Фестивалът „Друмеви театрални празници“ завърши със спектакъла „В полите на Витоша“ на Драматичния театър-Ловеч. Той не е сред наградените, но залата на шуменската Мелпомена беше пълна и за младата талантлива трупа още се говори. Режисьор е Крис Шарков, сценография и костюми – Кирил Наумов, музика – Емилиян Гацов – Елби. В главните роли на Мила и Христофоров са Боряна Бабанова и Неделин Найденов. На сцената бяха още актьорите Петко Венелинов, Елица Костова, Георги Грозев, Дейвид Тумбарков, Явор Костов – Яша и Аделина Петрова.
Това е първата от двете пиеси на Пейо Яворов. Тя е кратка като текст, шедьовър на българската драматургия, с европейска проблематика, писана през 1911 г. Любовта и политиката са в основата на сюжета. Чувствата между 20-годишната Мила и младия политик Христофоров са чисти, но завършват трагично. Брат й Стефан Драгоданоглу е също депутат, но от противоположната партия – алчен и агресивен за политическа кариера, готов да изтъргува красивата Мила за благоденствието на фамилията. Иска да я омъжи за д-р Васко Чипиловски, много богат и досаден за девойката. Фамилията Драгоданоглу веднага ни напомня за Дочоолу, Бочоолу и Гочоолу на Алеко Константинов. Политическите главатари от „Бай Ганьо“ са герои от края на ХХ век, които виждаме и в днешно време.
В любовната драма на Мила и Христофоров Яворов пресъздава любовната си история с Мина Тодорова, която е от богато семейство, сестра на писателя Петко Тодоров . Умира от туберкулоза само на 20 години в Париж и там е погребана . Докато е във френската столица, Яворов всеки ден ходи на гроба й и създава драмата „В полите на Витоша“. Петко Тодоров е прототип на Стефан Драгоданоглу.
Тема на произведението е и съдбата на интелектуалеца в българското общество. Младият адвокат Христофоров казва: „ Една материална култура не служи за нищо, щом не е условие за реализирането на духовни цели… Дайте ми просвещение, но така, че да се разцъфти цялата народна душа. Тя е един многоцветник на способности и дарования, всестранен гений спи в нея: нека го разбудим! Аз искам наука, литература, всички изкуства…“
Алчността на брата Драганооглу я изтощава. Той се обръща към Мила: „Един твой брак с доктора значи за нас много, за нашата фамилия: тебе, мене, нея, баща, майка и тъй нататък, значи…Не, по-напред знаеш ли, че богатството на доктора е в земя и други имоти, пръснати из цялата околия? Мълчиш, защото нищо не отбираш… Това значи: когато ти станеш жена на доктора Чипиловски – повече от половината околия ще е в наши ръце“.
Мила агонизира до припадък. Насилието я отвращава. Всичко е сделки. Личният избор не се зачита. Това е тласка към самоубийство.
Яворов не е пропуснал присъствието на вестникарите – купените медии. Ето как един от редакторите чете в пиесата подлистник на вестник: „Изборна материализация на духове или нещо подобно. Дошъл човекът да си получи обещаната служба, а бил накаран да сече дърва. Той мисли, че е за наказание: гласувал вместо трима умрели, нарочно незаличени в избирателните списъци, и на третия път му бил съставен акт…“
Режисьорът обаче прави съвременна интерпретация, като драмата се документира от камери, микрофони, екрани. Героите са с модерни дрехи. Запазен е сецисиона от началото на века деликатно. И в същото време контраст от бяло и черно, които правят внушенията за зрителите. Диалозите са полярни, а някои от словесните атака направо убиват… В оригиналния текст са включени поръчковите закони за земеделието, купените цигански гласове на изборите, за целта почерпени с алкохол. Моралното разложение е тотално. Не сме се променили за 100 години… Не сме!
Преди да издъхне, Мина стене. А любимият Христофоров отчаяно вика: „И като се срещнахме, как ще се разделим! Всяка моя стъпка е била към тебе. И всяко твое дихание бе един зов към мене… И тоя стон е за мене. Още когато не те знаех, душата ми те търсеше. Твоята душа чакаше, Мила… Твоята душа чакаше! Казах ли ти аз нещо, когато те срещнах, каза ли ми ти нещо? Само душите ни трепнаха и се устремиха една към друга, една в друга…“
Думите на драматурга са като неговите стихове. Такова страдание може да има само Яворов.
Пиесата за несбъднатата любов завършва с два трупа. Тя е поставена в Драматичния театър в Ловеч в края на миналата година, но е толкова актуална за настоящия момент у нас. Политическата алчност, корупцията, скандалите във властта помитат всички морални ценности. Човешките отношения са прогнили от лъжи и пазарлъци.
Екипът на ловешкия театър е създал оригинална постановка – бунт срещу българската действителност. Гастролите в страната продължават с голям успех. Актьорите са млади, ентусиазирани, горят от страсти на сцената. Актрисата Боряна Бабанова беше номинирана за „Икар“ в категорията „Дебют“ за ролята си в спектакъла на Крис Шарков тази година.
Докато чакаме разкритията на Главния прокурор през следващата седмица и предложението за експертно правителство, в ушите ни още кънтят думите на Амели Петрович – героиня от пиесата. Тя казва: „Гледайте насреща планината, която постепенно се загръща сега в тъмни облаци. Само такава природа би била подходна декора за много неща в българския живот… Не че другаде не стават страшни работи; напротив, биват и много по-страшни! Но там няма – както тук – онова, което изтръгва от нас пред една трагедия не сълзи на човешко състрадание, а вик на ужас… Дори и когато убиват, там хората убиват сякаш с игла от злато, а не с дърварска секира, както тук – в полите на Витоша“.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА