В галерията на регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен беше открита документална изложба „Дните на Мустафа Кемал Ататюрк в София (27 октомври 1913 г. – 2 февруари 1915 г.)“. Тя е планирана още през есента на миналата година, а Шумен е третият град след София и Плевен, в който експозицията гостува. За откриването пристигнаха Сенем Гюзел – генерален консул на Република Турция в Бургас и Румен Борисов – заместник-председател на Държавна агенция „Архиви“. Събитието уважиха кметът Любомир Христов и неговият екип, преподаватели от Шуменския университет, представители на културни институти и обществени организации.
Мариана Филипова, временно изпълняваща длъжността началник на шуменския отдел на ДА „Архиви“, откри изложбата на документи с подписа на Ататюрк, които водят началото на турско-българските приятелски отношения.
Сенем Гюзел – генерален консул на Република Турция в Бургас, се обърна с приветствие към гостите: „От гледна точка на отношения на нашите две страни, годините, през които създателят на републиката и архитект на турско-българското приятелство Мустафа Кемал Ататюрк е бил военен аташе в София, нашите две държави споменават с гордост. Като се има предвид оскъдната документация, ние решихме, че този важен исторически период може да бъде разказан и разбран чрез докладите, които Ататюрк лично е изпращал от София до Турция. Изложбата е дело на посолството ни в София, турската дирекция „Архиви“, Държавна агенция „Архиви“ в България. Тази година честваме 100 години от създаването на нашата република Турция и затова изложбата придобива още по-голямо значение. Тя ще ни покаже широкия идеен и мисловен свят на този политик, приятелствата, които той създава в София, защото са допринесли за развитие на отношенията между двете съседски страни, както и респекта, с който е споменаван във всички слоеве на обществото в България. Създателят на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк полага много усилия за развитието на добросъседските и приятелските взаимоотношения на нашите две страни. Времето, което той пребивава в София, го вдъхновява за социалните и културни реформи в Турция. Отношението му към България е най-добре синтезирано в думите му: „Който е против България, той е против Турция“. Надяваме се, че настоящата изложба, символ на българо-турското приятелство, ще поощри изследванията на този период от историята. Искрено благодаря на служителите на Държавна агенция „Архиви“ в България, които не пожалиха труда си в този процес. Ползвам се от възможността да благодаря от името на моята страна за огромната солидарност, проявена от българския народ по време на трудните дни, които преживяваме след сполетялото ни разрушителното земетресение. Приветствам ви с обич и уважение!“
Румен Борисов, заместник-председател на Държавна агенция „Архиви“, говори за традициите на агенцията да работи с посолствата у нас. Особено ползотворна е работата с посолството на Република Турция. Изложбата за Ататюрк е била повод да се сближат двете агенции за архиви в Турция и България. Той сподели: „Директорът на агенция „Архиви“ в Турция, който е пряко подчинен на президента на Турция, беше наш гост, подписано е споразумение за съвместна дейност. Не е тайна, че турските архиви са изключително богати на документи, свързани с българската държавност и българския народ. Тази изложба е начало на бъдещата ни съвместна дейност. Очакваме още по-големи резултати за сътрудничеството на ръководителите на двете държави. Ататюрк е бил около две години военно аташе в София, но в неговата съдба отношенията му с нашата държава са още от началото на миналия ХХ век. Контактувал е с български държавници, революционери, административни ръководители, особено след като създава турската република. Удоволствие за архивистите е не само да разкриват, но и да обясняват един период от историята, който не е известен за българската общественост. Надявам се в бъдеще ще имаме нови теми и срещи, за да се опознаваме взаимно. На българските архиви липсват специалисти, които да четат османските документи, но мисля, че в бъдеще на разменни начала да обединим усилията си, за да покажем документи от нашата история. Радвам се, че тук има такъв интерес към изложбата. Все пак Шумен е академичен град. Благодаря ви за отношението, което имате към работата на нашата агенция, благодаря на нашите колеги и домакини. До нови ползотворни срещи!“
Гл. ас. д-р Мемиш Сюлейман Мердан от катедра „Турски език и литература“ в Шуменския университет запозна гостите със своите изследвания за живота на Кемал Ататюрк и българо-турските културни отношения.
В разговора се включи Николай Калев, който съобщи, че арх. Йордан Севов – съветник на цар Борис Трети, е архитект на две знакови сгради в Шумен. Те са: сградата на Районното полицейско управление с часовника и бившият тубдиспансер на ул. „Левски“, някога къща на Стефан Пенев, бивш областен управител. Николай Калев каза: „По данни на покойната му дъщеря Мила Пенева, арх. Семов бяга след 1944 г. в Турция и там става автор на мемориала на пантеона на Ататюрк в Анкара. Нека нашите гости от Република Турция да проверят този факт, защото това е голяма чест за един български архитект-шуменец, който проектира пантеона на първия президент на турската република“.
Личността на Мустафа Кемал Ататюрк продължава да е обект на интерес за историци, дипломати, творци на изкуството и литературата. Той е изключително смел офицер, военен стратег със завидна кариера, политик, писател, основател на Република Турция и пръв председател на нейния парламент (1920 – 1923), министър-председател (1920 – 1921) и президент (1923 – 1938). Достига до ранг фелдмаршал в турската армия.
Много авторитетни политици определят Атютюрк като реформатор от ранга на Де Гол. Преди две години отбелязахме 140 години от рождението му. Тогава бяха публикувани нови книги за живота и делото му на държавник. Много малко хора знаят за кореспонденцията на Ататюрк с Ленин и затова, че успехът му на турски държавник е свързан с СССР. Той създава турската комунистическа партия и след това сам я закрива.
Срещу Ататюрк е имало 31 опита за покушение, дори се твърди, че е отровен. Той е произнесъл най-дългата реч в политическата история на света – 36 часа и 31 минути. Още се спори дали е роден в Солун или Голо бърдо. Не се знае и датата на раждане, той си избира 19 май. Но със сигурност се знае, че като млад е имал връзка с масонските ложи в Солун и София. Ген. Стилиян Ковачев – баща на Димитрина Ковачева, неговата несбъдната любов, е един от основателите на масонството в България. Два пъти Мустафа Кемал иска ръката й, но генералът отказва.
Ататюрк е високообразован и харесва не само красиви, но и умни жени. Димитрина Ковачева завършва право и изкуства в Швейцария. Близките му разказват, че сред вещите му намерили само една снимка – на неговата любима Мити, с която на земята остават завинаги разделени. Димитрина Ковачева умира от рак на стомаха на 80 години, сутринта на 9 август 1966 г. Миг преди да издъхне, отваря очи и казва: „Сънувах Кемал.“ Може би любимият я прибира при себе си.
Красива, много богата и високообразована е Латифе ханъм – законната съпруга на Ататюрк, с която той живее само година и половина. Тя е завършила право в Сорбоната и владее осем езика, от които два са древни.
Този изключителен с осанката си мъж, политик и държавник остава интересен за биографите му до днес. Архивите говорят… Изследователите са сигурни, че все още има неразкрити тайни за Ататюрк – „бащата на турската нация“.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Авторката