Две изследвания за състоянието на българското здравеопазване бяха представени през седмицата, които показват дефицитите в системата.
Тазгодишният анализ на Института за пазарна икономика включва 73 индикатора, разпределени в 12 категории за икономическото и социално развитие, една от които е „Здравеопазване“. На национално ниво се отчита подобряване в част от наблюдаваните показатели, например обслужване на населението от общопрактикуващи лекари и по-ниската детска смъртност. Броят преминалите пациенти в многопрофилните болници все още е на нива, по-ниски от тези преди началото на пандемията, въпреки че за втора поредна година хоспитализациите в страната нарастват. Делът на здравноосигурените значително се подобрява, вероятно поради по-ниския регистриран брой жители при преброяване на населението през 2021 г. Показателят за очаквана продължителност на живота обаче за трета поредна година отбелязва намаление вследствие все още на ефекта на пандемията от Ковид-19.
Няколко области бележат рязко подобрение за последната една година – това са Шумен, Кърджали и Варна.
Здравеопазването в област Шумен страда от недостиг на лекари и на болнични легла. Броят на лекарите (общопрактикуващи и специалисти) е по-нисък от средния за страната. В областта един общопрактикуващ лекар обслужва средно 1705 души (при 1678 души на лекар в страната) през 2022 г.
Броят на леглата в двете многопрофилни болници в Шумен и Велики Преслав остава изключително нисък – 3,0 легла на хиляда души от населението (при 5,9 на хиляда души в страната). Броят на преминалите за лечение болни е наполовина на средния – 115 на хиляда души от населението (при 235 на хиляда души в страната), което подсказва, че жителите на областта вероятно търсят здравни грижи извън нея. Най-често в университетските и частите болници на Варна, Плевен, София.
Детската смъртност в Шуменска област през 2022 г. намалява значително – 2,50 на 1000. По-ниска от средната за страната обаче е средната продължиност на живота – 70,3 години. Делът на здравноосигурените в областта се повишава и през 2022 г., изпреварвайки средния за страната.
Индексът за достъп на пациентите до лекари-специалисти е 13,30 на 100 души. През миналата година здравноосигурени са били 98,9 % от жителите на област Шумен.
Второто изследване е по поръчка на Съвета за икономически анализи при Министерски съвет, направено от преподаватели в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Резултатите показват, че в България броят на лекарите на 100 000 души население през 2021 г. е по-висок спрямо държавите в ЕС (429,6 срещу 402,5). Въпреки това има два специфични дефицита: недостиг от приблизително 1000 общопрактикуващи лекари. В края на 2022 г. в Шуменска област джипитата са само 88.
По данни на Министерство на здравеопазването за периода 2012-2021 г. общият брой на лекарите с придобита специалност „Обща медицина“ е приблизително 1700. За същия период по данни на НСИ се наблюдава спад от 647 джипита /починали, емигрирали и др./ През последните години броят на придобиващите такава специалност намалява, като през 2021 г. те са едва 59 лекари.
Отчита се дефицит от над 460 психиатри или над 70% от общия им брой за 2021 г. Като цяло може да се приеме, че по показателите за останалите специалности (акушер-гинеколози, педиатри, хирурзи), България се представя относително по-добре спрямо избраните европейски държави. Обаче в Шуменска област работят само 14 психиатри.
В сравнение с европейските трудови пазари България е в групата на страните, в които заплащането е относително по-ниско. Това е фактор за изтичане на медицински специалисти от страната. Освен това българският език като основен в работната среда на медиците се оказва допълнително препятствие, което пречи за привличането на специалисти от други държави.
При лекарите по дентална медицина у нас на 100 000 население се падат 109,9 зъболекари при 78,9 в ЕС. Това не са излишъци, а наличие на относително по-благоприятна ситуация в контекста на разглежданата група държави. За сравнение през 1980 г. е имало 4800 зъболекари, а през 2022 г. те са 7500 и ние сме втори в ЕС по брой дентални лекари. През миналата годна в Шуменска област са регистрирани 122 дентални лекари.
Положително отклонение е пресметнато и за акушерките – при 34,6 в ЕС, за България отчита 47,5 акушерки на 100 000 жители. Съотношението им към общия брой акушер-гинеколози за страната е равно на приблизително 1,9:1. То е значително по-ниско от препоръчваното от Световната здравна организация на 3 гинеколози да има 1.17 акушерки. Това означава недостиг от приблизително 2000 акушерки у нас или около 60% от общата им наличност. В Шуменска област едва 59 акушерки са регистрирани през миналата година.
Катастрофален е недостигът на медицински сестри – за България техният брой на 100 000 души население е 419,0, при 666,3 сестри в ЕС. Нуждаем се от 16 900 медицински сестри или приблизително 60% от наличността им към 2021 г. Съотношението между броя на медицинските сестри и броя на лекарите за същата година е 0,97:1. То е крайно неблагоприятно за адекватното функциониране на здравната система. За да бъде достигнато съотношение 2:118 (което е по-ниско от препоръчваното от СЗО 3:1). Нужни са ни още над 29 хиляди сестри (повече от настоящия им брой).
През 1988 г. в България са работили над 45 000 медицински сестри, а през 1990 г. те достигат до историческия си максимум от 53 800. През 2000 г. броят на медицинските сестри рязко спада до 31 500. Причините са две. Първо, през 1999 г. е взето решение лечебните заведения да бъдат преобразувани в търговски дружества. Поради недостатъчния финансов ресурс при управлението на тези дружества възниква мотив за оптимизиране на разходите чрез съкращаване на персонал. Медицинските сестри се оказват по-лесният вариант за извършване на такива съкращения. Тъй като лечебните заведения се явяват практически квази монопсон /търговски интереси/ за услугите на медицинските сестри, голяма част от последните са принудени да напуснат трайно системата и да потърсят алтернативна заетост, в т.ч. в чужбина. Второ, през същата година е приет Кодекс за задължителното обществено осигуряване, с който се предвижда увеличаване на възрастта за пенсиониране. Това създава стимул сред част от медицинските сестри да предпочетат по-ранно пенсиониране съгласно старите правила. При световната икономическа и финансова криза в България през 2009 г. е налице известно възстановяване на броя на медицинските сестри, през 2008 г. той възлиза на 32 300. Към 2021 г. броят на медицинските сестри е 28 800. През 2022 г. в Шуменска област са работили 649 сесстри.
Що се касае до капацитета на образователната система в България да създава лекари, той надвишава значително броя на обучаваните български граждани. Средно за периода 2012- 2021 г. около 1/3 от обучаваните студенти по медицина са чуждестранни граждани, а по дентална медицина – около 1/5. Образованието стана бизнес, разкриха се медицински факултети в СУ „Кл. Охридски” и в Бургас. България е първенец в целия ЕС по дял на чуждестранните студенти по медицински специалности.
Недостигът от медицински специалисти у нас ще се реши с осигуряване на по-високо заплащане на медицинските специалисти от средното за страната в по-слабо развитите региони; гарантиране на възможности за кариерно развитие, в т.ч. участие в научноизследователски проекти на медицинските специалисти, работещи в по-слабо развитите региони; подобряване на условията на труд и материалната база в по-малките населени места посредством целеви инвестиции.
В настоящия момент все още не е гласуван бюджет 2024. Предвиждат се над 9 милиарда лева за здравеопазване /МЗ и МЗОК/. При това политическо напрежение за пореден път д-р Иван Маджаров – лидер на Българския лекарски съюз, обяснява, че „голямото на пръв поглед увеличение практически вече е изразходвано през тази година и трудно ще позволи болниците да подсигурят по-високи заплати”.
По оценки на СЗО недостигът от медицински специалисти на глобалния пазар се очаква да достигне до 15 милиона лекари, медицински сестри и др. през 2030 г.
Валентина МИНЧЕВА
