За втори път шуменската Симфониета посреща Коледа без диригента Станислав Ушев, който ни напусна на 7 декември 2021 г. Маестрото ръководеше оркестъра от 1996 г. и в негова памет беше концертът на шуменска сцена.
Пред публиката излезе Калина Василева – диригент и отскоро директор на Симфониета-Шумен. В същото време е и флейтист, непознато съвместителство в музикалната ни история. Тя обяви, че концертът е в памет на Станислав Ушев, който е напуснал семейството на шуменските симфоници, след като повече от 25 години е бил част от тях и осъществил най-пълноценното си творчество в нашия град, независимо че е дирижирал и други оркестри. Калина Василева каза: „Нека отправим добри мисли за маестрото и нашите аплодисменти бъдат за него“.
Програмата започна с „Незавършената симфония“ на Шуберт. Този романтичен композитор е известен с песните си – шедьоври в класическата музика. Но е автор и на по-мащабни творби като симфониите. Последната №8 в си минор е наречена „Незавършената“. Отчаян и болен, Шуберт скача в ледените води на трагиката. Творбата пророчески е наречена „Недовършена“. Тя е голямото начало на другия Шуберт – симфоника и трагика. В онова време музиката му звучи потресаващо за публиката, която очаква романтични творби. Скоро след това Шуберт умира само на 32 години.
Чест за нас беше гостуването на Георги Черкин, един от най-талантливите български пианисти, който има международна кариера, носител на авторитетни отличия, а вече е и композитор на клавирни произведения. Внукът на Георги Златев-Черкин е гостувал над 15 пъти в Шумен. Последният му концерт с диригента Станислав Ушев се състоя на 7 април 2021 г. Тогава в програмата беше Бетховен – Петият концерт за пиано, наречен още “Императорски” и знаменитата Пета симфония в до минор. Прозвуча транкскрипция за пиано и оркестър на “Лунната соната”, която пианистът е украсил с оркестрови тембри.

Сега 45-годишният пианист свири с шуменските филхармоници Концерт за пиано и оркестър №2 от Рахманинов. Наричат го последният романтик на Московската композиторска школа. Макар да е живял 25 години в чужбина, определят творчеството на Рахманинов като „Музика за Русия“.
Георги Черкин заслужено получи неудържимите аплодисменти на шуменци. На бис той изпълни „Лунната соната“ от Бетховен. Съвременниците на композитора я наричат „музикална поезия“. Посветена е на авантюристката Джулиета, но авторът я поднася на принцеса Лихтенщайн. Едва след смъртта на Бетховен тази соната в до диез минор остава в музикалната летопис като Лунната соната. Историографите казват: „По-правилно щеше да бъде, ако я бяха нарекли „соната на беседката“, защото е написана в някаква градина в полуградски, в полуселски декор, който харесвал много на младия маестро“.
Когато Бетховен изпълнява за първи път Лунната соната пред публика и става от рояла, залата мълчи. Той се покланя непохватно и прави крачка напред. Взира се в лицата – те са мокри от сълзи. Някои от първите редове се изправят, зад тях бавно се надигат задните редици и в странното, неестествено мълчание Бетховен казва тихо: „Не сълзи… Не… Аз не исках сълзи!“ После се обръща и бързо излиза, без да дочака аплодисментите. Качва се в каретата, а кочияшът бясно поема по пътя. Не сълзи, а тихо щастие търси Бетховен в лунната пътека над езерото в Швейцария. Джулиета Гвиичари не се връща в живота му, но Лунната соната остава за публиката вече 250 години.
След последните акорди на пианото настана тишина. Замълча и Георги Черкин. Без знак дойде минутата мълчание в памет на маестро Станислав Ушев. И аплодисментите, разбира се, за нашите музиканти. Не, не сълзи, както е казал Бетховен! Музиката е в паметта на партитурите и нашата признателност към творците. Калина Василева и Георги Черкин оставиха букетите си при кошниците с цветя, които културните институции бяха осигурили за сцената в памет на маестрото. С коледната украса беше празнично и … тъжно без него.
Пътят е проправен. Щафетата е предадена на младите симфоници от маестрото. Той със сигурност присъства тази вечер в залата, където е дирижирал стотици концерти пред шуменската публика. И е чул нашите аплодисменти.

Калина Василева защити пред Министерството на културата своята концепция за развитието на Симфониета-Шумен през следващите четири години. Традициите, създадени от Станислав Ушев, продължават с репертоара за класическа музика и популярна музика по определени теми. Младата диригентка, която има десет години стаж в оркестъра ни, каза: „Ние сме в добра форма. Главното е да поднасяме на световно ниво музикалното творчество на класиците. В момента оркестрантите са 41. Имаме нови попълнения. Младо момиче, Михаела Добрева от Варна, завършила Музикалната академия, е първи фагот. Имаме двама нови тромпетисти, единият Явор е от Шумен. Имаме нова цигуларка – Божанка от Разград. Нов колега флейтист – Виктор от Варна. Трудно ни беше първата година без Станислав Ушев, докато се нагодим за работа в ритъм – репетиции и концерти. Усещам доверието на оркестъра към мен. Ако тази загуба беше се случила по-рано, нямаше да се справя, но сега съм с повече опит. Концертната зала в сградата на община Шумен има една от най-добрите акустики в България. Всичките гост-солисти от страната и чужбина констатират този факт. Надяваме се на ремонт и когато той се реализира, молим се тази добра акустика да се запази. Ремонтът зависи от общината“.
Предстои гласуване на бюджет 2023 на община Шумен. Надяваме се на сериозен разговор и финансов анализ за концертната зала на филхармониците. А тя е зала и за други събития. Дори в края на мандата на кметския екип – има смисъл! Защото виртуози с цигулка на стойност 15 милиона долара идват и свирят пред шуменци, които скоро ще започнат да падат от дрипавите и прогнили столове, а електрификацията е унизителна, сякаш сме на свещници през 18 век.
Само преди дни чествахме с гост-солисти Иван Вульпе и Веселин Стоянов. Музикалните върхове са в гениалността на творци като тях и Панчо Владигеров. Но друга тоналност трябва в културната политика на община Шумен. Два мандата камертонът на администрацията мълчи, защото няма слух за класическата музика. Площадното веселие по се харчи. Вижте какъв скок в развитието си направиха симфоничните оркестри на Ямбол, Габрово, Враца… Как ремонтират сгради, зали и финансират оркестрите си. Затова младите музиканти и диригенти са там. Бъдещето на Шумен не е само в Индустриалния парк и зала „Арена“, но и в съхранението на културните ценности на нашия град, който трябва да възпита новите граждани в духа на старите възрожденци. Те са ни направили европейци в много по-трудни времена. Няколко млади генерации бяха пропуснати за публика на Симфониета-Шумен.
Докато оркестърът свиреше в памет на маестро Ушев, десетки ученици танцуваха на коледния базар. Няма лошо! Лъскавата сергия привлича. Но има и нещо друго в музикалния живот на града. Някой трябва да поведе младите към концертната зала и да ги открехне за голямото изкуство, което не е лесно, но ще надживее и тях, и нас.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА