Окончателно разграбиха Дивизионната болница пред очите на властта!

В навечерието на Трети март местната и държавна власт в Шумен трябва да покаже воля за опазване на бившата Дивизионна болница. На 17 януари 2024 г. министърът на културата Кръстю Кръстев и областният управител проф. Добромир Добрев  обявиха на брифинг, че общините с Министерството на културата ще работят съвместно за изработване на общ интегриран проект за развитие на културно-историческото наследство в област Шумен. На 5 февруари областният управител проведе работна среща с кметове и директори на националните историко-археологически резервати в Плиска, Велики Преслав, Мадара относно възможностите за финансиране на реставрационни дейности от Програмата „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. Не чухме нищо за Турската гарнизонна болница.

Припомняме на управляващите за този паметник на културата – свидетел на моралния ни упадък в годините на демократичния преход. Шумен – градът, в който два века е имало гарнизон по време на Османската империя и след Освобождението, не можа да съхрани уникалната архитектура за поколенията.

Нямаме гарнизон, нямаме Военно училище, а само факултет. Безотговорни сме както за Старата турска гарнизонна болница, така и за закритата през 2000 г. Военна болница – съборена, без паметен знак на мястото, където е построена жилищна кооперация. Във военните и държавни архиви – нито следа от лечебното заведение, в което са се лекували военнослужещи и техните семейства! Щурм на ликвидацията без родова памет. През това време възпитаници на военни академии от Шумен направиха кариера като кметове, областни управители, военни аташета и посланици, депутати, преподаватели в Шуменския университет. Днешните „строителите на съвременна България” достойно осребриха кариерното си развитие, но останаха слепи за този паметник на военната история в родния си град.

Преди да си подготвят патетичните речи и венците в чест на героите от Руско-турската освободителна война, нека настоящите първи мъже на Шумен се разходят до бунището на историята – не в преносен, а в пряк смисъл! Бившата Турска гарнизонна болница е окончателно без покрив, врати и прозорци, под, вътрешни стени. Тя е потънала в бурени и кал, свърталище на клошари и наркомани, а понякога се ползва и като тоалетна… Дърво, камък, метал са изкормени с вандализъм. Това е най-тъжната кинематография на съвременната история, от която не се трогват нито военни, нито цивилни. Варвари сме в собствената си държава!

За пореден път изискахме документи, снимки, рисунки, проекти за това архитектурно чудо на XIX век от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, БАН, Националния военно-исторически музей, Държавен архив – Шумен, Държавния военно-исторически архив във Велико Търново и др. Сведенията са оскъдни, известни от години. Единствената надежда са архивите на Република Турция, където можем да очакваме исторически документи, написани на арабски език! Те пазят подробности за турския гарнизон в Шумен и неговата болница. Точно турските архиви  преди три години показаха нови факти от биографията на Васил Левски.

Навършват се 125 години от строителството на Турската гарнизонна болница. На 25 февруари 1889 г. в Шумен е поставено началото на първата у нас гарнизонна болница, наследник на първата болнична сграда на Балканите преди Освобождението.

В Османската империя

ШУМЕН Е ГРАД СЪС СТРАТЕГИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ

Завоевателите укрепват четириъгълника: Русе – Шумен – Варна – Силистра, за да го превърнат в бариера срещу влиянието на Русия. С тая цел в него е било масовото насилствено помохамеданчване на местното българско население според исторически справки.

През XVIII и XIX век старият Шумен става икономически център с голям турски гарнизон, една от крепостите в Североизточна България. Султан Махмуд II управлява в периода 1809-1838 г. и провежда реформи в армията и градоустройството на империята. Той посещава града през 1836 г. и заповядва в него да се издигне голяма военна болница. Тя е открита през 1837 г. и е първата сграда в България, построена от османлиите специално за болница. И още – тя е

ПЪРВАТА БОЛНИЧНА СГРАДА В ЕВРОПЕЙСКА ТУРЦИЯ

За избора на място и за ръководство на строежа са поканени френски и английски специалисти. Те анализират махалите, релефа, почвите, речните корита, видимостта за бойните подразделения. Махмуд II редовно инспектира по това време отбранителния четириъгълник на империята – Русчук, Силистра, Варна, Шумен, за които има свидетелства на калиграфа Мустафа Иззет. Наричат този султан Реформатора заради премахването на еничарския корпус през 1826 г.

При откриването на сградата над централния вход на болницата е поставен надпис на старотурски език, написан на арабски, който е отчасти съхранен в Регионалния исторически муцей в Шумен. В превод гласи:„Султан Махмуд хан да бъде жив и до веки да заповядва. Най-голямото му желание е било да разпространи здраве в държавата си. Това голямо здание, което е полезно за обществото, е направено за здраве и писание здравни работи. Човекът, който постоянно мисли за порядъка на своите поданици, работата му е такава. Болница направи, господ да му пази войската от нейната нужда. Султан Махмуд, който е направил много добрини, направи една твърде голяма болница…“ В превод името Махмуд означава „прославен“. И този султан наистина прославя империята със своите реформи.

Наши ичужди военни историци признават, че сградата на откритата през 1837 г. турска военна болница отговаря на изискванията за медицина и лечебна практика през XIX век. По форма тя е затворен четириъгълник. С външни размери 114,40 м на 68,51 м, застроена площ 3450 кв. метра с обем 21,250 куб. м.

През 1854 г. главнокомандващият румелийската армия изпраща писмо от София до болницата в Шумен, с което иска да дойдат в София лекари-хирурзи, аптекари, болничен инвентар за нуждите на пристигащите от Скопие войници. През 1853 г. русенските поделения искат 22 вида лекарства. През следващата година такива са изпратени и в Тутракан, а през 1855 г. в лазарета в Силистра пристигат легла и болнично бельо. Всички разчитат на елитната военна болница в Шумен. Срещу наем тя ангажира частни жилища в село Арбанаси, Търновско, за разкриване на лазарети, където да се възстановяват тежкоболните и ранените войници. От това съдим, че шуменската войскова болница е не само център на медицинското обслужване, но и база на медицински кадри, лекарства, инвентар.

За лечебната работа свидетелстват документи на турската гарнизонна болница, в която работят лекари – терапевти, хирурзи, аптекари, фелдшери. Хирурзите са Али ефенди, Ибрахим ефенди, Салих ефенди и др. През 1854 г. в Цариград са изпратени 17 фелдшери на разположение на „операционното отделение“ в Шумен. През 1856 г. за добра работа в „заразното отделение“ на болницата командването иска да бъде награден с правителствен медал един от лекарите.

„Каушите“ са за болни с общи, хирургически и заразни заболявания. Болницата има добре обзаведена аптека, в която работят дипломирани аптекари от различни народности като Луи Фибри, Юсуф ефенди, Джорджи Аргир и др. Ръководи ги главен аптекар. През 1873 г. такъв бил Ефдол едзанджи /аптекар/. В турската военна болница работят още аптекарите Станислав Друкслер /поляк/, Людовико Меланези /италианец/, Георг Силаги /унгарец/.

ПЪРВИТЕ ЛЕКАРИ СА ЧУЖДЕНЦИ

– французи, англичани и др. По-късно пристигат българи и гърци, завършили Цариградското военномедицинско училище като Николай Граматиков, Стайко Нихини, Скендер бей, д-р Маведи, д-р Райко Райнов, Николаки бей /Граматон/, Тодораки бей, д-р Пантелей Минчович от В. Търново /1875-78 г./, д-р Минко Цачев /1868-70 г./, д-р Иван Енчев и др. Всички практикуват обща медицина. По шуменските улици се срещат лекари във военна униформа.

След 1848 г. десет шуменски младежи записват и учат медицина в Монпелие /Франция/, Букурещ, Цариград, Атина и др. Един от тях е д-р Андрей Рачев – син на известния шуменски първенец Матю Рачев. Завършва медицина в Цариград и остава военен лекар там. От 1876 г. е управител на военния лазарет в Ловеч. Идва на работа в гарнизонната болница в Шумен. Умира млад на 46 години.

Д-р Желез Гьоокчеренлиев е син на будния шуменски стопански деец хаджи Ради Гьокчеренлиев – първият кмет на града след Освобождението. Завършва медицинското училище в Цариград и е изпратен като военен лекар в Арабия. Оттам бяга в Черна гора, а после – в Париж, където специализира очни болести. След Освобождението се връща в Шумен и постъпва на служба във военната болница. Той е един от първите български офталмолози. През 1883 г. е назначен за лекар във Варна и две години участва в основаването на медицинското дружество там. През Сръбско-българската война е градски лекар и управител на шуменската болница /1885-1887 г./ После отново е военен лекар във Варна, а от 1897 г. е дивизионен лекар в Шумен.

Един преглед при д-р Галатон в периода 1863-1865 г. струва 20 гроша и е само по джоба на заможните шуменци, които предпочитат него, вместо да пътуват до Букурещ за лекарски преглед. През 1864 г. преселници-черкези са настанени за лечение във военната болница, а жените им – в медреседето към джамията „Шериф Халил паша“ /“Томбул джамия“/, където вероятно е имало имаретхане. През същата година е холерната епидемия, когато болницата обслужва и граждани.

Изграждането на общовойсковата болница в Шумен през епохата на упадък на турския ленно-спахийски строй от само себе си представлява прогресивен акт – популяризиране на медицината като наука в региона. Неизвестен дописник на „Цариградски вестник“ през 1865 г. пише: „Жителите на Шумен се радват на добро здраве. Никакъв белег от холера не се проявява в този град… Вземат се с голяма енергия хигиенни мерки, особено за една голяма чистота по всички улици“. Друг дописник изброява благоустройствени почини и добавя: „След време на всекиму ще бъде драго да се разхожда из един град добре уреден и украсен. Днес Шумен е крайно чист благодарение на местните власти и на военните“.

След 1867 г. в болницата вече работят и българи, завършили медицина във Висшата медицинска школа „Табхане“ /“Галата сарай“/ в Цариград. През 1874 г. Феликс Каниц съобщава за д-р Буш, лекар-австриец, който е на длъжност в един от полковете на турската армия в шуменския гарнизон. В спомените си д-р П. Кърджиев пише, че в османската военна болница има двама джерехи, които вероятно са

ПРИЛАГАЛИ ХИРУРГИЧЕСКО ЛЕЧЕНИЕ

От стари шуменци той научава , че те най-често са правили разрези на абцеси, малки ампутации, кръвопускане, рязане на челото или врата при главоболие, на крайниците при отоци, промивки на рани с отвара от билки, вино и др. Данни за лечение с медикаменти няма.

Интересна е съдбата на д-р Ангел Пюскюлиев, роден през 1845 г. в будно шуменско семейство. Завършва военното медицинско училище в Цариград през 1871 г. Поддържа връзка с българските възрожденци. Остава на турска военна служба до Освобождението с чин санитарен майор. След това бяга и през Сърбия се връща в България. Става окръжен лекар в Габрово /1879-1880 г./, а след това – градски лекар в Шумен. В периода 1882-84 г. работи във военната болница. Не намира съдействие от страна на местните ръководители и започва практика като лекар във Варна, като от 1884 до 1892 г. е управител на варненската болница. След това е назначен за директор на Гражданската санитарна дирекция в София и за председател на VI медицински съвет. Като ръководител на здравеопазването в страната д-р Пюскюлев допринася за здравното дело в България. През 1895 г. се връща във Варна, има частна практика, умира през 1935 г.

Българските военни лекари в османската военна болница в Шумен оказват медицинска помощ на българското население, като извършват и голяма просветителска дейност, поддържайки будно националното му съзнание.

Д-р Ефтим Верби завършва през 1878 г. медицина в Атина. До 1883 г. е военен лекар в лазаретите на Бургас и Ески Джумая /Търговище/, а след това се мести в шуменския гарнизон. Пенсиониран е от военна служба с чин санитарен полковник. През 1908 г. е избран за кмет на Шумен. Има двама синове – лекари. Доц. д-р Петър Вербев става завеждащ катедрата по епидемиология в Медицинската академия в София, а д-р Димитър Вербев е окръжен лекар в Шумен през 30-те години на ХХ век.

От писмо на русенския валия до каймаканина в Шумен узнаваме, че в Шумен през 1876 г. се искат сведения за определяне на махала, в която да се построи нова болница. Пита се колко би струвала тя и какви са възможностите на града за осигуряване на средствата за поддържането й. Това показва, че в Шумен има условия за разкриване на болница за граждани, подобна на тези в Русе, Плевен и другаде. Последвалите събития възпрепятстват това.

Освободителната Руско-турска война /1977-1878 г./ слага край на петвековното османско робство. По примера на руското здравеопазване се организира здравното дело у нас. На 6/18 юли 1978 г. турската военна болница е обявена за

„ШУМЕНСКИЙ ВОЕННИЙ ГОСПИТАЛ“

Част от нея е превърната в склад за военно-санитарно имущество. Там се настаняват за лечение руски военни. За кратко е пребивавал и ненадминатият руски хирург Николай Пирогов, който сега е патрон на Националната болница за спешна помощ в София. След това той лекува ранени в боевете край Свищов, Плевен, Бяла, Търново…

Открива се и гражданска болница с мъжко и женско отделение, обслужвани от д-р Парушев – шуменски губернски врач. Той трябва да организира медицинската помощ на населението в случай на епидемия. На следващата година руското временно гражданско управление със съдействието на българските областни лекари изработва „Временно правила за устройството на медицинското управление в България“. Дезинфекционната комисия се ръководи от Ф. Ф. Ерисман, която предприема мерки срещу избухването на епидемия от петнист тиф. Той е създател на руската медицинска хигиенна наука.

На 24 юни 1879 г. в сградата на старата турска военна болница е открита

ШУМЕНСКА ДЪРЖАВНА БОЛНИЦА

В същата сграда е и дивизионната болница на IV преславска дивизия. Държавната болница заема източното и северното крило. Вдясно от централния вход има 4 болнични стаи – превързочна и амбулаторна, стая за фелдшерите и караулно, стая за личните дрехи на болните, баня и болнични складове. Вляво се помещават канцеларията, аптеката, стаята на женското отделение, отделна стая за болните от сифилис, стая на надзирателя, стая на болногледачките и кухня. Болницата разполага с 40 легла и е добре обзаведена. От януари 1879 до август 1880 г. нейният пръв управител е д-р Андрей Парушев. След Освобождението шуменската държавна болница е обявена за второстепенна.

В заповедната книга на VII преславски полк е заповед №349 от 15 декември 1887 г. на командира за откриване на лазарет за частите от шуменския гарнизон – подготовка за бъдещата гарнизонна болница.

Със заповед №96 от 25 февруари 1889 г. на княжеството в Шумен е открита първата у нас гарнизонна военна болница, а след това и в Пловдив. За тях е издаден „Привременен правилник за действието на общите гарнизонни болници“. Всяка болница има по 80 легла за „долните чинове“ и с по 8 офицерски легла. Ръководят се от старши лекари на полковете в съответните гарнизони по назначение на военното министерство. За срок от една година се командироват лекари от войската и по един фелдшер от всеки пешеви, артилерийски и конен полк, както и по трима санитари, един писар и двама унтерофицери, надзирател и капитинармус, който пази личните вещи на постъпилите за лечение. При нужда се приемат болни и от съседните гарнизони.

Със заповед №17 от 15 януари 1890 г. за началник на шуменската гарнизонна болница е назначен д-р Андрей Парушев – старши лекар на 19-и пехотен полк, преди директор на държавната болница в същата сграда. Роден е през 1847 г. в будно семейство на абаджия в село Кюлевча. Учи в медицинското училище в Букурещ, а след това специализира в Торино, Италия. Връща се в Шумен през 1872 г. и става домашен лекар на български семейства срещу 2-3 лири годишно, а бедните лекува безплатно. Особена енергия д-р Парушев проявява при настаняването на пристигащите бежанци от Ески Джумая /Търговище/ след опожаряването на града на 16 януари 1878 г. от нередовни турски войски при оттеглянето им в Шуменската крепост. До назначаването му за началник на гарнизонната болница длъжността изпълнява един от лекарите в лазарета – Рачев, Византикус, Транин, Димитров. Д-р Парушев е известен като „италианеца“.

На 1 декември 1891 г. се открива гарнизонна болница в София. С указ №185 от същия месец се утвърждава Законът за устройството на въоръжените сили в българското княжество. На 1 януари 1892 г. пешите бригади се преобразуват в пехотни дивизии. Четвърта пеша бригада става Четвърта пехотна преславска дивизия. Към всяка дивизия има лекар, аптекар и 2 фелдшери.

ГАРНИЗОННИТЕ БОЛНИЦИ СТАВАТ ДИВИЗИОННИ

Увеличават се леглата до 100 за долните чинове и до 10 леглата за офицери. През 1893 г. дивизионната болница е в южното крило на същата постройка, която носи името „стара дивизионна болница“. Съвместното съществуване на двете болници /гражданска и военна/ продължава до 1911 г., когато държавната болница се премества в новопостроена болнична сграда.

Старата сграда е с малки прозорци с железни решетки, полутъмни коридори, големи болнични стаи. В болничните зали има по 100 кревата. Всеки креват с по 2 дюшека, възглавка и топло одеяло със завит към него чист и достатъчно тънък чаршаф с цел хигиена, добро качество на превързаните рани, необикновена чистота и на въздуха. Това пише в „Илюстрованная хроника войны“. Повод за сравнение с бита в някои днешни болници…

Д-р Иван Хадживасилев Драгоев служи като турски военен лекар в Шумен по това време и пише, че в болницата има 1260 легла! А ето и цифри от военните архиви. През 1880 г. лежащоболните са 1074, през 1886 г. – 1100 пациенти, 1889 г. – 1393 болни, 1890 г. – 1252 хоспитализирани и 334 амбулаторни пациенти, 1908 г. – 1045 лежащо болни и 1553 амбулаторно обслужени.

Според описание в медицински юбилеен сборник от 1898 г., в източната част на горния етаж се намират стаите на администрацията и лекарите, а долният се заема от болничните складове. Останалите сгради встрани са разпределени по на два павилиона /кауша/ за болните. Във всеки павилион има наредени по 4 реда кревати за около 100 болни. Във всички павилиони има нужници, голяма баня, пералня, а в средата на сградата е дворът на болните. Болницата има изобилна вода и собствена канализация, чрез която замърсената вода се отвежда до Енчова река с дълъг около 1 километър канал. Използван е наклонения терен.

През януари 1878 г. като парламентьор на 14-ти руски корпус в Шумен пристига полковник Ф. Гершельман. Той е поразен от чистия въздух, богатия болничен инвентар и забележителната хигиена при поддържане на болните. Дивизионната болница използва помещенията до 1919-1920 г. След това в нея е настанена войска от разбитата белогвардейска армия на Врангел и техните емигрирали семейства.

От 6 април 1904 г. до 1 март 1908 г. началник на болницата е майор Янко Димов. След него длъжността заема майор Александър Чакъров, роден в Браила и управлява до 1 март 1918 г. Следващият началник на дивизионната болница в Шумен е полковник Константин Богданов.

Преломен момент в развитието на държавната болница е 1912 г., защото се премества от сградата на турската военна болница в нов комплекс от 5 павилиона.

До 1949 г. е дом за руски инвалиди, а след това е предадена на военно-медицинска организация.

Каква е  управленската грижа на местната власт към построеното преди два века? На 18 март 2008 г. военният министър Веселин Близнаков беше на визита в Шумен по покана на кметския екип. Идеята беше да се предоставят на общината освободените военни имоти. Конкретен ангажимент за старата дивизионна болница не беше направен.

През месец април 2009 г. беше учреден инициативен комитет за съхраняване и реставрация на архитектурни обекти, свързани с историята на Шумен. Първата му задача беше да спаси дивизионната болница в Шумен – първата болница в България. През юли 2009 г. сградата беше предоставена за безвъзмездно ползване на община Шумен с решение на военния министър Николай Цонев.

През 2011 г. община Шумен повери на фирма „Телепол“ да охранява старата дивизионна болница, както ни беше съобщено на пресконференция. Щели да се осигуряват по 10 000 лв. През март 2012 г. беше обявено, че италианци искат да реставрират най-старата болница на България в Шумен, впечатлени от уникалната европейска архитектура. От която все още имаше следи!

През 2014 г. стана ясно, че са нужни 100 милиона лева за реставрация, консервация и адаптация на старата дивизионна болница. Общината кандидатства с проект „Културно-исторически център – първа дивизионна болница” в Министерството на културата, но ведомството разполагаше със 7 милиона евро за реставрация на всички обекти у нас.

Точно тогава шуменката Кристина Калъпова, студентка по специалността архитектура, защити дипломна работа на тема: „Адаптация на старата турска болница в Шумен в Дом за възрастни хора”.

 Още тогава, преди 10 години, жителите на кв. „Б. Българанов“ сигнализираха, че

ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ КРАДАТ

камъни, облицовки, дървени греди, уникални железни решетки, фризове на външни стени. Вече няма и помен от уникалната бяла сграда, построена в подножието на Кечибаир, заобиколена от градини и лозя. Чистият въздух, който е лекувал ранените войници, стана привлекателен за новите богаташи, които инвестират в ново жилищно строителство.

От НАС „Телепол“ – Шумен знаем, че от есента на 2014 г. обектът не се охранява. В периода 2011-2014 г. парите за охрана са осигурени от програмата за културно-историческо наследство. С детектори се следеше движението на хора около обекта. Автопатрули обхождаха болницата 24 часа в денонощието.

Живата охрана ще струва 50 000 лева годишно. За видеонаблюдение се изисква електричество. Техниката не спи и не е пристрастна за разлика от живата охрана! Вече има роботизирана охрана, която може да работи със соларни панели, казват специалистите.

До 1995 г. курсанти от Военното училище по график денонощно са охранявали старата дивизионна болница. Ами то така се възпитава родолюбие, а не с речи на националните празници…

След като алармирахме местната власт преди две години, бяха отстранени 20 гаражни клетки, незнайно как разрешени и за кого.

Старата дивизионна болница е повод да ревизираме родовата си памет в навечерието на Трети март.

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Личен архив

Коментари

коментар