Един от най-българските автори в нашата драматургия е Йордан Радичков. Вечен като българския фолклор, с неподправените колоритни герои, уж наивни, но винаги саркастични, които се люшкат между модерното и старото време. Хора с жилав корен, устойчиви на времето, близки до природата и с непоправимо чувство за самоирония. Въпросите им са вечни като живота. Авторът ги описва с оная приказна фантазия, с която те се помнят в нашия Северозапад. Затова са ни интересни в днешното объркано време на …XXI век. Ние сме в суматоха – българска и световна, горе и долу житейски, ляво и дясно политически.
Едва ли е знаел Радичков, когато пише своята пиеса „Суматоха“ през 1967 година, колко ще е актуален днес. Защото и ние като неговите герои Гоца,
Араламби, Лило, Глигор, Иван Гамаша, Петраки,
Шушляка, Зеленото дърво, Крокодила се въртим в една и съща фабула на една и съща история въодушевени, но не можем да й хванем края. И ще си я разказват поколение след поколение приказката за лисицата и рибата. И пак ще се вълнуват, и пак ще се иронизират, вглъбени в собствената си вселена.
Необикновеният свят на Йордан Радичков оживява на сцената на Драматичен театър „Гео Милев“ с постановка „Суматоха“ миналата есен. Сега я гледахме в Шумен – първата пиеса на голямата сцена във фестивалната програма.
Режисьор е Дамян Тенев, който постави в нашия театър „Мухите“ от Сартр в края на декември 2022 г. Играна за първи път в България! И сега Величка Джамбазова е сценограф и автор на костюмите. Музикалните ефекти, играта със светлини и пушек остават запазена марка на този театрален тандем. Дори цветовите контрасти от лилаво, жълто, пурпурно. И в „Суматоха“ има клоунада, макар двете пиеси да са коренно различни персонажи по време и действие.
Гледахме модерен театър, с много мащаб и перспектива от философията на времето. Костюмите са пак ярки, контрастни, впечатляващи. „Суматоха“ е магнетично представление, което е отвъд първичното емоционално преживяване. То те кара да анализираш и да търсиш себе си.
Актьорите са: Димитър Митев, Христофор Недков, Иван Калошев, Велин Братанов, гост-актьора Пламен Петков, Илчо Димитров, Жоро Ганчев и Илина Илиева, Красимир Ненков.
И макар, че е народовед, Радичков е труден автор. Браво на новаторския дух на трупата, която прави автора по-съвременен и близък до нас. Защото ние сме в същата тази „суматоха“, в същото свирепо време, когато се питаме: умряла ли е лисицата или се прави на умряла? И на колко от нас им стиска да проверят? Или като Араламби ще кажем: „ Ти на нас ни дай суматохи да свършваме…“
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА