В най-студения дъждовен ден на април Симфониета-Шумен ни покани на Великденски концерт. Вятър, потоци вода и зимен студ, който тотално обърка представата ни за пролет. Счупени чадъри, бесни таксита, мокри до кости пешеходци, които бързаха към залата. Това бяха най-верните приятели на симфониците на Велики вторник. Природата ни направи предизвикателство, но с каква само празнична програма ни изненада шуменската Симфониета! Изключителен репертоар, съобразен с тематично с Възкресение Христово, с почит към музикалната памет на града и букет от оперни арии на италианската класика. Всички гости бяха специални тази вечер – хористи и солисти!
Първото произведение беше „Кръглата църква“ из симфония №2 на Веселин Стоянов. Шуменецът, който с творбите си увековечава християнството в българската история. Не случайно той е почтен гражданин на Велики Преслав.
След първата симфонична творба Христо Атанасов – диригент на смесен хор „Проф. Венета Вичева“, обяви, че изпълнението на хоровата формация е в памет на нейния патрон – проф. В. Вичева. Хористите вече бяха на сцената за акапелното изпълнение на „Тебе поем“ от Ст. Мокраняц.
Заедно с оркестъра те изпълниха „Dies Iraе. Lacrimosa. Sanctus. Lacrimoza“ от „Реквием“ на Моцарт. Това е последното произведение на гениалния композитор, незавършено, с което той е погребан по негово желание. Траурната заупокойна литургия ни напомня за силата на Всевишния и края на нашия земен път. Моцартовият реквием се изпълнява по традиция във великденските концерти у нас и по цял свят и е символ на отвъдното в музиката. Преди Възкресението на Божия син няма как творбата да не предизвика една „лакримоза“ /“сълза“ в превод/ за жертвата на Христос.
Моцарт пише на баща си Леополд: „Тъй като смъртта е истинската цел на нашето съществуване, през последните няколко години създадох толкова близки отношения с този най-добър и истински приятел на човечеството, че образът на смъртта не само не е вече ужасяващ за мен, но тя наистина е много утешителна и успокояваща“. Хористите пеят на латински: „Плачевен ще бъде денят, в който от пепелта се надигне грешникът за съд; Боже, бъди милостив към него: Милостиви Господи Иисусе, и му дай вечен покой. Амин“.
Пак в този дух е изпълнението на откъс от „Stabat mater“ /“страдаща майка“ в превод/ от Росини. Композиторът е използвал текста на най-силната средновековна латинска поема за страданията на Майката Христова.
Смесеният хор напуска сцената, за да се насладим на лиричните изпълнения на двама млади. Те имат специално място в програмата – сопраното Александрина Михайлова и тенорът Рейналдо Дроз, роден в Барселона, но завършил консерваторията във Венецуела. През 2017 година двамата са в майсторския клас на световноизвестната Райна Кабаиванска.
Александрина е нашето момиче, чиято успешна кариера следим през последните години. Само ден по-рано тя беше навършила 25 години, а сега ни удостои с целия чар на младостта и таланта си.
Ще припомним, че на 7-годишна възраст започва да свири на пиано в Обединена школа по изкуствата „Анастас Стоянов“ в класа на Здравка Христова в Шумен. Дългогодишна хористка е била в детски хор „Бодра песен“ на града. Седем години по-късно започва да се занимава с оперно пеене при Недка Телбизова. Участва в концерти и печели редица конкурси, сред които: специална награда на VIVAVOCE 2015 г. на името на Гена Димитрова в София; първо място на международния конкурс „Франц Шуберт“ в Русе през 2014 г. През 2016 г. и 2017 г. участва в майсторски клас на Райна Кабаиванска, получава стипендия от оперната прима за обучение в нейния майсторски клас в Модена, където учи и в музикалния институт „Веки-Тонели“ в Модена. През май 2021 г. се явява на международния оперен конкурс „Ета и Паоло Лимити“ в Милано, където печели три награди – Първо място, награда за най-млад талант и наградата „Vota la voce“ за концерт в Севиля. На 12 октомври същата година участва в тържествения концерт за Лучано Павароти в Театро Комунале „Павароти-Френи“ в Модена.
На прослушване за новия клас 2021/23 на Accademia della Scala Александрина се нарежда между десетимата участника, които имат възможността да се обучават от личности като Лучана Д`Интино, Пиетно Спаньоли, Грегори Кунде, Винченцо Скалера и други. Големият и дебют идвапрез 2021 г. на сцената на Националната опера и балет в София в операта „Турандот“ от Пучини, изпълнявайки ролята на Лиу.
Александрина и Рейналдо Дроз пяха солов партии и дует от комичната опера „Любовен еликсир“ на Доницети. Видяхме смях, закачки, любовна плесница и артистичен скандал. Дори когато е еликсир, в любовта има предизвикателства.
И за да ни припомнят за предстоящия християнски празник, дуетът изпълни „Panis Angelicus“ /“ангелски хляб“ в превод/ от Цезар Франк. Тази прелестна мелодия възниква като импровизация по време на Коледна служба през 1861 г. По-късно композиторът я прибавя към свое произведение меса. От тогава до днес се пее по целия свят от оперни певци и певци като Стинг, например. Ето и част от текста: „Хляб ангелски, превърнат в хляб човешки.
Хлябът небесен слага край на всички символи –
нещо чудесно! Господ става наша храна – беден, слуга и смирен“.
Последната част от програмата беше от солови партии и дуети от операта „Травиата“ на Верди. Най-великият драматург на операта остава ненадминат в музикалната история на човечеството. Това е първата „буржоазна опера“ с веристична основа /веризъм от италианското „веро“ – истина/. Написана е по романа „Дамата с камелиите“ от Александър Дюма-син. Историята на куртизанката във висшето общество е изстрадана от самия писател. Описва героинята си като „статуетка от саксонски порцелан“. С много творческо вдъхновение Верди създава операта, която първо се играе със заглавието „Виолета“ /името на героинята/. Премиерата е на 6 март 1853 г. в оперния театър на Венеция и е пълно фиаско по вина на вокалните изпълнители. Само след година „Травиата“ се поставя с голям успех в Рим, Неапол, Париж и завладява цяла Европа.
Във вестник „Ла Фениче“ музикалната критика казва: „Главната стойност на тази музика е висшето красноречие на нейните фрази и възвишеното майсторство с диалога на инструментите. Онзи, който запази клепките си сухи, няма в гърдите си човешко сърце, а твърд камък“.
И нашите клепки не останаха сухи от артистичното изпълнение на Александрина и Рейналдо Дроз. Последния дует те изпяха с ритмичното ръкопляскане на публиката. Нестихващите аплодисменти с неуморното „браво“ бяха естествен завършек на програмата.
Сега Александрина е на възрастта на своята героиня Виолета, страдаща, влюбена, отхвърлена и неразбрана от висшето общество. Истинска „травиата“ /в превод „безпътната“/. Нашето момиче е не само школуван сопран, но вече и артист, който тепърва ще се развива и доказва на световните оперни сцени.
Неповторима музикална вечер за шуменци! Благодарим на всички музиканти, певци и диригентите – Калина Василева и Христо Атанасов. Забравихме студа, дъжда, бурния вятър, защото ни стопли музиката на класиците. За всички изпълнители имаше цветя, но най-много бяха за младата Александрина Михайлова. Тя беше трогната и възнаградена от признанието в родния град. Много роднини, педагози и приятели се качиха на сцената да я поздравят. Вълнуваха се, но видяхме щастлива сълза и в очите на певицата. И тук се сещаме за думите на великата Райна Кабаиванска: „Театърът е да се родиш с огън, освен с глас. Очите да са запалени! Аз се радвам на победите на моите ученици“.
В Страстната седмица хоровото и музикално-сценичното изкуство на Шумен ни подготвиха за Възкресение Христово – да осмислим земните радости и саможертвата на Божия син за човечеството.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА