Ние сме в необявена световна война. Държавите са в политически, икономически, дори културни зависимости, макар дипломацията често да ги прикрива. Войната е в новините, но и в страховете ни. А страхът е най-доброто оръжие на всяка власт. И след като не сме си научили уроците от историята, драматургията ги напомня. Дори с абсурдната тема, че жертвата може да се влюби в окупатора си. Популярен сценарий за филми, книги, пиеси… А те не са само художествена измислица, а истински случаи от живота, за които четем в мемоарната литература.
Премиерният спектакъл „Шошана“ даде летящ старт на театралния сезон в Шумен. Актуална и вълнуваща, пиесата се поставя за първи път в България. Историята е от Втората световна война, но кореспондира с военните действия в Украйна. И с още много теми от близката ни история. Без мракобесие, жестокост и кървави сцени, съдбата на героите е разказана интимно, нежно и много лично, за което допринасят музиката на композитора Добромир Кисьов и сценографията на Анна Янакиева. Автори на пиесата са драматургът Светослав Томов и режисьорът Благой Бойчев, нашето талантливо момче с корени от Шумен. Участваха познати актьори, но в ново амплоа, които той беше включил при поставянето на роматичната комедия „Бурунданга“. Премиерата беше миналата година по същото време.
Пиесата „Шошана“ започва със сцена в окупираната от нацистите Франция, в къща някъде в провинцията близо до границата с Испания. По радиото говори Хитлер, а в семейството на Ханс Жано пристига полковник Ролф Хопе от СС – организацията за прилагане на нацистките расистки политики, идентифицирането и преследването на политически и други противници на нацисткия режим в Германия. Тя организира контрационните лагери. Франция и Германия са съседни държави, чиито войни продължават столетия. Та нали и сега войната е между две съседни държави, дори между два славянски народа!
Полковникът от СС издирва семейство Драйфус, спасено с помощта на проф. Жако – евреин, женен за французойка, с две дъщери Лили и Шошана, преподавател в университета в Бордо.
Г-н Жано има две дъщери Жули и Сюзан, която учи философия в Бордо, но се е върнала при близките си. Немският офицер напомня на стопанина, че баща му е бил германец. Той иска Сюзан да цитира сентенция на немските философи, защото те са велики. Тя произнася мисълта на Кант: „Ако загине справедливостта, човешкият живот вече няма никакъв стойност“. Темата на спектакъла е поставена.
Немският полковник има прекрасно обоняние, надушва страха на хората, за да ги манипулира. Ехидно, почти животински, като напомня как с насилие се осеменяват кравите в обора… Със страх лесно се управлява, виждаме го и в днешната политика.
Действието бързо се пренася на увеселително корабче в Марсилия през месец май 1944 г. То е собственост на Елизабет Макрон , останала сама четири години след избиването на семейството й. Войниците на СС отново са тук. Музиката и киното срещат французойката с младия офицер Феликс Брукнер, който оказва се е летец, бомбардирал родното й място и ликвидирал сто души, между които и близките й. Симпатиите между двамата преминават в любов. „Това не е моята война!“ – крещи младият немец на Лили, решена на отмъщение. А полковник Ролф Хопе цинично съобщава: „Любовта в Третия райх винаги побеждава!“ Планът му е да помири двата враждуващи народа – французи и немци. Но в корабчето има експлозиви…
Песента на френцузойката е от „Песен на песните“ на Стария завет. В нея се пее за Шошана – име на цвете, лилия или роза. „Както лилията между тръни, така и моята любима между дъщерите“. Има тълкувание, че Шошана – това е еврейският народ.
На финала главната героиня казва: „Аз съм Лили Драйфус и това е отмъщението на Шошана, на еврейския народ“. Лиричната изповед беше прекъсната от бурните аплодисменти на публиката.
Същата вечер БНТ излъчи документалния филм „Спомени за спасението“ по повод 80 години от спасението на българските евреи. Лентата отрази личната изповед на няколко евреи – наши сънародници, между които и на 94-годишния шуменец Нико Майеров. Да, България спаси своите евреи за разлика от Франция и другите държави през Втората световна война.
След премиерата разговаряхме с Благой Бойчев. Той е роден в Шумен. Когато е в четвърти клас, семейството му се мести във Варна, а по-късно – в София. В НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ първо завършва специалността актьорско майсторство. После защитава магистратура по философия в СУ „Кл. Охридски“ и отново се връща в Театралната академия, където учи режисура. Започва работа като актьор в „Модерен театър“. През 2011 г. е сред основателите на театър „Реплика“. „Шошана“ е 11-та пиеса, на която е режисьор и първата като автор на текста съвместно със Светослав Томов.
За спектакъла Благой Бойчев сподели: „В началото подготвяхме пиесата за камерна сцена. Сега гонихме интимна атмосфера, колкото и да е невероятно за голяма сцена. Войната е близо до нас и вълнува всички. Ние си задаваме въпросите за достойнството, саможертвата, дали бихме убили по морални причини. Ролята на полковника от СС е страхотно предизвикателство за Кръстьо Лафазанов и той се справи прекрасно. Лесно се играят студени, авторитарни хора. Лошите неща се правят не само от жестоки хора, но и от видимо спокойни и любезни личности, с които трябва да внимаваме. За тази пиеса силно съм вдъхновен от филма „Гадни копелета“ на Тарантино. Ние развиваме съвсем друга хипотеза. Там нещата са черно-бели. Много ми се ще зрителят да си зададе въпроса: дали би жертвал любовта си, за да отмъсти. Тогава по-малко ще искаме война, повече ще искаме мир“.
„Шошана“ е спектакъл с бъдеще. Той ще се развива сценично, а сигурно ще изкуши творчески и други театрални трупи в България. На шуменска сцена играха актьорите: Николай Владимиров, Антония Велева, Валентин Ченков, Росен Караджов, Катрин Ла /Лалова/, Вилиана Димитрова. Разбира се, пиесата се реализира със специалното участие на Кръстьо Лафазанов.
Трупата получи цветя от община Шумен и „Херти“ АД. Билетите за този спектакъл бързо свършиха, а препълнената зала беше най-голямата награда за колектива на ДКТ „Васил Друмев“.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА
