Възклицанието „Боже мой” може да е радост или отчаен вик. А в репертоара на Народния театър „Иван Вазов” е заглавие на моноспектакъл, който участва в програмата на „Друмевите театрални празници” в Шумен.
Драматургичният текст е разговор с Бога. Христо Мутафчиев е в ролята на неговия син. Актьорът кани зрителите в бара на Юда, седнал на чаша уиски и без цигара. С много ирония са представени библейските сюжети, но с акцент божествената любов, както темите за Ада и Рая, възнесението, живота след смъртта.
Пиесата „Боже мой” е вдъхновена от романа „Жажда“ на белгийската писателка Амели Нотомб и е написана специално за Христо Мутафчиев от Теа Денолюбова, която има номинация за наградата „Икар 2024” в категория „Драматургичен текст“.
Библейските теми са сериозни, вечни, но важното е колко можем да бъдем свободни, когато ги коментираме. Дори с усмивка. Целунати от Бога са велики творци като Бах и Достоевски, които са се докоснали до големите истини на Сътворението. За тях се говори и в моноспектакъла – дръзко и предизвикателно.
В ролята на Христос Христо Мутафчиев казва: „Не можеш да говориш за любов на човек, който не е умирал от нея. Никой мъж на тоя свят не може да разбере какво изпитва жената при раждане. Мен, ако питате, Бог трябва да е жена. Защото този свят Бог го е родил. Бог трябва да е жена и то обичана жена… Какво е доказателството, че един човек е влюбен? Когато е тъжен. Именно тъгата е в основата на голямото количество продаден алкохол в баровете… Аз харесвам ревността, но без скандали. Само като доказателство за любов… Не мога да разбера, защо във всички книги, които се изписаха за мен, страстта се заклеймява като грях… Бог е създал този свят като жажда, като копнеж… Целувката съобщава на тялото, че безсмъртието съществува… Мечтата ми за щастие е обикновеният, човешкият живот…”
Видимото и невидимото в пиесата са илюстрирани с ехо, гръмотевици и рокендрол, защото в песните на рокгрупите се пее за същите тези неща през последните 60 години. Темите за смъртта, вярата, войната са вечни за всички изкуства. Финалът е „Връщам се от ада“… „Then I saw her face, now I’m a believer” ще запее накрая актьорът – култовия припев на Нийл Даймънд и The Monkees. Дрезгавият глас на Христо Мутафчиев добре се вписва в песните на тези легенди. А той пее по мъжки страстно, искрено, с гняв и любов, както идва от сърцето.
Режисьор на спектакъла е Стоян Радев – автор и на звуковата картина, художник е Елица Георгиева, драматург – Мирела Иванова.
На финала Христо Мутафчиев каза на публиката: „Не подценявайте чудодейната сила на обикновените театрални жестове. Именно те създават магията на театъра”. Вече прав, стана от масата с празните чаши и танцува със зрителите в ритъма на любимата си рок банда.
След спектакъла актьорът сподели с нас: „Моноспектакълът е изтощителен, но и много зареждащ. Като видя, че публиката се впечатлява и се чувства добре, за мен това е много важно. В теста могат да се добавят теми от събитията, които се случват сега и ще се случат в бъдеще. Но много деликатно трябва да се борави с това. Тръгвам за Ловеч. Ще репетирам пиесата „Бурунданга” /вече играна в Шумен – б. р./, но със заглавие „Дъхът на дявола” с режисьор Боил Банов. Аз ще бъда в ролята на отвлечения. От две години не съм идвал в Шумен, сега пристигнах за фестивала. Успех на всички!”
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА