Володя Хубанов с картината си на двореца в Балчик

В художествена галерия „Елена Карамихайлова“ беше открита втората самостоятелна изложба на Володя Хубанов. 20 години след първото си представяне пред шуменската публика, авторът отново е ярък и дързък в изразните си средства, търси драматизъм в портретите, контрасти в пейзажите. Верен е на стила си и отново произведенията му са в червено и синьо. Експозицията е ретроспективна – нови и стари картини. Володя Хубанов в момента е трети курс студент в Шуменския университет, специалност „Педагогика на изобразителното изкуство“. През 2021 г. е удостоен с годишната университетска награда за живопис.

Експозицията на Володя Хубанов

Студенти, преподаватели, художници проявиха голям интерес към изложбата. Тя беше открита от Светозар Чилингиров, доцент в катедра „Визуални изкуства“, който подчерта, че неговият студент е майстор на портретите и с това е известен от 40 години. Те са силно въздействащи, защото авторът владее рисунката, а напоследък рядко се срещат портретисти в шуменските изложби.  Доц. Чилингиров каза: „Володя търси контраста между синьото и червеното. Виждам пейзажи с много интересни рефлекси, сложни композиция с хубави планове. Гордост е, че имаме такъв творец в гилдията на художниците в нашия град“.

Усмивка

С автора разговаряхме за творческото му развитие.

– Г-н Хубанов, защо рисувате в синьо и червено?

– Защото те са топло и студено. Този мой стил ще остане в живописта. Аз съм на 62 години, мисля, че съм открил себе си.

– Това не Ви ли ограничава?

– Ограничава, но е предизвикателство с два цвята да пресъздадеш света като триизмерност. Особено при портретите.  Другото интересно нещо е, че работя само с шпакла. Четка не използвам.

– Това рядко ли се случва в живописта?

– Има и други  колеги, които работят така, но за мен е уникално! Това, което може да се направи като щрих с шпакла, няма как да се направи с четка. Щрихът е особен. Дори в най-фините детайли.

– Какъв сте по професия?

-Имам техническо образование, но съм работил какво ли не. От 1984 до 1990 г. бях художник-дизайнер в химическия завод „Панайот Волов“ в Шумен. Мога да кажа, че това бяха най-хубавите ми години. После трябваше да се спасявам в условията на капитализма – частен бизнес, търговия и т. н. Рисуването остана на заден план…

– Много от картините Ви са разпродадени в тази експозиция. В чужбина има ли  Ваши платна?

– Картини имам в няколко страни – Южна Африка, Австрия, Германия. Предимно в частни колекции.

– Виждаме много портрети.

– Слабост са ми портретите.

– Къде откривате персонажите.

– Аз съм ги открил в различни ситуации. Портретите работя само по снимка, която лично съм направил. Пейзажите – също. От натура… не е мойто. Не обичам да ме гледат, да надничат зад гърба ми. Дори да съм сред природата или да рисувам къща на някоя улица, винаги ще се намерят случайни хора, които да ме разпитват, да ми дават съвети. Обичам да съм си сам, да си пусна музика и никой да не ме притеснява.

– Каква музика слушате в такива творчески моменти?

– Повечето ми картини са нарисувани на песента „Стената“ на Пинк Флойд и то втората й част.

– Картините в тази изложба са вече продадени, чужда собственост.

-Аз не пазя картини. Мястото им е на стената, а не в склад. Даже подарявам често. По поръчка не рисувам! Но по принцип трудно се разделям с картините си. Всяка картина е като мое дете.

– Най-големият Ви критик кой е?

– Аз самият. Приятели са ме съветвали да променя нещо в платното. Не, не променям!

– Какво Ви е измъчило най-много като художник?

– О, имам едни обувки, които много ме измъчиха. Рисувах ги една година.

– А най-бързо какво създадохте?

– Това е „ИмпреКсия“. Нарисувах я за два часа.

Разговора води Валентина МИНЧЕВА

Снимки Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име