Ураганният вятър не спря публиката на Симфониета – Шумен за концерта, посветен на 267 години от рождението на Моцарт. Гениалният композитор е роден през зимата и умира през този най-студен сезон в мизерия. Бурята ни напомни колко сме малки пред силата на природата и кои са вечните ценности, които вълнуват човечеството три века след кончината на божествения Амадеус.
За събитието гостуваха световноизвестният пианист Людмил Ангелов и Стоян Караиванов – първият български изпълнител на бандонеон. Те и друг път са концертирали в нашия град, а програмата им винаги пълни залата. Людмил Ангелов е роден в семейство на музиканти във Варна. Бори се в избора между дирижиране и пиано, преди да постъпи в музикалното училище в София. След завършване на Музикалната академия печели отличия на международни конкурси. Последните 30 години живее в Испания, но е почетен професор в Нов българския университет, където ежегодно изнася майсторски клас.
Той е носител на наградата „Аполон токсофорос“ и е член-кореспондент на Кралската академия на изящните изкуства в Толедо. Признат е като един от големите съвременни интерпретатори на Шопен, чест гост е на Шопеновите фестивали, а през 2011 г. е награден от Министерството на културата на Полша с медал „Глория артис“ за заслуги в популяризирането на полската музика.
Северът и Югът на Стара Европа сполучливо се съчетават в музикалната кариера на Людмил Ангелов, който е продуцент на Международния музикален фестивал „Пиано Екстраваганца“, посветен на рядко изпълнявани произведения от клавирния репертоар.
Симфониета-Шумен за втори път среща Людмил Ангелов с младия изпълнител на бандонеон Стоян Караиванов. През юни миналата година двамата свириха творби на Астро Пиацола заедно с тромпетиста Петър Македонски под диригентството на Калина Василева. Този път музиката е на Моцарт.
Стоян Караиванов е роден на 20 октомври 1997 г. в Харманли. В рода си има известни личности като актрисата Йорданка Кузманова и композитора Петър Льондев – почетни граждани на града. Младежът завършва немската езикова гимназия в Стара Загора, където кметът го награждава с почетния знак на града за високи музикални успехи. От 10 до 12 клас всяка седмица пътува до Пловдив, за да учи акордеон, пиано и теория на музиката. Награждаван е на национални конкурси като изпълнител. През 2022 г. се дипломира по специалността информатика в Нов български университет в София. От есента на 2020 г. учи бандонеон при проф. Фабио Фуриа в Музикалната консерватория в Каляри на остров Сардиния. Специализирал е жанрова музика в Международен и национален център за акордеон и музика „Жак Морне“ във Франция. Година по-рано учи баян в Нов български университет. Бил е солист на почти всички симфонични оркестри в страната. Най-големият успех на Стоян Караиванов е на 24 юни 2021 г. в зала „България“, където свири заедно със Софийската филхармония по повод 100 години от рождението на Пиацола. Той е първият български бандонеонист, който свири по класическа аржентинска система, която не се преподава в България. Неговият бандонеон е на 86 години, стар инструмент, който пази и обича като цигулките „Страдивариус“. Онлайн преподава уроци за бандонеон на младежи от Европа и Азия.
За първи път в кариерата си Стоян Караиванов се реализира като диригент и за това избира Симфониета-Шумен, с която си партнира прекрасно. Под неговата палка нашите симфоници представиха Симфониета 41 „Юпитер“ на Моцарт. Втората част в програмата беше Концерт за пиано и оркестър №21 с участието на Людмил Ангелов.
След дългите аплодисменти българският пианист, признат за най-добрият интерпретатор на Шопен в Европа, ни изпълни на бис „Соната героична“. Полският композитор умира едва на 39 години. Погребан е в прочутото парижко гробище “Пер Лашез” през 1849 г. под звуците на Моцартовия реквием, както е пожелал приживе. Времето събира гениалните автори, за да ни докаже, че само страданието ражда шедьоври. Всички творят в революционно за Европа време, когато падат монархии, милиони хора загиват във войни до идването на нов световен ред. Ситуация, в каквато сме и ние в началото на XXI век. Посветените като Моцарт са го наричали борба между светлината и мрака.
Музикалната общественост на Шумен не за първи път чества творчеството на австриеца, определено като „съвършена простота“. В черковния регистър на Залцбург пише: „Йоханес Хризостом Волфганг Теофил Моцарт, роден на 27 януари 1756 г. Пет деца преди това умират като бебета в семейството. Надеждата на родителите е голяма, макар да имат и момиченце.
Навършило 3 години, момченцето стои право до клавесина на баща си и налучква първите терци. Слагат възглавници на столчето, за да може да стигне клавиатурата. На 4-годишна възраст вече свири менуети. На 5 години пише с перо и мастило първите си авторски партитури. Семейството пристига във Виена през 1763 г., където още през 1683 г. са отблъснати турските завоеватели. Това е повод по-късно да композира операта „Отвличане от сарая“ и „Турски марш“.
Моцарт е обичан и унижаван от монарси, епископи, директори на театри и суетни богаташи. Обикаля градовете на Великата Римска империя, за да не гладува семейството му. Той е оперен композитор, но създава стотици музикални произведения като концерти, квартети, симфонии, сонати, кантати… Когато в Брюксел предлага първата си опера „Мнимата наивница“, персонажите са толкова убедителни, че аристократ пита баща му: „Синът Ви девствен ли е?“ А той отговаря: „Графе, та той е само 12-годишен!“
Слава и мизерия, безпаричие и болести ще съпътстват през целия живот композитора. Умират четири от шестте му деца. Крехкото тяло на Волфганг се гърчи от белодробни, бъбречни и стомашни болки. Пише денонощно. Спи по 3-4 часа. Кредиторите го преследват, докторите си търсят неплатените дългове. За Моцарт най-важни са парите за пера, мастило и нотна хартия. Чука на много врати, за да продаде своята музика. Ватикана го прави Кавалер на ордена на Златната шпора. Често му подаряват часовници, а той и семейството му гладуват. Ръцете на дребничкия, иначе енергичен композитор, започват да се сковават. Той играе билярд, за да не се инвалидизира.
В суровата борба за съществуване няколко пъти му помагат братя от масонската ложа, в която членува. Там проповядват дружба, търпимост и всеобщо братство между хората. Появява се странен посредник, който му поръчва реквием – заупокойна меса. Условието е да се напише в пълна тайна, изнудват го да твори срещу малко пари. Реквиемът остава недовършен, но Моцарт иска той да бъде изпълнен на погребението му. Изтощен и със страшни болки в гърба, умира на 5 декември, понеделник, 1791 г. А е само на 35 години. Откарват го до параклиса на катедралата „Свети Стефан“, която е най-прочутата в империята. На скромната процесия с небоядисания ковчег присъстват само седем души. Тялото на Моцарт се отзовава в общ гроб, където на три реда са нахвърляни много мъртъвци, бедни несретници.
Тъжно и велико. Само страданието ражда шедьоври. Всеки има в живота си своя Салиери. Няма значение дали неговият конкурент в музиката е отровил Моцарт с вечеря или с интриги и професионална завист. Това е авторът на едни от най-гениалните творби в световната музика. Две от тях бяха изпълнени от нашите специални гости. Написани са през 1788 г., те предвещават романтизма в музиката. Едната носи името „Юпитер“ – планетата на щастието. Жизнерадостни и витални като самия Моцарт.
Не може да не се вълнуваш след такъв концерт, дори когато великото изкуство е в пълен контраст с гротескно овехтялата концертна зала на Шумен. Духовната нищета е по-страшна от битовата. Както и управленската, която е май е сляпа за културните ни потребности. С какво се промени за три века човечеството?…
След концерта диригентът Стоян Караиванов сподели: „В Шумен дирижирам за първи път цял концерт. Изключително съм щастлив, че мога да го направя тук с прекрасните колеги. Винаги съм обичал симфоничната музика, независимо, че станах популярен с бандонеон. От дете започнах да свиря на пиано. Получи се естествено продължение на моя път с диригентската палка и класическата музика. Това, което чухте Симфония №41 „Юпитер“ е дипломният ми концерт за магистратурата по дирижиране. Моите ръководители са Найден Тодоров и Димитър Косев. За мен маестро Людмил Ангелов е титанът на пианото в България и аз съм изключително щастлив, че направих дебютния си концерт като диригент с него. Надявам се да получа повече покани от български оркестри, с които да си партнирам, както и за концерти в Шумен. Всички млади колеги-диригенти са изключително амбициозни и талантливи. Търсим реализация и очакваме покани…“
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА