Любовта се празнува не само на Свети Валентин. Ден по-късно Симфониета-Шумен ни зарадва с „Любовен концерт” по идея на маестро Славил Димитров. Талантливият шуменец направи сериозна музикална кариера и всяко негово гостуване в родния град е празник. Той завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” – специалностите хорово, оперно и оркестрово дирижиране. Създател е на хор „Симеонис“, носител е на отличия у нас и в чужбина. В периода 2015-2022 година е диригент на Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“. От 2022 г. се посвещава на музикалното обучение на подрастващите. Ръководи Младежка филхармония „София“ /камерен оркестър/ и Младежката хорова капела при Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София. Член е на Съюза на българските композитори и е председател на Българския хоров съюз.
С енергична стъпка Славил Димитров се поклони на публиката, поздрави концерт-майстора Гергана Петрова и даде знак за „Капулети и Монтеки” – първа част от балета „Ромео и Жулиета” на Прокофиев. Ударно, мащабно начало със замах. Публиката аплодира, без да чака следващите четири части.
Диригентът отвърна с разбиране на объркания му сценарий и каза: „Сюитата за най-великата любов в света беше началото на нашия концерт. За щастие Прокофиев я написал за малък оркестър, но частите и мелодията са същите като за балета в четворен състав”.
Музиката на балета „Ромео и Жулиета” от Прокофиев цял век звучи на световните сцени.
Маестрото ни представи за друг музикален шедьовър на класиката, но български. Той каза: „След горещата любов и смъртта , сега сме ви подготвили пиеса, много любима на пеещите и много любима на създателя си. През 40-те години на ХХ век Любомир Пипков композира албума „Пролетни приумици” за пиано. Една пиеса в него, която уж не е пианистична, остава негово мото за цял живот. След това той пише по същата мелодия песента „Нани ми нани, Дамянчо”. Текстът е на Асен Разцветников. По-късно създава хорова песен. Аз реших, че след като има хорова песен, тя трябва да бъде аранжирана за прекрасния щрайх /струнните инструменти – б. р./ на шуменската филхармония. Вие ще кажете дали се е получил този експеримент. Защо в нашия „Любовен концерт” е тази песен? Защото това е най-чистата любов от майката към спящото дете, за да може да ожъне нивата”.
Тъжно, съкровено, българско. И сякаш по сценарий в залата се обади едно детско, почти бебешко гласче, за да се впише в темата. Няма как шуменци да не оценят това изпълнение с аплодисменти.
Ето, че диригентът вече води певицата Роберта, за да изпее едно дръзко любовно признание по ноктюрно от Шопен. Първите й думи бяха: „За мен е чест да бъда тук с тези прекрасни музиканти. Отдавна мечтая това да ми се случи. Благодарение на маестро Славил Димитров направихме проекта „Шопен” – нови песни по музика на композитора, които той оркестрира. Днес се разплаках по време на репетицията. Толкова беше хубаво! Благодаря ви много! /обърна се тя към музикантите/”.
Славил Димитров допълни, че четирите песни са написани от Александър Кипров, който е автор и на текстовете на английски език. Втората песен беше върху третия клавирен етюд на Шопен.
Роберта е един от най-популярните български гласове от естрадата от близкото минало, изключително специфична, нестандартна като стил. Завършила в Национално музикално училище “Любомир Пипков”, специалност пиано, а висшето й образование е бакалавър по поп пеене в Нов български университет. Между 1986 и 1993 година гастролира в рок-клубове в Холандия, Германия, Швейцария, Австрия и Скандинавските страни. През 1998 г. се завръща в България и първата й изява е главната роля в рок-спектакъла “Спомен за таланта” в памет на Дженис Джоплин. През 1999 г. изпълнява главната роля в мюзикъла “Токов удар” в Сатиричен театър. През 2002 г. е гост в българо-британския танцов спектакъл “Вечерята”. Прави турнета у нас и в чужбина, участва в благотворителни каузи, рок-фестивали в Европа. През 1999 г. е отличена с първа награда на фестивала “Песни за Бургас и морето”, получава „Гран при” и първа награда за млад изпълнител на 30-то юбилейно издание на международния фестивал ”Златен Орфей”. Печели призови места на музикални конкурси в Чехия, Казахстан, Италия. От 2006 г. оглавява катедра „Поп пеене” и преподава вокална техника в Национално музикално училище „Любомир Пипков”, водила е майсторски класове по поп и джаз пеене във Франция, Италия, Виетнам, Полша.
Неин съпруг е Росен Михайлов, който завършва хореографското училище в София, танцува с Балет „Арабеск”, а след това работи като хореограф на трупата. Правил е хореография на концерт на Майкъл Дубле – световно известният певец от Канада, участва в спектакли за БНТ.
Диригентът Славил Димитров обяви, че симфониците ще изпълнят две емблематични пиеси, а ние трябваше да ги познаем. Чухме популярните „Лятно време” от Гершуин и „Хелоу, Доли” от мюзикъла на Джери Херман.
Време беше на сцената да излезе Ника Михайлова, дете на артистичното семейство, надарено с глас и хубост. Тя е завършила музикалното училище и с това прекратява музикалното си образованието. Става асистент-режисьор на Уест Хайлър за мюзикъла „Звукът на музиката” в Софийската опера, чиято премиера беше преди месец и направи фурор.
Ника и Роберта изпълниха следващата песен от проекта „Шопен”. Всяка възраст е със своя любовен порив в музиката – блян и дързост. Но кое произведение на Шопен не е вълнувало публиката през вековете? Чудесната композиция на Александър Кипров илюстрира душевното страдание на влюбения.
Маестро Славил Димитров обяви: „Сега ще вали”. Дъждът и водата са тема на всички романтици в музикалната класика. Младият глас на Ника препуска с такава нежност по нотите на любовта, че няма как да не й повярваш.
Идва ред на песента от филма „Кръстникът”, разплакала няколко поколения. През 1975 г. Нино Рота получи „Оскар” за музиката на филма на Копола /“Parla piu piano”/. Рота е филмов композитор на Фелини, Висконти, Дзефирели – големите имена на италианското кино. Тук зрителите бяха неукротими. Дълги аплодисменти и не едно „браво” огласиха залата.
В соловото изпълнение на „Help”, само професионалисти могат да разпознаят песента на Бийтълс с невероятния аранжимент на диригента. Но каква стихия са симфониците! Роберта даде всичко от себе си и с покъртителен вик за любов /на английски език/ разцепи сцената: „Помощ, нуждая се от някого. Помощ, не от когото и да е. Помощ, знаеш, нуждая се от някого. Помощ!”
А Славил Димитров триумфално вдигна палката, за да сложи край на този музикален апотеоз. Всички бяха във възторг.
Ника излиза за последния дует – класика на ливърпулската банда. Колко мъдро на финала идва песента „Imagine” /„Представи си”/ на Джон Ленън, за да ни отрезви в дни на война. Той я създава през 1971 г. и става една от най-влиятелните личности в света. Днес тя звучи с нова сила: „Представи си, че няма държави. / Това не е никак трудно. / Няма за какво да убиваш или да умираш. / И дори религии също. / Представи си как всички хора / живеят живота си в мир”.
И ако някой се е просълзил в концертната зала, то е било не само от музикалните трели на любовта, а и от тревога за бъдещето на човечеството, което протестира срещу всички войни и разделения.
Десет минути аплаузи. Цветя за гостите. Поклони от сцената. Колегиални целувки и прегръдки на музиканти и певци. И тук Роберта обяви: „Това е човекът, без който всички не можем. На рояла беше Филип Александров – Фичо”. Трогнат от вниманието, и той направи своите поклони с ръка на сърцето.
Публиката не искаше да си тръгва. Емоциите бяха споделени. Раздялата трудна. Преживяването незабравимо. Дори пролетното февруарско време помогна за настроението на любовния концерт на Симфониета-Шумен. Все пак да напомним, че проектът „Шопен” стартира в нашия град.
В интервю Роберта каза: „Жалко е, че политиците не слушат музика!” Ако слушаха класическа музика, шуменските политици нямаше да допуснат Шопен да се изпълнява в дрипавата, мизерна зала „Проф. Венета Вичева”, която не е ремонтирана 45 години. Пълна гротеска на културната ни политика! Прекрасна акустика, но унизителна обстановка, обидна за музиканти и публика.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА
