На 10 март отбелязваме Деня на спасяването на българските евреи и почитаме паметта на жертвите на Холокоста. Тази година се навършват 80 години от събитието и правителството обяви национална програма. Новините днес започват с войната в Украйна. Избиват се два славянски народа. И защото загиват не само военизирани, но и мирни граждани, можем да разберем жестокостта, с която антисемитизмът изпраща в концентрационните лагери на Хитлер 6 милиона евреи.
Има много гледни точки за спасяването на българските евреи, затова и декларациите на еврейските организации у нас са различни. Исторически заслуги си делят депутати, интелектуалци, църквата, царят… Издадоха се книги, каталози, фотоалбуми и др. Ние се доверяваме основно на Държавна агенция „Архиви“, както и на мемоарните издания, които свидетелстват за тези събития от миналия век. В няколко публикации ще отразим съдбата на еврейските фамилии в Шумен, Нови пазар, Каспичан и др.
Най-известните шуменци с еврейски произход са Панчо Владигеров с майка Елиза Пастернак – руска еврейка, едно от произведенията му е „Еврейска поема“. Първата му учителка по пиано е Павла Вайсман Жекова. Дора Габе /руската еврейка Изидора Пейсах/ – поетеса и редактор във „Вестник за жената“, е съпруга на шуменеца Боян Пенев – литературен историк и критик. Йосиф Давидов е журналист, пътувал като кореспондент на БТА в 73 държави, живее в Испания. Общественикът Нико Майеров, създател на кино-клуб „Мадарски конник“, е почетен гражданин на Шумен от 2019 г. Максим Бехар – журналист, бизнесмен, дипломат, PR експерт, е почетен гражданин на Шумен от 2005 г. Бета Хараланова – историк с много отличия, е председател на Регионалната организация на евреите „Шалом“ в Шумен.
След преброяването на населението през 2021 г. Националният статистически институт обяви, че в България живеят 1 130 евреи, от които 11 са в Шумен.
Но всъщност познаваме ли евреите и от кога датира този етнос по нашите земи?
Изгонените през 1492 г. евреи от Испания се разселват в големите градове на Османската империя. Първите еврейски семейства идват от Одрин в Шумен. За ранното настаняване на евреите в града говори фактът, че еврейската махала се намира непосредствено под Стария град.
Според най-ранните сведения, заселването на еврейската общност в Шумен става около 1780 г. Още тогава евреите заемат западната част на града. През 1810 г. са преброени 38 къщи с еврейски семейства, населяващи Чифут махалеси /квартал на евреите, разположен на брега на р. Поройна/. Неофит Бозвели намира 40 еврейски фамилии, а според официалното преброяване на Княжество България от 1880 г. в града живеят 738 евреи. Основната причина за ръста на евреите в града се явяват османо-руските войни. Миграцията на евреите ги води към Шумен – град със силен военен гарнизон, който дава възможност за развитие на търговията и на занаятите.
Еврейската махала е разположена в края на града до местността „Кьошковете”. Чрез своите малки бакалници, сладкарници, тенекиджийски работилници и кафенета са се препитавали много еврейски семейства. В мемоарите си Нико Майеров казва: „Еврейската махала в Шумен беше своеобразно гето. Там съм роден на 4 ноември 1929 г. и съм живял до 24 май 1960 г. Баща ми служеше като медицински фелдшер в Османския здравен участък“.
След създаването на държавата Израел през 1948 г., в Шумен остават малко евреи, които съхраняват традициите си и продължават да работят за доброто на града. Нико Майеров пише, че през 1952 г. „еврейската махала“ е само име, защото в нея живеели едва 500 евреи, а през 2019 г. евреин там бил само аптекарят Нисим Фархи, роден през 1923 г., починал през 2003 г.
За наличието на синагога в Шумен четем в пътеписите на учени като Феликс Каниц, Константин Иречек и др. Думата „синагога” има гръцки произход и означава „събрание, център на поклонничество на евреите”.
Шуменската синагога е известна в града като „Къщата с часовника”. Първата еврейска синагога в Шумен е построена през ХVІІ в. – непосредствено след като в града трайно се заселват първите евреи. Намира се в центъра на т. н. Голям двор, както сами наричат създадената от тях еврейска махала. Представлява малка, дървена постройка, която едновременно служи и за „мелдар“ (училище от вида на българските килийни училища)“. От старата синагога остават само 7 книги на староеврейски, написани върху пергамент. Част от архива е също унищожен поради наводнение.
През 1848 г. еврейската общност решава да построи нова синагога. Средствата се събират чрез дарения не само от Шумен, но и в Русе, Одрин, Цариград и други градове. Построената през 1860 г. сафарадска синагога (на снимката) е издържана изцяло в стила на възрожденската архитектура. Тя е двуетажна каменна постройка с площ от 330 кв. м. и е определена от съвременниците като хубава и интересна.
Нико Майеров разказва: „След закриването й като молитвен дом през 1955 г. я нае Обущаро-чехларската кооперация „Първи май“. От широкото стълбище се влизаше в антре. Там денонощно гореше голямо маслено кандило „шемен ла-маор“ – „масло за светлина“. До него имаше мраморна плоча с имена на загиналите във войните шуменски евреи. Грях имаме, че не се погрижихме да запазим плочата. В нея бяха записани с бронзирани букви имената на двадесетина шуменски евреи, загинали във войните 1912-1918 г. В ляво от плочата, на стената, беше закрепена каса с шест /или осем?/ отделения за еврейските благотворителни фондове – местни и национални“.
А ето споменът му за създаването на слънчевия часовник: „На южната фасада на синагогата между прозорците имаше чиста гладка стена. Ние живеехме срещу нея. Един ден видях поставена висока стълба, а мъж от изселените софиянци мереше и чертаеше нещо върху лицевата част на синагогата. На другия ден, когато той се появи, аз, Азарико Ешкенази и Зако Бехар подпирахме стълбата и му подавахме инструменти. Работи няколко дни. Разчерта с черна боя правоъгълник, рисува с черни арабски цифри и цифри на иврит със синя боя: СЛЪНЧЕВ ЧАСОВНИК. Беше около март-април 1944 г. Художникът е инженер-физик Митрани, предложил да го направи. По-късно е бил научен сътрудник в БАН“. Кооперация „Първи май“ е одържавена заедно с други имоти на Еврейската община и Градският народен съвет я използва за склад за декори на театъра, ателие на градския художник и др. Синагогата е обявена за паметник на културата, през 70-те години на ХХ век, като се е предвиждало тя да бъде реконструирана. През 1992 г. еврейските имоти са върнати на организацията „Шалом“, но е оставена без грижи, започва да се ограбва и да се руши. На 5 януари 1995 г. покривът й пада и тя е съборена, а е можело да се използва за концертна зала. Каменната чешма с паметния надпис е подарена на Историческия музей и сега е в неговия лапидариум на видно място до входа на музея
В еврейската махала е имало магазини на турци, арменци, българи, с които евреите поддържали приятелски отношения. Началното еврейско училище е построено преди Освобождението от барон Моше Хирш, за което свидетелства надписът на каменната чешма /днес в Историческия музей/. През 1870 г. в Шумен е открито първото в България мъжко еврейско училище с помощта на Алиянс Израелитет. През 1874 г. е открито първото еврейско девическо училище в страната. В периода 1942-1944 г. сградата е реквизирана за нуждите на жандармерията. Учениците учат на смени в мидраша на синагогата. Слез 1948 г. в еврейското училище се настанява начално училище „Девети септември“, по-късно училище „Христо Ботев“, което е закрито поради липса на деца, а организацията „Шалом“ продава сградата
Еврейското читалище „Бет-Ама“ /от думите на иврит „къща“, „народ“/ съществува от 1894 г. под името „Съединение“ според проучванията на Юрий Аврамов. В юбилеен сборник е с името „Агодат Йела-им“. Имало е сцена, гримьорни, рисувани завеси, пиано, което е подарено на хор „Родни звуци“ след масовата алия /завръщането на евреите в Израел/ през 1949 г. Там са настанени кафене и стая за клуба на еврейското спортно дружество „Макаби“.
В периода 1942-1944 г. сградата на читалище „Бет-Ама“ е реквизирана от полицията, а през 1945 г. – освободена. Нико Майеров пише: „Тогава Марко Фарин – председател на Еврейската община, възложи на мен и Сами Суружон „ремсово поръчение“ да оправим ел. инсталацита. В периода 1946-47 г. там младежите правеха квартални и общоградски забави. Две години по-късно в него Моше Бахси организира разяснителните събрания за изселниците. До 1951 г. в „Бет-Ама“ бяха техните багажни контейнери. До 1959 г. читалищната сграда се ползва за клуб на Отечествения фронт в квартала; стана и база на Турския естраден театър. Когато сградата беше одържавена, стана учебна база на „Гражданска отбрана“. След това беше предоставена на турското читалище „Назъм Хикмет“. След 1999 г. беше върната на еврейската организация „Шалом“. Общината отказа да плаща наем и измести читалището. Организацията „Шалом“ със съгласието на Централната консистория продаде „Бет-Ама“ на частна фирма. Дълго време в „Шалом“ имаше спорове какво да се прави със сградата. От забавената продажба загубихме много…“
След Освобождението на България през 1878 г. в страната има 33 еврейски общини, като най-голямата е софийската, следвана от пловдивската и русенската община. По-голямата част от живущите в България евреи са сефарадските, което от своя страна влияе и на характера на самите евреиски общини – те са по-многобройни в сравнение със съществуващите в страната ешкеназки еврейски общини. Материалната издръжка на еврейските общини до Закона за защита на нацията се набира от: религиозен налог араха; такси за различни услуги и ритуали; такса за издаване на документи.
В България Централната консистория на евреите съществува от 1902 г. Състои се от 21 члена, като 9 са от София. Призната е за официален институт със заповед № 367 от 14 октомври 1936 г. на Министерството на вътрешните работи. Първият й устав е приет през 1920 г. и допълнен през 1932 г. До 1919 г. начело на ЦКЕ стои главният равин. От 1920 г. равинът остава само духовен глава на еврейството и председател на Върховния духовен съд. Учредителният събор от 1920 г. разграничава светските от духовните функции на Консисторията. Това разграничаване е санкционирано със заповед № 22 от 7 февруари 1927 г. на МВР.
През 1955 г. Еврейската община в Шумен е закрита и шуменските евреи се приобщават към Еврейската община в Русе. Десет години по-късно Централният израилтянски духовен съвет поема грижата за религиозен живот от общините. След това се преименува на Еврейска обществена културно-просветна организация, която днес е Организация на евреите „Шалом“ с регионална структура в Шумен.
Според предания, евреите с фамилии Майер и Ешкенази са населили Балканския полуостров още по време на римското владичество.
Еврейската махала започва на запад от „Томбул джамия“ и в книгата си Нико Майеров описва къщите по улица „Раковска“ и в района. Домът на Яко Фархи е изкупена от общината и в периода 1999-2008 г. в нея е настанено турското читалище „Назъм Хикмет“.
Къщата на Юда Бахси била масивна. През 1950 г. там е настанено арменско семейство с три деца, един тях е д-р Крикор Латифян, който става главен лекар на болницата в Нови пазар.
И ето, че идва „Къщата на папагалите“ на братя Мизрахи, едни от най-богатите евреи в Шумен. Това е и заглавието на книгата на Салис Таджер, който е живял в нея. Между къщите на „папагалите“ е била бившата еврейска прогимназия. Трите сгради са преустроени за Кожния диспансер. Нико Майеров разказва: „Вече беше изкупена къщата на братя Мизрахи и се търсеше начин тя да се разшири с бившата еврейска прогимназия. По предложение на Рахо Аврамов, тогава първи секретар на Градския комитет на БКП и председател на Еврейската община, тя беше оценена и изплатена за около 150 000 лева тогавашен курс. От тях шуменските евреи дариха 120 000 лева на общината за строежа на театъра“.
Рахо Аврамов е роден през 1926 г., умира през 1993 г. в Израел. Бил е партизанин в шуменския отряд „Август Попов“, младежки и партиен деятел. Бил е секретар на ОК на БКП, председател на Окръжния народен съвет.
На същата улица е къщата на семейство Лиджи, където е живял големият наш музикант проф. Леон Суружон, когато е бил изселен от София. Фирмата „Братя Лиджи“ е търгувала със стъкларски и галантерийни изделия в Шумен и Нови пазар.
Интересна е къщата на яйчаря Габриел Меранда с два изправени лъва на фронтона на балкона на втория етаж.
В красивата къща на Синто и Виза през 1943 г. са настанени 5 семейства, сред които д-р Паскал Колев – началник на Военната болница в Шумен.
В дома на богатия Михаел Фарин е живяло семейството на известния д-р Емил Марков, след като собствениците се изселват в Израел.
В съседна еврейска къща е живял известният илюзионист Астор. Шавард Араладжиян – бащата на Андраник, бил инспектор в Окръжния кооперативен съюз.
Следващата къща е на Нисим Азаря, търговец до 1941 г. Пет години по-късно той е в ръководството на Социалдемократическата партия и депутат, а след това секретар на околийската управа в Шумен. През 1949 г. се изселва в Израел. В къщата на търговеца Буко Коен след 1950 г. се настанява Мушех Мурадян от „Държавната фотография“.
Наблизо е домът на печатаря-комунист Моше Бахси, който при национализацията на 23.12.1947 г. е назначен за директор на печатницата, но и той се изселва в Израел.
Недалеч е живял Ешуа Давидов с магазин „Морето на чорапите“ в центъра на Шумен, също емигрирал.
Красива масивна сграда е къщата, в която са живели семействата на месаря Буко Мешолам и Жак Лион, също мигрирали в Израел.
Домът на банкера Гавриел Меранда е внушителен и красив. В партерния етаж е била кръчмата на Буко Коен – след 1950 г. става магазин „Хранителни стоки“.
Голяма била къщата на Буко Фарин, производител на кремове и парфюми за магазина си „Фрина“.
Масивна къща с подреден двор имал зъболекарят Дино Аструк, където живеел и Бито Фархи. След емигрирането им в Израел в нея е настанен Юлий – брат на Август Попов, антифашист-парашутист, разстрелян през 1942 г. Баща им Димчо Попов е бил кмет на Шумен.
Недалеч от синагогата била къщата на Азаря Фархи с магазин „Чупи-купи“. Вероятно тази къща е била на бащата на Мончо Бехар /бащата на Максим Бехар/, самоубил се заради фалит при голямата криза през 1930 г. Това научаваме от спомените на Нико Майеров. Мончо Бехар и майка му Матилда живеят там до 1955 г. След това в къщата настаняват семействата Воденичарови, Пейкови и др. Фамилия Бехар е от сефарадските евреи, прогонени от Испания през 15 век, намерили новия дом на българска земя за разлика от ешкиназините, които са дошли от Русия, Полша и Западна Европа.
Огромен дом имал Маркуш Фарин – голям търговец на едро. Синът му Марко е бил директор на кино „Георги Димитров“. След смъртта му през 1966 г. общината изкупува къщата, ремонтира я и прави пансион за децата на училище „Христо Ботев“. След 1990 г. училището е закрито, пансионът е разграбен. Преди години настаняват в сградата детско заведение. В тази махала е къщата на Мони Пилософ – габаят, главен разпоредител за реда в синагогата. Синът му Зако е братовчед на Лили Касчиева, по баща Пилософ, заминали за Израел. След години Зако Пилософ става дипломат.
Спомени пази масивната къща на Нафтали Фархи, търговец-галантерист. След 1950 г. в нея е настанен Борис Тютюнджиев, по-късно съсобственик на маслобойната в Шумен. Брат му Марин Тютюнджиев е депутат, адвокат, убит от Народния съд.
Най-голяма по площ била къщата на семейство Бахар-Исхак, лихвар.
Но в еврейската махала на Шумен е имало скромни, дори паянтови кирпичени къщи на бедни евреи – шивачи, обущари, кафеджии, зарзавадчии, семкаджии, файтонджии…
Характерна черта на евреите е благотворителността. Включват се в живота на града. Най-известните благотворителни еврейски дружества в Шумен са: „Хевра Кедуша“ /14 март 1934 – 2 януари 1935 г./, „Бикур Халим“ /12 април 1934 – 31 август 1935 г./, „Малбиш Армин“ /14 април 1934 – 24 август 1935 г./, „Ерманас Ауданас“ /8 август 1915 г. – 23 май 1934 г./.
В периода 1947-49 г. еврейската общност у нас е на кръстопът. Тя трябва да избира между България, която запази живота на евреите по време на Холокоста, но върви към съветско управление, и новосъздадената държава Израел. На 9 март 1948 г. ЦК на БКП разрешава емигрирането на нашите евреи. Организирано заминават 32 106 евреи. Това са 90 процента от българското еврейство, които напускат родината и правят алия. До 1952 г. се ликвидира стопанската дейност на дребните градски собственици, каквито са по-голяма част от българските евреи.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Архив