Днес България чества 125 години от рождението на Панчо Владигеров. Той е най-европейският български композитор, чието име носи Българската музикална академия. В Шумен е създаден първият оркестър в историята на България, а Панчо Владигеров е автор на първата българска джазова композиция – фокстрот, написан през 1925 г. в Берлин.
За този юбилей музикалната общественост на България и нейните културни институции се готвят от няколко години. БНТ направи филма „Петолиние на паметта”. Всички оперни театри, филхармонии, музикални училища, консерваторията, университетите с преподаване на музика започнаха подготовка от миналата година и обявиха проектите си. Внуците на Владигеров вече са в София за събития, посветени на юбилея. Всяка седмица от януари 2024 г. БНТ и БНР съобщава инициативите на Българската музикална академия, зала „България”, симфоничните оркестри в страната, чийто програми са посветени на творчеството на Панчо Владигеров. Музеи възстановяват паметници и паметни плочи, открити в чест на композитора преди години. През 1983 г. и 2019 г. бяха валидирани пощенски марки с лика на композитора, а сега БНБ пусна в обръщение медна възпоменателна монета на тема „125 години от рождението на Панчо Владигеров“ от серията „Български творци“.
Община Шумен обяви програмата, посветена на 125-годишнината от рождението на композитора. Симфоници, ученици, студенти, регионалната библиотека, регионалния музей и „Държавен архив” са включени в нея, като тя ще продължи до месец май. Няма прояви на читалище „Добри Войников – 1856”, някога съорганизатор на конкурса за пианисти „Панчо Владигеров”. Та нали в него има музикални формации! В програмата липсва традиционният концерт на 13 март, който събира културната общественост на града. „Детски концерт-матине може да има в събота и неделя. Дано днес всички ученици да разберат, че честваме патриарха на българската музика в час по история, български език, музика или каквото и да е…” – коментира известен наш съгражданин.
Внуците на Владигеров няма да гостуват в „любимия Шумен”, както винаги са споделяли през последните години като гости на филхармонията и Младежкия дом, регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров”, свирили са пред читалище „Добри Войников – 1856”.
От тук нататък каквото и да направи местната власт до края на своя мандат в чест на рождението на Панчо Владигеров, то ще е годишнина, а не юбилей. Време е да въведем ред в понятията, защото юбилеите са през 25 години /50, 75, 100 и т. н./. Все по-често институции и стопански организации ни канят на 15-годишни, 17-годишни или 35-годишни юбилеи, което ни разсмива.
Да си припомним как беше организирано тържеството за 120-годишнината от рождението на Владигеров през 2019 г. С организационен комитет, с участието на гости и изпълнители от най-високо ниво. За подготовката съдействаха Народното събрание, Министерството на културата, Съюзът на композиторите и др. Е, два мандата предходният кметски екип не намери средства за финансиране ремонта на концертната зала „Проф. Венета Вичева” в общината и си изми срама с театъра. Как да поканиш в мрачната мизерна обстановка политическия елит? Той няма да се унижи за разлика от професионалистите със световна кариера, които всеки четвъртък са на сцената. Така е по петолинието на живота! Лобита, имидж, фалшиви авторитети…
Затова пък се нароиха проекти за фонтани, басейни и др. Но всички български и световно известни музиканти твърдят, че с най-добра акустика за концерт в Шумен е именно концертната зала на общината. Тя е строена за музика, а театърът – за слово, за театър. Малцина са архитектите в света, които проектират зали със специфична геометрия и звукова естетика. Тапицерията трябва да гарантира, че звукът се абсорбира, дори когато няма публика. Зрителят, разположен от всички страни на оркестъра, задължително да разполага с еднаква акустика от всеки ъгъл. За тези божествени ефекти са знаели в древна Елада и Рим. Критерий и за днешните архитекти!
Но нека бъдем честни към летописа. Да почетат първомайстора Владигеров за тържеството на 13 март 2019 г. тогава в театър „Васил Друмев” пристигна маестро Минчо Минчев – председател на фондация „Панчо Владигеров“. Специално участие в концерта имаха внуците Александър и Константин Владигерови, Стоян Янкулов – Стунджи, пианистът Христо Попов. Те бяха солисти на „Симфониета – Шумен“ под диригентството на Калина Василева.
Присъстваха председателят на Народното събрание, министри и заместник-министри, Александър Велев – генерален директор на БНР, Джорж-Марк Райнов – член на Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий”, проф. Юлиян Куюмджиев – заместник-председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци, народни представители, общественици и културни деятели. За спонсорирането на събитието се отзоваха много частни фирми. Това се постига с професионална работа, контакти, диалог. Настоящият екип на общинската администрация тепърва се учи.
Сега депутатите се занимават със себе си, несигурни в политическото си бъдеще. Все пак имаме народни представители от Шумен!
Културното събитие на Шумен през 2024-та е именно 125-годишният юбилей на Панчо Владигеров. Това трябваше да осъзнаят новите общински ръководители още след полагането на клетвата си в общинския съвет. В своята предизборна кампания много кандидат-политици искаха да „върнат възрожденския Шумен” от времето на Васил Друмев и Добри Войников. След като не сме си опазили архитектурните паметници от Възраждането досега и пред очите ни се разпадат къщите на видните шуменци от преди век, нека се съсредоточим за съхранение на културната си памет и традиции от ХХ век.
Трябва ни културна стратегия за Шумен, която да възпитава публика за театър и музика. Защото почитателите на Симфониета-Шумен са застаряващи като нейните музиканти. Атрактивни програми с модерни аранжименти пълнят залата, но всеки ден не е Великден… Докато филхармонията свири с елитни музиканти, стотици студенти пълнят кафенета, дискотеки, игрални зали за хазарт. На концерт трябва да дойдат техните преподаватели по музика от нашия университет, а защо да не доведат и студентите си? Професор до професора – все специалисти по музикална естетика, музикално възпитание и изпълнителство. Както казва един общински съветник: „Ако не са диригенти на хорова формация или оркестър, нямат интерес към музикалния афиш на града”. Иначе в концертната зала виждаме филолози, историци, математици, за които класическата музика е духовна потребност. Културната политика се прави с образовани хора – бъдещата интелигенция. Шумен обезлюдява и по-страшното е, че вече млади специалисти работят тук, но живеят в Търговище, Варна и други градове, защото не намират за привлекателен родния си град.
Шумен не може да се мери с културния капацитет на Бургас, Стара Загора, Русе. Инвеститорите привличат кадри с модерно мислене, мащаб, перспектива, европейска визия. Както е било през онова Възраждане, което е направило Шумен град! Факт е обаче, че сега го изпреварват Ямбол, Враца и др., които правят култура с млади класически музиканти и диригенти. Проблемът за кадрите на симфоничните оркестри не е само шуменски. С общински жилища, финансови стимули, добри условия за професионална реализация може да се спечелят будните граждани на новото столетие.
Днес домът на Павла Жекова – музикалният педагог на знаменития шуменец, е къща-музей „Панчо Владигеров”, където е роялът на неговата учителка и, разбира се, пианото, на което създава рапсодия „Вардар“ в Берлин. Духовните му наследници ще допишат „Българската сюита” през новото столетие. Но дали ще има международен конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров“, чието начало е през 1986 г. в Шумен?…
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА
