Болници за бедни и богати, управленски лобита на бюрократи

Ние няма да променим света и себе си, ако не кажем истината. А истината е, че кризата на българското здравеопазване ескалира в резултат от управленски грешки и обществено-политическата нестабилност. „Стигнахме пропастта. ЕС ни предупреждава за нова ковид вълна, а няма специалисти, лекарства и увеличение на заплатите“ – алармират медици.

Загубихме 2022 г. в политически пазарлъци

Докато умните се наумуват, лудите се налудуват… В мътна вода най-лесно се лови риба. Депутатите се боричкат в парламента, а през това време „партията на парите“ си укрепи здравните бизнеси.

Последните протести доведоха само до увеличаване на заплатите в здравните ведомства /РЗИ, РЗОК/, но няма ясна визия за реформа. Цяла пропусната година за здравето на нацията! Всеки от здравните министри обслужваше лобита, вместо да балансира системата. Нови финансови инжекции, нови болници и унизителни възнаграждения в областните и общинските лечебни заведения, на които разчитат най-бедните.

От 2010 г. до днес старт на напрежението винаги дават белодробните болници. Скандалът през есента на 2022 г. беше с отношението на общините и държавата към белодробните болници в Пловдив и Варна. Пловдивската няма да се закрива заради настанените в нея украински бежанци. Протестите срещу кмета продължават и за други обекти за приватизация. Платиха дълговете на варненската белодробна болница, единствена в Североизточна България, а след това ще я преструктурират и превърнат в отделение на голямо лечебно заведение в града.

Нали така ликвидираха преди 10 години новата Белодробна болница в Шумен

днес база на филиала на Медицинския университет-Варна? Политиците бързо забравиха пандемията – трупове в чували, липсата на лекарства и кислород, кризата инфекционисти, вирусолози и пулмолози.

Към момента в Шуменска област със специалност инфекциозни болести са: д-р Албена Костова и д-р Валя Стойчева в инфекциозното отделение, д-р Тереза Чолакова и д-р Пепа Калоянова /втора специалност/ -шеф на РЗИ, д-р Светлозара Петкова в лабораторията по микробиология /втора специалност/, д-р Боряна Станиславова в клиничната лаборатория на МБАЛ-Шумен.

Девет са лекарите със специалност „Пневмология и фтизиатрия“, от които 6 са в областната болница /половината пенсионери/, а 3 са с кабинети в доболничната помощ. Вирусолог нямаме.

Педиатрите в детското отделение са малко и трудно изпълняват денонощния график.

За 60-70 години държавата беше изградила комплексно лечение за пациентите с кожно-венерически, белодробни и онкологични болести. Благодарение на ГЕРБ през 2012 г. бяха закрити кожните и белодробните диспансери. Това, че са станали отделения в областните болници, не удовлетворява пациентите. Комплексната грижа от профилактика, диагностика, лечение и диспансеризация е нещо друго! С протести през 2015 г. спасихме онкологичните диспансери – днес комплексни онкологични центрове. Знаете ли, че има тежки, животозастрашаващи кожни болести, които са от компетенцията само на 2-3 специалисти в България? Те са вече пенсионери, а младите дерматолози даже не познават тези диагнози освен в учебниците по медицина.

Сега на мода е естетическата дерматология… В бившия кожновенерически диспансер имаше консултативно-диагностичен блок, специализирани лаборатории, кабинети, стационар, дерматологична хирургия, проследяване на рисковите пациентите, многопланова профилактика в Шумен и областта, приемственост между поколенията медици с тесен профил.

Колко пъти правихме Национална здравна карта, преструктуриране на лечебните заведения, сливания, ликвидация, приватизация?

Целенасочено се затваряха общински лечебни заведения,

а техният брой легла по здравна карта се даваха на новите болници. Населението ни намалява и за всички е видно, че са в повече частните кардиологични, онкологични, ортопедидични, очни, АГ болници. За нито един инвеститор не са интересни инфекциозните, детските, белодробните болести, защото техните клинични пътеки са евтини и не се правят пачки… Много малко частни болници имат спешни отделения.

В края на 2022 г. бившият здравен министър и анестезиолог във ВМА д-р Мирослав Ненков пред БНТ каза за реформата: „Решението е огън и меч! Няма друго решение. Няма да стане по цивилизован начин, което според мен означава, че няма да има промяна скоро. Много е хубаво да си говорим за реформа, но партията, която има властта, няма да свали хората, от които има доход. Защо да ги маха?! Откъде ще си вземе партията дохода, за да си купи кебапчетата, с които да си подкупи избирателите?“

Цялата здравна система е прогнила, д-р Ненков, вони от далавери и задкулисни интереси. Вие го казвате!

Властта решава проблемите на олигарсите,

а не на пациентите. Затова българите не искат да гласуват, защото нямат доверие в днешната власт, какво да говорим за „огън и меч“. Затова 1 милион българи от 20 години не плащат здравни осигуровки! И като отидат в „безплатната“ спешна помощ, пак ние, редовните данъкоплатци, им плащаме медицинските услуги /персонал, апаратура, медикаменти/. Солидарният модел на здравното осигуряване от 2000 г. е нарушен – богатият за бедния, здравият за болния. С „капачки за бъдеще“ и SMS-си за „Българската Коледа“ няма да спасим болните граждани на България.

Този здравен октопод от зависимости между капитала и властта не се търпи от никого! На 30 декември естрадният певец Васил Найденов каза по друга телевизия: „Като че ли повече хора от парламента по-често трябва да боледуват и да постъпват в болниците. Но не в Германия и Турция! Защото обикновените хора нямат техните материални възможности. А те, депутатите, коват законите. Нека да видят какво се случва в българските болници! И да спазват обещанията, които са дали…“

Един бивш народен избраник от СДС имаше нещастието да попадне в най-старата болница на София, но пропищя от мизерията, в която го настаняват. Поне видя къде правят модерна медицина светилата на България! А пациентите, в студ и мухъл, стоически търпят с надеждата за точна диагноза и успешна терапия.

И като сравним обещанията и реалността в здравеопазването, чуваме Алековото: „Идеали? Суета, вятър!“ Ето как действа властта служебна днес. На 29 декември 2022 г. ръководството на УМБАЛ „Света Марина“ уведоми, че е намерило „соломоновско решение“ за необходимостта да осигури отлични битови условия въпреки неадекватното финансиране. И се похвали с отлични резултати и капиталова адекватност. Преди това научихме, че служебното правителство решава да препотвърди решението на кабинета Борисов от 2018 г., с което втората по големина болница в България УМБАЛ Света Марина ЕАД преминава към Медицинския университет – Варна и той остава неин стопанин за още 5 години.

Скоростна съгласувателна процедура между образователното и здравното министерство! Какъв коледен подарък за МУ-Варна! Така държавата ще продължи да няма пряк контрол върху оборот от около 300 млн. лв. годишно, обществени средства от здравни вноски и данъци за субсидии на университета и болницата. Самият ректор проф. В. Игнатов казва на тържествената церемония пред здравния министър Меджедиев: „Подписването на този договор е прецедент в историята на българското здравеопазване след разделянето на университетите и университетските болници“. Защо държавата не иска тази печеливша болница? Чии интереси стоят зад това сътрудничество? А има ли болница МУ-Варна в столицата?

Години наред обществото настоява да се обяви собствеността на медиите. Дойдохме си на думата!

Ами хайде държавата да обяви собствеността на болниците

– ведомствени, университетски, областни, общински, частни. Много интересни факти ще станат публични. Нали това е демокрацията – прозрачност за всяка власт – законодателна, съдебна, изпълнителна, медийна. Но демокрацията ни е болна като здравеопазването. От 15 години олигарси от строителния, медодобивния, животновъдния, транспортния бизнес, както и босове във футбола инвестират в болници. Партийните лобита създаваха законите за тях, в здравното министерство – наредбите, а в общините кметовете предоставят сгради и терени за приватизация.

Кардиологичните болници в България са вече толкова много, че битката за пациенти е жестока. С помощта на лекари от доболничната помощ отделенията се пълнят с пациенти и правят оборот при критична липса на специалисти. Хвърковатата чета на инвазивните кардиолози препуска от град в град. Вземат по две дневни дежурства и едно нощно дежурство и чао…Като си погледнеш епикризата, четеш имена на специалисти, които не си виждал. Лекар – участник в „Стани богат“ си призна, че има общо три работни места в Плевен и в Бургас.

Как се дават разрешителни на частните болници, можем само да гадаем, щом в частна кардиологична болница тоалетните на етажа са общи, а има инвазивни процедури и се борим с вътрешноболничните инфекции. По европейски стандарти всяка болнична стая трябва да е с индивидуална тоалетна. Кой одобри проекта и даде лиценз на частната болница, която от 2013 г. е на здравната карта?

И още един случай, който показва нелоялната конкуренция. Пенсионер от шуменските села се оплаква на лекар в областната болница, че има остър сърдечен пристъп. Докторът отговорил, че в МБАЛ-Шумен няма кой да му направи коронография и го насочил към Добрич. Болният предпочел Варна. А в двора на шуменската болница работи частна специализирана кардиологична болница.

Има „далавера в здравеопазването“

коментират в лекарското съсловие. Как да няма, като от 10 години у нас се строят болнични комплекси с капитал от Турция, Люксембург, офшорки в Панама, САЩ, а интерес проявяват и румънците. В МЗ и сега се трупат заявления на кандидати за откриване на нови частни болници с 300-400 легла, от които нямат нужда нито лекарите, нито пациентите. Според отчетите на здравната каса, половината от леглата в частните болници не са заети. Ако не беше скандалът и протестите за Националната детска болница, тя също щеше да бъде частна. Под натиска на обществеността МЗ предприе действия за проектиране, но поне една петилетка ще чакаме до нейното откриване.

През 2000 г. болниците в България бяха 249 с общо 56 206 легла, а през 2013 г. – 316 болници с общо 46 804 легла. За тоя период в София частните клиники скочиха от 18 на 70 от общо 140 лечебни заведения в столицата. Първият бум на частни болници.

В същото време в Шумен бяха закрити Общинската /Работническа/ болница, Военната болница, кожният и спортният диспансер, Белодробната болница! Как няма да не опустее градът? Кое младо семейство ще иска да живее в селище, където липсват медицински специалисти? Насила ни карат да се лекуваме в големите градове. Много от съкратените шуменските медици отдавна са на работа в София, Русе, Варна.

В България сега има 361 болници (държавни, общински и частни) според справката в НЗОК. На 18 декември 2022 г. от всичките 48 588 легла са били заети 23 725. Какво значи това за Шуменска област през декември 2022 г.? В МБАЛ-Шумен от 394 са заети 245 легла; в КОЦ-Шумен от 146 са заети 117 легла; в частната кардиологична болница „Мадара“ от 37 легла са заети 15; в общинската болница на В. Преслав от 56 легла са заети 11. Но в интервю управителят на НЗОК проф. Петко Салчев уточнява, че болничните легла в България са много повече – 54 000! Има болници, които нямат договор с касата, а се финансират от Министерството на здравеопазването, като психиатриите, например.

Всички болници у нас се финансират с около 4 милиарда лева. Основно средствата за тях идват от НЗОК. МЗ плаща за определени дейности в държавните и общинските болници и за капиталови разходи /ремонти и оборудване/. Държавата, т. е. ние, с данъците си плащаме за работата на спешните отделения и психиатричните болници и клиники. Има даренията от частни лица и фирми, както и доплащанията в брой от пациенти и застрахователи.

През 2022 г. имахме рекордния в историята на България бюджет от 7 милиарда лева за здравеопазване. Но пазарът на здравните услуги в България е 12 милиарда лева! Пациентите доплащат 5 милиарда лева от джоба си. При 1 милион българи с минимални работни заплати и и средна пенсия за страната около 500-600 лв. какъв здравен статус очаквате за населението, господа управленци на България?

Пари има, но реформи няма

Медицинските услуги не са остойностени вече 20 години. На 1 декември 2022 г. министър Меджедиев обяви, че е готов проектът за остойностяване труда на лекарите и медицинските сестри, а на 17 декември ще бъде представен на съсловните организации. Чакаме документа.

Пазарът на лечебни заведения не е балансиран. Много пари за много болници, малко пари за доболничната и спешна помощ. Медиците са недоволни, пациентите – също. Толерират се определени договорните партньори целенасочено. Най-големите парични потоци са към частните, университетските и ведомствените болници, като ВМА и др.

Най-посещаваните лечебни заведения през 2021 г. са: УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив, УМБАЛ „Света Марина“ – Варна, частните УМБАЛ „Софиямед“, „Аджъбадем Сити Клиник Токуда“, „Пълмед“, Спешната държавна болница „Пирогов“, Военномедицинска академия, МБАЛ „Георги Странски“-Плевен, МБАЛ „Св. Иван Рилски“-София, УМБАЛ „Д-р Ст. Киркович“ –Стара Загора.

На 26-то място е МБАЛ-Шумен /15 245 брой случаи по клинични пътеки/, на 72-ро място е КОЦ-Шумен /7 427 отчетени случаи през годината/, на 219-то място е частната СБАЛК „Мадара“ ЕАД в Шумен /1 738 пациенти/.

Шефът на Надзорния съвет на НЗОК съобщи на 14.12.2022 г., че се освобождава целият резерв на касата в размер на 171 млн. лв. До дъно! Парламентът да е гласувал това? Повтаряме грешният ход на финансовият министър Симеон Дянков, който през 2010 г. нареди да се вземат 1,5 милиарда лева от резерва на касата, за да се спаси бюджета на държавата. Без решение на парламента!

На 24.12.2022 г. се проведе грандиозният форум „Powers Summit“ /“Власт, чувай“ – б.р./ Това беше първата по рода си иновативната платформа за диалог между властта, лидерите на бизнеса, науката и гражданския сектор. Тогава всички политически сили се обединиха около идеята за надпартиен консенсус в здравеопазването. Обещаха да работят заедно, за „да се реанимира умиращото българско здравеопазване“.

Как да им повярваш, когато предложението на ПП „Продължаваме промяната“ в парламента за създаване на „приоритетни болници“ беше подкрепено само от група депутати на ГЕРБ през декември 2022 г.? Целта беше да се създаде регионална политика и финансов механизъм за подпомагане на областните и общинските болници.

Тези болници – гръбнакът на здравеопазването, трупат дългове

липсват специалисти, не актуализират заплатите, нямат пари за нова апаратура и ремонти. Причината е в методиката за тяхното финансиране. Ето няколко примера от нашия Североизток:

Болницата в Исперих е със загуба от 80 000 лв. Инфекциозното отделение в Разград не работи поради липса на лекари и лошите условия. Болницата във Велики Преслав е в критично състояние относно специалистите. Един от рентгенолозите е на 86 години. Община Велики Преслав предвижда стипендии за бъдещи лекари, медицински сестри, лаборанти, фармацевти и други медицински специалисти, които след завършването си ще имат задължението да останат на работа в общински здравни, социални и детски заведения. Обсъжда се подпомагане от 800 до 1200 лв. годишно на студент.

МБАЛ-Шумен е сред първите областни болници, която кандидатства за кредит в Българската банка за развитие, за да изгради нова отоплителна инсталация на болницата. Старата е амортицирана и аварира. Размерът на кредита е до 5 млн. лв. за срок от 10 години и гратисен период до 2 години. Кадрите в болницата са застаряващи, но дано да имат време да обучат младите специализанти.

Защо някои болници са дискриминирани? Защо едни са стимулирани за сметка на други? Ето конкретен пример. В края на септември НЗОК предложи да се увеличат бюджетите на 120 болници с 43 милиона лева, защото отчели повече дейност от лимитите, планирани за годината. Това било според Националния рамков договор. За болниците „Сърце и мозък“ в Бургас и Плевен са предвидени 18 млн. лв. ; за частната „Света София“ – 3,9 млн. лв.; за частната „Уни Хоспитал“ в Панагюрище и най-голямата държавна болница у нас „Свети Георги“ в Пловдив – по 1,8 млн. лв.; за общинския КОЦ-Бургас – 1,2 млн. лв.; за университетските„Каспела“- Пловдив и УМБАЛ „Медика“-Русе – по 1,7 млн. лв.; за СБАЛК-Варна – 1 млн. лв.; за УМБАЛ „Пълмед“ – Пловдив са 800 000 лв.

Останалите български болници, които не са усвоили бюджета си, са направили общо икономия от 105 млн. лв. Сред тях е МБАЛ-Шумен, която не е реализирала 1,9 млн. лв. Но да не забравяме, че по време на пандемията точно губещите болници лекуваха неосигурени и социално слаби пациенти. Видно е, че за пореден път

приоритет е частното здравеопазване за сметка на областните и общинските болници.

Публичен факт е, че в някои лечебни заведения се отчитат неизвършени дейности. Доказа го Миролюба Бенатова, чието журналистическо разследване за УМБАЛ „Лозенец“ /бившата Правителствена болница/ беше повод да се връщат стотици хиляди лева на НЗОК. Тя получи голямата награда за журналистическо разследване на Антикорупционния фонд през 2021 г. и още две национални отличия. Здравният министър Стойчо Кацаров тогава уволни цялото ръководство на болницата, която върна 239 000 лв. за фалшиви хоспитализации, а още 138 000 лв. – неправомерно изплатени, бяха допълнително установени. Това източване монополистът НЗОК обясни с „техническа грешка“. А има и подправени подписи! Освен това се установиха и незаконни трансплантации на чужденци. По случая работи и Прокуратурата. Ти да видиш! От държавния обвинител не чуваме новини от такъв характер. Напротив, Главният прокурор Гешев през последните месеци провеждаше срещи с младежи в училища и читалища, изнасяйки лекции по гражданско право.

От 2000 г. чакаме електронно здравеопазване, за да спре счетоводството на химикалката. Здравните институции изнесоха преди години данни за корупция в Шуменска област – подкуп за решения на ТЕЛК с последващо съдебно дело; фалшиви прегледи на джипита в селата; отчетени, но неизвършени манипулации на зъболекари; дублиране на прегледи на едни и същи пациенти в МБАЛ-Шумен и частна болница в Търговище. С години се влачиха съдебните дела за тях. Не са спирали и делата, които роднини на починали пациенти водят за медицински грешки. „Който има пари и нерви, съди!“ – казват адвокатите, които знаят, че съдопроизводството продължава с години…

Един от най-скандалният случай гръмна през 2015 г. Районна прокуратура във Враца обвини двама лекари и директора на МБАЛ „Христо Ботев“ в длъжностно присвояване. Един от тях беше съдов хирург от Шумен. Той никога не е осъществявал медицински дейности в болницата във Враца, не е познат на никого от персонала на лечебното заведение, а е работил в други болници на територията на Шуменска област. Но в периода от март 2013 г. до декември 2015 г. на този лекар е заплатена  парична сума в общ размер 32 476 лв. Хирургът просто си е дал дипломата, за да договорира врачанската болница клиничните пътеки с НЗОК. Знаем само за тоя случай, а представяте ли си за колко не знаем при скока на регистрираните клиники и недостига на специалисти?…

Относно допълнителните стимули на НЗОК за преизпълнилите плана с дейност над лимита това е не само прецедент, но и парадокс. Защото същата здравна каса едва след 5-6 години заплати заработената надлимитна дейност на болниците, които заведоха съдебни дела в периода 2010-2015 г. Най-накрая и Българският лекарски съюз заведе дело срещу лимитите през 2016 г. Кой депутат или министър си получава възнагражденията след пет години?

ГЕРБ въведе лимититите през 2010 г.

Първите два протеста бяха на МБАЛ „Д-р Добри Беров“ ЕООД в Нови пазар, защото заплашваше болницата от закриване. Излезе цялата общественост на площада с представители на четирите съседни общини, които обслужва. По същото това време, на 16 април 2010 г. Бойко Борисов получи грамота и плакет от шефа на УМБАЛ „Г. Странски“-Плевен за „успешния старт на здравната реформа“. Визитата му беше по повод 18 милиона евро инвестиция за болницата.

За 10 години премиерът Борисов смени 10 здравни министри. Първите двама бяха лидери на Лекарския съюз. Най-паметният за нас ще си остане Петър Москов. Борисов обещава да му сложи портрет пред Министерския съвет, ако усвои за 10 дни 100 милиона лева по европейски програми. Освен скандала с ваксините, Москов подлуди болниците, като въведе пръстовите отпечатъци за хоспитализиране на пациенти, които струваха на държавата почти половин милион лева. Той регистрира рекорден брой частни болници. През 2015 г. цялата шуменска общественост се вдигна на протест в защита на Комплексния онкологичен център, който той искаше да закрива. На 6 април 2016 г. дойде в областната администрация, за да връчи тържествено документа за сливането на областната болница в Шумен с общинската в Нови пазар в присъствието на областния управител Донка Иванова, кметовете от ГЕРБ в двете общини – Ивайло Камаджиев и Любомир Христов.

Имаме памет за всичко и си носим последствията от това управление

Петър Москов вече е с нов политически код и още претендира за експертност в здравното управление. И сега партийни интереси стоят зад назначенията в бордовете на болниците-АД. Ново правителство – нов борд.

Същото е и в Надзорния съвет на НЗОК. Публично е мнението, че няма нужда от тия бордове в областните и университетските болници. Това са чиновници, които получават по 3-5 хиляди лева месечно, но не лекуват по 10 часа пациентите, не дават нощни дежурства, не познават истинските проблеми на медицинското съсловие. Идват в провинцията 2-3 пъти годишно на общи събрания на акционерите и дистанционно изпълняват „партийната повеля“.

След като президентът Радев откри кои са „шарлатаните“ в политиката само за една година,

как не разбра кои са шарлатаните в здравеопазването?

Имаше цял мандат, а в организационния му комитет за втория мандат бяха видни лекари от кариерата. С какво назначеният от него последен служебен кабинет подобри нашето здравеопазване?

Всеки ден скачат цените на лекарствата, животоспасяващи медикаменти липсват. Поскъпват медицинските услуги. Цената на преглед при специалист, който не работи с НЗОК, а само кеш, рязко се увеличи. Тарифата на някои частни лекари в Шумен е 70 лв., както в столицата. А дали всички дават касови бележки? Не е зле данъчните да направят внезапни проверки и да анализират оборотите на частните медици и стоматолози.

Отдавна пациенти се отказват да купуват лекарства, които не са реимбурсирани от здравната каса и се оставят на съдбата. Но се отказват и от планово /не спешно!/ болнично лечение, защото не всеки има 5-10 хиляди лева. Да не говорим за излишните изследвания преди хоспитализация.

Трябва да постъпиш за платена операция в скъпа болница. Предварително ти искат консулт с 3-4 специалисти /кардиолог, ендокринолог, скенер и др./ Джипито ще ти даде не повече от едно направление. Останалите прегледи плащаш сам. Когато постъпиш в клиниката, въобще не ползват направените изследвания, даже не ги поглеждат. Назначават същите отново, защото са част от алгоритъмана клиничната пътека, която няма да бъде платена без тях от НЗОК. Колко пъти касата плаща за едно и също изследване?

Много медицински процедури могат да бъдат изведени от болниците като клинична пътека и да бъдат финансирани като диагностична процедура от касата в медицинските центрове с кратък престой. Спестяват се парите за хотелската част в болницата и времето на пациента. За да не платят 200-300 лв. за изследване в частен МЦ,  пациентите са принудени да влизат в болница с престой 4 дни за същата диагностика по клинична пътека. И това ще продължава, защото болниците трябва да се пълнят, да има оборот и да богатеят собствениците на болничните вериги у нас.

Няма нищо лошо да печелиш от медицина. Ние не искаме бедни лекари, но липсва потребителската удовлетвореност на пациентите. Факт е, че 70 процента от здравните услуги осигуреният здравно пациент в България си доплаща. Парадокс за ЕС, твърди го Евростат. Както казал лекар от Делиормана на свой пациент:

„Виж продай някоя кравичка или овца,

някоя нивичка, пък аз ще ти уредя операцията в София…“. Пациентът е с 40-годишен стаж, бивш учител. Плащал е данъци и изучил хиляди деца. Каква кравичка, какви пет лева?…

През последните дни напрежението между лекарите и финансовите институции МЗ и НЗОК се изостри. Лекарският съюз отказва среща със Здравната каса, за да преговори Националния рамков договор за периода 2023-2025 г. поради несъгласия с изисквания в него. Националното сдружение на семейните лекари излезе с яростна критика срещу Националната здравна стратегия 2030, предложена през октомври миналата година.

И в парламента депутати от няколко политически сили заявиха, че най-много пари се дават на болниците, които стават неоправдано повече. От 30 години няма сериозна превенция и профилактика на населението. И медици, и пациенти настояват за повече направления за профилактични прегледи. Заболяванията да се диагностицират в ранен стадий. Профилактиката е най-евтината медицина! Лекарското съсловие е недоволно от политиката на сегашния здравен министър и неговия екип. Важно е на предстоящите избори партиите да включат в изборните си листи лекари с управленски стаж, но не провалени болнични директори, а специалисти с клиничен опит и визия за здравна политика. В настоящия парламент медиците с кариера и обществено признание са малко. Липсват ни компетентните депутати като д-р Хасан Адемов и доц. Нигяр Джафер, които познаваха медицинската практика и имаха социално мислене за електората си.

Милиони левове платихме за нормативни документи, от които забогатяха чиновници и НПО. Например, през октомври 2017 г. МЗ обяви обществена поръчка с предмет „Извършване на анализ на стратегически и нормативни документи в областта на електронното здравеопазване в България и на ниво ЕС и изготвяне на промени в националната нормативна уредба“. Стойността на поръчката беше над 527 хил. лв. с ДДС. И с какво се подобри българското здраве?

Не сме били във война, нито в робство, а станахме най-бедните, най-болните, най-отчаяните жители на ЕС. Истинската битка за българското здраве предстои.

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Личен архив

Коментари

коментар