В репертоара на Симфониета-Шумен е имало джаз. Този път диригентката Калина Василева е направила чудесна колаборация с музикантите, които от две години представят творчеството на Йосиф Цанков – патриархът на българската популярна музика. Солист на концерта е внукът на композитора – тромбонистът Велислав Стоянов, аранжиментите и оркестрацията са дело на Милен Кукошаров /пиано/, който е с номинации за театралните награди „Икар“ и „Аскеер“. Участват още джаз музикантите Атанас Попов /барабани/ и Даниеле Феббо /контрабас/.
На 1 юни 2010 г. Министерството на културата обяви проект за честване 100-годишнината от рождението на композитора Йосиф Цанков (1911-2011) по инициатива на интелектуалци от сдружението за съхраняване, разпространение и популяризиране на културни и исторически ценности „Теодосий Търновски“. Изпълнителен продуцент на проекта беше Ваньо Петров. Той съдържаше романизираната биография на Йосиф Цанков, юбилейна пощенска марка с лика на композитора, юбилейна монета, национално турне със съвременните интерпретации на шлагерите му, юбилеен музикален албум с негови творби, баскетболен турнир, посветен на Й. Цанков – един от създателите и състезателите в националния ни отбор и др.
Тогава се заражда идеята на внука Велислав Стоянов за концерта „Срещи с дядо Йожи“, който не го познава лично, но разбира значението на Йосиф Цанков за българската популярна музика. Творческа подкрепа идва от известния наш музикант и композитор Милен Кукошаров, който казва: “Целта ми беше тези песни, които са от миналото, да ги вкарам в малко официозна рамка, в която да звучат като класика, като мюзикъл, като филмова музика. Добавил съм и много неща от себе си. Широко сме застъпили импровизационния момент”.
Гост-музикантите и Симфониета-Шумен посрещнаха публиката ентусиазирани и готови да ни хвърлят в джаза, но интелигентно, нежно, романтично, както е в стила на Йосиф Цанков. По-възрастните няма как да не разпознаят шлагерите от своята младост. За красивата музика възраст няма.
Тромботистът Велислав Стоянов ни въведе в творческия свят на своя дядо Йожи. Като водещ той обяви, че с колегите си заедно ще рисуват една нова картина на музиката на Йосиф Цанков. И добави: „Защото е изключително опасно да бъдеш романтичен и да вярваш в любовта, никога да не предадеш собствените си интереси, никога да не се обвържеш политически, да останеш над всичко в името на любовта. В памет на тази негова любов създадохме проекта „Среща в приказка/та/“.
Първата песен „Питай звездите“ изпълни Милен Кукошаров . Тя е плод на приятелството на Йосиф Цанков и Ангел Заберски, написана за съпругата му Маргарита Радинска.
Идва ред на най-трагичната песен на композитора, написана за поета Веселин Ханчев по неговото стихотворение след смъртта му. Изпълнението на Георги Кордов е класика в естрадата.
И както неведнъж установяваме в концертите на Симфониета, всички пътища водят към Шумен. Бащата на Вили Стоянов бил ветеринарен лекар и по разпределение работел в Делиормана. След всеки спешен случай по повод спасеното животно се правил банкет /софра/. Местните боготворили доктора. Задължително било присъствието на акордеонист, който може да свири танго „Фантазия“. Когато такъв музикант не се намирал, идвала малката тогава Лили Иванова. Тогава неизвестна, както на ветеринаря не бил известен авторът на тангото, нито неговата дъщеря, за която ще се ожени. Ние чухме танго „Фантазия“ в модерен аранжимент, много дързък в стила на Пиацола.
Творбата „Недей тъгува“ на Йосиф Цанков е популярна като стара градска песен. Чухме я аранжирана за оркестър със соловото изпълнение на Вили Стоянов с тромбон. След нея беше малко познатата песен „Продавачката на сувенири“.
В ресторанта „Под липите“ в София дядото и бабата на Вили Стоянов „се взели“ много млади. Йожи бил година по-млад от Таня и тя отбягвала целувките му с думите: „Аз с деца от детската градина няма да се занимавам“. Но една вечер след разходка се стига до първата целувка пред ресторанта. Тя е повод Йосиф Цанков да напише песен. Пианистът Милен Кукошаров я претворява в музикална пиеса.
„Събота вечер“ е песента, която композиторът пише за Лили Иванова, за да се яви на конкурс в СССР. Това е летящ старт за бъдещата звезда. Новата версия е отново на Милен Кукошаров. Водещо беше солото на цигуларката Гергана Петрова – концерт майстор на шуменската филхармония.
Вили Стоянов не устоя на бурните аплодисменти на публиката и изсвири с тромбона си за бис песента на дядо Йожи „Има на небето мъничка звезда“.
Звездата на Йосиф Цанков изгрява късно, но творчеството му е непреходно, защото продължава и днес да привлича младите интерпретатори. Той е рядко талантлив интелектуалец, чийто духовен профил се отличава в софийската бохема на миналия век.
Както се казва, целунат от Бога! Та Йосиф Цанков е роден на 7 ноември 1910 г. на улица „Александровска“ в Русе. Родителите му са заможни хора със стари балкански корени. Майка му е от големия Беровски род в Габрово, от който е и Любен Беров. В дома на Иван Хаджиберов светва първата електрическа крушка в гада в края на XIX. Иван Цанков /бащата на Йосиф Цанков/ е от рода на Георги Рачков Цанков – габровец, преселен в Русе, който участва в първото Народно събрание и работи рамо до рамо с Пенчо Славейков. За кратко е бил кмет на Русе.
Йосиф учи в „Робърт колеж“ в Цариград. Говори свободно английски, френски, немски, италиански и турски език. Висок е 198 см и играе баскетбол. Той е от последния випуск на колежа. Ататюрк наблюдава как маршируват колежаните и като вижда знаменосеца на баскетболистите Йосиф Цанков, казва: „Ако цялата армия на българите беше от такива войници, щяха да бъдат непобедими“.
Семейството се мести в София и той се регистрира в ЦСКА, където баскетбол тренират момчета и момичета. С тях Йожи поставя основите на националнитe мъжки и женски отбори по баскетбол. Той е капитан на мъжете и треньор на жените. В същото време е ученик на музикалния педагог Нели Георгиева – Агура и посещава уроци по композиция при проф. Веселин Стоянов, нашият съгражданин. Баща му го принуждава да запише право в Софийския университет, за да не го отвлече музиката. В юридическия факултет стават приятели с Борис Христов. С него се среща след 10 години при звукозаписите на оперния певец в храма „Александър Невски“.
Едва 19-годишен, Йосиф Цанков написва първата си песен „Ела с мен в Хавай“. Следват десетки танга, фокстроти, румби, валсове – първите оригинални български шлагери. Изпълняват ги на забави и соарета. Музикалният театър „Одеон“ сключва договор с композитора и се поставят неговите оперети „Мая“, „Жуана“, „Продадена любов“, „Златната вдовица“ и др. Много от партитурите са унищожени от бомбардировките или от нехайство. Запазени са арии от тях, изпети от Паша Христова и Борис Годжунов.
Сърцето на Йосиф Цанков печели красавицата Таня, която е с едно синьо и едно зелено око. А това носело щастие.
През 1937 г. той създава ориенталското танго „Керванът“. В него се пее: „Чуй мойта песен в нощта, бавно керванът минава в нощния мрак…“ Тромбонът ни води в магията на Изтока, но в ритъма на тангото. Нечуто, гениално, пленително за влюбените по света.
По това време Йосиф Цанков е управител на първата фабрика за грамофонни плочи „Лонда рекърс“. Плочата с тангото се продава у нас и в чужбина. Англичаните я преиздават на винилова плоча в Холивуд през 1941 г., а ВВС я излъчва няколко пъти. Английските войници в Северна Африка я харесват и тя става джингъл – музикален старт на програмата всяка сутрин в 9 часа по английското радио. А в същото време от другата страна на фронта войниците на ген. Ромел се влюбват в песента „Лили Марлен“.
Йожи участва в първата фаза на Втората световна война в боевете при Страцин заедно с ген. Стойчев и Крум Лекарски. Получава военния орден „За храброст“.
При новата власт Йосиф Цанков е без постоянна работа. Разпродават се семейните ценности и вещи, за да се прехранва семейството. През 1945 г. юристът Петко Стайнов – министър на външните работи, кани композитора за културно аташе в Швейцария. Отговорът на Йосиф Цанков е: „Славеят пее само в гнездото си. Благодаря Ви. Аз си оставам тук“.
През 1948 г. е приет в Съюза на музикалните дейци. През 1951 г. там гостува съветският композитор Арам Хачатурян, на когото представят българска класическа музика. Гостът пита: „У вас само маршове и масови песни ли се пеят? Вие нямате ли млади хора, които искат да танцуват и да пеят за любов?“ Панчо Владигеров отговаря: „Има. Това е Йоже“.
През 1952 г. председателят на профкомитета на „Радиопром“ кани Йосиф Цанков. Той се връща в гладното си семейство и казва: „Спасени сме! Назначен съм за музикален редактор на Радиопром“. После е назначен на същата длъжност в „Балкантон“, където работи до кончината си. Там се произвеждат хиляди тиражи на плочи за СССР, в т. ч. плочи със стари градски песни и на Йосиф Цанков. Той става доайен на „Балкантон“. За негов началник и главен редактор е назначен композиторът Александър Йосифов, който го гони от стаята му. Йожи е обиден, но продължава да твори.
Каквото спечели, той раздава на приятели – талантлив, но бохем с широки пръсти. Любимите му питиета са врачешки мискет и русенско шардоне. Упрекват го, че не ходи редовно на работа, а истината е, че твори често на пианото у дома. Уволняват го от „Балкантон“. Тогава той се оплаква на Павел Матев – министър на културата, който анулира заповедта и го връща на работа.
Песента му „Песен моя, обич моя“ в изпълнение на Паша Христова печели „Златния Орфей“ /“Повей, повей, ветре мой“/. Едва през 1970 г., след много негови успешни песни на естрадните звезди!
Наричат Йосиф Цанков „буржоа“, а той е беден социалистически труженик. Още е 50-годишен, когато го определят за „патриарх на българската шлагерна музика“. Негови песни пеят Жозефина Бекер, Клаудио Вила, Йосиф Кобзон, Жилбер Беко и др.
През октомври 1971 г. получава масивен безсимптомен безболезнен инфаркт, но отива в Радио София за нов запис на песента за София заедно с композитора Ангел Заберски. На връщане отлагат „поливането на песента“, защото Йожи казва, че не се чувства добре. Прибира се и умира в леглото си следобед в същата събота, малко преди да навърши 60 години.
Чак 30 години след смъртта му Симеон Сакскобугготски му връчва най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“ I степен. Това е посмъртното признание за автора на 500 музикални произведения – оперети, филмова и театрална музика, стотици златни шлагери, валсове, танга… Интелигентен, със сдържана артистичност, той респектирал всички с поведението си. Светски мъж! Но с лирична душа, която издава топлите му човешки чувства във всяка творба.
Неговата дъщеря Анастасия си спомня: „Нежният татко, истински бохем, с широка душа. Красив, умен, даровит. Отиде си доста огорчен. Имаше завист. Получи „Златния Орфей“ едва преди да почине“.
Приятелите му разказват, че пишел песен в ресторанта дори на кибритена кутийка. Първо нотирал мелодията, която после се превръщала в песен. Класика за българския шлагер стават песните му „Самотна къщичка“ и „Облаци дъждовни“. Стиховете му са често на известни поети като Никола Вапцаров, Ел. Багряна, В. Ханчев и др. Работи с певците Асхарух Лешников, Маргрет Николова, Мими Николова, Йорданка Христова, Лили Иванова, Емил Димитров и др.
Ненадминат като оригинална музикална фраза и ритми. Младите музиканти съживяват с нови аранжименти богатото творчество на Йосиф Цанков, който е български, разпознаваем, с оригинален музикален почерк. Доказа го и концертът на неговия внук Вили Стоянов. Приказката за Йожи продължава…
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА и Музикален архив