Предизвикателство беше за шуменци в един ден в града да има три премиери – фотографска, театрална, симфонична. Културният афиш ни притисна и дано институциите-организатори най-после да обмислят изявите си в името на публиката. Истинско фотографско оживление настъпи в галерията на регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ по повод книгата на Петя Алексиева „Фотографският път на Ивайло Сакелариев“.
Така е винаги, когато той прави фотоизложби. Този път беше по-различно. На едно място се събраха много изкуства – фотография, музика, книгоиздаване. И беше чудесно, защото видяхме поколенията както в музиката, така и във фотографията. Идеята е била на Петя Алексиева, а въодушевлението на гостите я направи много щастлива.
Те я посрещнаха с аплодисменти. Първата песен на Кристиана Атанасова и Валери Грешков беше „Фалшив герой“ от репертоара на известния шуменец Тодор Колев. Песента „Нашият град“ чухме като специален поздрав за Ивайло Сакелариев. Тя ни върна сантимента от недалечното минало, когато Чочо Владовски и група „Тангра“ разказваха за „нашия град – старомоден и скучен“.
За книгата „Фотографският път на Ивайло Сакелариев“ говори Валя Андонова, преподавател в Центъра за подкрепа на личностно развитие „Анастас Стоянов“ и в Шуменския университет в катедрата по визуални изкуства. Тя определи изданието като „любопитна книга, която се чете на един дъх“. Възприела е съдържанието като разговор между Ивайло и Петя. Включени са любопитни моменти от житейския и творчески път на фотографа, носител на десетки отличия от наши и международни фотографски конкурси. Това е първата книга на 23-годишната Петя Алексиева, която смело е надникнала в обектива на фотографа.
Младата авторка благодари за съдействието и партньорството на този доказан шуменски творец, който не е от най-разговорливите, когато става дума за него. От своя страна той призна, че тя го е извадила от личния му комфорт.
През 2018 г. Петя завършва ПМГ „Нанчо Попович“, профил „География“. Продължава в Академията за музикално, танцово, изобразително изкуство в Пловдив, специалност „Графичен дизайн и фотография“. От месец е в СУ „Панайот Волов“ – преподавател на учениците в профилираните паралелки „Графичен дизайн“ и „Компютърна графика“.
За интереса на своето „най-любимо нещо“ – фотографията, Петя сподели: „Бях в 12 клас, когато отидох в клуба „Фотография за ученици“ на Валя Андонова. Първите снимки направих с телефон, после ми купиха професионален апарат „Никон“. Сега имам още по-модерен. Когато трябваше да правя дипломната си работа в академията, исках да е свързана с Шумен. Притеснена бях дали Ивайло Сакелариев ще приеме предложението ми. На първата среща той каза: „Книга за мен няма да се пише!“ Съгласи се, когато разбра, че тя няма да е биографична, а само за фотографската му кариера. Станахме приятели. Той ми изпрати свои снимки, а аз подбрах кои да останат за дипломната ми работа. Задавах въпроси и стана като интервю. Моите преподаватели бяха чували за него. Защитата на дипломната ми работа се проведе при затворени врати, но на другия ден всичките 17 дипломанти представихме в зала своите работи. Ивайло дойде. Не съм мислила, че ще ставам преподавател. През лятото научих, че има училище, което търси специалист като мен. Надявам се в бъдеще да направя фотографска изложба и да съм автор на други книги на друга тема. Тиражът на книгата ми е ограничен, едва 30 броя, защото сама финансирах издаването й. При доказан интерес може да издам още бройки“.
Луксозното издание е удоволствие за всеки ценител на фотографията и книгопечатането. Двайсетте бройки се разпродадоха още преди официалното откриване. В него има изключителни снимки и любопитни текстове за родолюбеца Ивайло Сакелариев, който не се е изкушил да напусне Шумен, въпреки че е имал професионални предложения. Научаваме за любовта му към графичния изказ и изкуството. За многоликата и опърничева природа на жената, която той снима почти 40 години. За признателността му към учителя-фотограф Кирил Панайотов. Няма как да е различен Ивайло – синът на Елка и Иван Сакелариеви, детски стоматолог и специалист по спортна медицина, читалищни радетели, пазители на шуменския дух. Ивайло е внук на Христо Герчев – журналист, преводач, писател, поет… Това отношение към живота той е предал и на своите синове. А за него, живота, казва, че е „фотографска лента; кадрите подбираме ние“.
За книгата на младата си колежка Ивайло Сакелариев сподели: „Може да се каже, че това издание е донякъде обобщаващо за творческия ми път, въпреки че фотографиите ми са хиляди… Не съм ги броил. За първи път изпратих моя снимка за международен фотографски конкурс през 1984 г. в Пловдив. Не я харесаха. Върнаха ми снимката по пощата обратно, сгъната на две, беше голяма. Но това не ме е демотивирало. Още си я пазя. Синовете ми не поеха по моя път, но снимат по-добре от средно статистически професионален фотограф. И двамата са тук и са с фотоапарати. Работят в София. Веселин се дипломира като тонрежисьор. Ивайло завърши няколко специалности, последната е психология на английски език. Често си идват в Шумен, защото голяма част от нещата си правят онлайн“.
За първи път в България след 1990 г. в Шумен се създава Дружество на фотографите. След 2001 г. то се разпада. Премиерата на книгата на Петя Алексиева събра професионалните фотографи на града – истинските, грамотните, реализираните. Защото всеки от нас днес е фотограф и репортер със своя смартфон, но колко са истинските творци, артистите с обектива? Безличните и безмислените кадри са като авторите, които вървят без посока и цел…
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА