Народното събрание прие окончателно промените в Конституцията с гласуваното днес трето четене на проекта. За конституционните поправки гласуваха 165 депутати от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Против бяха 71 депутати от Възраждане, БСП и „Има такъв народ“.
Гласуването беше поименно, като председателят на парламента Росен Желязков четеше имената на депутатите, а те със ставане от място обявяваха дали са за, против или въздържали се. С “въздържал се“ гласува бившият шеф на следствието и бивш вътрешен министър Бойко Рашков (ПП-ДБ), според когото промените засилват политическия контрол върху прокуратурата. От заседанието на НС отсъстваха Драгомир Стойнев (БСП), Мустафа Карадайъ (ДПС) и Петя Ставрева (ПП-ДБ). Така в крайна сметка промените в Конституцията бяха приети със 165 гласа „за“, 71 „против“ и един „въздържал се“.
Конституционните поправки ограничават властта на президента върху служебното правителство, намаляват правомощията на главния прокурор и преструктурират Висшия съдебен съвет.
Премахва се едноличното право на президента да избира служебните премиери. С промените в Конституцята парламентът остави правомощието на президента да назначава служебните премиери, но той ще трябва да избира между предварително изброени седем длъжностни лица -председателя на НС, председателя на Сметната палата или заместника му, управителя и подуправителя на БНБ, омбудсмана или неговия заместник.
Ака президентът не може да назначи служебно правителство, то ще бъде избирано от Народното събрание. За тази цел парламентът вече няма да се разпуска от президента и ще заседава до избиране на ново НС.
Една от най-оспорваните промени в конституцията е допускането българи с двойно гражданство да могат да бъдат избирани за депутати и министри. За да бъде избран българин с двойно гражданство за депутат, има условие за 18-месечна уседналост на територията на страната.
Опозицията обвини управляващото мнозинство, че легализира възможностите за хора, които работят за чужди държави, да влязат в управлението на страната. Отговорът бе, че промяната дава възможност за близо два милиона българи, които живеят в чужбина, да влязат в българската политика.
Конституционните поправки предвиждат и сериозни съдеебни реформи. Висшият съдебен съвет се разделя на две – Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. Целта е гарантирането на независимостта на съдебната власт от прокуратурата и парламента.
Главният прокурор вече ще е с петгодишен мандат, докато председателите на двете върховни съдилища запазват седемгодишните си мандати. Представителите на съдиите получават пълно мнозинство във ВСС, докато във Висшия прокурорски съвет мнозинство ще имат представителите на парламента. Това обаче според бившия вътрешен министър Бойко Рашков засилва политическата власт върху прокуратурата и той критикува тези промени.
Главният прокурор губи част от властта си, включително правото да разпорежда всевъзможни проверки в останалите части от държавния апарат. С промените беше закрепена и фигурата на специалния съдия, който получава правомощия да разследва сигналите срещу главния прокурор.
Една от най-важните промени е даването на достъп на гражданите до Конституционния съд. “Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело и Конституцията“, се казва в новата норма.
В срок от 6 месеца след влизането на промените в сила, трябва да бъдат приети и законите, които се отнасят до тяхното прилагане. Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет трябва да бъдат избрани 3 месеца след това.
Партиите, които гласуваха против промените, обявиха, че ще ги атакуват в Конституционния съд. Президентът Румен Радев също обяви, че ще сезира Конституционния съд за приетите промени
Браво България може да върви напред огромно браво на депутатите.Да са живи и здрави депутатите и за новата година да работят още повече за България и за българите да вдигат стандарта на хората.