На Йордановден се открива Академия за Човека, която е най-значимото, перспективно социално творение в 13-годишната история на фондация „Йордан Камджалов”. Основната й цел е цялостно здраве.

Диригентът Йордан Камджалов обяви на Бъдни вечер: „Моята борба е за душата”. Вчера по БНТ той каза: „Преди десет години създадохме „Музикална лаборатория за човека”. Преди пет години – Музикална академия. Нашите шампиони не са щастливи, нашите посредствени хора също не са щастливи. Щастието липсва и на върха, и на дъното. Българите не са здрави. И шампионите са болни, и обикновените хора са болни. Щастието се постига с творчество и здрава социална среда, за да не са самотни хората. Хората са безумно самотни! Топ учени, топ музиканти, топ спортисти умират сами и болни. Моята борба е за нормалността. След пандемията думата нормалност придоби условност. Нормалното е единственото, което е здраво. Ние, хората, сме божествени. Утре на Богоявление откриваме в тесен кръг Академия за Човека, а първата публична презентация ще бъде на 27 януари – рожденият ден на Моцарт. В тази школа ще се изучава математика, физика, пиано, цигулка, спорт – тенис, шахмат. Ще бъдат направени индивидуални образователни кройки според потребностите на всеки след консултация с нашите топ педагози – водещи учени, шампиони в спорта. Трите области ние наричаме: работа за ума, работа за сърцето, работа за тялото. Вече имаме стотици записани. Тази „Академия за Човека” не е нова, защото изкристализира от абсолютните дълбини на просветните традиции точно от нашите географски ширини – от древните траки, през Плиска, Търново до днес. Тази академия не може да бъде създадена в Германия, Франция, САЩ, защото тези страни нямат нашите педагози и гении, които при потресаващо ниски условия създават потресаващо високи резултати. Молим се на колене за някакъв Шенген и някакъв престиж, това трябва да бъде част от миналото на България…”

Ще припомним един исторически факт, който доказва, че „от тука започва България” и за „Музикалната лаборатория за човека” на Йордан Камджалов. Световната премиера на неговия проект стартира в шуменското читалище „Стилиян Чилингиров” в кв. „Гривица” на 29 май 2015 г. Тогава този 35-годишен талант дойде в града на Панчо Владигеров, за да отвори духовните ни очи за музиката на Петър Дънов, за ренесансови и източноправославни, народни и съвременни музикални творби. Беше музикален спектакъл от точно седем изпълнения – от църковнославянското „Отче наш” до „Дилмано, Дилберо”, от „Бедния странник” на Дънов до строгия католически канон. Певци с различни професии, но с една музикална душа шепнеха, рецитираха, тичаха в закачки, а после бездиханно излязоха по един от залата, за да се върнат на бегом. Почти на синкоп прескачаше сърцето ни като оная малка птичка от сладкото грозде, която хвърчи в народната песен. И излетя с тъгата от внезапната раздяла с хористите. Бързаха за родния град на Йордан Камджалов – Търговище. На следващия ден пяха в Пловдив. Но важното е, че ние, шуменци, сме първата му публика. А тя беше от университетски преподаватели, дъновисти, богослови, професионални  музиканти.

На 31 август 2019 г. в ДКТ „Васил Друмев“ беше концертът с диригент Йордан Камджалов, посветен на 120-годишнината от рождението на Панчо Владигеров. Гостува Русенската филхармония. Чухме няколко произведения на Владигеров, а специален гост-солист беше младият виртуозен виолончелист Атанас Кръстев.

На публиката Йордан Камджалов каза: „Владигеров е живял на улица „Шуман“ в Берлин. Само една буква разлика от името на родния му град. Неговото сърце остава тук по един особен начин. Това, което е специфично в нашата програма е, че всички произведения, които изпълнихме тази вечер, са изцяло написани в Берлин – далеко от Шумен. Трябва ли да минат 120 години от рождението на един велик човек, или да минат 1300 години от създаването на една държава, за да се направи паметник, нещо голямо? Може би трябва да мислим за тези паметници всеки ден. Владигеров е личност, която принадлежи на света, както и Моцарт. Ние не можем да локализираме някъде един абсолютен гений. Всички знаем, че майката на Владигеров – великата му майка, го води да учи първо в Киев, Украйна. Там казват, че синът й е прекалено добър да отиде да учи в Париж. А в Париж казват, че той е прекалено добър, за да учи в Берлин. Значи на едно детенце, заченато тук и родено в Цюрих, не може не може да му се намери място в Европа, където да учи. За такъв талант става въпрос. Владигеров почти не е живял в България. Той почти не е образован цялостно в България. Отива на хиляди километри от Шумен да учи, за да напише неща, които ги считаме за емблема на българското. Не само рапсодия „Вардар“.  Ние откриваме Владигеров всеки ден. Може би вие като шуменци сте го открили отдавна. За нас обаче с Русенската филхармония той е откритие. Тези музиканти правят Владигеров, какъвто аз не бях чувал в България. Затова сега на края ще изпълним нещо много малко, тържествено и весело в духа на гения Панчо Владигеров“.

Йордан Камджалов е завършил музикалните академии в София и Берлин, има много международни отличия, през 2011 г. става генерален музикален директор и главен диригент на забележителния културен център Хайделберг измежду над 150 кандидати. Прекратява договора си заради нови творчески идеи и международни изяви. Най-големите авторитети в дирижирането го наричат: „магьосникът на пулта“, „философ между диригентите“, „вулкан и аскет“. През 2014 г. НАСА и Международният център по астрономия наричат с неговото име астероид. Йордан Камджалов е творец-визионер, истински духовен лидер на България през ХХI век.

А на новия кметски екип да напомним, че на 13 март 2024 г. се навършват 125 години от рождението на Панчо Владигеров. Не можем да го почетем в дрипавата мизерна концертна зала на община Шумен, която според музикалните експерти – чужди и наши, е с най-добра акустика за симфониците. Театърът е за Мелпомена, както казват наследниците на Владигеров. Има ли проект за ремонта на концертната зала? Патриархът на българската музика заслужава достойно финансиране на залата от Министерството на културата за родния му град.

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Валентина МИНЧЕВА