За десети път се проведе литературният конкурс „Иван Пейчев”, организиран от община Шумен, Сдружението на българските писатели и дружеството на писателите в Шумен. В регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров” бяха обявени резултатите от проф. д-р Евдокия Борисова – председател на журито, в чийто състав са проф. Добрин Добрев, поетът Антонин Горчев, Митко Новков – поет и публицист, Мирела Иванова – поетеса, доц. Юрий Проданов, доц. д-р Надежда Цочева – поетеса, поетът Тони Теллалов, Красимира Димитрова от общината. Конкурсът се провежда веднъж на две години. Тя говори за неговата бурна слава и новите интересни поколения творци. Журито е било затруднено при определяне на победителя, защото конкурсът носи името на „принца на българската модерна поезия Иван Пейчев”, около чийто трон стоят големите имена на българската лирика – Ананас Далчев, Александър Геров, Борис Христов, Константин Павлов… Нашите критици признават, че литературните скандали не са лошо нещо, защото са повод да се говори за литература.
Над 70 са участниците тази година, като сред тях са известни творци като Палми Ранчев и Едвин Сугарев и младежи, родени преди четвърт век. Проф. Борисова съобщи номинираните с грамоти: „Палми Ранчев за книгата „Под шапката на скитника”, Маломир Николов – „Въпрос на оцеляване”, Едвин Сугарев – „Блудни синове”, Антина Златкова – „Конражур”, Златозар Петров – „Отдалечаване на ангела”, Веселина Ангелова – „Сърце и липи”, Иван Брегов – „И сърцето тренира своята смърт”, Нинко Кирилов – „Падане завинаги”, Ина Иванова – „Нещата, за които мълчим”, Георги Гаврилов – „Последният Буенос Айрес”, Галина Вълчева – „Деветият облак”, Катя Димитрова – „Плач по всички жени преди мен”, Ева Гочева – „Съвсем друга история”, Теодора Лалова – „В такива следобеди”, Крум Филипов – „Писма до сина ми”, Кристина Апостолова – „Калима”, Людмила Калоянова – „Номад”, Кръстьо Раленков – „Смъртта разпитва вече кой си” и шуменката Татяна Карова за стихосбирката „Високо”, носител на наградата на комисията по култура на община Шумен за 2023 г.
Антонин Горчев припомни, че през 2016 г. в Шумен са проведени две национални конференции по повод 100-годишнината от рождението на Иван Пейчев, издаден е двутомник с негови творби с отговорен редактор проф. Добрин Добрев, а пред регионалната библиотека беше открит барелефът – дело на арх. Валери Колев и на художника Валерий Желязков.
Йордан Евтимов е отличеният с литературната награда тази година за стихосбирката „Преди да измият кръвта”. Тя е политическа поезия и носи духът на времето. „Авторът е различен от всичко, което е създал досега. Поезията тук е написана на един дъх, тя е следата на времето, в което живеем. Бъдещите поколения ще ни разпознават, ще ни оценяват по книгите, които сме писали, и по книгите, които сме награждавали. Това е един типичен иванпейчевски жест към паметта и към историята” – обобщи проф. Борисова.
Йордан Евтимов е роден е на 23 януари 1971 година в Разград в семейството на баща хирург и майка кръвен биолог. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин – Кирил Философ” и българска филология в СУ „Кл. Охридски”. Доктор е по история на българската литература в Нов български университет и хороноруван преподавател по антична литература в Софийския университет. Редактор е в „Литературен вестник” и други издания, член е на журито на литературни конкурси, често е гост на предаването „Библиотеката” по БНТ.
Проф. Христо Христов – кмет на община „Шумен, връчи грамотата и плакета „Ангелско перо” на Йордан Евтимов. Поетът каза: „Благодаря на цялата шуменска общественост. Щастлив съм, че съм носител на тази награда. Като литературен историк много добре знам, че не може да има добра художествена литература, без да има литературна критика и без оценката на преподавателите. Аз ще ви изненадам с нещо. Всъщност, вече съм носител на този плакет, изработена от художника Валерий Желязков. Ето я първата награда /показва/, която се дава на името на Христо Фотев. Получих я през 2014 година от Съюза на българските писатели. Защо съм доволен, че знакът е един и същ? Литературните изследователи знаят за изключителната връзка между тези двама поети – Иван Пейчев и Христо Фотев. Те са отличен пример как се придават идеи, нагласи, морални принципи. А това е трайното отношение към българската литературна традиция. Иван Пейчев е един от поетите, които ми е повлиял, и към който съм имал специално отношение”.
Йордан Евтимов пожела да ни прочете малко известното стихотворение „За свободата” на Иван Пейчев. Колко е опасна идеята за свободата, са изследвали много литературни критици. И защото това беше вечер на Иван Пейчев, награденият ни припомни как Тончо Жечев го е описал като фигура, въплъщение на поезията: „висок, тънък, накуцваше като Рембо, дългокос, безработен, нетактичен”. Тази осанка му прилича, тя е в бохемските спомени на шуменци от миналия век. Някои от тези, от които са дишали този въздух, бяха в залата. Днес младите литературни творци трябва да го разгадават, тълкуват и да го чуват – по моряшки, с бриза и мълчанието на дюните, с кораба товар от спомени…
Йордан Евтимов сподели: „Книгата ми „Преди да измият кръвта” е дневник на моите преживявания между март и септември 2022 година. Аз преживях разказите за войната в Украйна и разказите на пропагандата. Основният смисъл на социалните мрежи днес е да разбият тотално света, в който има отношения на хора – млади и възрастни, хора с различни традиции и мислене. И разбира се, да бъдем следени и да бъдем подложени да обработка. Ние можем да бъдем подведени, че нещо е истина. Книгата ми не е правилно озаглавена, защото аз разказвам ситуацията, когато все още не е почистено мястото на убийството. А всъщност, те са почистили всичко предварително. Ние сме объркани и излъгани предварително…”
Поетът направи много тъжни исторически равносметки за различните епохи. Човечеството не е спирало да воюва и да отнема човешки животи по волята на определени държавници. И в тази руско-украинска война хиляди са осакатените и убитите – физически и душевно. Стиховете на Йордан Евтимов са провокирани от снимки, репортажи, разкази на пострадали в Украйна. Възторгът от новите оръжия са в дисонанс с човешката трагедия на мирните и воюващите хора. За ужаса на преживяното от двата славянски народа тепърва ще научаваме. Но младите, студентите, не могат да го понесат дори в стиховете на Йордан Евтимов, разбрахме от проф. Евдокия Борисова. Те мислят, че авторът е бил в Украйна, преживял е ужасите на обезумелите от смърт хора, които въпреки това са успели да съхранят радостта от човешкото общуване.
И за да се разведри вечерта и да се върнем към света на Иван Пейчев, актрисата Вилиана Димитрова ни прочете десетина от най-известните му стихове.
Творческите разговори продължиха след края на срещата. Все пак поетите се преоткриха не само творчески, но и житейски. Оказа се, че Йордан Евтимов и Татяна Карова са роднини. Поезията е мостът на духовността и шансът да се съхраним като личности.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Авторката