На 7 април отбелязваме Световния ден на здравето. Тази година се навършват 75 години от създаването на Световната здравна организация, а темата е: „Здраве за всички“ . Медицинското съсловие не е въодушевено за чествания, макар денят петък да е подходящ за професионални срещи по случай Деня на здравния работник, както някога наричаха празника.
След пандемията дойде войната в Украйна и световната финансова криза. Изтощението е тотално за народа ни. Умората е два пъти по-голяма след последните избори.
Вялата предизборна кампания премина в послания за правосъдна реформа, борба с корупцията, евроатлантически ценности. А най-голямата ценност здравето? Никоя политическа партия не представи проект за здравна реформа с конкретни идеи и финансови параметри. Защото здравният пазар у нас възлиза на 12 милиарда лева годишно, но половината от тях доплащаме от джоба си. Това го няма и в най-богатите европейски държави. Пазарът на здравни услуги е нереален при един финансов източник. Въпреки това България никога не е имала по-голям годишен бюджет за здравеопазване – над 7 милиарда лева от НЗОК и МЗ.
Течовете от здравната каса продължават с фиктивни хоспитализации и прегледи. Медицината стана печеливш бизнес за наши и чужди инвеститори, които строят вериги от болници в цялата страна, а населението намалява. Затова от 2000 година досега нито една власт не въведе електронното здравеопазване, защото далаверите ще лъснат. Електронните рецепти и електронното отчитане на лечебните заведения са само малки стъпки.
По време на предизборната кампания продължиха проблемите със снабдяването на пациентите с животоподдържащи лекарства. Гръмна скандалът с унищожените ваксини за милиони левове, закупени при старта на Ковид пандемията през 2020 г. по нареждане на ЕС. В криза е и политическата дискусия за детското здравеопазване. България е с най-висока детска смъртност в ЕС. Драстично намалява броят на педиатрите.
Нормативният хаос в ТЕЛК-и в страната остави хиляди хора с увреждания без плащания за инвалидизацията им. Някой задава ли си въпроса: защо в никоя европейска държава няма ТЕЛК? А у нас слепи, глухи, неподвижни, диабетици и раковоболни трябва периодично да доказват своите нелечими болести, за да получат парите си за инвалидност?
Докато служебното правителство управлява, здравната каса е без управител, а начело е подуправителят д-р Йорданка Пенкова. Неотдавна беше сменен Надзорния съвет на НЗОК. И какво реши на първото си заседание? От стенограмата на 27 март става ясно, че парите за второто 3-месечие на 2023 година се преразпределят, за да се осигурят средства за две нови болници в София и Перник. По-малко за районните здравни каси за сметка на РЗОК-София. Познатият министерски маньовър болниците да разкриват втори адрес т. е. второ лечебно заведение. МЗ продължава да регистрира лечебни заведения в условия на инфлация и ограничен финансов ресурс! Какво да говорим за преразпределение на собствеността на болниците. Държавни и общински болници стават собственост на медицински университет! А според данни пак на касата, половината от леглата в болниците на България са неизползваеми. Това са нашите пари – здравните ни осигуровки, които се разпределят по интереси. Затова 1 милион българи не искат да се осигуряват!
В същото време няма пари за здравна профилактика, безплатни зъбни протези на пенсионерите, детски линейки. Психиатриите тънат в мизерия, а умишлено фалираните белодробни болници изчезнаха от здравната ни карта.
От началото на годината МЗ създаде наредби, които също намирисват на лобистки интереси. Както се казва, докато умните се наумуват, лудите се налудуват… Здравната ни система се взривява отвътре – дефицит на кадри, нелоялна конкуренция, финансова и морална неудовлетвореност на медицинските специалисти. Лошата комуникация между Лекарския съюз и Здравната каса нагнети допълнително напрежението през последните месеци.
Как пък един кандидат-депутат не влезе в някое спешно отделение, където пациентите чакат унижени с часове диагностика и лечение? Как един политически лидер не посети селската амбулатория на някое джипи в Делиормана или община без аптека? В Шуменска област работят двама лекари-специалисти на възраст 86 години! Кампанийните профилактични прегледи, които организира МЗ в отдалечените селски райони, не са решение за населението, което няма достъп до квалифицирана лекарска помощ.
А какво стана с обещанията за болници за долекуване и адекватно финансиране на леглата за палеативни грижи? Всяко второ българско семейство е имало или има раковоболен! Отделението за палеативни грижи в Шумен е закрито, защото е икономически неефективно.
Сега в парламента ще положат клетва като народни избраници: семеен лекар, управител на общинска болница, редови медици, освен няколко известни професори и доценти от медицинските университети. Дано бъдат по-отговорни в сравнение с предходната здравна комисия на НС.
Но да се върнем в нашето дворче. Публичен е скандалът с конкурса за управител на Комплексния онкологичен център в Шумен. Стана ясно, че условията на конкурса лобират за лекар, който няма специалност онкология, но иска да управлява онкологично лечебно заведение в противоречие на Закона за лечебните заведения. Възрастта не е порок и по тоя повод ще дадем пример с д-р Дечо Дечев – шеф на най-успешната държавна болница. Този 68-годишен изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София подаде оставка през януари 2023 г. поради липса подкрепа от държавата, която му нареди университетската болница да се слее с белодробната болница. Колективът заплаши с протести, ако д-р Дечев бъде освободен. Здравният министър не подписа оставката му.
По тоя повод ще припомним, че спорове между лекари и болнични управители е имало още преди 100 години в България. С тая цел някога са създадени лекарски дисциплинарни съдилища. В случая с КОЦ ще се произнесе Административният съд.
За настроенията на днешния 7 април ще цитираме две мнения. Лекар сподели: „Празниците бяха някога. Уважаваха ни пациентите и обществото. Сега е непоносимо. Състарен съм от реформи вече трийсет години. Пенсионер съм, но работя, защото трябва да ям, да се лекувам и да си плащам сметките…“ Медицинска сестра каза: „Млада съм, но още се колебая дали да остана в Шумен. И в България изобщо. Работя на две места да оцелявам. Ще имам ли време за празник? А и този 7 април не ми е много популярен…“
Върнахме се към архивите на шуменското здравеопазване, когато колективите празнуваха с настроение, имаха обществено признание, а „синдромът на лекарското прегряване“ беше непознат. Те не само лекуваха, но и обгрижваха. Милосърдието днес не е само в учебниците по медицина, но се среща все по-рядко, защото стресът и бумажнината отнеха нормалните човешки отношения в медицинската практика.
Благодарим на всички, които останаха верни на професионалния си дълг и се посветиха на българското здраве. Защото нашата нация е най-болната по данни на ЕВРОСТАТ. И това по-често трябва да напомняме на управленците – служебно назначени и редовно избрани.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Архив