„Диагностично-консултативният център І – Шумен“ ЕООД е лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ в сърцето на града, както гласи неговата реклама. От миналата година в него на първия етаж са освободени помещения за частен очен център със самостоятелен вход, където беше кабинетът на паразитолога. Дали той е бил част от проекта на управителя на ДКЦ д-р Магдалена Ангелова за втория й мандат – не разбрахме. Проектът е представен в Регионалната здравна инспекция. Остава да бъде регистриран по Търговския закон, да сключи договор със здравната каса и т. н. В лекарското съсловие се коментира, че това е проект на д-р Марин Маринов, началник на очното отделение в МБАЛ-Шумен. То било пред закриване и шефът и колежките му щели да се местят в частния очен център. Това разбунтува доста общински съветници, защото става приватизация на медицинска дейност, а се закрива болнична структура с традиции. Очното отделение е създавано с професионална квафиликация, научни изследвания, обучения на специалисти почти век. Кой бърза да го заличи от Областната здравна карта?
Потърсихме информация от всички възможни източници. Д-р Ивайло Петров, председател на здравната комисия в Общинския съвет, каза: „Според мен очното отделение в болницата отдавна е обречено. Малко са спешните ситуации в него. То има сериозна конкуренция от очните клиники в Търговище и Варна. Трябва анализ на ефективността му. Достатъчно губещи дейности има в шуменската болница като ТЕЛК, лабораторията на патоанатомите, спешните отделения… Ако 40 са спешните очни случаи годишно, какъв е смисълът от съществуването на отделението?…“
Ами това са 40 човешки очи, 40 живота, 40 съдби на жители от 10-те общини в Шуменска област, д-р Петров. Постоянно стават трудови злополуки, пътно-транспортни произшествия, битови инциденти, производствени аварии и т. н. Частният очен център няма да дава нощни дежурства. След закриването му ще трябва да се търси спешна офталмологична помощ в други градове.
Д-р Димитър Костов, изпълнителен директор на „МБАЛ-Шумен“ АД, коментира: „Може да има проект за частен очен център, но процедурата за регистрирането му е дълга. Закриването на очното отделение не стои като проблем за обсъждане сега. Времето ще покаже какво ще се случи. Ако д-р Маринов отиде с лекарите от отделението в частния си очен център, тогава ще мислим. Дали има приватизация на дейност? Ами то е същото положение с отделението за хемодиализа на болницата. В Шумен се разкри втора частна хемодиализа. А в много областни болници няма очни отделения. Например, в МБАЛ-Добрич няма. Това са фантазии. Не знам кога би могло да се закрие очното отделение при евентуална ситуация, кой ще е директор на болницата тогава и т. н.“
Посетихме очното отделение на място
Беше препълнено от пациенти, дори от съседна Турция, които бяха много доволни от операциите си в него. Срещнахме се и с д-р Марин Маринов, началник на очното отделение от октомври 2021 г. Визитката му е впечатляваща. Роден е през 1984 г. в Шумен. Завършва ПМГ „Н. Попович“ и МУ-София. От 2009 г. до 2014 г. работи като медицински представител към „Унифарма“ ЕООД – София. От 2011 г. до 2012 г. специализира очни болести в СОБАЛ „Д-р Тасков“ – Търговище, където е назначен и за лекар-ординатор. От 2013 г. до 2015 г. е в Специализираната болница по очни болести за активно лечение – Варна. През 2014 г. става асистент в Катедра по „Очни болести и зрителни науки“ в МУ-Варна;
От 2014г. е лекар-ординатор в СБОБАЛ гр. Варна. Доктор е по медицина с тема на дисертационния труд: „Характеристика на УВ натоварването на преден очен сегмент“ от 2018 г. Има защитен Полезен модел към Патентно ведомство с № 2939 U1 „Дозиметър за ултравиолетова радиация“. В периода 2018 – 2019 г. е гл. асистент по очни болести в катедра „Очни болести и зрителни науки“ към МУ-Варна. През 2019 г. работи в Очната клиника Шумахер/Д-р Фаргали, Боттроп, Северен Райн-Вестфалия, Германия. След практически курс по Факоемулсификация в Ченай, Индия, постъпва в очното отделение към МБАЛ Шумен. Става гл. асистент в УС „Оптометрия“ към МУ- Варна. От ноември 2021 г. е началник на очното отделение към МБАЛ-Шумен.
Д-р Маринов работи на две места, съчетава преподавателската с клиничната си практика на офталмолог. Ще бъде ли закрито очното отделение след старта на частния очен център в ДКЦ? Той отговори: „Това не мога да го коментирам въобще, защото такива планове към момента нямаме. В отделението има пет легла, правим по 70 оперативни процедури на месец, около 800 операции годишно. В частния центъра ще има еднодневна хирургия, но няма да се дублира с дейността в очно отделение на болницата. В МБАЛ много неща не се извършват поради липса на апаратура, каквато ние ще имаме в очния център в ДКЦ. Например, вътрешноочни инжекции за поставяне на медикаменти за диабетна ретинопатия, макулна дегенерация, очен скенер. Част от апаратите са вече осигурени. За тези процедури сега шуменските пациенти пътуват до Варна и Търговище. Това са болни с глаукома, диабетна макропатия, диабетна ретинопатия, процедури с лазери за преден и за заден сегмент… Много от медикаментите, необходими за тези манипулации не се заплащат от здравната каса в Шумен, защото тя изисква протокол. А той се издава след изследвания на пациента, които не се правят в нашия град. Когато ние издадем протокол в частния очен център, касата ще заплати скъпите медикаменти за манипулациите. Сега за някои от тях пациентът пътува по четири пъти на месец в продължение на три месеца“.
На здравния пазар в Шумен вече се появи „Офталмогичното семейство“ – младите специалисти Марин и Славяна Маринови, техните майки д-р Нейкова и д-р Давидова, безпорни професионалисти. Младите искат иновации, възрастните помагат с опита. Трябва да прибавим и архитекта във фамилията, който е свързан с градоустройството на центъра на Шумен. А той знае, че най-апетитното място за здравен бизнес е корпусът на бившата детска поликлиника. Срещу него, на другия бряг, е районната здравна каса, наоколо са аптеки, клинични лаборатории и т. н., макар потокът от пациенти, за които всички се борят, да диша вонята да контейнерите в съседство, да се спъва в пропаднали тротоарни плочни и чакъл, паркинги – ров до ров, бурен до бурен. Чужденци това лято купуваха закуски до поликлиниката и питаха: къде е центърът на Шумен? Това е центърът на Шумен!
За този първи етаж в ДКЦ със самостоятелен вход са се водили много административни битки. През март 2003 г., когато управител на ДКЦ беше д-р Йоанна Енчева, стана скандал с отдаване на точно тези помещения на софийската верига „Образцови аптеки“. Договорът беше за три години, а наемателят направи инвестиция за 25 000 лв. Всички работещи в поликлиниката получиха 7 процента отстъпка при закупуване на медикаменти и консумативи в аптеката. На предстоящата сесия кметът ще трябва да информира подробно за отдадените помещения, защото сега някои съветници си признаха: „Имаше някаква докладна. Не разбрахме, че е за частен очен център. Проспахме тоя въпрос. Имаше ли други кандидати за помещенията? За колко години се отдава, на каква цена?…“
Днес темата ни е очното отделение на областната болница
което има специално място в нейната история. За първи път офталмогична помощ в Шумен се оказва от завърналия се след Освобождението д-р Желез Радев /1850 – 1908 г./ Той е син на Ради Гьокчеренлиев – първият кмет на града след Освобождението. Завършва медицинско училище и отива в Париж, където специализира очни болести. Връща се в Шумен и постъпва на работа като офталмолог – специалист по очни болести във Военната болница, един от първите български лекари-офталмолози. По-късно пациенти са лекувани в болницата от него, от д-р Икономов и от медици – неспециалисти. По-квалифицирана помощ дават д-р Димитър Тодоров и д-р Никифор Василев. Д-р Д. Тодоров работи в Шумен от 1932 до 1942 г. Разполага е с очен кабинет и частна клиника с 10 легла. Д-р Н. Василев работи в периода 1938-1954 г. в очното отделение, без да има специалност.
През 1941 г. и 1942 г. във Военната болница като очен лекар практикува д-р Константин Динев, който след това се установява в Попово, където е офталмолог до 1956 г.
Ако бившата турска гарнизонна болница беше опазена и съхранена от днешните управници на Шумен, щяхме да я превърнем в исторически музей, както припомнят историци, военни и медици в нашия град. Сега тя е бунището на шуменската памет, около което се разпродават терени и продължава да се ограбва!
Специализирана офталмогична помощ в Шумен има от 1944 г., когато в Окръжната болница е създадено очно отделение. Първият завеждащ отделението през 1947 г. е д-р Панайот Начев. В отделението са още д-р Георги Тасков /1952-1954 г./, д-р Друмев /1953-1954 г./, д-р Васил Кулов /1954-1965 г./, д-р Георги Дирманов –1960 г., д-р Димитрина Калева и д-р Георги Василев /1956 г./, д-р Венета Велева /1965 г./, д-р Павлина Маринова /1966 г./ По това време очното отделение и отделението за болести на уши, нос и гърло са съседи с обща стая за амбулаторна помощ /днес сградата на ТЕЛК/. Отделението е с две стаи с 8 легла – очните лекари оперират катаракта в общата операционна.
Трябва да кажем, че фамилията Таскови имат водеща роля в офталмологията на Североизтока днес. През 1998 г. д-р Димитър Тасков откри МЦ „Д-р Георги Тасков“ в Търговище на името на своя баща, който е работил в Шумен. След това тя прерасна в специализирана болница. Регистрира втора в Пловдив и пробивният очен специалист стана почетен гражданин на двата града. Здравният пазар се променя и това засяга и Шумен, за което ще говорим по-късно.
През 1955 г. ушното и очното отделение на нашата Окръжна болница са в по-подходяща сграда, очното отделение и отделение УНГ са със собствени кабинети и операционна. В очното отделение има 15 легла.
През 1952 г. то е вече самостоятелно. Основателят му д-р Начев е завършил медицина в Швейцария, специализирал очни болести при проф. Франческети. Притежава много добра теоретична и практическа подготовка и внедрява съвременни диагностични и лечебни методи. През този период се въвежда „Екстракция на катаракта-интра и екстра капсуларно“. Въведени са антиглаукомните операции: иринденкленсис, трепанация на склера по Елиот. През 1957 г. вече се прави операция даркиоцесторииистомия и пластични операции за страбизъм.
През 1960 г. е реализиран успешен опит за присаждане на роговица. Направени са няколко операции за екстракция на прозрачна леща на болни с висока миопия по Фукала.
През 1960 г. офталмолозите се местят в източното крило на старото вътрешно отделение, разполагат с 25 легла, които през 1966 г. са вече 30.
През 1960 г. завеждащият очно отделение, 53-годишният д-р Начев е покосен от инфаркт на миокарда и почива. През следващата година началник е д-р Станко Станков, завършил клинична ординатура във Военномедицинския институт в София. През същата 1963 г. започва оперативната дейност за вадене на чуждо тяло. От 1957 г. се прави операция Дакрио цисто риноскопия – отлепване на ретината. От 1963 г. се практикува лечение на кератитите с бета излъчвания, йонофореза с цинкум сулфурикум и др., а от 1964 г. – криооперация на херпетични кератити.
През 1963 г. в поликлиниката на Шумен се организира противоглаукомен диспансер с диспансерно наблюдение на всички деца с трабизми. Годишно се водят на отчет 250 главокомноболни и 200 деца с трабизми.
Първата старша медицинска сестра в очното отделение е назначена през 1950 г. Това е Кунка Петкова, която повече 30 години е в колектива до пенсионирането си.
Първият лекар – ординатор на отделението в Шумен, е д- Георги Тасков, работил в периода 1952-1954 г., след което е назначен за началник на очното отделение в Търговище. По същото време като специализант в очното отделение на Шумен работи д-р Друмев. След една година се мести в Попово и там се пенсионира. След 1990 г. синът на д-р Тасков – д-р Димитър Тасков поема щафетата в частната офталмология и ще направи елитна клиника, а синовете му Георги и Тодор продължат частния семеен бизнес в офталмологията.
През 1953 г. д-р Васил Кулов, завеждащ физиотерапевтичния кабинет в Окръжната болница, започва специализация по очни болести. След година е назначен за ординатор в очното отделение. След смъртта на д-р Начев за кратко време д-р Кулов е временно завеждащ отделението, а през 1965 г. става началник на очния кабинет в Работническата болница, където работи до смъртта си през 1970 г., покосен от инфаркт на миокарда.
През 1956 г. като втори ординатор в очното отделение на Окръжна болница е назначена д-р Димитрина Калева. През 1970 г. тя се мести в Работническата болница като завеждащ очен кабинет и работи там до пенсионирането си през 1980 г. В периода 1960-1973 г. в очното отделение е д-р Георги Василев, който след това става завеждащ очен кабинет в Котел.
През 1963 г. за началник на очното отделение в Окръжната болница на Шумен е назначен д-р Станко Д. Станков, завършил клинична ординатура във ВМИ-София и разпределен от Министерството на народното здраве. В тоя период са внедрени: криоекстракция на катарактата, екстракция на интрабулатри чужди тела, операция при отлепване на ретината, дерматокуагулация на склерата, резекция на склерата с и без пломба, серклаж на Аруга, серклаж на склерата със силиконова лента без термална алхезия с пункция.
През 1963 г. стартира операция на Уйлар – Бласкович при спастична еитропиум – шуменска модификация. Въведена е филтриращата иридектомия по Шай и операцията на Лагранш – Холд при глаукома. Прилагат се антикуагуланти в комбинация с натриум йодатум 10% разтвор при лечение на тромбозата на вена централис ретине. През 1970 г. се въвежда бетатерапията със специални очни стронцеви апликатори при някои възпалителни и дегеративни заболявания на предния очен сигмент, а през 1978 г. – при злокачествени новообразувания на предния очен сегмент. От 1973 г. се прилагат цитостатиците при тежки хронични ендогенни увеити. От 1978 г. се използват антиагреганти и антипротектори при лечението на съдови заболявания на окото.
През 1972 г. в очното отделение на Окръжната болница в Шумен се внедрява микрохирургията в офталмологията след едномесечна специализация на д-р Станков по микрохирургия при глаукома в клиниката на акад. М. М. Краснов. Първите микрохирургични операции са направени през ноември 1972 г. В спомените си той пише: „Резултатите от тях са докладвани на национално съвещание през следващата година в Шумен. Тези операции извършихме със стария модел операционен микроскоп на фирма „Цайс“ и бинокуларна лупа. Опитът ни от микрохирургичните операции при глаукома публикувахме в сп. „Офталмология“ през 1973 г. Същата година участвахме в Четвъртия всесъюзен конгрес в СССР с два филма: „Синусотрабекулектомия“ и „Комбинирана екстракция на катаракта и трабекулектомия“. Авторите на филмите бяха наградени с диплом. Следващият етап от внедряването на викрохирургичните операции в офталмологията бяха през 1978 – 1981 година., когато отделението беше снабдено с операционен микроскоп „Цайс“ 310, инструменти за микрохирургия на окото от фирма „Мория“ – Франция. През 1978 г. внедрихме микрохирургия при екстракция на катарактата и проникващи очни наранявания. През 1980 г. направихме първите микрохирургически коратопластики под методичното ръководство на проф. Константинов със собствена терапия СГ – 1, рег. №91/81, категоризирано като рационализация с протокол №18 от 29.IX. 1981 г. на ТИС при Министерството на народното здраве“.
През 1973 г. в очното отделение започва научната фотодокументация, която окончателно завършва през 1978 г., когато са направени и първите флуороангиографии. Принос за това има инж. Г. Геров.
В очното отделение работят: д-р В. Велева /1965-79 г./, д-р П. Маринова /1966-1981 г./, д-р П. Аксентиева /1968-1977 г./, д-р Стефана Рангелова от 1971 г. до пенсионирането си като завеждащ противоглаукомния кабинет, д-р Т. Керанов от 1975 г., д-р Бисерка Илиева от 1977 г., по-късно началник на очното отделение, д-р А. Малчев /1977-1980 г./, д-р Д. Давидова и д-р Р. Генова от 1980 г., които по-късно са специалисти с частни кабинети.
В периода 1974-78 г. началник на отделението е д-р Станков, който временно е бил на работа в Триполи, Либия, където внедрява наши методи за диагностика и лечение. През този период е заместван от д-р Велева, д-р Аксентиева и д-р Рангелова.
През 1963 г. се създава кабинетът по охрана на детското зрение. Щатното разписание е със заповед №8 на МНЗ от 1976 г. Завеждащ е д-р Павлина Маринова. През 2007 г. на отчет в него се водят 405 деца с очни заболявания!
Противоглаукомният диспансер съществува от 1980 г. Отначало е на функционален принцип. По-късно е с щатен лекар и медицинска сестра. В него са практикували д-р Калева, д-р Василев, а от 1976 г. – д-р Стефана Рангелова заедно с медицинската сестра Кожухарова до пенсионираонето си. През 2007 г. в него на отчет са се водили 337 пациенти с глаукома.
През 1963 г. в Шуменски окръг функционират три очни кабинета. В периода 1963-1980 г. лекарите в очното отделение са публикували 14 научни статии и съобщения. Отделението е било домакин на Декадата по офталмология през 1967 г. с теми за глаукомата, очните тумори и детското зрение. През 1973 г. в Шумен се провежда национално съвещание на тема: „Проблемите за подобряване на офталмологичната помощ в България“.
Научните съобщения на специалистите в очното отделение на Окръжната болница са 43, от които 20 са самостоятелни публикации на д-р Станков. Някои от съобщенията като „Научен филм“ и „Трабектулектомия“ са представени на четвъртия всесъюзен конгрес на офталмолозите в Киев през 1972 г., отличени с диплом. Прожектиран е и научният филм „Екстракция на катаракта с приложение на алфа химотрепсин“. Останалите лекари с научни съобщения са: д-р Ст. Рангелова, д-р П. Загорчев, д-р Аврам Свинаров, д-р Б. Дочев, д-р Вичо Жечев, д-р Ст. Аладжов, д-р К. Хантова, д-р Вл. Денев, , д-р Д. Давидова, д-р Р., Генова, д-р Маргарита Мартинова, д-р К. Бойчева, д-р Т. Керанов, д-р Бисерка Илиева, д-р Снежана Начева.
Д-р Станко Станков е завеждащ очното отделение на шуменската болница 30 години /1963-1993 г./ В мемоарите си пише: „В София наричаха шуменската болница Делиорманската академия. Четири години работих в очната болница в Триполи, Либия. Имам присъдените звания „Почетен рационализатор“, „Заслужил лекар“, носител съм на отличието „Лекар на годината“ за 1995 г. За първи път в страната направих микрохирургична операция на глаукома и публикувах съобщение в сп. „Офталмология“ на издателство „Медицина и физкултура“ – София, бр. 1 от 1973 г. Автор съм на 15 рационализации като: „Гилотина с трепан за перфоративна кератопластика“ заедно с д-р Г. Генов; „Очен микрогалванокаутер“ заедно с д-р Генов; „Защитна сонда при лъчелечение на карцином на клепача“ с д-р Славчо Зидаров и д-р Т. Керанов; „Система за оросяване на предния очен сегмент при химични изгаряния“ с д-р Одаджан; една рационализация с д-р Ст. Рангелова.“
Когато д-р Стефана Рангелова постъпва в очното отделение през 1971 г., в младия колектив са д-р Василев, д-р Маринова, д-р Ангелова, д-р Цонева, която по-късно става преподавател в Медицинския университет във Варна. В шуменската поликлиника има три кабинета – общ, глаукомен и детски. По-късно се разкрива кабинет за катарактна корекция със завеждащ д-р Бисерка Илиева. Старша медицинска сестра на очното отделение е Кунка Петкова. Медицински сестри са: Кожухарова, Одаджан, Жечева, Чакова, Минчева, Митева, Манева, Веселинова, Христова, Ботева, Василева, Москова, Янакиева, Харизанова, Първанова, Иванова.
След пенсионирането на д-р Станков началник на отделението става д-р Стефана Рангелова, а в отделението очни специалисти са лекарите: Илиева, Давидова, Генова, Начева, Маринова, Нейкова, Чобанов, Янков, Чобанова. Те си партнират с очните лекари д-р Галина Христова и д-р Янка Димитрова от Нови пазар, д-р Илияна Маринова и д-р Николова от Работническата болница, д-р Керанова от Военната болница.
Припомняме, че Военната болница беше закрита през 2000 г. и според нейните архиви началници на очното отделение са били последователно д-р Алексиев, д-р Ранков, д-р Е. Марков, д-р Дочо Куцаров и д-р Павлина Маринова до януари 1988 г. В периода 1998-1999 г. ординатор в очното отделение е бил д-р Румен Янков, а в периода 1989-2001 г. началник е била д-р Дарина Кераковска. През 1980 г. е разкрито поликлиничното отделение на Военната болница, а на следващата година в него има очен кабинет. Още през 1932 г. има гръдно, очно, ушно и неврологично отделение към Трета армейска шуменска болница с леглови фонд!
През 2000 г. стартира здравното осигуряване у нас, специалистите в доболничната помощ станаха ЕТ /еднолични търговци/, а частните клиники – ЕООД или ООД, болниците – АД. Търговците влязоха в храма на Асклепий… Тогава очните специалисти в доболничната помощ в Шумен, Нови пазар и Велики Преслав бяха 10.
За сравнение, днес в Шуменска област регистрираните лекари със специалност „Очни болести“ са 3 в областната болница и 13 с кабинети в извънболничната помощ. С регистриран допълнителен адрес в Шумен е „Амбулатория – медицински център за специализирана медицинска помощ-очна клиника Света Петка“ АД във Варна.
През 2002 г. началник на очното отделение в шуменската болница беше д-р Бисерка Илиева, пребазирано от сградата на днешния ТЕЛК на петия етаж в хирургическия блок. Тогава тя алармира, че „започва нелоялно източване на здравната каса“. В интервю от 6 февруари 2002 г. каза: „Колегите от доболничната помощ в Шумен, Нови пазар и В. Преслав пренасочват пациенти към клиниките в Търговище, Варна и други градове – частни и държавни. Оттам болните се връщат и започват следоперативно възстановяване в родните си места с медикаменти – частично заплатени от Районната здравноосигурителна каса…“
Проблемът беше бурно дискутиран на общо събрание на районната лекарска колегия, след като стана ясно, че д-р Димитър Тасков е регистрирал оптически магазин и кабинет за рефлакция в Шумен. Рекламата му на ул. „Цар Освободител“ – същия този идеален център, за който се борят частните инвеститори в здравеопазването, беше смутила лекарското съсловие на града. В отговор на създалото се напрежение той каза: „В Шумен работим законно и предлагаме модерна европейска медицина“. В интервю през юли 2003 г. ни обясни, че иска да облекчи шуменци, които са негови пациенти в Търговище. Напомни, че през следващата година районирането на здравните услуги ще отпадне. След няколко години оптическият магазин и кабинетът му бяха закрити.
През 2003 г. броят на операциите в очното отделение бяха 518 при 426 в предходната година. От тях 45 на сто бяха по клинични пътеки за катаракта и глаукома, а приходите от тях в размер на 53 277 лв. Около 40 на сто от очните операции на жители от Шумен бяха направени в други градове, най-вече частни клиники. В тоя момент четири дами работиха в очното отделение – д-р Илиева, д-р Начева, д-р Мартинова, д-р Нейкова.
През юли 2004 г. шуменската многопрофилна болница сключи договор с Очен център „Светлина“ в София с ръководител доц. Евдокия Илиева. Той предостави апаратура за лазерна обработка на преден и заден очен сегмент, както и апаратура за контрасно изследване /флуоресцеинова антография/ на очното дъно при диабетна ретинопатия и съдови заболявания на окото. Логистичната подкрепа на шуменските офталмолози оказваха доц. Ев. Илиева, д-р Николова, д-р Холевич, д-р Мъжлекова, д-р Недев. Осигурено беше лазерно лечение на катаракта и глаукома. Около 10 000 диабетици в Шуменска област се нуждаеха от него.
През 2005 г. в шуменската болница заработи факоемупсификатор – нов ултразвуков апарат за оперативно лечение на катаракта /“перде“ на окото/ след като беше сключен договор с РЗОК-Шумен по клинична пътека №48 – 468 лв. за пациент. Общинският съвет за целта гласува 100 000 лв. от капиталовите разходи за МБАЛ. Така беше осигурена безкръвна хирургия с малък разрез, през който след премахването на катарактата се имплатира мека сгъваема леща, безшевна хирургия, която скъсява времето на оперативната интервенция. Апаратът беше най-ново поколение „Легаси Адванс“ на американската фирма „Алкон“, осигурен под наем, защото беше на цена 90 000 евро.
През 2005 г. в очното отделение имаше 10 легла, а преминалите болни за година – 760. През 2006 г. в него се лекуваха 647 пациенти, през 2007 г. – 676 болни.
През 2016 г. д-р Маргарита Мартинова – началник на очното отделение, стана носител на приза „Лекар на годината“. Тя постъпва в отделението през 1989 г., началник е в периода 2012-2021 г. Продължава да работи в него.
През следващата 2024 г. очното отделение ще стане на 80 години
Достойна дата за юбилей и среща на офталмолозите в областта и от страната. Както казват медици, прилича му – уважение към бившите и настоящи специалисти, към бившите ръководители на болницата, които са го развили професионално, и към пациентите – данъкоплатци на Шумен и областта.
След 2000 г. в Шумен целенасочено се закриват здравни структури – болници и отделения. Няма как да накараш младите да живеят в град, в който здравните услуги се ограничават и целенасочено се пращат пациенти към големите частни и университетски болници. Всеки го е преживял – транспорт, хотел, доплащане кеш, висене по спирки, чакални, рецепции… Здравните интереси на населението нямат нищо с предизборните програми, които са само лозунги и общи фрази. Това не е здравен мениджмънт, а геноцид на пациентите. Няма как да дойдат млади лекари и да специализират при тая местна политика.
Миналата година на 89-годишна възраст почина д-р Станко Станков, доайенът на шуменската офталмология. Когато лекар от болницата научи, че ще се закрива очното отделение, каза: „Добре, че д-р Станков не доживя това. Обида е за целия му практически и научен труд като очен специалист… “
Никой не е доволен от здравеопазването, но и никой не прави дори стъпки за реформа. Два мандата няма визия за здравеопазването в Шумен и областта. С години не е организиран Областен съвет по здравеопазване с участието на здравните шефове, здравните синдикати, съсловните организации, кметовете на 10 общини – акционери на „МБАЛ-Шумен“ АД. Там се представяше анализ на здравно-демографското състояние на населението и на дейността на лечебните заведения, степента на обезпеченост на областта с медицински кадри.
След пандемията няма никаква позиция на управителния съвет на лекарската колегия за състоянието на шуменското здравеопазване. Задълбочава се проблемът с джипитата в доболничната помощ, със застаряващите кадри в болниците. МБАЛ-Шумен е база за специализанти, но често млади лекари защитават специалност в нея и напускат отделенията. Липсва приемственост между опитните и млади специалисти. Пациенти разказват парадокси. Млади медици не знаят как се прави визитация, не общуват с болните.
Един от възрастните лекари в МБАЛ сподели: „Преди се провеждаше медицински съвет на всеки три месеца с участието на администрацията на болницата, началниците и старшите медицински сестри на отделенията. Запознаваха ги с финансовите резултати, инвестиционната програма, решенията на Общото събрание на акционерите. След това те представяха на отделенията информацията. Сега не знаем какво става в болницата, какви са перспективите, какви са проблемите и кадровото обезпечение. Няма и пресконференции, че да научим от медиите…“
През 2024 г. шуменската болница става на 145 години! Началото на лечебното заведение поставя турската гарнизонна болница, открита по инициатива на султан Махмуд Втори през 1837 г. – първата европейска болница в Османската империя. През 1879 г. тя става първата държавна болница в България.
Здравният пазар е вече 7,5 милиарда лева, бюджетът на здравната каса скочи два пъти за три години. Още половин милиард лева е бюджетът на МЗ, който финансира спешните отделения, кръводарителните центрове, ТЕЛК, психиатричните болници, съдебните лекари и др., които остават недофинансирани и никой не иска да работи за ниски възнаграждения в тях. Частните клиники изместиха областните и общинските болници при усвояване на ресурса на здравната каса. Населението намалява, а болниците се роят, макар половината легла в тях да са празни, по данни на НЗОК за 2022 г.
Кметът Любомир Христов търси инвеститор, за да строи басейн за 10 милиона лева на края на града. Защо не намери инвеститор за буренясалите сгради на бившата Работническа болница, бившия кожен диспансер, бившата дивизионна болница? Публично-частното партньорство е също форма на стопанисване и развитие. Няма един нормален тротоар в района на ДКЦ, Районната здравна каса, аптеките. Здравите хора се спъват и падат, а какво да кажем за гражданите с помощни средства и в инвалидни колички. Не може само да се закриват здравни структури, създавани цял век! Трябва и нещо да се изгради, за да останат младите шуменци в родния си град.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Личен архив
