Преди седмица се проведе Национална конференция по ревматология с международно участие. Основни теми бяха възпалителните ставни заболявания, системните заболявания на съединителната тъкан, дегенеративните ставни заболявания и др. Организатор на форума е Българското дружество по ревматология. На конференцията участва д-р Стоян Тодоров, ревматолог в доболничната помощ на Шумен и завеждащ ревматологичния сектор на отделението по вътрешни болести в МБАЛ-Силистра, с който разговаряхме за новостите и тенденциите в специалността.
-Д-р Тодоров, от години се счита, че ревматологията е млада медицинска специалност, макар че от 1983 г. има Медицинско научно дружество по ревматология, което става член на Европейската лига срещу ревматизма.
-Началото е през 1976 г. Дотогава ревматично болните са били лекувани в клиники и отделения по сърдечно-съдови заболявания. В същата година се открива Клиника по ревматология в София. Първият й ръководител е Тамара Езра Пилософ, а днес е проф. Симеон Монов. Паралелно се създава Българското дружество по ревматология. Сега у нас има 202 ревматолози.
-Проведохте общо събрание на дружеството. Какво ръководство избрахте?
-Присъстваха 146 делегати, които гласуваха тайно. За първите две години от мандата за председател беше избран д-р Атанас Баталов, професор по ревматология от 2013 г., ръководител на Катедра пропедевтика /въвеждащ курс/ на вътрешните болести в Медицинския университет в Пловдив и началник на Клиниката по ревматология в УМБАЛ „Каспела”-Пловдив. Докторската му дисертация е за ултразвуковото изследване на ставите. За следващите две години от мандата за председател беше избран проф. Симеон Монов – ръководител на Катедрата по ревматология в УМБАЛ „Свети Иван Рилски”-София, водещ учен по системните заболявания в рематологията.
-Кои бяха приоритетите на конференцията?
-Те са осъвременяване устава на дружеството, развитие на доболничната помощ, дигитализация на услугите, подобряване на програмите за специализантите по ревматология. Вероятно ще има изискване за сертификати на ревматолозите, за да сключат договор със здравната каса – изискване за по-високо ниво за ултлазвуково изследване на ставите. Канят се международни лектори, вдига се нивото на познанието. Да изследваш една ръка например, в нея има нерви, кръвоносни съдове, стави и т. н.
-С каква апаратура работят нашите ревматолози?
-Важно е да има ехограф с цветен доплер, да се види възпалението на ставата, което свети в червено. Същевременно се вижда кръвотока на минаващия наблизо кръвоносен съд. Тенденцията е във всеки кабинет да има ехограф с доплер с възможност за капиляроскопия. При синдрома на Рейно /студените пръсти/ от нокътния прозорец се прави изследване с капиляроскоп. Така се разбира дали заболяването е професионално или е заболяване на съединителната тъкан.
– Ще има ли регистър на диагностицираните болни?
-Целта е да се завърши националният регистър на пациентите с псориатрична артропатия, ревматоиден артрит, болест на Бехтерев. Така всеки ревматолог ще може да проследи чрез него своя пациент. Ще се улесни връзката и с пациентските организации.
-На ниво областни болници как се развива ревматологията в Североизточна България?
-Отделения по ревматология няма. В УМБАЛ „Света Марина”-Варна има клиника. В МБАЛ-Силистра и УМБАЛ „Медика”-Русе има сектор „Ревматология” към отделенията по вътрешни болести. В МБАЛ-Търговище, в МБАЛ-Добрич и в МБАЛ-Шумен работят ревматолози по график.
-Специализираните кабинети по ревматология в доболничната помощ остават проблем.
-Те са недостатъчни. За преглед се чака поне седмица. Много от ревматолозите застаряват, концентрирани са в София и Пловдив, в университетските клиники. Забелязва се тенденция частните болници да разкриват сектори по ревматология. В МБАЛ „Сърце и мозък” в Плевен вече има клиника по ревматология.
-Масово е мнението, че ревматологичните заболявания не се лекуват.
-Ревматологичните заболявания се лекуват, когато има добра ревматологична помощ. Когато ревматологичната болест е навреме уловена, може да се доведе до ремисия /забавяне/ на заболяването – пълна или частична. Имаме голям набор от нови медикаменти. Лечението трябва да е комплексно. Да има доверие лекар-пациент. Да се акцентира на начина на храненето, движението, физиотерапията, колаборацията с другите медицински специалности. С новите биологични медикаменти JAK /джак/ киназни инхибитори стопираме прогресията на заболяването. Голяма част от инвалидизацията може да бъде спряна или значително забавена. Това означава по-добро качество на живот и социализиране на пациентите. Затова една от темите на конференцията беше: „Сравнителна оценка на тревожност и депресия при ревматично болните с биологична терапия”.
– Какви са данните?
– Наблюдавани са 281 пациенти. Направена е анкета. По-голям процент на тревожност има при пациентите с ревматоиден артрит. Когато болният не може да се обслужва с ръцете, има проблем с пръстите, това води до голяма депресия. Моят опит с пациентите ми в Североизточна България показва, че те имат значително подобрение. Проблемът е да се скъси времето за одобрение на пациентите за биологично лечение. Здравната каса трябва да им осигури направление за безплатен преглед при ревматолог от личния лекар. Както има програми за сърдечно-съдовите заболявания и джипитата диспансеризират пациентите за хипертония.
-Ревматологичните заболявания засягат много органи.
-Да, те засягат лигавицата и зъбите. В Медицинския университет в Пловдив има програма, над 80 студенти по дентална медицина от 2014 г. досега, бъдещи зъболекари, са записани на избираемо клинично обучение при водещи специалисти – ревматолози, за да се запознаят с болестите лупус, прогресивна системна склероза и други, които дават най-много промени в устата, зъбния статус. Често имаме загуба на чисто мускулна маса при ревматоидните заболявания. Тя е свързана и със загуба на костна плътност. В същото време се покачва нивото на мазнините. Затова се използва апаратура ДЕКСА /двойно енергийна рентгенова абсорбциометрия/.
-Много позната за изследване на костната плътност.
-Но с ДЕКСА вече се прави целотелесно сканиране. Заболяването се нарича остеосаркопения. То води до слабост, светвъртежи, падания, счупвания на кости, нарушено качество на живот.
-Как да повишим мускулната си маса?
-Става с упражнения, диета – определена от лекар. За жалост днес хората не са много активни. Българинът е свикнал да приема лекарства, мислейки че те го лекуват. А са важни и физическите упражнения, лечебната физкултура, която някога имаше в спортните диспансери. При остеартроза, дископатия на гръбначен стълб пациентите се възстановяват за три месеца със специална програма – гимнастика и лечебна физкултура.
-Коментирахте ли на форума нови медикаменти?
-Има нови революционни за ревматологията лекарства, които се проучват като CAR-терапия при автоимунни заболявания. Това е химерен антигенен рецептор, който блокира активацията на Т-клетката, което пък намалява активацията на В-клетката на ревмататичните болести. Иновациите в онкологията са в помощ и на ревматологията. С тези медикаменти са лекувани 15 пациенти в Германия, които са на стойност 500 000 евро. При масово производство на фармацевтичните фирми цената им пада. Дълги години смятахме, че „златния стандарт” в ревматологията е метотрексат /таблетки/, както и инжекционното злато при ревматоидния артрит. После „златен стандарт” стана аделиномаб /Хумира/. Сега JAK /джак/ киназни инхибитори /таблетки/ са с добър ефект за всички ревматоидни заболявания. Те се заплащат от здравната каса.
-Колко са сега клиничните пътеки в ревматологията?
-Те са само три, но могат да обхванат всички ревматологични заболявания.
-Подмладяват ли се тези заболявания?
-Категорично да! Подмладяват се и се увеличават. Причините са: промяна на климата, индустриалната храна с оцветители и консерванти, лошият въздух и лошото качество на водата, начинът на живот – живот под климатик /при горещини и студ/. Нашето дружество направи проучване за нивото на витамин Д в кръвта. Само при 30 процента от българите от всички възрасти /деца, родители, пенсионери/ то беше нормално. Фактор са и новите вируси. След Ковида рязко скочиха автоимунните заболявания и туморите.
Разговора води Валентина МИНЧЕВА