Сн. пресцентър

В България има една структура, без която здравната система не може да съществува – това са областните многопрофилни болници! В няколко големи центъра с медицински вузове има и други болници – частни, държавни и университетски, но извън 5-те университетски градове, останалите региони не могат да оказват дори спешна помощ без областния МБАЛ! Това заяви на среща с лекари от областната болница в Шумен д-р Александър Симидчиев, водач на листата на Демократична България в 30-ти МИР.

Големият проблем с кадрите

Най-големият проблем в областните болници е липсата на кадри. Този проблем не се усеща толкова силно в университетските градове, но извън тях многопрофилните болници вече са на ръба, предупреди в разговор с д-р Симидчиев директорът на МБАЛ–Шумен д-р Димитър Костов.

В 65 % от времето областните болници са единствената структура, която работи в целия регион, защото тогава няма джипи, няма специалисти, няма лаборатории. Ако тази структура се срути, в Шуменска област просто няма да има здравеопазване, алармират и лекарите от болницата, преуморени от безкрайни дежурства и липса на заместващи колеги.

Заради по-доброто заплащане и по-малкото натоварване много специалисти бягат към други градове или към други специализирани лечебни заведения, като Онкоцентъра или частната кардиологична болница в Шумен. „Това е обяснимо и ние не се сърдим на колегите, хората напускат, защото на друго място им предлагат нещо по-добро. Но държавата трябва най-после да реши този проблем и да укрепи областните болници, защото в противен случай цели региони ще останат дори без спешна помощ“, коментира шефът на МБАЛ – Шумен.

И предупреди, че спешната помощ може да се срути не заради липсата на линейки, а заради липсата на лекари – специалисти. „Не знам защо всички свързват спешната помощ с линейките, те са само един от етапите – да докарат пациента в Спешно отделение. Но там трябва да има консултанти, а ние рискуваме да ги загубим. Специалистите в МБАЛ – Шумен вече са на пределна възраст, и нови хора не идват“, оплака се директорът на болницата и посочи, че от 34 млади специализанти няма нито един хирург.

Сн. пресцентър

Според д-р Костов, ситуацията вече може да се определи като риск за националната сигурност. Шефът на болницата даде и пример: по време на Ковид-пандемията, МБАЛ-Шумен беше на четвърто място в страната по брой пациенти, защото е единствената многопрофилна болница в региона и приема целия поток от болни.

Областните болници са без алтернатива, категоричен е и д-р Александър Симидчиев. Според него са необходими спешни промени в здравната система, за да се укрепят държавните МБАЛ-ове, в противен случай цели региони ще останат без здравеопазване. „Дейностите в болничната помощ трябва да бъдат насочени първо към структуроопределящите болници, а това са областните болници“, смята д-р Симидчиев.

„Шумен е различен регион, в който има само една многопрофилна болница. Друга просто няма! Колегите са пренатоварени и амортизирани. Тук се вижда огромната диспропорция в здравната карта – има градове, в които са концентрирани твърде много медици, дейности и апаратура, а има региони, които са оголени и откъм кадри, и откъм дейности, особено високо специализирани“, коментира д-р Симидчиев след срещата си с шуменските лекари

Решенията на „Демократична България“: Различен начин на финансиране

„Демократична България“ има конкретни решения за острия проблем със здравеопазването, посочи д-р Симидчиев. Според ДБ, трябва да се въведе различен начин на финансиране на здравната система, който да включва 3 компонента:

Първият източник са средствата, които се събират от данъци и от акцизи. Те трябва да се насочват 100 процента към превенция и профилактика на заболяванията, подчерта д-р Симидчиев. Така в профилактиката ще бъдат обхванати всички български граждани – и осигурени, и неосигурени. Вторият компонент, който се покрива от Здравната каса, е насочен към хроничните заболявания, големият бич на съвременното здравеопазване, както ги нарече д-р Симидчиев. Третата част е застрахователен компонент – хора, които имат здравословни рискове, могат да се застраховат за конкретно лечение.

„С тези три компонента ще решим много проблеми – чрез държавна политика за профилактика, осигурителна политика за социално значимите заболявания и застрахователни партиди за отделни лица. Така доставчиците на медицински услуги също ще имат три източника на финансиране. Ако го направим, здравеопазването ще стане по-лесно и предвидимо“, коментира д-р Симидчиев.

Минимална почасова ставка за лекарите

Трябва да се определи минимална почасова ставка за лекарите, така, както има за юристите и архитектите, категоричен е д-р Симидчиев. В тази връзка той посочва, че здравеопазването е 25-30% недофинансирано, главно за сметка на лекарския труд. „Минималната лекарска ставка на медиците от една страна ще им гарантира минимално възнаграждение за труда, а от друга страна ще стане ценообразуваща за дейностите, заплащани от Здравната каса“, обясни д-р Симидчиев. 

Друг ключов момент според него е продължаващото медицинско образование. Медицинската информация вече се удвоява на 60 дни, затова лекарите трябва непрекъснато да поддържат квалификацията си, каза д-р Симидчиев. Според него, тези два ангажимента трябва да бъдат изпълнени от Лекарския съюз, затова водачът на листата на „Демократична България“ призова колегите си в Шумен да работят в тази посока чрез браншовата си организация.

Справедливостта на първо място

След година парламентарна дейност д-р Симидчиев е убеден, че справедливостта трябва да бъде основният приоритет за българското общество. „Когато преди година влязох в парламента, смятах, че здравеопазването е ключов компонент. Но видях, че ако няма справедливост, няма нито здравеопазване, нито образование, нито култура. Защото има сили, които предпочитат да се облагодетелстват и когато няма справедливост, те остават ненаказани. Ако гарантираме справедливост, всяка система на обществото се оправя“, коментира в тази връзка д-р Симидчиев с шуменските си колеги

И даде пример как липсата на справедливост „удря“ и здравеопазването. „Има огромна разлика между държавни и частни болници, между това какви дейности изпълняват и какви пари правят. Логично е частната болница да иска само „черешката на тортата“ – скъпоплатените пътеки, но не е логично държавата да не се противопоставя на това. След като се ползват публични средства от здравната каса, трябва да се обслужва публичния, а не частния интерес, при това публичният ресурс да се изразходва по най-читавия начин. Не може при еднакъв труд една пътека да е 10 хиляди лева, а другата – хиляда. Това е липса на справедливост, а когато няма справедливост се получава това изкривяване на цялата система“, коментира д-р Симидчиев.

Заедно с колегите си от шуменската болница той обсъди много други проблеми на регионалното здравеопазване: здравните карти, които досега не са дали реален резултат, общинските болници, повечето от които изпълняват социални функции, проблемите на ТЕЛК.

„Демократична България“ има ясен план за реформата в здравеопазването, така че да удовлетворим и хората, и работещите в сектора, подчерта д-р Александър Симидчиев, водач на листата на ДБ в Шумен.

Пресцентър „Демократична България

Купуването и продаването на гласове е престъпление

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име