Актьорите полагат клетва за вярност към театъра

Премиерите на шуменския театър са като есенен листопад. Едва успяваме да уловим заглавията от афиша. Новият спектакъл „Асансьорът“ по Георги Марков ни напомни за писателя-десидент, който е оставил трайна следа като сценарист, драматург, публицист в българската литература. Той умира на 11 септември 1978 г. в Лондон след покушение от т. нар. „български чадър“. Известен е със „Задочните репортажи за България“, писани две години в Англия, публикувани едва след 1989 г.  А Георги Марков има още романи, разкази, сценарии за филми като „Рицар без броня“ и „На всеки километър“.

Новелата “Асансьорът“ става камерна драма през 1967 г., която представя отношенията на архитекта Лозан и преподавателката по акордеон Стефка, затворени в аварирал асансьор. Съдбата на двамата непознати на шуменска сцена е пресъздадена от четирима актьори – идея на режисьора Николай Кенаров.

Николай Кенаров

Диалозите от инцидента в събота вечер с нищо не се отличават от разговорите ни днес. „Всичко на този свят е: ти на мене – аз на тебе“. „Аз съм такава, каквато искат да ме виждат хората“.

Житейска безизходица, нервни кризи, потребителско мислене, компромиси за добра кариера и личен комфорт. Героите се чувстват жертви на действителността. Изолирани от света, двамата душевно се преоткриват, но кризата идва не от блокирания между етажите асансьор, а когато вратата е отворена и те са предизвикани от личната си свобода. Дали все още „животът е аритметика“ или „ще хванат юздите на вятъра“?…

Асансьорът на времето е преодолял половин век съвремие. Темата за щастливите самотници е вечна. Преоткрихме много свободи в младата си демокрация, но едва когато пандемията ни изолира от  живия живот, оценихме най-сладкото в човешкото общуване. Заседнахме между етажите на времето, което сами сътворихме. Лозан е проектантът на сградата, в която блокира асансьорът. Дали това не се е случвало и на някой днешен архитект в сграда с еврофинансиране? Може би там ще осъзнае кариерното си развитие, за което ехидно чуваме смехът на зрителите. Темата е много лична, но и социално значима. Затова пиесата влиза в репертоара на българските театри през последните пет години отново.

Сцена от спектакъла

Лозан осъзнава каква е съдбата му с жената на своя живот: „Ние можехме да бъдем това, което искахме, само в затворения асансьор“. Спасителен е последният вик на героинята: „Аз ще те чакам…“

След бурните аплодисменти на зрителите от двете страни на „асансьора“ на сцената излезе Илия Виделинов – директор на ДКТ „Васил Друмев“. Той благодари на режисьора Николай Кенаров, сценографката Тина Тодорова и четиримата актьори. Николай Владимиров е дебюнант, отскоро в трупата е и Николета Велчева. В своето театрално семейство се завърнаха Кольо Стайков след уволнение и Димитрия Милушева след майчинство.

Директорът ни изненада с ритуал. Той призова актьорите: „В знак на добре дошли на нашата сцена искам да ви помоля: паднете на колене четиримата. Повтаряйте заедно с мен: „Заклевам се винаги да отстоявам изкуството в себе си и себе си в изкуството. Да вярвам и да поставям театъра и изкуството над всички мои изконни желания. Заклех се!“

Режисьорът на спектакъла Николай Кенаров е дете на прехода. Той е роден през 1989 г. Учи актьорство за куклен театър в НАТФИЗ при проф. Жени Пашова. Завършва актьорство за драматичен театър в класа на проф. Пламен Марков през 2013 г. и става част от трупата на варненския драматичен театър. Играе и в телевизионни сериали. От актьорство преминава към режисьорство и поставя пиеси в ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна. През последните три години е режисьор на спектаклите „Приятели“, „Владимир, „Вечеря за глупаци“. Сега режисира на шуменска премиера „Асансьорът“.

Актьори и публика заедно на сцената

Докато публиката и актьорите споделяха на чаша вино впечатленията си, Николай Кенаров коментира премиерата: „ В пиесата героите са двама, но аз смятам, че Георги Марков е много по-необятен от една ситуация. Когато актьорите са повече от двама или в друга конфигурация /двама мъже, две жени/, тогава действието ще придобие съвсем различен нюанс и смисъл в текста на автора.  Не става въпрос за бисексуалност, а за преотриване на две личности. Историята не е само между мъж и жена. Не само тази пиеса, всичко от Георги Марков е актуално днес“.

В затвора на заседналия асансьор героите се чувстват най-свободни и могат да споделят истината за себе си. Както казва героинята: „Когато ти е най-хубаво, тогава те е най-страх“. Защото трябва да избираш. Двамата страстно се целуват и … вратата се отваря. Как да продължат?  Дали това е било асансьорно приключение или съдбовна среща за цял живот?…

Финалът е отворен и за зрителите. Оригиналната сценография ни прави част от плътта на тази лична драма с трудни решения. Колко сме смели за компромисите за лично щастие?…

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име