Фотографът с Десислава и Добромир - негови почитатели от 20 години

За трети път фотограф ни кани на изложба от началото на новия творчески сезон в Шумен. Стотици приятели и колеги следят снимките на Стефан Стефанов в социалните мрежи, но той събра смелост и подреди част от тях в експозиция, за да ни представи своя поглед за живота през своя обектив. Много лъчезарен, усмихнат, приветлив, фотографът посрещна публиката, макар вътрешно да беше притеснен. Не е много познат на творческата интелигенция, затова му направихме кратка визитка.

Стефан Стефанов е роден през 1968 г. в Русе. Семейството му се мести в Шумен, когато е в първи клас. Работил е в няколко промишлени предприятия, сега е шлосер в цеха на голяма шуменска фирма. Семеен, с две деца, а вече и дядо на малката Сиана, с която го дари дъщеря му Габриела. Тя е бивша балерина и танцьорка в ученическите години, завършва балетна педагогика в Академията по изкуствата в Пловдив и е магистър по режисура. Живее в Бургас, но има творчески идеи за родния Шумен. Синът му Страцимир е дипломиран икономист като майка си и продължава да учи нова специалност в София.

Още като ученик Стефан започва да прави снимки с обикновен фотоапарат, а сега работи с дигитална техника. Фотографията му е хоби, но много сериозно, което е споделял с приятели. „Картините крещят“ е първата му изложба. Тя събра голяма публика в галерията на регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“.

Публиката на фотографа

Всички бяха посрещнати с чаша хубаво вино, а после поканени да разгледат неговите „картини“. Така той нарича снимките си, които са предимно репортажни, макар да има пейзажи, портрети и обекти от различен характер. Но те наистина „крещят“ по свой начин на зрителите. Стефан Стефанов се фокусира върху човешките отношения, като например ситуации на улицата или в балетната зала. Участвал е във фотопленери и фотоконкурси, на които е награждаван /Каспичан, Шумен, Варна, София и др./ Негови снимки могат да се видят във фотофоруми, където е познат с псевдонима Чопа.

Любов 2, Шумен 2018

Откриването на изложбата беше обявено в 17 часа и 42 минути, съвсем не случайно. Домакините стриктно си гледаха часовниците. Стефан Стефанов беше представен от проф. Ростислава Тодорова от Катедрата „Визуални изкуства“ в Шуменския университет. Тя каза: „Днешната изложба не представя конкурсни творби на фотографа, защото те са рамкирани от тематиката на всеки конкурс.  Авторът иска тази изложба да го представи с това, което му доставя най-голямо удоволствие, когато е с фотоапарат. Най-голямото му желание е да прави фотографии, които да въздействат като картини. Той ни представя 31 творби от последните 15 години, създадени с цифровата фотография. Без фотошоп, без допълнителна обработка. Всичко е подчинено на улавянето на момента. Жанровото разнообразие е богато. Доминира черно-бялата художествена фотография. И въпреки привидната еклектика, експозицията има няколко отчетливи характеристики, които веднага привличат зрителя. Стефан има око за събитията и техните значения не само на повърхността, но и в дълбочина. Втората му отличителна черта е умението му да поставя заглавия – остроумно, на място, понякога улавяйки вица или философски задълбочено. Казва, че заглавията идват сами по свой си начин, а понякога се съчетават и с литературни произведения. Някои от снимките му са придружени от стихове на неговия приятел Георги Георгиев, който е възпрепятстван да присъства. На трето място, но не по значение, е безкомпромисното композиране на творбите на Стефан. Да имаш око за композиция, да имаш вродено чувство за композиция, е нещо като светия граал на визуалните изкуства. Добрата композиция е всичко. Тя привлича окото, зашеметява зрителя, грабва сърцето му. Тя е тази, която умее да говори без заглавие. Сигурна съм, че на всички се е случвало да харесат картина, без да знаят защо. Стефан винаги брандира себе си като любител. Искам да кажа: нека повече да са любителите и професионалистите, които имат неговия усет. Така лаконично, топло и по елегантен и ненатрапчив начин Стефан Стефанов ни преподава урок по красота, чувствителност, впечатлителност, кара ни да забавим темпото и да се вгледаме в света около себе си в една по-къса дистанция и да обичаме живота в неговата пълнота. Това е една изложба, която ни дава отговор за света, вселената и всичко останало. Този отговор е в числото 42. Не случайно откриваме изложбата в 17,42 часа. Всеки го запомня, защото е нестандартно. Кое число е по-добро от 42? Ако още не сте схванали за какво говоря, значи или не сте чели Дъглас Адамс, или сте го забравили – него и неговия „Пътеводител на галактическия стопаджия“. В нашата библиотека са петте тома на този автор, от които ще разберете отговора на въпроса за смисъла на живота. Ако не сте го разбрали тук на тази изложба. За финал  ще използвам цитат от „Пътеводителя“, в който главният герой казва: „Мисля, че днес е четвъртък. Не можах да хвана цаката на този ден от седмицата“. Ние току-що му намерихме цаката, защото днес, четвъртък, е чудесен ден за изложби. Ние ще чакаме някой бъдещ четвъртък, на който Стефан ще ни покани на своята втора самостоятелна изложба“.

Диана и Стефан Стефанови

Чувствителен като всеки представител на зодия рак,  фотографът не събра смелост да говори пред публиката. Диана Стефанова, неговата съпруга, благодари на библиотеката за гостоприемството и на общинския фонд „Култура“, който финансово е подпомогнал събитието. Тя благодари и на агенцията, която е изпълнила всички творчески капризи на фотографа, докато картините /фотографии/ бъдат отпечатани. Диана каза „Наздраве!“ и обяви изложбата за открита, като  предостави правото на автора да обясни някои от творбите си, ако не са разбираеми на зрителите.

Парите от продадените фотографии ще бъдат употребени с кауза. С тях ще се финансира спектакъл на децата от балетната школа в Шумен.

Само една картина остана енигма за публиката. Тя е със заглавие „Фичоза 2020“. Стефан Стефанов разсекрети „крещящата“ си картина“. Той обясни: „Това е желязна боядисана барака, чийто болт оприличавам на зърно на женска гръд“. Да имаш въображение /мъжко!/ и обектив! Но може ли изложба без женска плът?…

Фичоза

Докато отпиваме развеселени от виното, авторът продължаваше да посреща гости с цветя и подаръци. Това трябва да го е окуражило за следваща изложба. Нека още сега си резервира дата в графика на някоя от шуменските галерии, защото фотографи и художници твърдят, че 1-2 години чакат за салон за своите експозиции. А някои от тях са юбилейни, тематични, свързани с определени събития.

Културният афиш на града пак обърка почитателите на изкуството, които трябваше да избират между изложба, поетична премиера, симфоничен концерт, театър в почти едно и също време. Общинският отдел „Култура“  трябва да напомни на организаторите на събития, че има и други работни дни в седмицата освен четвъртък и петък.

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име