Казват, че много се пие в нашата държава. В България сме толерантни към ежедневното пиене. Вечер разпускаме със салатка и ракийка. Биричката е любимо питие на много ученици. Проучването Global Drug Survey 2021 г. показва, че най-често се пие в Австралия. След нея са Дания и Финландия. По-скромно се консумира алкохол в Германия и Румъния. В златната среда са Русия, Литва, Беларус. На последно място са Нова Зеландия и Мексико. Обаче българи не са анкетирани!
Чували сме за обществото на анонимните алкохолици. Останаха ли такива? Хиляди българи не се крият и порокът им е публичен, защото катастрофират по пътищата или трудно изтрезняват до началото на работния ден. Психиатрите определят алкохолизма като тежко заболяване. Пациентът не може да се справи сам и страда цялото му семейство.
Лекарите са единодушни, че няма средство, което да превърне алкохолика в нормален пияч. Може би някой ден медицината да го постигне. Първата стъпка към възстановяването е да приемем, че сме алкохолици, казват терапевтите. Заблуда е, че сме като другите или можем да станем като другите. Алкохолиците са мъже и жени, загубили способността да контролират пиенето си. Никой истински алкохолик никога не е в състояние да контролира пиенето си.
Медицинското проучване на болестта е предисловие към причината да се създаде моноспектакъла „Пияният“, изпълняван от Илия Виделинов – директор на шуменския театър. На сцената видяхме изключително автентичен алкохолик. Образът е създаден по истински случаи. Актьорът е изучавал поведението на пропаднали от пиянство хора-интелигенти, улични несретници, клошари, изритани от семействата си. Дори по шуменските улици. И почти винаги край тях има някакъв дръглив пес. Затова и нашият алкохолик си има партньор на сцената – Рашко.
Пияният изповядва пред него: „Това, че не мезя, не значи, че съм алкохолик, Рашко. На мене генетично ми е заложено да съм алкохолик. Всичките зъби са ми в устата, нямам запек, не се прочиствам с три бирички на гладно и с мастичка за втвърдител. Алкохолиците се срамуват от това, че пият и се крият. Ние с моя брачед си пием напълно откровено… Баща ми не можеше да пие, Рашко, обаче се напъваше да пие… Виж на чичо ми трябва да се посвети изцяло една отделна пиеса. Беше жилав, кекав, обаче пиеше като смок. Падна от терасата пиян… Много пия – вино, ракия, водка, джин, ром, вода от пералнята пия. Само вода не пия! Защото водата е токсична. Тя е най-голямата манипулация. Човекът е 99 процента вода. Аз вода не пия, значи съм 99 процента алкохол. Значи аз въобще няма да се разложа. Много се дразня от хора, които не пият. Това са хора, които имат някакви ментални проблеми…“
Нощната изповед на Пияния ни запознава с колоритни хора, които имат богат опит с чашката. Нашият герой не се е озлобил към живота, само е изострил погледа си към света на скучното битуване. Сочи в тъмното: „Гледай, Рашко, как тия седят в панеления блок, гледат тия телевизори и се облъчват. И си бъркат в телефоните. Няма ли къде другаде да си бъркат? Ей в оня апартамент живееше един. Много пиеше и порно гледаше. Жена му и тя много пиеше. Гумена беше и пак пиеше, но се спука. По телевизора само тъпотии дават. Там има едни педераси…“
И Пияният ни показва нагледно какво трябва да дават по телевизора: „Всички политици да наредят масово пиене до припадък. Прогноза за времето. Днес се очаква да бъде облачно. Затова сутринта трябва да си отсипете едно тънко „облаче“ с една тънка мастичка…“ ТВ-програмата е изключително развеселяваща с алкохолен репертоар. Има детски блок, кулинарно предаване, спорт. Най-важното е образователните програми да обърнат внимание на гениите, които постоянно пият!
„Курвите са до време, алкохолът е до гроб“ – израз познат от векове, върви като рефрен през целия моноспектакъл. Пияният не е безчувствен към света и природата. „Човек цял живот иска да прилича на дърво, да пусне корени. А не дърветата да си отрежат корените, да заминат за Америка и там да си търсят щастието“ – казва героят и продължава с въпросите за самотата, за магията да се радваш на природата, на звездното небе.
Съжителството с Рашко става конфликтно и кучето вече е горе на „асмалъка“ – при Господ. Тъпо и тъжно е на Пияния, който ни отваря очите за още една истина: „Бил съм зависим. Ти не си ли зависим? От жена ти, от заплатата ти, от панелката, от сметките, от всичко. Обаче аз не съм тръгнал да те спасявам. Аз пия, защото искам. Искам да живея живота си по някакъв друг начин. Защото всичко е един омагьосан кръг и аз знам какво става вътре в кръга…“
Пияният постоянно иска да избяга от битовото и гледа към звездите. И ни признава горчиво: „Аз пия, защото този свят не ми стига. Защото мога да умра в тоя свят наистина, а в тоя, другия, не мога да умра. Аз съм фантазьор. Аз не съм алкохолик. Животът е до време. Всичко друго е любов“. Не може да има по-красив финал от тоя.
Публиката бурно аплодира. Илия Виделинов получи цветя от театрите в Търговище и Шумен. И след тази премиера зрителите бяха поканени на чаша бяло вино.
Актьорът ни разказа за идеята на направи моноспектакъл на тема алкохолизъм. „Текстът е създаден по разказите на зависими алкохолици, които вече са починали. Целта на представлението е да покаже разликите в мисленето на тези хора, защото пиенето е съзнателен акт при тях. Първото страшно нещо е да признаеш, че не можеш да се справиш сам и че имаш нужда от помощ. Второто е времето. Ако мине месец без да пият, алкохолиците са щастливи и отиват да го отпразнуват по стария начин. Има една ценна реплика: „Не искам да стоя в този омагьосан кръг. Искам да изляза от него, но не знам какво има извън него, защото правя всичко възможно, за да остана, да се задържа в кръга“. Т.е. при познатите неща. Екипът, който стои зад представлението, никак не е малък. По-голяма част от тях не желаят да бъдат споменавани. Затова спазваме конфиденциалността. Редакторската работа на текста е моя, за да излезе на края провокацията. Дори в Шумен има много такива интересни личности /алкохолици – б.р./, които срещаме. Някои от тях познавам и те си имат своите изключителни животи“.
Представлението обхваща много теми от нашата действителност. Осъзнаваме последните големи зависимости, които създават международни конфликти – зависимостта от газта, електроенергията, природните бедствия и . н.
Дали Илия Виделинов би изиграл този спектакъл пред пациенти с алкохолна зависимост в психиатрична болница? Той отговори: „С най-голямо удоволствие. Ако е полезно и има смисъл, това трябва да кажат психиатрите. Аз съм отворен за такава среща. Дори мисля приходите от това представление да бъдат дарявани за здравния фонд на Съюза на артистите в България“.
Моноспектакълът „Пияният“ може да бъде полезен на всички – от заклетите трезвеници до безнадеждните за терапия алкохолици. Всяка реплика в него е изстрадана, достоверна, болезнена. Със сигурност алкохолът убива, но от думите на Пияния изтрезняваме за действителността, в която живеем.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА
