Скандалът с новата частна детска болница в София напомня закриването на Очното отделение в МБАЛ – Шумен. То беше заличено от здравната карта, за да бъде разкрит частен очен център в града /в сградата на ДКЦ/. Ако бяхме Варна, можехем да имаме много очни клиники със стационар и оперативна дейност, защото жителите са в пъти повече. Но според Областната здравна карта на Шумен, на нас ни се полагат по-малко от 10 легла за очна хирургия. За да се разкрие частна структура със същия предмет на дейност и еднодневна хирургия, трябваше да се закрие очното отделение в МБАЛ-Шумен и леглата да се „усвоят” от частната очна клиника „Д-р Маринови”.
На разпети петък /3 май/ Националната здравноосигурителна каса излезе с официално съобщение за частната детска болница: „НЗОК е дала две положителни становища за бъдещото лечебно заведение: първото положително становище за МБАЛ “Мама и аз” е от 01.02.2023 г. Документът е подписан от вр. и. д. управител на НЗОК д-р Йорданка Пенкова /шуменски кадър, б. р./ На 27.11.2023 г. НЗОК изпраща до Mинистерството на здравеопазването /МЗ/ второ положително становище за МБАЛ “Мама и аз”. То е подписано от управителя Станимир Михайлов”.
Алилуя! Поне за този случай държавата се задейства! Докато в Шумен гражданите не получиха официален смислен отговор за закритото очно отделение, което трябваше да чества 80 години от създаването си. Първи алармираха за проблема съветниците още през пролетта на 2023 г. На третото ни питане, едва в началото на 2024 г., от МЗ ни отговориха: „Поставените въпроси относно закриването на очно отделение не се разглеждат от Общото събрание на акционерите, тъй като това е извън неговата компетентност по закон. В тази връзка следва да се обърнете към директора на лечебното заведение. Частната очна клиника има разрешение за дейност”.
Месеци наред шефът на МБАЛ – Шумен отричаше закриването на Очното отделение
На 25 юли 2023 г. д-р Димитър Костов коментира: „Може да има проект за частен очен център, но процедурата за регистрирането му е дълга. Закриването на очното отделение не стои като проблем за обсъждане сега. Времето ще покаже какво ще се случи. Ако д-р Маринов отиде с лекарите от отделението в частния си очен център, тогава ще мислим. Дали има приватизация на дейност? Ами то е същото положение с отделението за хемодиализа на болницата. В Шумен се разкри втора частна хемодиализа. А в много областни болници няма очни отделения. Например, в МБАЛ-Добрич няма. Това са фантазии. Не знам кога би могло да се закрие очното отделение при евентуална ситуация, кой ще е директор на болницата тогава и т. н.“
При 800 операции годишно в очното отделение на МБАЛ-Шумен, спешността е 10 процента, по данни на неговия бивш началник д-р Маринов. Офталмолозите в частната клиника „Д-р Маринови” обещават, че ще има дежурни на повикване, но спешните медици прогнозират: „Значи 80 пациенти, пострадали при производствени, транспортни или битови инциденти ще трябва да „летят” към Варна. А спомняте ли си катастрофата и жертвите на гара Хитрино?…”
Здравният модел на областната болница в Добрич му е близка по сърце, вероятно по роднинска линия и шефът на МБАЛ – Шумен успешно я копира. След като закри очното отделение от 1 март 2024 г., сега д-р Костов се готви да реже лентичката на новия ядрено-магнитен резонанс. Това обаче ще бъде десетият ЯМР в Североизточна България и ще трябва да се „бие“ за пациенти.
Първият ЯМР в Шумен беше открит на 24 януари 2002 г., купен за 2,5 милиона лева от общинския фонд „Приватизация” и позициониран в ДКЦ – общинско лечебно заведение. След аварии и текучество на кадри, резонансът беше бракуван през есента на 2018 г. без решение на местния парламент. Когато съветниците по-късно научиха, бяха в шок. Нямаше докладна, липсваше анализ от управителя на ДКЦ.
И една подробност – при откриването на ЯМР през 2002 г. представителят на фирмата-вносител тогава съобщи, че на Запад на 500 000 жители се пада един ЯМР, но се сменя на всеки 10 години! По това време в Североизточна България имаше само три резонанса – един нов в Шумен и два втора употреба във Варна. Хитът на шуменското здравеопазване беше наречен „сделката на века”, но само след пет години съветниците изпищяха: „Този ЯМР ни излезе златен! Разходи за поддръжка, консумативи и т. н.” Тези стандарти отпаднаха заради търговските интереси на фирмите-вносителки на диагностична апаратура. Медицината стана бизнес. И в тоя смисъл няма как да забравим думите на друг шеф на МБАЛ-Шумен през 2010 г., който без свян каза: „Хипократова клетва къща не храни!” Първите 20 години на прехода ни заляха с оборудване втора употреба, след това дойде „златната река” на еврофондовете, а после – средствата за капиталови разходи от МЗ, за които е фактор политическото лоби.
По неофициални данни, сега ядрено-магнитните резонанси у нас са около 50, като не всички са максимално натоварени и могат да оправдаят издръжката си. По този повод лекари от шуменската болница коментират: „За 2 милиона лева, цената на новия ЯМР, можеше да се закупи нова диагностична апаратура за отделенията, където медицинската техника е амортизирана или изобщо липсва такава. Стари са стерилизаторите, скенерът, ехографите. Оборудването в операционните се скапва. Това се отразява на качеството на работата ни…” Средствата за новия ЯМР са целева субсидия от МЗ от преди две години при положение, че още тогава стана ясно, че е неотложен ремонтът на детското отделение. Кое е приоритет?
Но мениджмънтът по добрички модел няма да се спре до тук, защото наблюдателни медици знаят, че в МБАЛ-Добрич има отделение за медицинска онкология. А в града от години се коментира, че д-р Костов иска сливането на поверената му областна болница с Комплексния онкологичен център. Закриването на КОЦ и евентуалната продажба /или възлагане като дейност на частна фирма/ на Клиниката за лъчетерапия, най-печелившата структура на Онкоцентъра, тревожи обществото и медиците и сега. Това всъщност е в основата на интригата при конкурса за управител на КОЦ. Кой ще вземе „златната кокошка” на шуменската онкология и в чии джобове ще отиде печалбата?
Борбата за пациенти у нас е жестока! Населението намалява, но болниците се роят като гъби след дъжд. В условията на криза и войни частният капитал агресивно навлиза на здравния пазар, за да прави печалби.
На 16 февруари 2024 г. МЗ обяви: „Ще има по-лесен достъп до високоспециализирани изследвания с ЯМР. Направленията обаче имат лимит. След като медиците го изчерпят, пациентите отново ще чакат специално разрешениe от здравната каса”. Тук е мястото да анализираме здравното счетоводство на държавата, която финансираме ние, данъкоплатците – бюджет от 8 милиарда лева на НЗОК и над 1 милиард лева на МЗ за 2024 г. За болниците са осигурени 4 милиарда лева! При този финансов разкош ние доплащаме половината от разходите за лекарства, престой в болница – диагностика, консумативи, консулти и т. н. Два пъти повече от всички пациенти в ЕС.
И сега да си погледнем в нашето дворче
При наличието на 10 ядрено-магнитни резонанса в Североизточна България /Русе, Варна, Търговище, Добрич, Шумен/ как се осигуряват пациенти за тях? Населението в тези области, включително Разград, е намаляло с общо 160 000 жители от 2001 г. до 2023 г. по данни на НСИ. Към момента са останали 1,2 милиона души население, много от които се лекуват в частните и университетски болници в София, Варна, Плевен, Русе и др.
Използваемостта на леглата в болниците /частни, държавни, университетски, ведомствени, общински/ е паднала с 60 процента през последните години. Ето официалните данни на НЗОК към 8 октомври 2023 г. В 7-те области на Североизточна България има общо 6 823 болнични легла, от които са използвани 2 837 легла! Статистиката за област Шумен показва, че в общинската „МБАЛ-Велики Преслав” ЕООД от 56 легла са използвани 13; в частната кардиологична болница „Мадара” от 37 легла са използвани 16; в МБАЛ-Шумен от 394 легла са били заети 226; в КОЦ-Шумен от 146 легла са били заети всичките 146. Пациентите отиват там, където има качествена медицинска услуга и добри условия.
Мизерията в шуменската болница е скандална.
Като се започне от изровения асфалт пред входа на хирургичния блок и Центъра за спешна медицинска помощ – независимо каква собственост е паркингът, акционерите са държавата и общините. Ами старата прогнила мебел, чаршафи с петна от кръв и урина от предишни години, амортизирана апаратура в отделенията, депресирани от ниското заплащане медицински специалисти и т. н. Трябва ли да напомняме за вътрешно-болничните инфекции вследствие на стари операционни и неремонтирани отделения?…Едва през октомври 2023 г. заплатите на персонала бяха актуализирани в МБАЛ-Шумен съгласно Колективния трудов договор в здравеопазването. Ние сме редовни данъкоплатци и при екстремни обстоятелства не винаги можем да си избираме болницата, в която да се лекуваме.
Истината е, че назначенията в здравеопазването продължават да бъдат политически. Политическо беше назначаването на д-р Димитър Костов за шеф на МБАЛ-Шумен. Сега д-р Костов приключва втория си мандат и вероятно се готви за трети. След закриването на Военната болница през 2000 г., анестезиологът майор Костов реши да прави управленска кариера. Беше шеф на МЦ – наследник на Работническата болница, от 2005 г. до 2010 г. беше управител на Медицинския център на МБАЛ-Шумен, после директор на РЗИ, управител на ДКЦ, а от 13 юни 2018 г. е изпълнителен директор на областната болница.
За два мандата д-р Костов управлява болницата в медиен комфорт. Не направи нито една пресконференция за финансовото състояние на МБАЛ-Шумен, оборудването, ремонтите, банковите кредити, възнагражденията на персонала, който от години сигнализира за социално напрежение. От БНТ научаваме за кредитирането на болницата от Българската банка за развитие. Дори частните болници са по-диалогични в условия на криза и пандемия.
В предизборната кампания медиците отново поставят въпроса за членовете на борда на областните и университетските болници. За много от здравните експерти те са излишни. Чиновници от МЗ получават възнаграждения, без да работят в болниците и пряко да са запознати с проблемите им. Идват 2-3 пъти годишно на заседание в Шумен, но получават тлъсти възнаграждения, извън заплатите си на щат. Важна подробност е, че през последните години от здравното министерство е не само председателят на Съвета на директорите на „МБАЛ-Шумен” АД, но и неговият заместник, т.е. два от тримата в директорския борд са от София. И преди вторият в директорския борд на болницата е бил политическо назначение, но е работел като началник на отделение в лебчебното заведение /АГ, нервно, УНГ, детско отделение, ОАИЛ/. Според партийната принадлежност на здравния министър се назначаваше лекар за заместник-председател в борда.
Държавата абдикира от контрола в здравеопазването и това трябва да е тема в предизборната кампания. Няма мораториум за регистрирането на нови болници, фалшивите хоспитализации са позорен факт, както фалшификациите на документи за ТЕЛК, а медицинските грешки са „системни” – следствие на проблемите на здравната система, която никоя власт не иска да реформира. На 1 февруари 2024 г. НЗОК съобщи, че болница „Лозенец“ трябва да върне платените от касата 349 272 лв. за отчетени, но неизвършени процедури на пациенти. Това е вторият случай за бившата Правителствена болница. Седмица по-късно НЗОК съобщи за пациенти-фантоми в болници на Пловдив, Пазарджик, Благоевград, София. Докато течовете от здравната „каца” продължават, всеки ден слушаме „Зов за помощ” за тежкоболни деца и възрастни за лечение в чужбина.
На новия кметски екип в община Шумен – акционер в болничното дружество, ще кажем, че е много далеч от здравните проблеми на гражданите. Проф. Христов да си припомни какво обещаваше на предизборните си срещи с колектива на Онкоцентъра и на избирателите си в зала Арена-Шумен. На неговите здравни експерти ще припомним най-болезнения факт в Шумен от ХХI век – за 15 години бяха закрити пет лечебни заведения в града: Работническа болница, Военна болница, спортният диспансер, диспансерът за кожно-венерически болести, новата Белодробна болница. А никой не иска да живее в град без качествени здравни услуги и европейска инфраструктура.
От „фантазиите” на местните мениджъри стигнахме до обезлюдяване на региона. И ако някой си мисли, че след закриването на Онкоцентъра, неговите медици ще отидат в МБАЛ-Шумен, много се лъже. Всички имат резервен вариант за София, Варна, Търговище и др. По примера на колегите си от закритите вече болници в града. Тази година се навършват 145 години от създаването на шуменската болница – първата болница в България, възникнала още в Османската империя. „С тази здравна политика тя може скоро да се превърне в провинциална амбулатория” – предупреждава един от най-възрастните лекари на Шумен. Дано не се окаже прав…
„Българският Великден” не е само книга на шуменеца Тончо Жечев. „Страстите български” тласкат към безумия и днешната здравна политика. Честито Възкресение!
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА