Във всички учебници пише, че за първи път празникът на първоучителите Кирил и Методий се чества на 11 май 1851 г., организиран от Найден Геров в Пловдив, когато е църковният празник на светите братя. Но ние продължаваме да отстояваме историческия факт, че първото честване се състояло през 1813 г. в Шумен. От Регионалния исторически музей от години говорят, че има документ за това.
През 1982 г. по време на своята командировка до Ватикана известният преводач и специалист по арменистика Агоп Орманджиян открива необикновено интересна находка. Той попада на писмо от арменския историк и етнограф Минас Пъжишкян, който свидетелства как през 1813 г. по време на свое посещение в Шумен е бил поканен на вечеринка с… театрално представление, където е бил честван денят на светите братя Кирил и Методий. На тържеството го е завел неговият домакин местният „чорбаджия Стовян“, който го е информирал, че вечеринката е посветена на създателите на българските букви. От писмото се разбира, че театралното представление „в Шумла“ се играело на гръцки език, което било „ужасно обидно“. Нещо повече, самият Стовян обяснил на своя гост, че „никой не смеел да говори за този празник, наречен на Сирила и Мефота, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали“.
Това свое „свидетелство“ Агоп Орманджиян публикува през 1984 г. в съставените от самия него „Арменски пътеписи за Балканите от XVII- XIX век“. Оригиналът на писмото остава във Венеция.
След 1916 г., когато в България е установен Григориянският календар като държавен, граждански календар, денят на св. св. Кирил и Методий, отбелязван от Българската православна църква на датата 11 май по църковния литургичен календар, се пада на 24 май по държавния и така тази дата добива по-голяма гражданственост.
След 1968 г. църквата чества св. св. Кирил и Методий на 11 май и така 24 май остава само Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Празникът е официален от 1990 г.
С решение на парламента от декември 2020 г. той се отбелязва като „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност”. Нововъведението дойде по предложение на „Обединени патриоти”, подкрепено от ГЕРБ. Самата законова поправка беше направена в Кодекса по труда, тъй като в него са описани официалните празници на страната, на които се почива. Извънредно дългото ново наименование беше прието след компромис между политическите сили в парламентарното мнозинство. Първоначалната идея на патриотите беше празникът да се казва „Ден на българската писменост, просвета и култура”.
Обществените и семейните архиви пазят снимки за поколения учители, художници, театрали, певци, музиканти – хора на духа! Будители има във всеки обществен строй, благодарение на които днес има българска нация. Както се казва в химна: „О, минало незабравимо, о, пресвещени старини…“
Акад. Дмитрий Лихачов – авторитет в езикознанието и културата, член на академиите на науките в Австрия, Великобритания, Сърбия, Германия и др., беше преподавател у нас и високо ценен учен. Той каза: „Българската държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан, и от Северния ледовит океан до Индийския. Вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим и т.н., но България остана като жива отломка от Древната европейска култура, най-древната…отломка. И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само отломка от миналото, но и първата от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето…”
Границите паднаха, ние сме граждани на света. Трябва да имаме самочувствие, че пишем на български език, защото той е богатство. В нашия език има 200 000 думи! Колко от тях употребяваме? Един тревожен въпрос остава: ще оцелее ли кирилицата? Много са чуждиците в нашия говор. Много неправилно говорят повечето от нашите политици, административни ръководители, дори водещи на телевизионни предавания. За това алармират езиковеди от БАН, преподаватели от филологическите специалности.
Но в полунощ, преди 24 май, научихме голямата новина.
Романът „Времеубежище“ на Георги Господинов спечели наградата „Букър“
Той си поделя отличието заедно с Анджела Родел, която преведе книгата на английски. Церемонията се проведе в Лондон, а председател на журито беше френската писателка Лейла Слимани. Наградата „Букър“ е едно от най-важните събития в литературния и издателски свят. Връчва се от 1969 г. за роман, написан на английски език. От 2005 г. се дава и Международна награда „Букър“, за която могат да се състезават автори от цял свят.
„Честит празник, честито чудо на езика!“ – каза Георги Господинов на церемонията в Лондон.
Духовността е нашето времеубежище през вековете. Наградата е признание за българската литература. Нека днес с гордост да почетем буквите и светите братя Кирил и Методий. Да си спомним за нашите учители, творци на културата, духовни водачи. Фотографиите пазят техните лица завинаги.
Честит празник 24 май!
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Архив