Бавно, почти на забавен каданс, на екрана са стотици хора със смартфони, които вървят, бягат, падат, но снимат до изтощение своите лица и движения. Музиката е перфектна – Адажиото на Малер. Дълбоко, философско, отнесено към безкрая. Просто трябва да го разчетеш.
На сцената е актьорът Алексей Кожухаров, който през смях се представя на публиката: „Здравейте. Аз съм Алексей и съм зависим“. Това е началото на стендъп комедията с видео и музика. Пак с тази музика, с тези кадри и това признание ще завърши актьорът спектакъла.
Ние сме в голямата зала на шуменския театър, но на сцената. Алексей е на ръка разстояние от нас, макар да кръжи пред големия екран за ретроспекции на нашето дигитално време. Изобретенията на човечеството се редят в хронология, така както обсебват живота ни. В XXI век всички сме „екранни хора“, завладени от новите технологии, зависими от клавиатурата на виртуалните си контакти. Смартфонът е новата дрога, която ни поробва до гроб. Това е новото ни „естествено състояние“, което изпада в бърнаут, ако ни го отнемат. Синдромът на професионалното изчерпване – повишеното чувство за интелектуално, емоционално и физиологично изтощение.
Всяка версия на оперативната система Windows от 1985 г. досега съответства на определено поколение жители на планетата, които усвояват компютърната грамотност. Екранът напомня на публиката стъпките към графичния потребителски интерфейс. Всички сме в „мрежата“, за да сърфираме.
Главният герой представя последните открития, за да разпознаем новите си джаджи в бита, професиите, хобитата. Той ни провокира с въпроси. Колко време можем да издържим, без да си погледнем телефона за съобщения? Можем ли да излезем победители в битката с алгоритмите на мрежата? Какъв е парадоксът на селфито? И един от най-щекотливите въпроси от ерата на социалните мрежи – за кого се снимаме?
Актьорът успя не само да ни разсмее, но и да ни предизвика. Млада дама в публиката го репликира нервно. Започна спор за ролята на електронните мъжки „играчки“ в живота на двойките. Жените често са пренебрегвани за сметка на скъпи коли и лаптопи. Те даже не са забелязвани със своите проблеми и желания. Красивото момиче беше поканено на сцената и влезе в пламенна полемика с актьора. Дори журито се заоглежда, а възрастна зрителка до него възмутено извика: „Вие сте снобка! Колко книги сте прочели?“ Лек смут в публиката. Лилия Абаджиева – председател на журито, се стресна от реакцията на жената с бели коси до нея. Но младата аудитория жужеше и надви със смеха си критичния тон на старите шуменски нрави.

На финала разбрахме, че непокорната девойка е Катя, колежка на Алексей Кожухаров. Включил я в моноспектакъла си заедно с още една млада актриса, която водеше с него диалог от екрана. Браво! Творческата провокация е постигната. Публиката е изненадана и възнаградена. В ръцете ни бяха умните телефони, които модерната драматургия вече вписва в сценариите. Имаше преживяване. Имаше театър. Видяхме го и в първия спектакъл на фестивала в Шумен, в постановката „Забелязано в Благоевград“.
Ако възрастните зрители търсят все още в театралния афиш класически автори, тежки драматични роли и кръвопролитни развръзки, съвременната публика бързо става съучастник на сценичното действие от ХХI век. Интернет-връзките не само разболяват, но и убиват. Твърдят го специалистите по киберсигурност. И първата жертва са децата…
От уважение към възрастната аудитория ще поясним думата юзър (или юзер). Тя се използва в разговорния език и произлиза от английската дума user. Означава потребител на компютърна система или уебсайт, който обикновено има регистриран потребителски акаунт (user account), като се идентифицира чрез потребителско име (username или user name) и парола.
С това заглавие „Юзър“ драматичният театър „Сава Огнянов“ – Русе стана част от фестивала „Друмеви театрални празници“. Постановката е проект на театър „Криле“, реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“. Автори са режисьорът Боян Иванов и актьорът Алексей Кожухаров. Видеомапинг: Тодор Тодоров. Музикално оформление: S.U.S.F.

Дали е комедия Stand-up спектакъл „Юзър“? Смяхме се, но горчиво, защото вървим към собственото си самоунищожение, както обобщава на финала главният герой. Да, ние, зависимите от електронните устройства, вече сме обект на психотерапевтите. Задръстени сме от информация и постоянния писък на телефонни апарати. По-страшното е, че преди да проходят, много деца се хранят пред екран, заспиват с таблет в ръце, играят с умните телефони. За улеснение на родителите. Тази екранна зависимост води до аутизъм. Диагнозата стана популярна в предучилищна възраст. Децата растат изолирани в собствения си свят между очите и екрана. Отчуждени са от живото човешко общуване. Не могат да проговорят до третата си година. Късно започват да четат и разказват. Не искат компанията на своите връстници. Екранът е тяхното другарче, игра, приказка за лека нощ. Тази електронна зависимост е вече официално обявена болест на международни медицински форуми. Психолозите призовават обществеността: детство без електронни устройства!
Карел Чапек е първият писател, който въвежда през 1920 г. в драмата си „Р.У.Р“ термина „робот“. Критиците определят автора като комбинация от научни предсказания, сюрреалистичен хумор и много твърда социална сатира.
Следващият моноспектакъл в програмата на „Друмеви театрални празници“ в Шумен вероятно ще е за изкуствен интелект. Отдавна в Азия роботи четат новини по телевизията, посрещат туристи на аерогарите, сервират в ресторантите, чистят в домовете. Приложения в смартфоните измерват кръвна захар, кръвно налягане, пулс и т. н. Дигиталното комуникиране не е от полза нито за физическото, нито за душевното ни здраве. Ние сме IT-зависими и вероятно затова не можем вече да общуваме нормално нито в личния си, нито в обществения си живот. За това беше спектакълът „Юзър“. А той не е само смях…
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА