Д-р Кристиана Калева и шофьорът Иван Цветков в една от новите линейки в ЦСМП-Шумен.

Почти 10 години чака реализация проектът за спешната помощ в България с бенефициент Министерството на здравеопазването, финансиран от ОП „Региони в растеж 2014-2020 г.“ За този период трябваше да се инвестират 85 милиона евро. Целта беше нова база и нова Карта на спешната помощ като част от Националната здравна карта. С осигурените 170 милиона лева трябваше да се модернизират 28 центъра за спешна помощ в областните градове и техните 170 филиала, както и 34 спешни отделения на областните и университетските болници. Предвиждаше се закупуване на 400 нови линейки.

Преди година проектът на МЗ най-после стартира. За Центъра за спешна медицинска помощ в Шумен с неговите 7 филиала в областта знаем, че ще приключи през февруари 2024 г. На какъв етап са ремонтно-строителните дейности?

Д-р Илиян Илиев, директор на ЦСМП от 22 юли 2009 г., отговори:  „На обекта работи подизпълнител от Варна. Нямам отношение към техническите параметри. Всичко това се прави в МЗ. Стойността на проекта се променя във времето. Процедурите се извършват  в министерството и при нас няма никаква документация за ремонтите в ЦСМП и филиалите. МЗ провежда процедура по ЗОП, която е проведена за Шумен, Смядово, В. Преслав, Нови пазар и Каолиново. Във В. Преслав  филиалът ще се пребазира в сградата на болницата в крилото на бившето детско отделение, а в Смядово са положени основите на сегашната изцяло нова сграда. Изпълнителят е един и същ, проектът ще приключи по едно и също време. Филиалът в Нови пазар си остава на първия етаж в болницата. В настоящата база остава и филиалът за спешна помощ в Каолиново“.

Д-р Илиян Илиев

По-конкретна информация получихме от здравното ведомство. В изпълнение на проект „Подкрепа  за развитие на системата за спешна медицинска помощ“, финансиран по ОП „Региони в растеж“, е предвидено изпълнение на строително ремонтни работи в 7-те филиала – във Върбица, Смядово, Венец, Нови пазар,  В. Преслав, Каолиново.

Към настоящия момент, строително-монтажни работи се извършват в ЦСМП – Шумен и във филиала във Велики Преслав, съгласно подписан договор с изпълнителя  ДЗЗД „ИР СТРОЙ ГРУП“ на обща стойност 987 204 лв. с ДДС, които предстои бъдат завършени до края на годината.

Филиалът за спешна медицинска помощ в Смядово има подписан договор с изпълнител  ДЗЗД „ИР СТРОЙ ГРУП“ и е на обща стойност 508 944 лв. с ДДС, ремонтите ще бъдат завършени до края на годината.

Очаква се да започнат предвидените строително-ремонтни работи във филиала за спешна помощ в  Нови пазар, според подписан договор с изпълнител ДЗЗД „БЕЛСТРОЙ“ на обща стойност 417 600 лв. с ДДС.

Същият  изпълнител ще извърши ремонта във филиала в Каолиново, съгласно подписан договор  на обща стойност 400 200 лв. с ДДС.

Филиалът за спешна медицинска помощ във Върбица има подписан договор с изпълнител „МЕАЦА“ ЕООД е на обща стойност 898 965 лв. с ДДС. 

В процес на провеждане е процедура за избор на изпълнител на строително-монтажните работи за нуждите на филиала във Венец.

Проектът в Шумен е за вътрешно преустройство и промяна на предназначението на част от съществуващата сграда /Дом за медико-социални грижи за деца/ с навес за линейки, дизел генератор и паркинг, който е от 6 юли 2023 г. Възложител е МЗ, строител – ДЗЗД „ИР СТРОЙ ГРУП“ – Варна. Строителният надзор е поверен на софийската фирма „Лайф Енерджи“ ООД. Началото е през юли 2023 г. с план за работа на строителната площадка 150 календарни дни. Заетите на площадката работници са 30.

Проектът за ЦСМП предвижда той да се пребазира в бившия Дом „Майка и дете“, като оградата му с МБАЛ-Шумен се премахне и линейките да имат път до болницата. В момента ЦСМП с филиалите разполага с 26 линейки, включително уазката, с която се транспортират починали пациенти. Последните 10 санитарни автомобили са доставени след 2019 г. Няколко от тях са високопроходими. Всяка линейка е оборудвана по стандарт. Срокът й на годност е 5 години, а след това с ремонти се поддържа в изправност. Последното дарение, което ЦСМП е получил, е 350 лв. за закупуване на автомобилни гуми. Друг спонсор доставил  диван за кабинета на директора в Шумен.

Ремонтират бившият Дом Майка и дете за Спешната помощ

Лекарите със специалност „Спешна медицина“ са само двама:  д-р Христо Василев в Нови пазар и д-р Мирослав Павлов в Шумен. Д-р Петина Неделчева защити специалността, но напусна и е в първо вътрешно отделение на МБАЛ.

ВАКАНТНИ МЕСТА ЗА СПЕШНИ МЕДИЦИ

Осем щатни бройки в ЦСМП се заемат по съвместителство от лекари в други лечебни заведения. За сравнение, през 2014 г. при 221 души щат в ЦСМП в Шуменска област имаше незаети места за 4 лекари, като 8 фелдшери работеха на местата на лекари, а 3,5 лекарски бройки бяха заети по съвместителство от техни колеги в други здравни заведения. По време на ковид пандемията през  2020 г. напуснаха лекари и фелдшери в екипите на Спешната помощ от страх да не се заразят.  Имаше починали медици в Шуменска област, както се случи с лекар от спешния филиал в Нови пазар. За контакт с ковидноболен се заплащаше 1000 лв. на всеки от екипа, но рискът си беше риск.

Във филиалите в Нови пазар и Върбица има паник бутон и видеонаблюдение, където са ставали инциденти. Предстои да се постави видеонаблюдение и на останалите филиали, което ще се финансира от бюджета на ЦСМП, а не със средства от проекта. Това беше обещано още през октомври 2013 г., когато дежурният фелдшер Денчо Денев в Шумен беше пребит в 22 ч. от сина на болна пациентка. По този повод беше организиран мирен протест от шуменската лекарска колегия.

И сега има конфликти и вербална  агресия от страна на пациенти. Най-често тя е свързана с неуредиците в здравната система. Но бруталното нападение на медици се наказва. Преди дни глоба в размер на 480 лв. наложи Районният съд за хулиганство на мъж, извършил непристойна проява във фоайето на Спешна помощ – Горна Оряховица, като е ругал и обиждал медицинските служители. След намесата на полицията му е съставен акт по Указа за борба с дребното хулиганство. Такива инциденти е имало и в ЦСМП-Шумен.

Фелдшерът Стефан Веселинов и м. с. Розалина Стефанова в Районнат координационна централа.

Миналата година синдикат „Защита“ обяви, че половината от служителите в Спешна помощ у нас са пенсионери. Как е в Шуменска област? В персонала на ЦСМП от 61 фелдшери 15 са в пенсионна възраст, от 35 лекари по щат – двама. Парамедиците са двама – по един във филиалите в Каолиново и Върбица. Лекари от ЦСМП-Шумен имат второ работно място на граждански  договор в джипи практика или в болницата. Така е и с медицински сестри, които търсят шанс за повече доходи. От 1 август 2023 г.

С 22 % БЯХА УВЕЛИЧЕНИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА

на работещите в центровете за спешна медицинска помощ в страната, след като почти цяла година правиха подписки и протести.  Сега лекари без специалност са със стартова заплата 3 100 лв., лекар със специалност – 3 300 лв., фелдшерите са с основно възнаграждение 2 400 лв., специалистите по здравни грижи /медицинските сестри/  –  2 245 лв., шофьорите на линейки – 1 500 лв. Към тях се прибавят допълнително пари за прослужено време и др.

Персоналът работи на 12-часово дежурство. Реанимационният екип е от шофьор, лекар, медицинска сестра. В останалите случаи в линейката са медицински специалист и шофьор; лекар и шофьор; фелдшер, медицинска сестра и шофьор. Във филиала в Каолиново е назначена медицинска сестра от последния випуск на шуменския филиал на Медицинския университет във Варна, а преди две години – по една медицинска сестра в Шумен и Върбица. Само във филиала в Каолиново ръководител е фелдшер – Пакизе Сабри, в останалите са лекари.

КАКВО Й ЛИПСВА НА СПЕШНАТА ПОМОЩ?

От юли 2011 г. Българският лекарски съюз иска Закон за спешната помощ, регламентиращ  дейностите и медицинските стандарти.  Обсъжданията доведоха до промяна в Наказателния кодекс и приравняването на санкциите за агресията срещу медиците с това на полицаите.  Въпреки това досега няма данни случаите на агресия да са намалели оттогава.

Според  БЛС спешната помощ трябва да се финансира отделно, като центровете  оперират с бюджета си като самостоятелен стопански субект. Законът да регламентира санкции при неправомерното ползване на спешна помощ. И още: една година след придобиване на клинична специалност лекарите да бъдат задължени да работят в областта на спешната помощ.  Много медици споделят, че това, което са научили в Спешната помощ, обогатява професионалната им реализация.

Сега действа Наредба №12 от  30 декември 2015 г., която утвърждава медицинските стандарти в спешната медицина. Районната координационна централа следи движението на линейките в областта, като на дежурство са двама специалисти – лекар и медицинска сестра или фелдшер и медицинска сестра. Спешните медици твърдят, че до днес не е регламентирано

КОЙ ПРЕНАСЯ ПАЦИЕНТА ОТ ДОМА МУ ДО ЛИНЕЙКАТА

Налага се да се търсят съседи и приятели, а при пациенти с тегло над 120 кг се вика Гражданска защита. По тази причина млади медици започват работа в спешните екипи, а след това напускат. „Ние сме доктори, а не хамали“, заявяваха те.

Как се транспортира трудноподвижен пациент от дома му до линейката? На парламентарното питане на 29 август 2023 г. отговори здравният министър проф. Христо Хинков: „Автомобилите на ЦСМП са оборудвани в съответствие с действащия медицински стандарт „Спешна медицина“. В този стандарт е определено и задължителното наличие на сгъваема носилка тип „столче“ с плъзгачи, чрез която медицинският екип може да пренесе трудноподвижен пациент до линейката. Съгласно стандарта, преместването на спешен пациент е определено като основна професионална компетентност в списъка по дейности за всички мобилни спешни екипи и при изпълнение на своите мисии, екипите за спешна медицинска помощ са длъжни да използват всички налични възможности за транспорт на пациента до болница, а в случай на възникнал проблем, включително и с транспортирането на пациента от дома му до линейката, да потърсят помощ чрез районната координационна централа“.

Неотдавна проучване на медицински университет  обобщи конкретни данни за пациентите на Спешна помощ и ситуации. Според него,

ОБЕКТ НА СПЕШНАТА ПОМОЩ  СА ПЕНСИОНЕРИТЕ

На 112 звънят предимно възрастни хора от 60 години нагоре. Голяма част  от пациентите са с животозастрашаващи състояния, които е трудно да получат своевременна спешна помощ, но не са здравно осигурени.  Много  пациентите признават, че използват системно спешната помощ  т. е. това единственият начин да получат безплатна медицинска помощ. В малките населени места живеят предимно възрастни хора и здравно неосигурени лица, с които спешните медици работят основно. И още – 73 % от хората в дежурните  екипи извършват дейности, които изискват по-висока квалификация при изпълнението им като спешни медици. Ако по време на дежурство екипът в един филиал е на домашна визита, там остава медицинската сестра, която няма компетентност по всички медицински специалности. Немедицинските дейности на санитари и социални дейности по време на работа извършват  80 % от дежурните т.е. спешната помощ изпълнява несвойствени дейности и става буфер между доболничната и болничната помощ. Телемедицината позволява на спешните медици да получат точни указания как да стабилизират пациента по време на транспортирането му при липса на лекар във филиала. Така ще има по-голям шанс да остане жив до пристигането му в болницата.

Младите семейства в Шумен поставят въпроса за консултите на болните им деца, когато през нощта пристигнат в спешното отделение на болницата. Дежурният педиатър не идва там, а те пеша през двора вървят до детското отделение, което е далеч.

Реформирането на спешната помощ  в България е осъзнато и от компетентните органи на Европейския съюз и за целта ни е осигурил 160 милиона евро за реални действия. Една от слабите страни на Спешната помощ, организирана от държавата в лицето на МЗ, е нейната бавност и закъснялата намеса на квалифицирана медицинска помощ.

БЪРЗИНАТА Е НАЙ-ВАЖНАТА ЧЕРТА НА СПЕШНАТА ПОМОЩ

Бързо да се стигне до мястото, където се намира нуждаещият се, бързо, незабавно да се извършат спасителните действия, бързо пациентът да се предаде на болничното заведение, където ще му се окаже специализирана медицинска помощ. В тази връзка заслужава да се поучим от опита и постиженията на спешната помощ в Румъния. У нас се губи ценно време за лабораторни изследвания, особено в случаите на мозъчен инсулт. Чака се 20-30 минути за лабораторните резултати, преди да вземе решение за лечението. Такива данни бяха изнесени през годините на обучителните семинари с медици в Шумен по програмата „Времето е мозък“ за борба с инсултите. В Румъния са въвели вземане на кръвни проби още в линейката, като се поставят върху епруветките стикери „приоритетно“. В нея има специална медицинска апаратура, която позволява изследванията на определени показатели да се извършват бързо още на път, за да не се губи ценно време в стационарните центрове.

Според  европейската експертиза, усилията на реформата на Спешната помощ  в България следва да се насочат  към увеличаване броя на транспортните средства с модерно оборудване, обезпечаването й не само с лекари, но и с квалифициран нелекарски медицински персонал, добре обучен във всички направления на спасителните дейности.

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име