За Международния ден на театъра шуменци бяха зарадвани с премиерата „Търси се автор” на ДКТ „Васил Друмев” от Жан-Пиер Мартинез. Спектакълът беше в камерната зала.
С тайнствена музика няколко млади актьори ни въвеждат в кухнята на своя занаят – кастинг за пиеса след 7-годишна епидемия на изолация. Сюжетна хипербола, разбира се. Но актьорите нямат текст, пиесата няма автор. Ще трябва да импровизират, поне да имаха заглавие… И понеже в нашият дигитален свят ползваме приложения за всякакъв вид електронни услуги, актрисите съобщават за приложение „Императо” за научаване на репликите. Те даже прогнозират, че един ден актьорите ще бъдат заменени от роботи, но текст трябва дори за анимационните герои. Всъщност отдавна в Азия роботи водят новинарските емисии и посрещат пътниците на летища, а в САЩ експериментират с роботи-медицински сестри. Какво ли ще се случи, след като и сега има хиляди безработни актьори, напомнят героините. Може би хората от театралната сцена ще преминат в селското стопанство, прогнозират младите актриси за своите безработни колеги. Тук става въпрос за професионализъм, както и за хонорарите на драматурзите. Затова пеят със свой текст популярната песен „Моney, money” на АББА, в който се разказва за гумени артисти и статисти. На сцената има кукла, все пак!
Зрителите са си купили билети. Актьорите трябва нещо да ни изиграят дори без сценарий и автор. След 7-годишно стоене вкъщи те са готови за авангарден театър. И спектакълът ни доказва, че театърът не е това, което беше…
Пред нас се появява Джаки Рамирес /Димитрия Милушева/, която пита: „Кому е нужен театър, когато животът е все повече е „комедия от грешки”?… Сред този хаос има хармония във виковете на всеки герой, който се бори за своето място под прожекторите. Тези герои са повече от плод на въображението… Питали ли сте се какво кара нас, обикновените смъртни, да се ровят в царството на Сътворението?… Какво е изкуството? Огледало, насочено към човека. Отражение на нашите надежди и страхове, нашите триумфи и трагедии. В ехото на душата се крие истинската същност на творението. В това свещено пространство се намираме цели и безкрайно разпокъсани, стига да има кой да ни види. Какво е животът, ако не комедия от злополучни сюжети и комедийни обрати. Скъпи приятели, няма нужда от театър, когато животът е най-великата комедия. Аз не се чувствам никъде добре като себе си…”
Ето го ефектното присъствие на Борислав Вълов. Сред скромната полиетиленова сценография той изгря като птицата Феникс. Актьорът иска да се усети жив и свободен след 7-годишната домашна изолация: „Искам да махна всички маски! Оставете ме да бъда истински!”
След финалния втори монолог беше ред на нашите аплодисменти. Поздравихме директора на театъра Илия Виделинов – преводач и режисьор на пиесата. Той съобщи имената на актьорите Виктория Стрельова, Димитрия Милушева, Катрин Лалова, Борислав Вълов /Ei Bo/ и новото попълнение на театъра Антоана Петрова, за която представлението беше сценичен дебют. Адаптацията е на Десислава Василева, музиката е на Добромир Кисьов, помощник-режисьор е Албена Бабева.
На сцената излезе Жан-Пиер Мартинес, автор на пиесата, който беше сред публиката със своята съпруга Рут, пристигнали от Франция в Шумен. Трупата получи цветя от кмета проф. Христо Христов, Ася Аспарухова – председател на общинския съвет, проф. Наталия Витанова – ректор на ШУ „Епископ Константин Преславски”.
След премиерата Илия Виделинов сподели: „Избрах тази пиеса, защото говори за нуждата от изкуство. Пиесата има прилики с „В очакване на Годо” на Бекет отколкото с Шекспир /асоциация с репликата „комедия от грешки” в премиерния спектакъл- б. р./ Монолозите на Димитрия и на Борислав на края са писани от мен. За актьорите словото е оръжие. Интелигентният човек никога не избира да влезе във война, в агресия. Той предпочита да преговаря. Нещата в пиесата са направени съобразно нашата народопсихология. Избрал съм клоунадния жанр. Има атракциони, които да върнат усещането на зрителите, че оръжието причинява дискомфорт. В случая пистолетът беше малък, бутафорен. В цялото представление няма история, грандиозна случка, дълга фабула. Средствата, които сме избрали са провокация. Зрителите реагираха различно. Идеята е представлението да постави въпроса за пошлите неща в дигиталния свят, неприемането правото на избор и на живот. По-лесно е да си гол физически, отколкото да си оголен душевно и да бъдеш наранен”.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА