Д-р Янка Младенова - Кулаксъзова с дъщеря си Розалина и зет си Иван на 1 юли 2022 г.

Личностите правят историята. В летописа остават хората с характер и жертвоготовност. Доказва го признателността на гражданите с родова памет за Шумен. Повод да говорим за една такава светла личност  е 100-годишният юбилей на д-р Янка Младенова – Кулаксъзова. В тесен семеен кръг в София близките отдадоха почит на своята майка и баба, а шуменци, които са били нейни колеги и пациенти, с много обич говориха за педиатърката, от която са се учили.

Тя е родена на 1 юли 1922 г. в с. Калугерица, община Каспичан, в семейството на Нака и Стоян Младенови. То е притежавало мелница „Стоян Младенов и Сие“ на гара Каспичан, национализирана през 1948 г. Младенови отгледали шест дъщери: Евдокия, Тинка, Николинка, Янка и Елена. Всичките получили много добро образование с изключение на Николинка, която си отива от тоя свят твърде млада. И всичките са били дълголетници. Най-голямата Евдокия умира през 2010 г. Завършва френски колеж, а след това – икономика. До края на своите 95 години чете френска литература в оригинал. Елена завършва Американския девически колеж в Ловеч, а след това – право.

Янка и Асен Кулаксъзови със сина си Стайко

Ученолюбива била и Янка, която учи в гимназия във Варна. След това е студентка по медицина в Грац (Австрия) и Германия. В края на Втората световна война се връща в България и се дипломира като лекар в София. Тук се запознава с бъдещия си съпруг Асен Кулаксъзов, за който се омъжва през 1948 г.

Д-р Янка Младенова започва работа в здравната служба на село Партизани, Варненско, като поема здравеопазването на населението и в съседните села. В Шумен работи в детската поликлиника и става нейн ръководител. По-късно е в колектива на детското отделение на шуменската болница. След пенсионирането си продължава да е част от екипа лекари, които по график консултират пациенти в селските здравни служби на Шуменския регион.

Д-р Стайко Кулаксъзов като млад

На 3 февруари 1949 г. д-р Младенова ражда сина си Стайко, когато е още млада лекарка в село Партизани. Той завършва медицина и става  хирург.  Интелигентен, одухотворен, елегантен – такива са спомените на неговите връстници за д-р Стайко Кулаксъзов, един от видните шуменци във времето на прехода. Всички бяхме покосени от новината, че на Бъдни вечер през декември 2002 г. 53-годишният Стайко Кулаксъзов загина нелепо в катастрофа край Севлиево на магистралата София – Варна, след като в предното стъкло на автомобила му се врязва изхвръкнал калник от автобус.   Работи в Републиканския център по спортна медицина, участва в изкачването на връх Лхотце при първата българска експедиция в Хималаите през 1981 г. Три години по-късно беше лекар на експедицията, в която Христо Проданов и още четирима  български алпинисти покориха връх Еверест. Д-р Стайко Кулаксъзов работи в Министерството на здравеопазването като шеф на дирекция  „Международно здравно сътрудничество и европейска интеграция“, представлявайки българското здравеопазване по света. Беше автор на здравни проекти, с които България кандидатстваше пред предприсъединителните фондове на ЕС.

Той е баща на Янка Кулаксъзова – внучка на д-р Младенова, която завърши медицина в Германия и работи там като кардиолог.

Педиатрите на детското отделение през 1980 г. Първата в дясно на втория ред е д-р Янка Младенова

Педиатърката има дъщеря Розалина Кулаксъзова – Жекова, омъжена за Иван Жеков, пианист и композитор.

През 1997 г. умира Асен Кулаксъзов – съпругът, виден шуменски адвокат с осанка и респект в юридическите среди.

Професионалният път на д-р Янка Младенова е живата история на здравеопазването от миналия век, когато медиците са наистина „лекари на народа“, обикаляйки села и паланки с каруци или пеша, за да спасяват деца и възрастни по време на епидемии при мизерия и глад в следвоенните години.

За д-р Янка Младенова събрахме спомени на нейни колеги. Тя прави впечатление със своята всестранна педиатрична подготовка, работи като неонатолог /специалист за недоносените деца/ в Дом „Майка и дете“, освен в детската поликлиника.

Преди пет години ни напусна д-р Иванка Христова, която постъпва в детското отделение през 1966 г., а по-късно е негов началник. В спомените си тя пише: „Тогава работехме на двусменна система. В Шумен имаше 6 участъка, във всеки участък имаше по двама педиатри: единият в поликлиниката, другият – в отделението. Сменяха се на три месеца. Педиатрите даваха дежурства и в отделението, и в поликлиниката. В поликлиниката дежурствата бяха от 8 до 23 часа. Участъкови педиатри бяха д-р Любка Савова, д-р Янка Младенова, д-р Лилия Захариева, д-р Кехайова, д-р Савко Савов, д-р Надка Сърменова, д-р Юлия Георгиева, д-р Вивияна Дакова, д-р Бианка Маринова, д-р  Станева и аз. С д-р Младенова се сменяхме на три месеца в 6-ти район. Беше много добър и отзивчив лекар. По-късно, след увеличаване на педиатричните райони в Шумен, тя стана първият завеждащ поликлиничното отделение. Неговото създаване беше една от мерките за намаляване на детската смъртност. Тя го организира и ръководи умело“.

Д-р Янка Младенова, с черното поло, с медицинските сестри в детското отделение през 1995 г.

Ето и спомените на д-р Парашкева Вичева, дългогодишен педиатър и бивш началник на детското отделение в шуменската болница: „През 1979 година постъпих на работа в детската поликлиника като млад лекар, току-що дипломиран. Ръководител беше д-р Янка Младенова, представител на онова консервативно поколение хора, които държаха не само на дисциплината на работното място, но и на външния вид. Тя беше строга към младите в колектива. Забраняваше прозрачни дрехи, маникюр и грим. Косите ни трябваше да бъдат прибрани. Тези изисквания и до днес си останаха норми за някои от нас. И сега нямам маникюр, защото преглеждам деца… Но един случай с д-р Младенова за цял живот ме е впечатлил, защото показва друга страна от нейния характер и мислене. Бях с къси панталонки и потник, когато отидох да си взема колата от гаража, за да отидем със семейството си на море. Беше в съседство с къщата на д-р Младенова. Изведнъж тя се показа на терасата. Стреснах се, притесних се от външния си вид. Тя се усмихна и каза: „Д-р Вичева, вземайте от живота с пълни ръце! Вие сте млада, сега Ви е времето. Вие сте в отпуск…“

Колко ли още неща ще се сети д-р Вичева?… Но разказа нещо неподозирано за характера на професионалиста Янка Младенова, което потвърждава  максимата: честността е най-добрата политика. Грешките са уроците в медицината. Малко от лекарите могат да си ги признаят по начина, по който го е направила д-р Янка Младенова. Д-р Вичева си спомни: „Беше през 1996 година в детското отделение. Пристигна бебе с много тежка диагноза от селата – бронхиолит. Това е остро, инфекциозно, възпалително заболяване на белодробните бронхиоли. С часове двете бяхме до леглото на детето. Аз предприех терапия, която го спаси. Най-неочаквано д-р Младенова се обърна към мен и каза: „Д-р Вичева, отивам в дирекция „Народно здраве“, за да си оставя дипломата. Благодаря Ви, че спасихте това дете. Дошло е време да се откажа да практикувам. Това беше последният случай, който лекувам в детското отделение на Шумен“. Не помня подробностите след това. Д-р Младенова продължи да помага с консултации за децата на педиатрите. Толкова честен лекар с висок професионализъм рядко се среща“.

Янка и Асен Кулаксъзови вдясно, Стайко и съпругата му Цветанка с дъщеря им Янка в средата, Евдокия Дочева

Още един момент от биографията на лекарката е важен за нейната обществена дейност. На 12 февруари 1994 г. по инициатива на Биляна Багрянова беше възстановено дружество „Родолюбие“. Д-р Младенова и сестра й Евдокия бяха негови членове и се включиха в благотворителната дейност на организацията по примера на прогресивните шуменки, положили началото през 1872 г.

Хиляди са малките пациенти на д-р Янка Младенова, които днес се радват на деца и внуци благодарение на денонощните й грижи. Национална програма за майчиното и детското здравеопазване имаме и днес. Нов е моделът на здравната ни стратегия и нейната философия: предотвратяване загубата на здраве, а не възстановяването му.  В комерсиализираната здравна система много често тази философия е в противоречие с интересите на работещите медици. Бизнесът превзе здравеопазването, лекарите в доболничната помощ са ЕТ. В здравния бюджет се наливат все повече пари и все по-недоволни са лекари и пациенти. Нямаме Национална детска болница, защото бизнес интересите препъват здравните ни приоритети, които остават пожелания в документ. През 2000 г. беше сложен край на участъковата педиатрична система в България и стартира здравното осигуряване.

100-годишният юбилей на д-р Янка Младенова е повод да припомним за лекарите с принос за съвременната медицина, която започва без търговски дружества и клинични пътеки в болниците. Страничката ще допишат младите й колеги, които продължават да лекуват децата на Шумен. Дано  има педиатри – ентусиасти като тази самоотвержена лекарка, която се раздава 60 години денонощно в името на детското здраве. Защото времето ни е трудно, като онова следвоенното в измъчена от конфликти България. Днес в Европа отново има война, Ковид пандемия и… примера на една по възрожденски предана личност – живата история на шуменската педиатрия.

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Личен архив

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име