите, в книгата е атмосферата от това време, което сравняваме с днешното ни битие, с нашето разглезено „не мога“, „трудно ми е“. Впечатли ме, че жаждата за образоване е била присъща както за момчетата, така и за девойките. Впечатли ме тяхната амбиция не само заради личните им финансови проблеми, но и заради отделянето от семейството, езиковата бариера, не винаги комфортната среда, строгият дневен ред в чуждестранните училища. След прочитането на книгата у мен остана мнението, че това е един прекрасен справочник. Монографията е от онези книги, към които отново търсиш след време. На второ място остава богатата представа за миналото на Шумен. Обогатява се паметта за града. Днес вървим край същите тези къщи  на Чилингирови, Анастас Стоянов, Рачко Матев Рачков /днес хотел „Миналият век“. Читателите ще срещнат имената и на други видни личности“.

Проф. Надка Николова прочете писма на шуменски девойки до семействата им, в които описват реда на училищата в чужбина. Тя акцентира на Робърт колеж и двете девически училища, отчитайки разликите в програмата на гръцките, османските, американските протестантски, френските католически училища /колежи/. Военно-медицинското училище в Цариград, Османският университет, Юридическият факултет, лицеят в Галата сарай са дали образование на видни шуменци. Тя съобщи, че проф. Ангелова ще пише нова книга за шуменци – ученици в Белгия, Италия, Германия, Русия.

За шуменските младежи, получили образование в Цариград, проф. Ангелова говори, позовавайки се на писмата на една от девойките. Тя каза: „Нямате представа каква зрелост показва това момиче Фотина в кореспонденцията си с баща й Дюкмеджиев. Тя завършва Американския колеж, а брат й Коста учи в Робърт колеж, но не му се получава и е изпратен да учи търговски науки в Белгия.  Тръпката към музиката го води към Музикалната консерватория в Брюксел. Фотина се прибира в Шумен  и се влюбва в Рачко Матев Рачков, току-що разведен със  Славка – сестричката на Нанчо Попович, от която има дъщеря Надежда. Фотина се отказва да реализира образоваността си. Той умира рано и тя се грижи за техните четири деца и доведеното дете. Другите девойки продължават пътя си във Варна, София, стават активистки в дружества. Нека не говорим само за нашето читалище, което може и да не е първото. Но нека да казваме, че първата ученичка на Американското девическо училище е шуменка. Нека да казваме, че първата годеница на  професор в Робърт колеж е шуменка девойка. Нека да кажем, че първата преподавателка в Американския девически колеж е от Шумен. Това е Елена Карамихайлова, която за кратко се връща в Американския девически колеж, в който преподава, и тогава поема към Европа, където прави кариера. Най-голямата ми трудност беше, когато подреждах шуменки и шуменци. Цели фамилии учат в Гръцко. Отначало си казах, че книгата ще е със заглавие „Шуменските династии в Цариград“. Младежите се връщат в нашия град. Затова Дора Габе пише: „Шумен е като слънцето – изгрява и огрява българските земи с учителите, които подготвя в педагогическото училище“. И то още рано, в началото на XIX век. Шуменци добиват самочувствието, че са равни с образованите хора в Европа и САЩ. И така до началото на XX век, защото до там са стигнали силите ми с пътната  карта на шуменската образованост и в частност на монографията „Шуменци, възпитаници на цариградски училища (XIX век – 30-те год. на XX век)”.

Гостите прииждаха с букети до края на вечерта в библиотеката, прибягвайки от една към друга творческа среща от културната програма на града. Да, през месец май Шумен живее друг живот! Е, може да не е като с този възрожденския дух, който преди век е имал много по-голяма интелигенция, защото много по-голям е бил градът.

Проф. Пламен Зидаров, преподавател по строителна химия в техническите университети на Варна и Русе, се познава с проф. Ангелова от 30 години. Той дойде специално за представянето на книгата и каза: „Гордея се, че я познавам и че е написала тази книга за бележитите шуменци, които са оставили дълбока диря в нашата култура!“

Проф. Росица Ангелова се обърна към гостите: „Благодаря ви, че споделихте моята удовлетвореност, че споделихте мислите си за Шумен, благодаря ви, че споделихте моите цели 55 години, които днес навършвам. Предлагам ви да продължим на чаша питие в  другата зала. Обичам шуменци и шуменската история и се радвам, когато излязат на показ съдбите на шуменци“.

Мая Господинова благодари на авторката и гостите, които я уважиха с присъствието си и пожела паметта за Шумен да остане за следващите поколения.

Колеги и приятели уважиха авторката за новата й книга

Сред оригиналните подаръци беше тортата на Павлина Стоянова от Мадара – пълно сладкарско копие на корицата на новата книга. Почти час авторката дава автографи, получавайки искрени прегръдки и творчески пожелания. Цветен и изключително одухотворен беше нейният празник. За нас тя сподели: „След 25 години изследователска работа и две години писане книгата ми е отпечатана“. Проф. Ангелова напомни, че шуменският архив е изгорял. Материалите до 1885 г. липсват. Затова тя ползва материалите на Георги Джумалиев – шуменският изследовател, когато е работил на терен. Така е съхранил родовата памет. Но той е събирал спомени за фамилиите на шуменци. Тя допълни:  „Спазих задължителното условие на историка да се потвърди неговата информация с някакво издание. Така попаднах на архива на Димо Смядовски, който работи като пощенски служител в София и чак тогава отива да учи в Робърт колеж в Цариград. Но той не се връща в родния си град, а се установява в Русе и е човекът, който събира материалите за написване историята на Русе. И аз попаднах на архива му там. Стефан Смядовски е от втория брак на баща му“.

Ще чакаме следващите изследователски трудове на проф. Росица Ангелова, за да напомняме за шуменци, които правят града духовен център на България.

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име