Началници на отделения против Здравната карта на 2018 г.
Началници на отделения против Здравната карта на 2018 г.

Въпреки политическата нестабилност в държавата, последното служебно правителство успя да приеме няколко важни стратегически документа на Министерството на здравеопазването /МЗ/. Бюджет 2023 няма, Българският лекарски съюз /БЛС/ до последно се конфронтира с Националната здравноосигурителна каса, медици и пациенти са депресирани от  нереформирания модел на финансиране. На фаталния петък 13-ти парламентът гласува оставката на проф. Петко Салчев – управител на НЗОК, предложен  за поста на 13 май 2020 г. Сега интригата е какво става с екипа му.

При всички гафове в здравната система трябваше да се отпуши напрежението.  Преди две години в Ковид пандемията бяха разменени два трупа на пациенти, починали от вируса, но когато са разменени две новородени бебета – направо си е световен прецедент! Неочаквано здравната комисия на Народното събрание одобри финансирането на приоритетни болници, областните засега.  А същото предложението на ПП „Продължаваме промяната“ беше отхвърлено в края на декември 2022 г. 

Здравният министър д-р Асен Меджидиев /оториноларинголог/ направо си реализира специалността в политическата буря. Да има уши за всички протести на пациенти и служители в сектора, да има гърло да надвика всички недоволни за проекта за нова Национална детска болница и медицински хеликоптери,  да улавя в движение с ноздрите си новите зимни вируси, за които няма медикаменти. Бившият премиер Бойко Борисов смени 10 здравни министри за 12 години, като първите двама бяха лидери на БЛС. Президентският кабинет назначи за здравен министър лидера на софийската районна лекарска колегия, който беше начело от 2018 г. Управляващите винаги си вземат за началници специалисти от опозицията на властта.  Както се казва, вържи попа да е мирно селото.

Цял месец министър  Меджидиев през миналата година не можа да отговори на въпросите на депутатите в здравната комисия, защото на тях им беше по важен Изборният кодекс. През това време джипитата скочиха срещу новата Национална здравна стратегия с неефективно разходване на средства.

ПАРИТЕ СА МНОГО ЗА БОЛНИЦИТЕ,

въпреки че в България има най-ниски разходи за здравеопазване на глава от населението в ЕС. 70 процента от здравните услуги заплащаме кеш.

И в годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2021 г., внесен в МС, имаше критики за политиките и лошото обществено здраве. В последния работен ден на 2022 г. Министерският съвет прие Националната карта на дългосрочната нужда от здравни услуги. Почти 300 страници тъга за житието и битието на българските медици и техните пациенти… Хоризонтът за развитие е до 2030 година. Целите са три: устойчиво подобряване, активно управление, гарантиране на здравната сигурност и намаляване на неравенствата в здравеопазването. Препоръките са към бъдещата власт. Бърза се. Идват избори, много избори за народни избраници!

Анестезиолозите са от най-търсените специалисти. Д -р Белчева, д-р Бонева,ст. м. с. Станимироа Тодорова в ОАИЛ-Шумен.

Първата Национална здравна карта беше изработена през 2000 г. след старта на здравното осигуряване и НЗОК. Последната беше утвърдена от МС през 29 май 2018 г. – повод за много скандали и протести на БЛС.  Тогава все още имаше биткаджии  на лекарския фронт в Шумен. На 5 май 2018 г. в залата на областната болница началниците на отделения организираха пресконференция с участието на медии и пациенти. Те казаха:

„ЗДРАВНАТА КАРТА ИМА РЕПРЕСИВНИ ФУНКЦИИ

за нашата болница! Намален е броят на леглата и е понижено нивото на компетентност на отделенията. Има лобистки интереси и борба за пациенти на здравния пазар. Искаме да запазим шуменската болница с всичките й структури и дейности! Националната здравна карта е новата форма на лимити“. А за нея имаше предварително споразумение между БЛС и НЗОК след публично обсъждане във всеки регион за областна здравна карта. Защо РЗОК-Шумен се е съгласила с тези ограничителни стойности? Лекарите не можаха да разберат, защото директорката д-р Йорданка Пенкова вече беше подуправител на НЗОК в София. Бяха правени корекции, но недоволството остана.

Какви са последствията, разбираме от  новата Национална здравна карта /НЗК/, в които са посочени диспропорциите на финансиране от тогава досега.

Градовете са класирани пак са  в няколко нива, които определят и посоката на паричните потоци от НЗОК към договорните й партньори. Първото ниво е София, второ ниво са градовете  Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Плевен, Русе. В трето ниво е Шумен с потенциал да мине във второ ниво. В четвърто ниво са Нови пазар и Велики Преслав. В пето ниво са Венец, Върбица, Каолиново, Никола Козлево, Смядово, Хитрино.

Към 31.12.2021 г. в страната функционират 319 лечебни заведения за болнична помощ. От тях 112 са многопрофилни болници. Броят на частните болници е 115, на специализираните болници – 60, на държавните психиатрични болници – 12. Освен тях стационарна дейност осъществяват и 7 комплексни онкологични центъра /КОЦ/, 12 центъра за психично здраве и 3 центъра за кожно-венерически заболявания със стационар.

Общият брой на болничните легла, вкл. тези към комплексни онкологични центрове, центрове за психично здраве и центрове за кожно-венерически заболявания към 31.12.2021 г. е 54 491 легла. А  според методологията към настоящият момент в страната следва да има 41 034 болнични легла, от които 27 356 легла за активно лечение (67%), 4 103 легла за рехабилитация (10%), 5 129 легла за продължително лечение (12%) и 4 445 психиатрични легла.

Анализът на данните показва, че

ИЗЛИШНИ СА 13 457 БОЛНИЧНИ ЛЕГЛА В БЪЛГАРИЯ

Това е 25 % от всички разкрити легла. При преглед по видове се установява, че най-голям е излишъкът на леглата за активно лечение – 35 % от наличните. Има значителен дефицит на леглата за дългосрочна грижа, осигурявана в болнични условия – недостиг от 2 989 легла, т.е. 58 % от установените потребности. Известен недостиг е наличен при леглата за психиатрична грижа – 508 легла или 11 % от установените потребности.

Към 31.12.2021 г. лечебните заведения за болнична помощ разполагат всичко с 52 246 болнични легла при 51 991 за 2020 г. От тях 25 608 са в многопрофилните болници (25 996 легла за 2020 г.), в частните болници 14 392 (13 799 легла за 2019 г.), 6 520 в специализирани болниците (6 502 легла – 2020 г.) и 2 122 в психиатричните болници (2 114 легла за 2020 г.).

Според данните, 60 процента от болничните легла са в София, Пловдив, Плевен, Варна, Бургас, Стара Загора, Пазарджик. Увеличават се преминалите болни в частните лечебни заведения. Използвани са само 56 процента от леглата през 2021 г. в страната – 53 процента в областните болници, 57 процента в частните болници, 58 процента в специализиранитее болници /кардиологични, ортопедични, очни, акушеро-гинекологични/.

Направен е извод: „Болничната структура в България се характеризира със свръхкапацитет, който не отговаря на реалните нужди на населението от болнично лечение. Има свръхконцентрация на болнични структури в най-големите градове и недостиг на капацитет за задоволяване на базови потребности от болнична помощ в по-малките областни центрове. Налице е неефективна структура на болничните легла с превес на леглата за активно лечение и много ниска осигуреност с легла за дългосрочна грижа“.

Казано по-простично,

ЛИПСВАТ БОЛНИЦИ ЗА ДОЛЕКУВАНЕ

За тях обществеността настоява от 10 години. Министри и депутати обещават от мандат на мандат. При лечение на пациенти с инсулт, инфаркт, диабет, ортопедични и други операции пациентите се изписват след 5-6 дни престой по клинична пътека. Семейството наема гледач у дома или някой напуска работа, за да обслужва болния, докато се възстанови и върне към живота. Плаща на рехабилитатор за раздвижване, манипулации на медицинска сестра, консулти на лекари при домашни визити. А хиляди са самотноживеещите хора, които нямат пари за това. Частните хосписи са с месечна такса от 1000-2000 лв. Здравната каса плаща малко за палеативни грижи и в много болници няма такива, защото не могат да издържат финансово на разходите. Според Евростат на 1000 души трябва да има 1 легло за палеативни грижи.

В СЕВЕРОИЗТОЧНИЯ РАЙОН НА ЗДРАВНАТА КАРТА

са областите Варна, Шумен, Разград, Търговище с население 918 000 души през 2021 г. В тях общият брой на болничните легла е 4843 – осигуреност 5,8 легла на 1000 души при стандарт 6 легла на 1000 души. Има 30 болници, от които 14 МБАЛ, 14 специализирани, 2 държавни психиатрични болници. С приоритет са направени инвестициите в морската ни столица. В анализа пише: „Варна се явява естествен център на Източна България и в полицентричната система следва да има водеща роля като балансьор на София“.

Вероятно затова чуждестранни болнични вериги в столицата са направили филиали във Варна. УМБАЛ „Света Марина“ от 2018 г. е собственост на Медицинския университет-Варна и така ще бъде още пет години. Но какъв „шпагат“ е направил същият МУ на Националната здравна карта. На 14 юни 2017 г. беше съобщено, че общинската  Първа градска МБАЛ в София ще работи с МУ-Варна. На 28 септември тя получи статут на университетска. Столичният общински съвет одобри договор за сътрудничество между лечебното заведение и същия МУ „Проф. д-р П. Стоянов“. Болницата имаше сключен договор с НЗОК за 135 клинични пътеки. Явно ще ходим да се лекуваме в столиците – административна и морска.

В новата НЗК се казва: „При преглед на леглата по видове се установява, че е налице неголям излишък само на леглата за активно лечение – 771 (17 % от наличните), докато при леглата за рехабилитация и за дългосрочна грижа, осигурявана в болнични условия е налице значителен недостиг – 200 легла за рехабилитация (36% от всички необходими легла) и 638 легла за дългосрочни грижи, което е 93 % от установените потребности.

ЗА ШУМЕНСКА ОБЛАСТ БОЛНИЧНИТЕ ЛЕГЛА

през 2021 г. са били 890 при необходимите 1024  т.е. недостиг от 134 легла. Анализирани са по видове болнична помощ /високоспециализирана, специализирана и за активно лечение/. С най-голям излишък от легла за активно лечение са областите Шумен и Търговище в Североизточния район.

Болестите на кръвообръщението са водещи в България. Три пъти е по-голяма смъртността у нас в сравнение с ЕС. Причините са две: исхемична болест на сърцето и мозъчно съдова болест /инсулт/. През 2002 г. стартира Национална програма за инвазивна кардиология.

Частната СБАЛК Мадара в Шумен

ДВОЙНО ПОВЕЧЕ ЦЕНТРОВЕ ЗА ИНВАЗИВНА КАРДИОЛОГИЯ

работят по най-скъпите клинични пътеки на касата. Печалбите са в десетки милиони над лимита, определен от НЗОК. Тя им ги плаща с кеф, защото лобитата на властта имат интереси в най-скъпите болници.

На България са необходими 34 центъра за инвазивна кардиология, а те са 68 през 2021 г. В Шумен и Добрич са по 1, във Варна – 3. Нужен е капацитет за съвременно лечение на инсулта. Над 50 000 души годишно получават инсулт. С тази диагноза са починали 20 663 пациенти през 2021 г. Тромболиза е спасителното лечение до 4-я час от началото на инсулта, когато тромб е запушил мозъчен кръвоносен съд. Тя е приложена на 901 болни, но само в 47 болници в България! В МБАЛ-Шумен са направени 18 тромболизи, в МБАЛ-Търговище – 7, в МБАЛ-Добрич – 6 тромболизи. И представете си във Военномедицинската академия само 1 тромболиза! Толкова има и УМБАЛ „Медика“ – Русе.

За да се спасят пациентите от инвалидизация след инсулт е необходимо изграждането на високоспециализирани центрове за мозъчно-съдови заболявания /строук центрове/, които да работят 24 часа в седмицата. Нужни са 10 такива до 2030 г., се казва в документа.

ДЕТСКАТА СМЪРТНОСТ У НАС Е СРЕД НАЙ-ВИСОКИТЕ В ЕС

Криза за педиатри има отдавна, факт е в единственото детско отделение в Шуменска област. И там специалистите застаряват. Педиатрите предпочитат да работят в частни кабинети – амбулатории в общините, където заработват 5-6 пъти по-високи доходи. В болниците има 40 процента недостиг на специалисти по детски болести, са данните за 2022 г.

През 2020 г. броят на новодиагностицирани случаи на онкологични заболявания в България е 36 451, а броят на смъртните случаи се равнява на 19 460 или 20 % от всички починали  през годината. Въпреки че заболеваемостта от рак в България е по-ниска от тази в ЕС, общата смъртност от рак (258 смъртни случая на 100 000 души от населението) е близка до средната за ЕС (264 смъртни случая на 100 000 души от населението).

По данни на НЗОК през 2021 година 42 лечебни заведения (болници и комплексни онкологични центрове) са извършвали някаква дейност, свързана със специфично активно лечение (лекарствена терапия и лъчетерапия) на пациенти с онкологични заболявания. Само 22 са провеждали лъчелечение.

КОЦ-ШУМЕН Е СРЕД ПЪРВИТЕ ШЕСТ В СТРАНАТА

с най-много онкоболни, преминали лъчетерапия. В него 1878  онкоболни са лекувани с лъчелечение при 65 легла в отделение, а 794 пациенти – с химиотерапия  /медицинска онкология/ при 26 легла в отделението. Вече е монтиран новият линеен ускорител.

Само 4 болници в България провеждат нискодозова брахитерапия, сред тях е КОЦ-Шумен. Палиативните грижи са най-неразвитата дейност в областта на онкологичната помощ.

Шуменският КОЦ е сред първите в страната

Средният брой легла за химиотерапия у нас е 40 в една структура по медицинска онкология, което е сравнително малък брой за постигане на необходимата ефективност. Прави впечатление, че в 20 от тези 42 лечебни заведения (предимно частна собственост) не се осъществяват  лъчелечение, като задължителен елемент на комплексното лечение на болните. Това обикновено са частни структури, които осигуряват лекарствена терапия само като отделен, в повечето случаи изолиран, епизод от лечението на пациента, без да се ангажират с цялостното лечение, наблюдение и грижи за болните. Т.е. няма комплексна диагностика и терапия на онкоболния, както е в 7-те КОЦ в страната. Много частни болници разкриват отделения за химиотерапия заради скъпите клинични пътеки. В същото време тези структури разходват значим публичен ресурс от НЗОК (над 350 млн. лв. за 2021 г.), което налага преоценка на изискванията към лечебните заведения при договаряне с НЗОК на т.нар. пакет „комплексно лечение на онкологичните заболявания“.

ПСИХИАТРИЧНА ПОМОЩ

През 2019 г. с  психиатрични болести са били 13 процента от населението. В страната има 12 държавни психиатрични болници, 12 центрове за психично здраве, 5 психиатрични клиники в университетски болници и 17 психиатрични отделения към многопрофилни болници. В Шуменска област има ДПБ в с. Царев брод и отделение в МБАЛ-В. Преслав.

В съдебната психиатрия също са налице дефицити, както по отношение на структурите, така и по отношение на осигуреността с лекари специалисти. Понастоящем отделение по съдебна психиатрия има в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, Варна, ЦПЗ-Русе и ДПБ- Ловеч, както и психиатричен стационар към болницата на затвора в Ловеч.

Наличните легла към 31.12.2021. са 4016, което формира осигуреност от 0,59 на 1 000 души. Ако се вземат предвид разкритите 458 места за краткотраен престой в психиатричните стационари, общата осигуреност към момента е в рамките на желаната. В Държавната психиатрпична болница в Царев брод има 128 легла, трябва да станат 143 през 2030 г.

СЕМЕЙНИТЕ ЛЕКАРИ В ШУМЕНСКА ОБЛАСТ СА 93

На едно джипи се падат средно по 2017 пациенти в страната, но ние знаем, че има практики с 800 пациенти и други с 6-7 хиляди записани в пациентската листа. Може да са само от Шумен или от няколко села в няколко общини. Има неравенство в достъпа на жителите до медицинска помощ. НЗОК отдавна въведе финансови стимули за семейните лекари в селата. Оценката в НЗК е, че те не са достатъчни и не подобряват достъпа до здравни услуги. Липсата на достатъчно джипита и специалисти в доболничната помощ води до слабости в диагностиката и се получава т. нар.

„ФУТБОЛИЗИРАНЕ НА ПАЦИЕНТИТЕ“,

които се препращат от един специалист на друг без решаване на цялостния медицински проблем. Отчита се лошото управление на общинските  ДКЦ и медицински центрове, наследници на бившите поликлиники.

В спешната помощ също има криза от специалисти, работят много пенсионери и лекари без специалност. Един спешен екип обслужва 25 000 жители. Центъра за национална спешна помощ в София има 10 екипа, които са обслужили  37 933 души през 2021 г. ЦСМП в Шумен е с шест филиала в общините на областта. МБАЛ-Шумен има спешно отделение.

Анализът по категоричен начин показва необходимостта от изграждане на система за предоставяне на спешна медицинска помощ по въздуха с последващо транспортиране на пострадалите до специализирани медицински заведения (Helicopter Emergency Medical Service (HEMS)), което да осигури своевременен достъп на населението до спешна медицинска помощ, в случаите, когато това не може да бъде осигурено с наземен спешен транспорт.

За Шуменска област има дефицит на болнични легла при повечето специалности  с изключение на инфекциозните болести. Леглата по кардиология са 64 – с 10 повече. Имаме частна кардиологична болница „Мадара“ ЕАД и кардиологично отделение в областната болница. Леглата по психиатрия са 182 – с 2 повече в областта. Липсват лекари от всички специалности, особено в болниците. Голям дефицит на медицински сестри, акушерки, рехабилитатори и др.

НАЙ-МАЛКАТА БОЛНИЦА В ШУМЕНСКА ОБЛАСТ

е общинската МБАЛ-В. Преслав с 60 легла в три отделения – физиотерапично, психиатрично и неврологично. Най-младият лекар е на възраст 25 години, най-старият е навършил 85 години. Има 11 щатни лекари и още толкова на граждански договор, които пристигат от Търговище и Шумен. На 23 юни 2020 г. напусна управителят д-р Иван Димитров след 7 години управление. Сега е шеф на РЗИ-Търговище. От тогава досега временно изпълняваща длъжността е д-р Йошенка Ненчева. На конкурса за управител на болницата не се явиха кандидати. Трудно се намират вече шефове  и за областните болници, които трупат дългове заради недофинансиране по клинични пътеки и липса на специалисти, за да усвоят финансовия ресурс от здравната каса.

Общинската болница във Велики Преслав

Ако в една областна болница лекари с две специалности и дълъг трудов стаж могат да заработят 3-4 хиляди лева, то в частните и университетските болници възнагражденията са в пъти повече. Знаем го от публичните данни.  Всички болници получават пари по клинични пътеки, договорени с НЗОК. Само че в университетските болници – частни и държавни, както и въобще частните медицински центрове и болници си доплащаш кеш от 3 до 5 хиляди лева за модерната медицина и комфорта. В много от тях искат допълнително  900 лв. за избор на екип, макар да нямаш претенции към специалистите. За екипа може и да не си чувал, но ще го видиш в сайта на болницата.  Това е случай от действителността, разказан скоро. Затова пациентите впрягат цялата фамилия да разузнават цени и условия в болниците за определен вид здравна услуга. Ако имат време и не е фатално чакането…

От 170 000 жители в областта осигурени здравно са били 130 000 през 2021 г. Към днешна дата в Шуменска област има 512 лекари, повечето от тях са с две работни места. Местата на професионалистите по здравни грижи /сестри, акушерки/  се заемат от новодипломираните специалисти в шуменския филиал на МУ-Варна. И пак недостигат! Не са мотивирани да останат в Шумен заради ниските възнаграждения.

Видно е, че трябва да се намали броят на болниците, да се увеличат цените на клиничните пътеки, да се гарантират достойни доходи на медицинското съсловие.

България е без бюджет за 2023 година, без редовно правителство, но има здравна стратегия и здравна карта, която никой не знае с какъв финансов ресурс ще бъдат реализирани. Много клинични процедури трябва да бъдат изведени от стационарите на болниците и да се заплащат от НЗОК в доболничната помощ. Само с нова здравна карта реформа не се прави. Още преди 15 години ЕС ни каза, че 5 години се подготвя здравната реформа, за да се реализира през следващите 5 години. Политическите назначения и частните интереси доведоха до хаоса в здравеопазването.

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Личен архив

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име